Р Е Ш Е Н И Е
№ 260496/13.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 125 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Н.М., подадена чрез адв. А.Д. ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0819-004793 от 07.12.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.Д.
***, който излага съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител,
представя писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю.к. К. Л.– А.
изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 20.10.2020 г. в 07,34 часа св. З.А.П. управлявала лек
автомобил по автомагистрала „Хемус“ (А2) в посока от гр. Варна към гр. София. В
същото време в лентата за принудително спиране се движел лек автомобил „БМВ
316И“ с рег. № В 6221 НН, управляван от жалбоподателя Г.Н.М., който изпреварил
автомобила, управляван от св. П., след което навлязъл в лентата й за движение и
преминал в съседната лява пътна лента.
Посоченото действие на жалбоподателя М. било заснето от видеорегистратор,
монтиран в автомобила на св. П.. Видеозаписът от нарушението бил изпратен на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна от св. П. по електронен път.
В тази връзка св. А.К.С. извършил проверка като установил собственика на
заснетия в аварийната лента автомобил – Н. М.М.,
който попълнил декларация, в която посочил на процесната дата и в процесния час
автомобилът се е управлявал от сина му Г.Н. Момичилов,
който от своя страна потвърдил в нарочна декларация, че е управлявал
автомобила.
Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят е осъществил състав на
административно нарушение, св. А.К.С. съставил акт за установяване на
административно нарушение по 58, т. 3, пр. 1, който бил подписан от нарушителя
без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срок не е било депозирано писмено възражение срещу съставения на водача АУАН.
На 07.12.2020 г. Д.Г.Г.-
началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на св. А.К.С. и св. З.А.П.; писмени доказателства и
доказателствено средство: 2 бр. заповеди на министъра на вътрешните работи; 2 бр. имейли от zdravina@gmail.com; 2 броя декларации;
справка за нарушител/водач и веществено доказателство – диск.
Съставомерните обстоятелства изцяло се установяват от
показанията на св. З.А.П., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и
логични, а освен това съответстват и на видеозаписа, възпроизведен в съдебно
заседание. Съдът приема, че видеозаписът е автентичен, доколкото съответства на
показанията на св. П. и няма данни за извършени манипулации спрямо него. От
показанията на св. П., както и от възпроизведения видеозапис се установява, че
на процесната дата и място лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № В 6221 НН се е
движил в лентата за принудително спиране. Наред с показанията на св. П. съдът
кредитира изцяло и показанията на св. С., който е извършил проверка по случая,
установил е контакт с подателя на сигнала и приемайки, че е извършено нарушение
на ЗДвП, съставил АУАН.
От представените по делото 2 броя декларации се
установява, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Г.Н.М.. На първо
място деклараторът Н. М.М. изрично е посочил, че на
процесната дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя. На второ
място жалбоподателят самостоятелно е посочил в нарочна декларация, че е
управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час. По тези съображения
съдът намира, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото
не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. П. и възпроизведения в съдебно заседание
видеозапис подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства,
поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
Съдът кредитира като автентичен представения по делото
видеозапис, доколкото същият съответства на показанията на св. П..
По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът направи
въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 58, т. 3
ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира
в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство.
Съдът
намира, че въззивникът Г.Н.М. е извършил от обективна
страна нарушение на посочената разпоредба, тъй като от доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин, че на 20.10.2020 г. в 07,34 часа по
автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. Варна към гр. София управлявал лек
автомобил „БМВ“ с рег. № В 6221 НН, като срещу бензиностанция „Петрол“ се е
движил и е изпреварвал в лентата за принудително спиране.
От
субективна страна предвид формалния характер на престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът М. е управлявал моторното
превозно средство с ясното съзнание, че се намира в аварийна лента, без да са
налице някое от освобождаващите отговорността обстоятелства – повреда на МПС
или здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
По възраженията на въззивната страна:
Съдът намира за неоснователно възражението, че в АУАН
липсват мотиви, доколкото ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е
извършил нарушение, което е описано чрез всичките му съставомерни признаци.
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо
място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на
своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е.
след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери
делото за изяснено от фактическа страна (в този смисъл - „Административен
процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л.и доц. д-р И.Т.,
стр. 386).
Неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на въззивната страна, че автомобилът е излизал от уширението,
предназначено за излизане от бензиностанция „Лукойл“, доколкото от представения
по делото видеозапис се установява, че въззивникът се е движил по аварийна
лента, а не уширение предвид наличието на
непрекъсната бяла хоризонтална маркировка между лентата, в която той се движи,
и лентата, в която се движи св. П..
Относно възражението, че възпроизведеният в съдебно
заседание видеозапис не може да установи нарушението, неговата дата и място на
извършване следва да се отбележи, че съставомерните обстоятелства се
установяват на първо място от показанията на св. П., които се затвържадават от предоставения от нея видеозапис, като
същата е изцяло незаинтересована от изхода на делото и не познава
жалбоподателя, поради което и не може да бъде направен извод за недостоверност
на нейните показания.
Съдът изключва вероятността видеозаписът да е неавтентичен,
доколкото освен показанията на св. П., в подкрепа на извода, че на процесната
дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя в лентата за
принудително спиране, са представените декларации от собственика и водача. В
случай, че в процесните дата и час автомобилът изобщо не е бил управляван,
съдържанието на декларациите би било различно. Също така в случай, че
автомобилът не е бил в аварийната лента, показанията на св. П. биха били с
различно съдържание.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, особено на път, на който се развива висока
скорост, където е улеснено настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП предвижда административни наказания
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три
месеца и „глоба“ от 1000 лв. за водач, който се движи в лентата за принудително
спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП
или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.
Поради това,
че размерът на предвидените наказания е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за тяхната евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на
чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00
лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от
27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0819-004793 от 07.12.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Н.М. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.Н.М., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: