О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. Велико Търново, 20.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми адм. състав, в открито
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
с
участието на секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 748/2022г.
по описа на АСВТ. На основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на дружеството „Зърнени храни -
Велико Търново“ ЕООД, с ЕИК *********.
Оспорва се Решение № 659/29.07.2021г. на Общински
съвет Велико Търново относно отдаване под наем на част от имот публична
общинска собственост, а именно: фоайе към голяма зала на Община Велико Търново,
с площ 129кв.м. и предназначение – за търговска дейност.
С оспореното Решение № 659/29.07.2021г. на Общински
съвет Велико Търново е дадено съгласие за отдаване под наем на част от имот
публична общинска собственост. Определена е начална конкурсна наемна цена в
размер на 2230 лв. Възложено е на кмета на община Велико Търново да организира
и проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем при определени в
седем точки условия. Между тях: по т.3 се посочва, че при непълнота на
представените документи от участника, не се възстановява внесения депозит за участие; според т. 6 - спечелилият участник следва да заплати на
последния наемател направените от него подобрения в размер на 65 908.84лв.
съгласно количествено-стойностна сметка, изготвена от оценител на имота.
Със съображения за нищожност, в едната му част, поради
липса на компетентност и такива за незаконосъобразност, в другата, поради противоречие
с материалния закон, се иска от съда да отмени посоченото Решение на ОбС-ВТ.
Особеното искане за спиране на тръжната процедура е оставено без разглеждане с
влязло в сила определение.
При първоначалното разглеждане на спора пред АСВТ е образувано
АД № 552/2021г. Постановено е Решение № 95/01.04.2022г., с което е обявена за нищожна т. 6 от Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико
Търново, с която е задължен спечелилият участник да заплати на последния
наемател направените от него подобрения в размер на 65 908.84лв. съгласно
количествено-стойностна сметка, изготвена от оценител на имоти. Оставена е без разглеждане жалбата на дружеството против
Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново, в частта с която е
дадено съгласие за отдаване под наем на част от имот публична общинска
собственост с обща площ 129.00кв. м за срок от 10г. Отменена е т. 3 от Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново, касаеща невръщането
на депозита за участие при непълнота на документите. В останалата част жалбата е отхвърлена.
Така постановеното Решение №95/01.04.2022г. на АСВТ е
обжалвано пред ВАС. Образувано е АД № 4846/2022г. по описа на ВАС. В резултат
на касационната проверка Решението на АСВТ е отменено в цялост, поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Върнато е за ново разглеждане от
друг състав на АСВТ. Дадени са указания за конституирането в производството
като ЗС на дружеството „ПЛАНИК“ООД Велико Търново с ЕИК *********, т.к.
решението на съда ще има действие и по отношения на това дружество.
Новото разглеждане на делото пред АСВТ е образувано
под № 748/2022г. В проведеното о.с.з. и в представените писмени защити,
ответникът и ЗС поддържат тезата за недопустимост на съдебното производство
поради следните съображения, които
илюстрират с практика на ВАС:
Като се
позовават на нормата на чл.21, ал.5 от АПК, ПП на тези страни настояват, че Решението
на общинския съвет, с което се открива процедурата за отдаване под наем на
общински имот и се възлага на кмета на Община В.Търново да организира и проведе
публично оповестен конкурс при определени условия, не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване
пред съда. Същата разпоредба се намира в по-висок по степен нормативен акт и е
приложима и за актовете на общинските съвети, свързани с придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество.
Дори да се допусне, че Решението на ОбС в раздел I е ИАА, то това не се отнася за раздел II от същото, а в настоящото производство жалбоподателят
излага конкретни възражения именно срещу тази част от решение 659/ 29.07.2021
г., с която Общинският съвет е посочил условията, при които следва да се
организира и проведе конкурса. По-специално, жалбоподателят оспорва раздел
II-ри, т. 6 и частично т.З, които съдържат специфични изисквания към
участниците в конкурса и са част от условията за участие в него. Тази част от
жалбата следва да се определи като процесуално недопустима на основание чл. 21
ал.5 изр.второ от АПК. Същата предвижда, че не са индивидуални административни
актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство
по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален
закон е предвидено друго. В случая решението не попада в изключението на
правната норма.
Последната група съображения на защитата касаят
въпроса за правния интерес на дружеството жалбоподател. ПП на ответника и ЗС
намират, че закупуването на тръжна документация, без да са депозирани документи
за участие в търга не обосновава наличието на правен интерес у жалбоподателя да
оспорва процесното решение на ОбС. Законен
интерес може да възникне в полза на оспорващия, ако след като е закупил документация
за участие в конкурса е депозирал оферта, което в настоящия случай не е
осъществено.
Срещу възраженията за недопустимост на производството
жалбоподателят се защитава с доводите, че този въпрос вече е бил разрешен от
ВАС, а освен това условията на конкурса са такива, че го принуждават да подпише
декларация, че ще заплати на бившия наемател подобренията и внесе сума за
депозит, които го обременяват сериозно финансово, ако реши да участва в
конкурсната процедура.
Между страните не е налице спор, а се подкрепя и от
представените писмени доказателства по делото, фактът, че дружеството
жалбоподател е закупило тръжна документация на 25.08.2021г., но не е депозирало
в срока оферта, ведно с прилежащите документи за участие в търга.
При тези фактически установявания съдът
достигна до следните правни изводи:
Върховния административен съд не се е занимавал
изрично с въпроса за допустимостта на жалбата, но може да се предположи, че приема
жалбата за допустима, доколкото решението на първата инстанция не е обезсилено,
а е отменено. Независимо от това, доколкото няма изрични указания в тази връзка
и върнатото за ново разглеждане дело се развива по общия ред, то задължение на
настоящия съд е да направи самостоятелна преценка за допустимостта на
производството на всеки негов етап. В тази връзка настоящият състав на АСВТ
намира, след задълбочено проучване на практиката на касационната инстанция и
фактите по делото, че са налице основания да преразгледа становището си по
допустимостта на производството, обявено на страните в о.с.з.
Съдът взе предвид,
че оспореното пред настоящия съд Решение на общинския съвет е такова, което
поставя началото на производство по отдаване на имот – публично общинска
собственост под наем чрез търг. Това е сложен фактически състав, съдържащ
административна и гражданска фаза. В случая ОбС-ВТ като законодателен орган на
местната власт е упражнил правомощието си по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА да
приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество. С ТР № 5/10.12.2008г. по т.д. № 20/2007г. на
ВАС бе разрешен спора дали това са ИАА и подлежат ли на съдебен контрол. Подкрепяща
извода на ТР, че това са ИАА е законодателната промяна в чл.8, ал.11 от ЗОбС,
която изведе изрично, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на
контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Настоящият състав на съда намира, че цялото
Решение на Общински съвет В. Търново попада в обхвата на чл.8, ал.11 от ЗОбС, а
не само Раздел I от същото.
Правната норма на чл.45, ал.3 от ЗМСМА предвижда, че актовете на общинския съвет могат да се
оспорват пред съответния административен съд. Същата не поставя ограничение
относно предмета на акта нито относно субекта, който може да го атакува/ вж. ТР
№ 2/16.04.2013г./. Видно е, че за разлика от общата норма на чл.21, ал.5 от АПК
специалният закон/ЗМСМА и ЗОбС/ не изключват контрола върху Решението на ОбС с
оглед предмета им. В тази връзка макар категорично това Решение на ОбС да не е
акт, завършващ състезателно адм. производството и безспорно в него да се
съдържат условията за провеждане на процедурата, то не са налице основания за
приложението на общата правна норма на чл.21, ал.5, изр.2 от АПК, т.к. тя е
изключена от приложението на специалния закон/вж. горе посочените норми/.
В обобщение актуалната практика на касационната
инстанция е обединена в основата си около тезата, че всички актове на ОбС могат
да се оспорват пред АдмС от всеки, който притежава правен интерес от това.
Безспорно установен факт по делото е този, че
дружеството жалбоподател е закупило тръжна документация, но не е подало оферта,
придружена с документация за участие в търга. Понастоящем съдът не споделя
виждането на жалбоподателя, че дружеството е възпрепятствано да подаде
документация за участие в търга, рискувайки съществена парична сума само поради
обстоятелството, че не е съгласно с
факта да заплати съответната сума на предходния наемател при подписване на договора.
Съдът счита, че като не е подал документи за участие/можело е да
подаде такива и без декларация/ жалбоподателят сам се е лишил от възможността
да атакува условията за участие в търга, вклч. задържането на депозита
След като бе изяснено, че оспореното Решение на ОбС е
ИАА, подлежащ на съдебен контрол, най-същественият въпрос е именно този налице
ли е пряк непосредствен правен интерес за дружеството жалбоподател да оспори
настоящия акт. Правен интерес, основан на факти, които да го определи като
страна в материалното правоотношение, за която съдебното решение би внесло
промяна в правната му сфера. В случая дори евентуалното съдебно решение да
съдържа диспозитив, с който преписката се връща на АО за продължаване на
производството, то за жалбоподателя не би настъпила промяна в правната му сфера.
Същият не е участник в процедурата за провеждане на търга. Твърдението му, че
не е подал оферта, за да не загуби
парична сума се оказаха голословни и не издържат проверка. Безспорно макар и с
нередовни документи би могъл да подаде оферта. Това, че определя условията на
търга като неизгодни и поради това не е реализирал намерението си е
обстоятелство, което не го отличава съществено то тези които не са закупили
тръжна документация. Субективните намерения не са правнозначим факт в случая.
Липсва изразена воля за участие в процедурата, която е предпоставка да възникне правоотношение
между ТД и АО. Решението на ОбС за откриване на процедурата и
условията за провеждането на търга не засяга жалбоподателя, тъй като той не е
подал оферта, поради което не е участник в обявения конкурс за отдаване под
наем на имот ПОС. Намерението за участие, което не е реализирано, не формира
качество на участник в процедурата за жалбоподателя. Поради това обжалваното
решение на ОбС по никакъв начин не засяга пряко и непосредствено правната сфера
на жалбоподателя. В този смисъл вж.
Решение по АД № 9665/2007г. на ВАС и др. Така в АД № 6989/2017г. на ВАС е
възприето, че „закупуването на тръжните документи не прави жалбоподателя
участник в тръжната процедура, участието се свързва с подаването на
заявлението.“
Защитата на правния интерес
е гарантирана от чл. 120, ал. 2 от Конституцията, съгласно който гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат, освен посочените изрично в закона. Засягане по смисъла на чл. 120 от Конституцията съгласно решение на Конституционния
съд по к. д. № 18/1995 г. е налице, когато с акта се нарушават, застрашават
права или законни интереси на правните субекти. Решаващ е правния ефект от
акта, т. е. дали се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или
организации. Неблагоприятно засягане е налице, когато се прекратяват или
ограничават съществуващи субективни права или създават и разширяват задължения.
В конкретния казус не е налице нито една то тези предпостваки, поради което се
налага извода, че дружеството не притежава непосредствен и пряк правен интерес
от обжалване на акта.
Налице са процесуални пречки за движение
на производството. Установените факти сочат наличие на предвидените в закона
предпоставки по смисъла на чл.159, т.4 от АПК за прекратяване на съдебното производство по настоящето дело – липса
на правен интерес от търсената съдебна защита. Съдебното производство на този
етап се явява недопустимо според процесуалния закон. Във връзка с горното
следва да бъде отменен даденият ход по същество и да бъде поставено определение
за прекратяване на производството.
При това, на основание чл. 143, ал.3 и
ал.4 от АПК ответникът и ЗС имат право на разноски при прекратяване на
производството. Същите са поискани своевременно и доказани в посочения размер.
Тези на ЗС се присъждат във връзка с чл.226, ал.3 от АПК и за касационната
инстанция.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.159, т.4 от АПК, съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
протоколно определение, постановено в о.с.з.,
проведено на 26.01.2023 г. по адм.дело № 748/2022 г. по описа на АСВТ, с което
е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално
недопустима, Жалба вх. № 3921/08.09.2021г. в АСВТ, подадена от името на ТД
„Зърнени храни-В. Търново“ЕООД, с ЕИК
********* срещу Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново за
отдаване под наем на част от имот ПОС –
фоайе към Голяма зала на Община В. Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 748/2022г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА търговско дружество „Зърнени храни-В. Търново“ЕООД,
с ЕИК ********* да заплати на Общински
съвет Велико Търново сумата 1000,00лв. /хиляда
лева/, представляваща разноски по делото за настоящата инстанция за АВ.
ОСЪЖДА търговско дружество „Зърнени храни-В. Търново“ЕООД,
с ЕИК ********* да заплати на дружеството
„ПЛАНИК“ООД Велико Търново с ЕИК
********* сумата 2 870,00лв. /две хиляда
осемстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по делото за настоящата
и касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Определението
да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл.138 от АПК
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: