Решение по дело №19/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по протест срещу оправдаването на обв. Х. Х. с решение № 2391 от 27.03.2014 год. по н.д. № 1914/2013 година по описа на Районен съд – Б..

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение, съобразно правомощията си, намери следното:

То e постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на 348 ал. 3 т.1 и на такова по т.2 НПК и следва да бъда отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основанията за това са следните:

Без да е поставен от страните въпроса за качеството на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие, при проверката въззивната инстанция констатира липса на придържане към процесуалните норми, установяващи реда за провеждането му, тъй като първата инстанция не е дала ход на съдебното следствие с прочитане на постановлението по чл. 375 от НПК, както изисква разпоредбата на чл. 276 от НПК/ приложима и в производството по Глава двадесет и осма от НПК/, липсва становище на обвиняемия Х., дали разбира в какво е обвинен, както и не му е предоставена и възможност да даде обяснения. Той не е изрично поканен да даде обяснения и до края на съдебното следствие. Нещо повече, макар в последната си дума не е изразил окончателното си отношение към обвинението, а е заявил , че поддържа „ показанията си пред следствените органи“, районният съд не е възобновил съдебното следствие, за да проведе разпит на Х..

Изхождайки от същността на тези изисквания по даване ход на съдебното следствие / които не са самоцелни, защото чрез тях се осигурява в необходимата степен не само правото на защита, но и процесуалната активност на другите страните / се прима, че пропускът в случая не е формален, а е реално ограничил процесуалните права на обвиняемия. Самото непрочитане на обвинителния акт е съчетано с неосигуряването на възможност, дори и в по-късен етап на съдебното следствие, да депозира обяснения и да изрази отношението си към обвинението.

Налице и липса на мотиви към решението, изтъквана в протеста. Мотивите могат да бъде разделени на две части относно правните съображения за оправдаване – частта на стр. 7 , в която е направен извод, че „не се доказва от обективна и субективна страна, че обв. Х. е извършил престъплението по чл. 316 от НК „/ като единственият довод за това е, че "не е знаел за направените добавки в документа" , следователно, че деянието му е несъставомерно само от субективна страна, без да е защитена изтъкваната обективната несъставомерност/ и частта на и стр. 8, в която е прието, че се „касае до явно малозначително деяние по смисъла на чл. 9 от НК „. Поради изричното обобщение на стр. 8 може само да се приеме, че решението за оправдаване се основава и на двете основания / макар, че първоначално на стр. 8 е разсъждавано алтернативно за това, че „деянието няма необходимата степен на обществена опитност, за да се квалифицира като престъпление“/ .

Така посочените цитати илюстрират в достатъчна степен противоречивост на позицията на съда по най-съществения въпрос - има ли извършено престъпление или не. При липсата на вина деянието не е престъпление въобще и оправдаването е на основание чл. 9, ал.1 НК, докато във втория случай , оправдаването е на основание чл. 9, ал.2 НК, като деянието формално е престъпление / т.е в случая ще е извършено виновно/, но поради явната незначителност на обществената му опасност или малозначителността си , няма да е престъпно. Приемайки двете основания, в крайна сметка районният съд не е формирал категорично становище коя от двете тези възприема, а тъй кат те са взаимно изключващи, то е налице противоречие.

Следва да отбележи изрично, че процесуалното нарушение, изразяващо се в ограничаване на правото на обвиняемия, принципно е отстранимо и от въззивната инстанция в хипотезите на пълно оневиняване на подсъдимия. Чрез него той получава възможно максималната защита на своите права и интереси, и ако вътрешното убеждение на въззивния съд е за невиновно±т, то с привеждането на резултата в съответствие с нарушеното право, това ще е достатъчно за отстраняване на самото нарушение, и не би се налагало връщането на делото. Но в случая това не е решаващо, защото е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което вече налага връщане на делото, тъй като то е отстранимо само от първоинстанционния съд.

Мотивиран по този начин и на основание член 335 ал.2, в случая на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 2391 от 27.03.2014 год. по н.д. № 1914/2013 година по описа на Районен съд – Б..

ВРЪЩА делото на Районен съд – Б. за ново разглеждане от друг състав във фазата на съдебното следствие.

Решението не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: