О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 426 11.03.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на 11 март
през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
гражданско дело № 292 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 257 от 04.02.2019г.,
постановено по гражданско дело № 8451/2018г. по описа на Бургаския районен съд е прието за
установено по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“
№ 37, че Д.Д.Ж., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Н.К., не му дължи
сумата от 502,34 лв., представляваща допълнително начислена стойност на
електроенергия за клиентски номер **********, за периода от 11.01.2017г. до 11.04.2017г.
съгласно фактура № **********/29.10.2018г. С горецитираното решение „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на Д.Д.Ж. сумата от 350
лв.-съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес,
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261 ГПК, поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че съдът е тълкувал доказателствата по делото превратно,
само в полза на ищеца. Жалбоподателят счита, че извършената корекция е в
съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и ПИКЕЕ – чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.с чл.45,
ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Изразява несъгласие с мотивите в решението, че
следва да бъде доказано неправомерно поведение на абоната, съобразно общите
условия, тъй като самата корекция се извършва по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ и чл.82 ЗЗД
е напълно неприложим. Съдът не е
съобразил и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК – Решение №
111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г., I т.о., Решение № 115/20.09.2017г. по т.д.№ 1156/2016г.,
II т.о., според която не следва да се доказва виновно
поведение на клиента, съобразно чл.82 ЗЗД, от страна на крайния снабдител. С
цитираните решения изрично е призната възможността снабдителят да извършва
преизчисление на сметки за минал период, при съобразяване на процедурата,
предвидена в ПИКЕЕ. Няма никакво значение кой е извършил манипулацията, тъй
като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите,
когато средството му за търговско измерване отчита неправилно електрическата
енергия, която той консумира.Констатираното несъответствие на средството за
търговско измерване е отразено в съставения констативен протокол № 338425/11.04.2017г.,
като тези констатации са потвърдени и в протокол № 648/25.04.2018г. от
метрологична експертиза на средството за търговско измерване на БИМ. Този
протокол представлява официален констативен документ, предвид разпоредбата на
чл.58, ал.4 от Закона за измерванията, поради което следва да се приеме, че
съставлява доказателство за извършените от издалото го длъжностно лице
действия. Не е налице неизпълнение на договора от страна на клиента, налично е
неправилно отчитане на средството за търговско измерване и въз основа на ПИКЕЕ
се формира дължимата сума от клиента. По делото безспорно е установено
наличието на манипулация, на нерегламентирана външна намеса, т .е. е
консумирана електрическа енергия, без същата да е отчетена от електромера, от
което се налага извода, че претендираната от дружеството сума е реално дължима
от страна на клиента. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената
експертиза, се установява и началния момент на неточното отчитане –
06.01.2017г. Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски пред двете инстанции. Жалбоподателят във въззивната
жалба е отправил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото да
бъде редуцирано.
В законоустановеният срок е постъпил отговор на жабата
от ответната страна – Д.Д.Ж., ЕГН **********,
чрез адв. Н.К., съдебен адрес: ***. В отговора са изложени съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа становище, че решението е обосновано,
аргументирано, правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че
предвиждането на обективна отговорност в ПИКЕЕ на страните по едно договорно
правоотношение противоречи на закона, като в този смисъл е и съдебната практика
на ВКС. По делото не е констатирано виновно поведение на ищеца по конкретното
договорно правоотношение, поради което липсва законово основание за извършване
на едностранна корекция на сметката, която би могла да се извърши единствено,
ако абонатът е осуетил правилното отчитане на ел.енергия, каквото твърдение не
е въведено по делото. Доколкото по делото не се установи нерегламентираното
вмешателство в схемата на свързване да е резултат от действия на ищеца, то за
ответника не е налице основание да получи начислената стойност на ел.енергия,
получена чрез едностранната корекция на сметка. Съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест по делото, предвид предявения отрицателен
установителен иск и съответно ответникът следва да докаже наличието на
законовите предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметката,
каквото доказване не е успешно проведено. Сочи още, че средствата за търговско
измерване подлежат на първоначални и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията. Подробна регламентация е дадена в Наредбата за реда за
оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като тези лица следва по специалния административен ред
на Закона за измерванията да са оправомощени да извършват такава проверка. По
делото липсват доказателства, служителите на ЕВН ЕР Юг, извършили проверката да
имат качеството на такива оправомощени лица. По отношение на крайния снабдител
не е възникнало правото за едностранно коригиране на сметката, тъй като не е
изпълнен фактическият състав за надлежно определяне на реда за уведомяване на
клиента по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, по делото не са представени общи условия,
действащи към периода на извършената едностранна корекция, няма и данни за
надлежно одобряване на тези общи условия. С решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС
по адм.д.№ 2385/2016г. ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48-51,
следователно към момента на проверката -
11.04.2017г. липсва приложим материален закон, по силата на който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия, също така липсва и ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените норми чл.48-50 от правилата регламентират хипотезите, при които
може да бъде извършена едностранната корекция , но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. След като законодателят е признал правото на енергийните предприятия
да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
същите не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата нормативна празнота в правилата относно реда за извършване на
едностранни корекции. Липсват доказателства по делото, че служителите осъществили
проверката имат необходимата квалификация, както и такива, че средството за
търговско измерване е преминало първоначална и последваща проверка. Също така
не е ясно кое дружество има право да извършва корекцията на сметка –
„Електроразпределение Юг“ ЕАД или „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по
делото е представена единствено справка за коригиране на сметката за
електроенергия, която справка дори не е подписана. Посочва още, че корекциите
на сметки, предвидени в ПКИЕЕ противоречат на чл.13, т.2 от Директива
2006/32/ЕО от 05.04.20006г., регламентираща задължение на държавите-членки да
гарантират изготвяне на сметките на потребителите въз основа на реалното
енергийно потребление. По делото не е установена и неправомерно поведение на
абоната, което да е във връзка с отклоненията в показателите на консумираната
ел.енергия. Ответникът не е доказал, че начисленото количество ел.енергия е
доставено и реално потребено от абоната, поради което същият да дължи нейното
заплащане. Видно от ПКИЕЕ, както и в ОУ, преизчисляването на стойността на вече
доставена енергия не изисква виновно поведение от страна на клиента, т.е.
обективният факт на неточно отчитане на доставена енергия е достатъчен, което
обаче противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност. Обективната отговорност е изключение, тъй като
ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение , поради
което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на
председателя на ДКЕВР, който издава правилата. Още повече, че корекцията е
извършена въз основа на общите условия, които според задължителната съдебна
практика съдържат неравноправни клаузи – решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№
582/2010г. на ВКС, ТК, IIт.о.; решение
№ 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/2009г. на ВКС, ТК, IIт.о. и др. Също така не е спазена и процедурата по
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, в която е предвидено задължителното съдържание на
Общите условия, които следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. Действащите към момента на начислението и
понастоящем Общи условия не съдържат клауза, с която да се урежда реда за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на
сметки. Въззивникът не е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да
издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната разпоредба, доколкото в заварените общи условия
липсва процедура и ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК - решение №
111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 173/16.12.2015г.
по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ТК, IIт.о.; решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№
2605/2014г. на ВКС, ТК, Iт.о. Иска от съда жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение потвърдено. Претендират се разноски във
въззивното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна
жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез
юрисконсулт Кристиян Николов и отговор на ответната страна – Д.Д.Ж., ЕГН **********, чрез адв. Н.К., съдебен адрес: ***.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: