Решение по дело №72/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700072
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер 98                           02.09.2020 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                             касационен състав

На двадесет и пети август                                                               година 2020               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА С.

                                                                             ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА 

Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ

Като разгледа докладваното от  съдията Иванка Иванова         

КНАХД № 72 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:  

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”) гр. Търговище против Решение № 74/ 12.06.2020 г., постановено по НАХД № 45/ 2020 г. по описа на РС – Попово, с което отменено НП № 44-0000040/31.01.2020 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”) гр. Търговище, с което на „Попово Си Джи Транс“ ЕООД гр. Попово, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „България“, № 110 за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание на чл. 178, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от началник отдела г-н Д.Стойнев, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.

 Ответникът по жалбата – „Попово Си Джи Транс“ ЕООД гр. Попово, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „България“, № 110, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е основателна. Решението на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.12.2019 г. около 13.40 ч., на път III-2002, км 32+708, настъпило ПТП с участие на автобус“Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ от кат.М2, с рег.№ …, собственост на превозвача „Попово Си Джи Транс ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Попово, представлявано от управителя Г.С.Д.. Превозвачът притежавал лиценз № 1302 от 18.07.2016 г. валиден до 17.07.2026 г. за пътнически превози в Общността и извършвал обществен превоз на пътници по автобусна линия Попово-с.Зараево-с.Захари Стояново с пътен лист № 548847/19.12.2019 г. На местопроизшествието бил изпратен и екип от ОО“АА“ Търговище в състав инспекторите М. Б. Х. и И. Ст. И. При пристигане на място двамата съдействали на органите на разследване от РУ-Попово,  като при самото им влизане в катастрофиралия автобус длъжностните лица установили, че са монтирани 20 бр. седалки + седалката за шофьора, а по свидетелство за регистрация /респ. удостоверение за техническа изправност, приложено л.13/ би следвало да бъдат 16+1 седалки.  Във връзка с изясняване на тези обстоятелства, на ЮЛ била изпратена покана (получена лично от управителя на 08.01.2020 г.). След анализ на събраните доказателства, на 28.01.2020 г. в сградата на ОО“АА“ Търговище, в присъствие на управителя Г.Д. бил съставен АУАН № 271762, с който и на осн. чл. 36, ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНО против превозвача „Попово Си Джи Транс ЕООД за допуснато нарушение  по чл.146, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без възражения, след което било  издадено оспореното в настоящия процес НП № 44-0000040/31.01.2020 г. на началника на ОО”АА” Търговище, връчено лично на  10.02.2020 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Иван С.Иванов, св.Мустафа Хасанов (присъствал както огледа на автобуса непосредствено след ПТП, така и при съставяне и връчване на акта), както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената фактическа не се оспорила от ответника.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като е констатирал, че при реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение са допуснати отделни съществени и неотстраними нарушения на правото на защита на жалбоподателя които, макар и непосочени в жалбата, са основания за отмяна на НП, поради следното:

Видно от приложеният АУАН, нарушението за които е ангажирана отговорността  на превозвача „Попово Си Джи Транс“ ЕООД е установено (след допуснато ПТП) на 19.12.2019 г., за което е бил съставен АУАН № 271762 от 28.01.2020 г., а оспореното НП е издадено на 31.01. 2020 г. Съгласно чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право „…в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него”.

Следователно, щом актът е връчен на нарушителя веднага след съставянето му на 28.01.2020  г. (вторник),  срокът за писмени възражения започва да тече от 29.01.2020 г. и изтича на 31.01.2020 г. (петък), до края на последния ден преди изтичането на който е издадено оспореното НП. Ето защо съдът приема, че неправилно и незаконосъобразно  началникът на ОО“АА“ Търговище е издал НП, като не е изчакал да изтече 3-дневният срок, който е елемент от средствата, предоставени на всеки нарушител по ЗАНН за защита от вменените му нарушения. Начинът, по който е издадено НП е довел до възпрепятстване на упражняването на правото на ответника по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в 3-дневен срок от съставянето на акта да направи обосновани писмени възражения по него. Ето защо съдът намира това допуснато нарушение за съществено, изхождайки от критерия за същественост на нарушението, изразяващ се в обстоятелството дали е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, поради което съдът е приел, че същото е съществено и на това основание ОТМЕНЯ обжалваното НП като незаконосъобразно, без да се произнася по съществото на правния спор.

Независимо от посоченото по-горе процесуално основание за отмяна, за процесуална пълнота на изложението съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради следните съображения: Като нарушена разпоредба в АУАН и НП е посочена чл.146,ал.1 от ЗДвП, която е бланкетна по своя характер и съдържа правило за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на ЕС, или друга държава-страна по Споразумението за ЕИО като изрично е посочено, че такова изменение на конструкцията, следва да се извърши при условия и по ред, определен с Наредба на МТИТС. Следователно, за да е съставомерно едно нарушение по чл.146,ал.1 от ЗДвП, то бланкетната му диспозиция следва да бъде задължително попълнена посредством посочване на конкретно нарушената разпоредба от подзаконовия нормативен акт – в случая Наредба № H-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС. Подобно изискване пряко следва и от задължителното за съдилищата ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС – т.4.1, където изрично се посочва, че „в постановлението за привличане задължително следва да се посочи и приложимата норма от особената част на НК, а когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби”. В тази връзка следва да се посочи, че приложимата в случая санкционна разпоредба на чл. 178, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, регламентира наказването на лице, което, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство. В случая обаче никъде в материалите по делото съдът не намери посочване на относимия ред, по който е следвало да се извърши реконструкцията на автомобила, респ. разпоредбите на кой нормативен акт не са били спазени от ответника (в случая очевидно това е  Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС).

Настоящата инстанция споделя частично изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни, като приема, че постановения съдебен акт е правилен като краен правен резултат – отмяна на оспореното НП. Съдебният състав счита, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не е налице нарушение на материалния закон, а останалите доводи са за необосноваността на оспорения съдебен акт, която не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.

Съдът не споделя мотивите на въззивния съд относно наличието на съществено процесуално нарушение по отношение на неспазването на срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Налице е нарушение според съдебния състав, но то не е от рода на съществените, тъй като не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Видно от материалите на делото последното е упражнило в пълен обем правата си, в това чисто и правото на защита.

Съдебният състав споделя доводите на въззивния съд по отношение на посочената за нарушена правна норма на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Видно от разпоредбата, същата е бланкетна, както е посочил и въззивния съд, то същата препраща към специалната наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Наредба Н-3 от 18.02.2013 г. на МТИТС. Действително в случая е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като АНО не е посочил нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП относимата нарушена правна норма от горепосочената наредба. Поради това няма как да бъде споделен довода в подадената касационна жалба, че наказаното лице е информирано, след като данни за нарушената разпоредба от наредбата няма в АУАН, НП и преписката. С непосочване на нарушената точната правна норма е налице нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както е приел и въззивния съд. Нарушението е съществено и достатъчно за отмяната на оспореното НП.

Поради тези съображения съдът приема, че  нарушението не е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.

При изложеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/ 12.06.2020 г. постановено по НАХД № 45/ 2020 г. по описа на РС – Попово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         …………..                              ЧЛЕНОВЕ:..…….            

 

 

 

 

 

 

       ...…….