Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 03.04.2020 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на десети март, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         

Председател: Я. Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2073/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от А.Я.А. ***, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 367/17.01.2019 г. на Началника на Сектор „Охранителна полиция“ Първо РУ при ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.64, ал.4 от Закона за Министреството на вътрешните работи /ЗМВР/ и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, му било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, поради липсата на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 08.12.2018 г., около 22.30 ч., свид. В.К., живущ ***, подал сигнал на ЕЕН 112, че от съседното до неговото жилище, собственост на свид.Я. А., се чува силна музика, с което се смущава нощната тишина и спокойствие.

На място били изпратени свидетелите А.В. и И.Д. – полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР-Русе. Още от входа на жилищната сграда полицейските служители чули силната музика, след което се качили и до жилището на свид. Я. А.. Многократно звънили и чукали по вратата, докато в един момент отворил жалб. А.А. – син на свид. Я. А.. Полицаите му разпоредили да намали музиката и да представи документ за самоличност. А.А. заявил, че според него музиката не е силна и не я намалил, но представил личната си карта. В този момент от жилището излязъл и свид. Я. А., който влязъл в словесен конфликт с полицейските служители и поискал от тях да върнат личната карта на сина му. При поискване от тяхна страна, Я. А. отказал да представи своята лична карта.

Тогава свидетелите А.В. и И.Д. разпоредили на жалб. А.А. и на свид. Я. А. да слязат до служебният автомобил, за да им бъдат съставени актове за нарушения по Наредба № 4 на Общински съвет Русе. Двамата полицейски служители отишли до автомобила си, но въпреки, че изчакали достатъчно време, там не се появили нито А.А., нито Я. А.. Качили се отново до апартамента като звънили продължително на врата, но никой не им отворил.

Поради това, свид. И.Д. преценил, че с поведението си, жалб.А.А. е извършил нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР, тъй като не изпълнил устно полицейско разпореждане да намали музиката в жилището, както и устно полицейско разпореждане да ги придружи до служебният им автомобил за съставяне на АУАН. За това нарушение свид.Д. съставил против А.А. АУАН в негово отсъствие.

На 11.12.2018г. жалб. А.А. и свид. Я. А. се явили в Първо РУ при ОД МВР-Русе, където МПИ Красимир Костов им предявил съставените на 08.12.2018г. актове и върнал личната карта на А.А..

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя А.А. била наложена глоба в размер на 100.00лв., на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР.

 

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в развилото се съдебно производство.

Разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която административните органи приели, че е нарушена от жалб. А.А., указва, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

От словесното описание на нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, както и от становищата на актосъставителя И.Д. и колегата му А.В. изложени в показанията им в качеството на свидетели по делото, става ясно, че отговорността на жалб.А.А. е ангажирана за неизпълнение на две устни полицейски разпореждания – първото – да намали музиката, а второто – да придружи полицейските служители до служебният им автомобил, за да му бъде съставен АУАН.

Съдът намира, че по отношение неизпълнението на първото от двете разпореждания, а именно да намали музиката, отговорността на жалб.А.А. е ангажирана незаконосъобразно, доколкото в конкретният случай същият не може да бъде адресат на такова разпореждане. Установява се от доказателствата по делото, че жилището, от където в нарушение на нощната тишина и спокойствието на гражданите се чувала силна музика, е собственост на свид.Я. А., който по времето на полицейската проверка се намирал в жилището си. От показанията на свид.Я. А. се установява, че жалбоподателят бил само на гости в дома му, а  живеел в друго жилище. С оглед на това, очевидно е, че при присъствието на собственика на жилището, разпорежданията за прекратяване нарушаването на нощната тишина и спокойствието на гражданите е следвало да бъдат отправени към него, респективно, за неизпълнението им е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по реда на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Доколкото жалб.А.А. бил само гост в дома на баща си, той принципно не разполага с правото да се разпорежда по отношение на това, каква обстановка да създава собственика, в това число и с каква сила да бъде музиката, която озвучава жилището му.

Предвид това, Съдът намира, че с неизпълнение на това разпореждане, жалб.А.А. не е осъществил състава на нарушението по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

В същото време обаче, по мнение на Съда, с неизпълнение на разпореждането да придружи полицейските служители до служебният им автомобил, за да му бъде съставен АУАН, жалб.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което била ангажирана отговорността му.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че след като изяснили в достатъчна степен фактическата обстановка по случая, полицейските служители преценили, че на жалб.А.А. следва да бъде съставен АУАН за извършено нарушение по Наредба №4 на Общински съвет Русе, като с тази цел му отправили устно полицейско разпореждане да ги придружи до служебният им автомобил, където да бъде съставен акта. А. заявил, че ще слезе, но въпреки, че полицейските служители го изчакали достатъчно време, той не се появил там. Това наложило полицаите да се качат отново до апартамента, но след продължително позвъняване никой вече не им отворил.

В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свидетелите И.Д. и А.В., тъй като те са последователни, еднопосочни и взаимнодопълващи се. Липсват каквито и да било данни тези свидетели, да били предубедени по отношение на жалбоподателя или да имали специално, негативно отношение към него. Нещо повече, показанията им се подкрепят и от показанията на свид.В.К., който заявява, че лично възприел как полицаите :…поканиха един от двамата или А. да слезе долу за някакъв акт.” и „Полицаите разпоредиха на А. да слезе долу.”

Съдът не възприема за достоверни показанията на свид.Я. А., в които отрича към сина му да било отправяно процесното полицейско разпореждане, доколкото същите са изолирани и съществено противоречат на останалите доказателства по делото, както и поради очевидният стремеж да бъде осуетено понасянето на административнонаказателната отговорност от жалб.А.А., породен логично и житейски приемливо от близката родствена връзка между тях.

Несъмнено, устното полицейско разпореждане към жалб.А. да ги придружи до служебният им автомобил, било отправеното от полицейските служители, поради необходимост от изпълнение на възложените им функции, в конкретният случай по съставяне на АУАН. Доколкото съобразно чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, то разпореждането на полицейските служители било издадено законосъобразно и в рамките на техните правомощия.

Поради изложеното, Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

По мнение на Съда, АНО приложил относимата за това нарушение санкционна норма и правилно индивидуализирал вида и размера на наложеното административно наказание – глоба в минимален размер, като явно отчел наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на нарушителя, липсата на вредни последици от деянието му, доколкото все пак полицейските служители изпълнили функционалните си задължения по съставянето на АУАН, макар и при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и липсата на данни за други нарушения на жалб.А., санкционирани по административен ред.

С оглед изложеното дотук, Съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и на основание  чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на ОД на МВР-Русе да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Макар производството по настоящото дело да не е с фактическа или правна сложност, то продължило в две ефективни съдебни заседания /и две, по които ход на делото не бил даван/, с разпит на четирима свидетели, поради което следва да се присъди възнаграждение в размера около средата, а именно 100 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 367/17.01.2019г. на Началник Сектор „Охранителна полиция” Първо РУ при ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.64, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, на А.Я.А.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

 

ОСЪЖДА А.Я.А.,***, ЕГН-**********,***, направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто /лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

       Районен съдия: