Решение по дело №3812/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 538
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180703812
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№…..

 

Град Пловдив, 27.02.2019 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                Административен съдия: Анелия Харитева

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3812 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на С.Г.В. *** против заповед № 438з-272 от 10.12.2019 г. на началника на ІІІ РУП при ОДМВР Пловдив, с която на С.В. е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, защото е необоснована и неправилна. Допълнителни съображения са изложени в представените в съдебното заседание от 31.01.2020 г. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в молба от 03.02.2020 г. и в писмена защита, депозирана на 19.02.2020 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорваната заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 11.12.2019 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят заема длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към ІІІ РУ Пловдив. Дисциплинарната преписка е образувана във връзка с дежурството на жалбоподателя на 19.10.2019 г. от 19 часа до 7 часа на 20.10.2019 г., по време на което С.В. и колегата му Г.Д.са пребивавали в помещенията за задържане на ІІІ РУ Пловдив и са осъществили контакт със задържаното лице Б.И.без знанието и писменото съгласие на определените за работа със задържаното лице служители, което представлява нарушение на чл.28, т.1 от Инструкция с рег.№ 8121з-78 от 2015 г., регулираща реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Присъствието на С.В. и Г.Д.в помещенията за задържане и разговорът със задържаното лице Б.И.е станало без знанието на младши експерт Иво Тодоров – ОДЧ (оперативна дежурна част) в ІІІ РУ Пловдив.

На 20.10.2019 г. от старши разследващ полицай Петя Божева е подадена докладна с рег.№ 438р-21435 (л.32-34) до началника на ІІІ РУ Пловдив за това, че при привличането му в качеството на обвиняем (протокол за разпит на обвиняем – л.83-88) Б.И.е съобщил на разследващия полицай, че през нощта по време на задържането му в ареста на ІІІ РУ Пловдив двама полицейски служители го извели от арестното помещение, завели го в помещението за разпознаване и му нанесли удари в областта на главата, краката, ръцете и гърба, като използвали палки. Игнатов заявил, че може да разпознае служителите, и поискал да му бъде извършен медицински преглед.

Със заповед с рег.№ 438з-222 от 20.10.2019 г. на началника на ІІІ РУ Пловдив е наредено да се извърши проверка на основание чл.205, ал.2 ЗМВР за изясняване на постъпили данни и установяване на извършителя на дисциплинарно нарушение – неспазване на служебни правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изразяващи се в неправомерна употреба на физическа сила, както и за нарушаване на Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г., касаеща реда за задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. Със същата заповед е определена комисията, която следва да извърши проверката, и срокът, до който следва да завърши проверката – 20.11.2019 г. Със заповед № 438з-251 от 19.11.2019 г. на началника на ІІІ РУ Пловдив срокът за извършване на проверката е удължен до 20.12.2019 г. Заповедите от 20.10.2019 г. и от 19.11.2019 г. са съобщени на жалбоподателя лично, срещу подпис и саморъчно изписване на имената и длъжността му.

На 20.10.2019 г. жалбоподателят е дал писмено сведение във връзка с извършваната проверка за допуснато дисциплинарно нарушение, като отрича да е употребил физическа сила или помощни средства спрямо задържаното лице Б. И.. На 21.10.2019 г. С.В. е подал докладна записка с рег.№ 438р-21533 относно дежурството си на 18.10.2019 г. и задържането на лицето А.С., когато е възникнал инцидент с Б. И., който се опитал да осуети задържането на С., застанал пред полицейския автомобил и счупил стъклото на предната дясна врата. 

 На 22.11.2019 г. на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения, но той е отказал да даде такива, като е заявил, че поддържа снетото обяснение на 20.10.2019 г. (л.39).

В хода на дисциплинарното производство е прегледано наличното видеонаблюдение в сградата на управлението за времето от 12 часа на 19.10.2019 г. до 10,30 часа на 20.10.2019 г., за което е съставена докладна записка с рег.№ 438р-21436, екз. 1 (л.35-36). От прегледа на камерите е установено, че на 19.10.2019 г. в 18,33 часа служителя от пост № 2, охраняващ арестните помещения, в присъствието на служителите Г.Д.и С.В. извеждат арестанта от арестно помещение № 2, след което Г.Д.и С.В. заедно с арестанта влизат в стаята за разпознаване; в 18,34 часа арестантът излиза от стаята за разпознаване, съпроводен от служителя от пост № 2, и влиза в тоалетната, Г.Д.и С.В. също излизат от стаята за разпознаване; в 18,36 часа Г.Д.и С.В. излизат от коридора на арестните помещения; в 18,36 часа арестантът с нормална походка излиза от тоалетната и стои със служителя от пост № 2 в коридора, където получава от Г.Д.кофа и парцал; в 18,40 часа арестантът влиза в стаята за разпит с кофа и парцал, след малко излиза от стаята и в присъствието на служителя от пост № 2 започва да чисти коридора на арестното помещение; в 18,49 часа арестантът влиза в арестно помещение № 2.

На 09.12.2019 г. дисциплинарната комисия е представила на началника на ІІІ РУ Пловдив справка за извършената проверка (л.23-26), в която са описани всички установени факти – пребиваването на С.В. и Г.Д.в помещенията за задържане без да е бил уведомен водещият ДП № 548/2019 г. главен инспектор Петя Божева, като в обясненията си двамата служители изтъкват противоречиви причини и не могат да дадат смислени обяснения за поведението си. С действията си С.В. и Г.Д.виновно са нарушили чл.28, т.1 от Инструкция с рег.№ 8121з-78/2015 г., недопускащ разговори и контакти със задържаните лица освен със служителя, водещ преписката или дознанието, и адвоката на задържаното лице. От прегледаните записи и събраните материали комисията не е установила използване на физическа сила или помощни средства срещу задържаното лице Б. И., но с действията си служителите са провокирали публикации в медиите, което уронва престижа на служителите от МВР. Комисията е предложила на началника на ІІІ РУ Пловдив да наложи дисциплинарни наказания на тримата служители, включително на жалбоподателя С.В. – порицание за срок от 6 месеца.

Въз основа на установените факти началникът на ІІІ РУ Пловдив е издал оспорената заповед № 438з-272 от 10.12.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 1 месец, защото е прието, че с действията си – нерегламентирано пребиваване в арестните помещения в сградата на ІІІ РУ Пловдив – С.В. е нарушил заповеди рег.№ 438р-35 от 14.02.2018 г. и рег.№ 438р-117/2018 г. на началника на ІІІ РУ Пловдив и указания за изпълнение на ППД на пост № 2 с рег.№ 438р-4637/2019 г., издадени на основание Инструкция с рег.№ 8121з-78/2015 г. Нарушението е квалифицирано по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, във връзка с чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание порицание, каквото е наложено. 

Представените от жалбоподателя в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора – законосъобразността на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно производство. Заповед № 36 от 09.08.2019 г. на младши оперативен дежурен в ОДЧ, протокол за проведен инструктаж от 19.10.2019 г. и разписка не установяват някакви правнорелевантни факти, защото обективно е невъзможно на 09.08.2019 г. да се издаде заповед за конвоиране на лице, задържано въз основа на постановление на Районна прокуратура Пловдив от 19.10.2019 г., защото в съдържанието на заповедта са направени поправки на ръка от неизвестно лице и защото тези писмени документи не доказват основателна причина, поради която жалбоподателят се е намирал в арестните помещения между 18,33 часа и 18,40 часа според данните от видеонаблюдението, т.е., около час и половина по-рано от определеното в заповедта време и е осъществил разговор с друго задържано лице Б. И..

При доказателствена тежест за жалбоподателя да обори тези факти не бяха събрани никакви доказателства в тази насока. Разпитът на свидетел – Б.В., с когото жалбоподателят е бил на работа на 19.10.2019 г., не би могъл да внесе яснота относно случая, доколкото според утвърдения наряд дежурството на С.В. и Б.В. е започнало в 19 часа на 19.10.2019 г. (информационна карта на наряда – л.112), а нерегламентираното посещение на В. в арестните помещения според видеонаблюдението е станало между 18,33 часа и 18,40 часа, т.е., преди започване на дежурството и много преди определения час, в който е следвало да бъде извършено конвоирането на лицето А.С..

Представената от процесуалния представител на ответника кадрова справка (л.163) установява длъжностите, които е заемал, и длъжността, която заема в момента жалбоподателя, които са безспорни факти. Видно от справката, жалбоподателят не е награждаван и не са му налагани наказания, доколкото наложеното през 2018 г. е било отменено от съда, а наложеното през 2019 г. е наказанието, предмет на оспорената заповед. Доколкото жалбоподателят е страна по служебното правоотношение, във връзка с което е направена кадровата справка, и всички изложени в справката факти са му известни, неоснователно е възражението относно приемането на това писмено доказателство, установяващо по принцип благоприятен за жалбоподателя факт – липсата на предишни нарушения на служебната дисциплина и на дисциплинарни наказания.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно изискването на чл.204, т.4 ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от служителите на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3. В настоящия случай заповедта за налагане на наказание порицание по чл.197, ал.1, т.3 ЗМВР е издадена от началника на ІІІ РУ Пловдив, чиято длъжност е ръководна съгласно т.ІХ.1.1 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, т.е., заповедта е издадена от определения в нормата на чл.204, т.4 ЗМВР орган, на когото законодателят е предоставил правомощие за издаване на заповеди за налагане на дисциплинарно наказание порицание.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за нарушаване на изискването за форма, доколкото събраните доказателства – писмените обяснения на служители на ІІІ РУ Пловдив и записи от камерите за видеонаблюдение – са приложени по делото и са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, с които жалбоподателят е имал възможност да се запознае и да направи възражения по тях, включително да ги оспори или да поиска събиране на други доказателства, от която възможност не се е възползвал. Такива нови доказателства, които да оборват установените в дисциплинарното производство факти, не бяха събрани и в съдебното производство, поради което следва да се приеме, че дори да е налице нарушение на формата не може да се квалифицира като съществено и да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание, защото не е довела до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя (реализирано в пълен обем), нито е повлияло върху формираното волеизявление на наказващия орган.

Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, уредена в чл.205 и чл.206 ЗМВР. Образувано е дисциплинарно производство, а за изясняването на всички данни по извършване на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган е назначил специална комисия. Доколкото нормата на чл.206, ал.3 ЗМВР допуска за разкриване на обективната истина да се използват всички начини и средства, допустими от закон, то няма пречка фактите от значение за правилната квалификация на поведението на жалбоподателя да бъдат събрани чрез писмените обяснения на други служители или други способи като записи от камери за видеонаблюдение.

Противно на застъпеното от жалбоподателя становище, спазено е също изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на жалбоподателя, каквито обяснения той е отказал да даде (л.39), но това е негово право да избере дали да даде или да откаже да даде обяснения във връзка с установеното дисциплинарно нарушение и предстоящото налагане на дисциплинарно наказание.  

Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя, че от оспорената заповед не може да се разбере за какво нарушение на служебната дисциплина е ангажирана отговорността му. Съдът намира, че фактите са установени по ясен и недвусмислен начин от страна на дисциплинарно наказващия орган, описани са достатъчно подробно в заповедта и поведението на жалбоподателя категорично сочи на неизпълнение на служебни задължения и на заповеди на началника на ІІІ РУ Пловдив, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 и 2 ЗМВР, съответно правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение по чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР.

Липсва твърдяната от жалбоподателя неяснота. Неизпълнявайки служебните си задължения, изразяващи се в забрана да се посещават помещенията за задържане и де се осъществява контакт със задържани лица, жалбоподателят е нарушил заповеди рег.№ 438р-35 от 14.02.2018 г. и рег.№ 438р-117/2018 г. на началника на ІІІ РУ Пловдив и указания за изпълнение на ППД на пост № 2 с рег.№ 438р-4637/2019 г., издадени на основание Инструкция с рег.№ 8121з-78/2015 г. В оспорената заповед са конкретизирани единствено заповедите и вътрешноведомствените актове, в които се съдържат служебните задължения на служителите на МВР, което според настоящия съдебен състав категорично не води до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво деяние е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

Съгласно чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. В случая, както се каза по-горе, жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения и това е станало виновно, т.е., той е знаел или е бил длъжен да знае (доколкото знанието на всички нормативни актове и заповеди, уреждащи дейността му като полицейски служител, е изискване за заемане на съответната длъжност и негово служебно задължение), че нарушава установените правила за достъп до помещенията за задържане и въпреки това е целял резултата от нарушаването на правилата – да осъществи неправомерен контакт със задържано лице.

Наказанието е наложено за минималния съгласно чл.200, ал.2 ЗМВР срок от 6 месеца, поради което за наказващия орган не е било налице задължение да обосновава мотиви за определянето на срока на дисциплинарното наказание.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.В., ЕГН **********,***3, против заповед № 438з-272 от 10.12.2019 г. на началника на ІІІ РУП при ОДМВР Пловдив, с която на С.В. е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********,***3, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

Административен съдия: