№ 2407
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110116422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Б. В., ЕГН **********,
срещу „С.К.Т“ АД, ЕИК **, първоначално обективно евентуално и
кумулативно съединени искове, както следва:
1) установителен иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №**/08.03.**
г., сключен между „С.К.Т“ АД и А. Б. В., поради противоречието му със
закона;
2) в условията на евентуалност, установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 27, вр. чл. 17 от Договор за потребителски кредит
№**/08.03.** г., сключен между „С.К.Т“ АД и А. Б. В., уреждаща
дължимостта на неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради
накърняване на добрите нрави;
3) в условията на кумулативност с горните искове осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „С.К.Т“ АД да
заплати на А. Б. В. сума в размер на 2338,73 лв. (след допуснато изменение),
представляваща заплатена без основание сума във връзка със сключения
между „С.К.Т“ АД и А. Б. В. Договор за потребителски кредит №**/08.03.** г.
В исковата молба ищецът А. Б. В. излага, чрез адв. Б., че на 08.03.** г.
„С.К.Т“ АД му предоставил в заем сумата от 1400 лв. по Договор за
потребителски кредит №**/08.03.** г. срещу задължението да върне сумата от
4887,12 лв., включваща главница в размер на 1400 лв., лихва - 752,30 лв., и
неустойка за непредставяне на обезпечение - 2734,82 лв., на двадесет и четири
месечни погасителни вноски по 203,63 лв., при ГЛП 36% и ГПР 42,58%.
Твърди, че договорът за кредит съдържал нищожни неравноправни клаузи.
Поддържа, че ГПР по скрит начин бил увеличен, защото в него не била
включена неустойката с размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита
1
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение,
дължима на основание чл. чл. 27, вр. чл. 17 от договора поради непредставяне
на обезпечение посредством договор за поръчителство или банкова гаранция в
тридневен срок от сключване на договора. Счита, че в противоречие с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият, което поставяло потребителят в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване. Определено по критериите в
чл. 32, ал. 4 ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора за
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя
уговореното обезпечение възлизало на повече от 120% стойността на заетата
сума, с оглед което противоречало на чл. 21, ал. 2 ЗПК и водело до нищожност
на клаузата за неустойка. Счита, че клаузата за неустойка била уговорена в
отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, накърнявала добрите
нрави и затова била нищожна. Начислената неустойка увеличавала дълга на
заемателя и водела до затрудняване на доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Целта
на неустойката била неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката
била за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с
претърпени вреди, и за заемодателя не били настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение. Кумулирането на неустойката към
погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита, защото
посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР
нараствал допълнително. Уговарянето на неустойката, която не била за
неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаляло
ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР и не попадало в обхвата
на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски
кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно
изпълнявало изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК. Счита платеното по
нищожния договор за дадено при начална липса на основание. По изложените
съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В о. с. з. ищецът не се явява лично и не се представлява. Процесуалният
му представител депозира становище, в което сочи, че няма възможност да се
яви, моли делото да се разглежда в негово отсъствие и поддържа изразената
позиция по спора.
В о. с. з. ответникът не се представлява. Процесуалният му
представител депозира становище, в което сочи, че няма възможност да се
яви, моли делото да се разглежда в негово отсъствие, оспорва исковете и
отправя искане за отхвърлянето им.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 08.03.** г. А. Б. В. сключил със „С.К.Т" АД Договор за
потребителски кредит №**, с който „С.К.Т" АД е предоставило на В. кредит в
размер на 1400 лв., а той се е задължил да върне предоставения кредитен
ресурс в срок от 24 месеца. Страните са уговорили договорна лихва в размер
на 36% на годишна база, ГПР в размер на 42,58% и обща сума за плащане,
2
включваща главница и лихва, в размер на 2152,30 лв.
В чл. 17 от процесния договор за кредит е предвидено, че при
договорено обезпечение, потребителят в срок от 3 дни от сключването на
договора следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в сключване на договор за поръчителство или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия
договор, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на
задълженията. В чл. 27 от договора е предвидено заплащането на неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в
размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредитора са базирани
на предположението, че последният ще предостави в срок договореното
обезпечение. Според ал. 2 на същата клауза страните се съгласяват, в случай
на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да
заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна
вноска. Алинея 3 предвижда, че неустойката се дължи само за периода, през
който потребителят не е осигурил договореното обезпечение.
Неразделна част от договора са погасителния план и ОУ на
дружеството. Видно от погасителния план, месечната фиксирана вноска е в
размер на 203,63 лв., който включва и неустойка. Общата сума за плащане,
включваща главница, лихва и неустойка, възлиза на 4887,12 лв.
Приобщен е по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Представени са разписки за извършени от А. Б. В. в полза на „С.К.Т" АД
плащания, както следва: на 01.12.** г. – 212,50 лв., на 27.01.2024 г. – 110,21
лв., на 03.08.2024 г. – 50 лв., на 26.07.2024 г. – 150 лв., 29.08.2024 г. – 100 лв.,
25.09.2024 г. – 50 лв., 17.10.2024 г. – 250 лв., 18.10.2024 г. – 100 лв., 19.11.2024
г. – 500 лв.
Според представената разписка за извършено плащане от 08.03.** г. от
„С.К.Т" АД е нареден превод към А. Б. В. чрез ePay.bg за сумата от 413,87 лв.
по кредит №** за рефинсиране на друг кредит.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице А. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че вещото лице не е получило
документ относно начина на усвояване на кредита (платежно нареждане,
разходен ордер или др. документ). Размерът на ГПР, като се вземе в предвид и
дължимата неустойка по договора е 377,04%. ГЛП по договора е 36%, докато
основният лихвен процент на БНБ за периода от 08.04.** г. до 08.03.2025 г.
варира между 2,47 и 3,8. Ищецът е извършвал плащания по процесния кредит
в периода от 10.04.** г. до 19.11.2024 г. в общ размер на 3738,83 лв., от които
285,57 лв. са отнесени за погасяване на главницата, 509,50 лв. – лихвата,
1885,09 лв. – неустойката, и 1058,67 лв. – по други приходи. Размерът на
неплатената главница по договора за кредит съгласно получената от ответника
справка е 1114,43 лв. ГПР в договора за кредит не превишава пет пъти размера
на законната лихва, но ГПР с включена и неустойка по договора го
надвишава. Размерът на договорната лихва не надминава три пъти размера на
3
законната лихва за периода, за който е начислена договорната лихва.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният главен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. В условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване с него е предявен и осъдителен иск,
който намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно, че на 08.03.** г. са сключили
договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищеца кредит в размер на 1400 лв., а той се е задължил да
върне предоставения кредитен ресурс в срок от 24 месеца.
Липсва спор, че заемната сума е усвоена от ищеца.
Безспорно е и, че в погасителния план е начислена към всяка от
погасителните вноски неустойка за непредоставено обезпечение.
Спорен е въпросът относно действителността на процесния договор.
Сключеният между страните договор за паричен заем по своята правна
характеристика представлява договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, затова длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в ЗЗП – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ГПК, доколкото посоченият в договора размер на ГПР от 42,58% не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно обаче той не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно: неустойката.
Неустойката за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение представлява разход по договора за кредит,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг.
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на
ЗПК и от начина, по който тази клауза е уговорена между страните.
След като неустойката се начислява автоматично от заемодателя, тя
следва да се включи в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, които са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
С уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума - т. нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо
4
място следва от краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката – тридневен срок за предоставяне на
обезпечение, който срок предполага, че кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението и е преценил, че наред с уговорената
възнаградителна лихва, ще получи и неустойката. На второ място, следва да
се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за
заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно с погасителната вноска
по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план, което навежда
към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на
обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 17 от договора не е
свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по см. на чл.
19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума за плащане,
дължима от потребителя към деня на сключването.
Макар формално в договора да са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, те не могат да изпълнят отредената
им функция - да дадат възможност на потребителя по ясен и достъпен начин
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му, след
като в тях не е включена сумата по чл. 17 от договора.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице недействителност на
процесния договор на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От изслушаното и неоспорено от страните заключение по ССчЕ се
установява, че ищецът е погасил част от задълженията си по договора, като е
заплатил сума в размер на 3738,83 лв.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит
заплатената сума следва да бъде отнесена само към задължението за главница,
но не й за възнаградителна лихва и неустойка, както е сторено от ответното
дружество. Към настоящия момент задължението за главница от 1400 лв. е
погасено изцяло. Тъй като възмездната сделка е недействителна, разликата
над сумата от 1400 лв. до платените 3738,83 лв., възлизаща на 2338,83 лв., се
явява дадена от ищеца без основание. При спазване на диспозитивното начало
в процеса в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 2338,73
лв.
По изложените съображения исковите претенции с правно основание чл.
22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
С оглед уважаването на главния иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11,
т. 10 ЗПК, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради което не
дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 289,03
5
лв. за държавна такса и 300 лв. за депозит за възнаграждение на вещото лице,
в който е обективирано и искане за определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно
от който адв. Б. е предоставил правно съдействие и защита на ищеца в
производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от
пълномощника процесуални действия по защитата на страната – подаване на
исковата молба, на уточняващи молби към нея и на молба по хода,
предявените искове с цена от 7225,85 лв., неявяването на процесуалния
представител в открито съдебно заседание без посочване на уважителни
причини и действащата към момента на уговарянето между страните
редакция чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, съдът намира, че справедливото възнаграждение, което
следва да се определи, възлиза на сумата от 1000 лв., която се дължи на адв.
Б.. Така в тежест на ответното дружество следва да бъде възложена сума в
общ размер на 1589,03 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „**“ №35, ет. 3, ап. 42, срещу „С.К.Т" АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „**“ №**, иск с правно основание чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, недействителността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит №**/08.03.** г. поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „С.К.Т" АД, ЕИК **, да заплати на А. Б. В., ЕГН
**********, сума в размер на 2338,73 лв. (две хиляди триста тридесет и осем
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща заплатена без основание
сума във връзка със сключения между „С.К.Т“ АД и А. Б. В. Договор за
потребителски кредит №**/08.03.** г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К.Т" АД, ЕИК **, да заплати на А. Б. В., ЕГН **********
сума в размер на 589,03 лв. (петстотин осемдесет и девет лева и три стотинки),
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на А. Б. В. суми могат да бъдат заплатени по
банкова сметка с IBAN: 12 PRCB **
ОСЪЖДА „С.К.Т" АД, ЕИК **, да заплати на адв. Л. Б., с л. №**, САК,
сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на А. Б. В. безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6