Решение по дело №616/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, депозирана чрез пълномощника Д О срещу решение № 214 от 08.02.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110205066/2022г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013454 от 23.12.2020 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на "П. ." ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ///, ж.к. “///“ № ///, представлявано от управителя Й.С.П. за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414. ал. 3 от Кодекса на труда е наложена "имуществена санкция" в размер на 5 000 лева. С решението са присъдени разноски в полза на "П. ." ЕООД, ЕИК *********, в размер на 720 / седемстотин и двадесет / лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна наказателно постановление.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде в евентуалност редуцирано към минималния размер.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Със становище от 15.03.2023г. и молба вх. № 5249/ 05.04.2023г., чрез процесуалния си представител адв. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита оспореното решение на ВРС за правилно и законосъобразно. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на разноски, съобразно приложените доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от "П. ." ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. ///, ж.к. “///“ № ///, представлявано от управителя Й.С.П., против наказателно постановление № 03-013454 от 23.12.2020 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414. ал. 3 от Кодекса на труда е наложена "имуществена санкция" в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 04.12.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в "П. ." ЕООД, с основна дейност „Полагане на облицовки и настилки“, на работна група в строителен обект жилищен комплекс „Ренесанс“ в УПИ VІ-1388 за жилищно строителство /ПИ 10135.3511.1388/, кв.16 по плана на ж.к. “Възраждане 1“, гр. Варна. Съставен бил констативен протокол №ПР2036334, в който били посочени и изброени в три точки констатираните нарушения. На 08.12.2020 г., на 11.12.2020 г. и на 18.12.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ на проверяващите било предоставено копие от трудов договор с лицето С. С. К.от 03.12.2020 г., както и копие от уведомление до ТД НАП Варна от 04.12.2020 г. с час 17.07.05 часа. На 18.12.2020 г. бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето С. С. К.на длъжност "общ работник", преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Била посочена правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал оспореното НП възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. На дружеството била наложена имуществена санкция над минималния размер.

За да отмени процесното НП, ВРС приел от правна страна, че административнонаказателното производство е проведено при допуснати съществени процесуални нарушения. Във фазата на събиране на доказателства е било допуснато съществено нарушение, опорочаващо твърденията на актосъставителя и наказващия орган като фактически състав на обвинението, и на следващо място, приел, че не са събрани категорични доказателства да е извършено соченото нарушение.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира изводите на Районен съд – Варна за недоказаност на административнонаказателното обвинение за законосъобразни, логични и в съответствие с установената фактическа обстановка по делото /въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства/.

Нормата на чл. 63 ал. 1 от КТ императивно предвижда работодателят да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Ал.2 на чл.63 от КТ регламентира, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Не се спори по делото, че субект на административно нарушение e ответника по касация, както и че и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства. ВРС е направил установявания за релевантните за нарушението и проведеното административнонаказателно производство факти и обстоятелства. Не е спорно, че Костов е попълнил собственоръчно представената му декларация, в която декларирал, че работи от 03.12.2020г. в предприятие/фирма П. . Дизайн ЕООД, дружество различно от проверяваното. ВРС правилно е констатирал противоречие между описаното в Декларацията, КП и Трудовия договор доколкото е видно от съдържанието на КП, че липсват отразявания и конкретни данни относно трудово правоотношение на Костов, във връзка с нарушение свързано с трудовото правоотношение на това лице. От друга страна правилно ВРС е изложил, че в протокола се съдържат данни, противоречащи на данните от представения впоследствие трудов договор, по отношение на длъжността, която следва да изпълнява лицето за дружеството. В КП не се съдържа дата на наемане на лицето, а данните от представения впоследствие трудов договор сочат, че е сключен трудов договор в деня, предхождащ деня на проверката.

Горното обосновава правилния извод за недоказаност на обвинението. Касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съответни на материални закон, формираните от районни съд доводи за недоказаност на деянието. Липсват предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение.

С оглед изложеното съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева при съобразяване с нормата на чл.18, вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 08.02.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110205066 по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на "П. ." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ///, ж.к. “///“ № ///, представлявано от управителя Й.С.П., сумата в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ