Решение по дело №89/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Т.Н.К., ЕГН********** против Решение № 1877/22.11.2023г., постановено по АНД №20235330203299/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – 5 н. с., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5596321 за налагане на глоба в размер на 100 лв., наложена на Т.К. като собственик на л. а. Нисан Микра с рег. № *** за установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал свидетелските показания на разпитания свидетел. Иска се отмяна на решението, с което е потвърден издаденият електронен фиш. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не се явява и не се представлява, не взима становище по допустимостта и основателността на подадената жалба. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на Пловдивския районен съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд Пловдив се е развило по жалба от 26.04.2023г., заведена с вх.№УРИ317000-8130/28.04.2023г. в сектор ПП на ОД МВР-Пловдив, подадена от касатора, след като на 12.04.2023г. му е връчен Електронен фиш серия К № 5596321 за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, осъществено при обстоятелства, че на 28.01.2022г в 14.32ч в с.Михилци на първа до №24 при разрешена максимална скорост за движение в населено място 40 км/ч въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3км/ч в полза на водача е извършено нарушение на скорост с МПС Нисан Микра ДКН ***, като се е движил със скорост от 69 км/ч, което е превишение от 29км/ч на въведеното ограничение, за което му е наложена санкция на осн. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП глоба в размер на 100 лева. При връчването му касационният жалбоподател е отказал да подпише разписка за връчване ЕФ, а в последствие е посочил в декларация от 26.04.2023г., че свидетелят Ч. е управлявал автомобила, а не той, което обстоятелство е изяснено и в хода на първоинстанционното съдебно следствие. За тези спорни обстоятелства е представена и докладна записка №273р-4135/13.04.23г. от мл. инсп. В. до началник РУ на МВР-Хисаря. За да потвърди обжалваният пред него ЕФ първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнена в пълнота процедурата по чл.189 ал.5 ЗДвП, определяща, че собственикът в 14 дневен срок може да предостави информация за лицето, което е управлявало съответното МПС, към която е необходимо да се приложи и копие от неговото СУМПС, което в случаят не сторено. Посочено е, че в срока на депозиране на декларацията от касатора като собственик е подадена и жалба от негова страна срещу издадения му ЕФ, което е довело до обективна невъзможност се стигне до неговото анулиране съобразно чл.189 ал.5 изр.3 от ЗДвП, като това обстоятелство съдът е преценил като злоупотреба с права, които не водят до ограничаване на правото му на защита.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Съобразно правилата възведени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Безспорно е, че при различни възможности, предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.5 ЗДвП на 26.04.2023 г. адресатът на ЕФ – Т.К., в качеството си на собственик на управляваното моторно превозно средство, е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да възрази, че няма качеството на нарушител, чрез представяне на декларация, с която декларира кое е лицето, на което е предоставено средството за управление в деня, когато е извършено нарушението. Същевременно е подала и жалба за съдебно обжалване на издаденият и ЕФ. Съгласно чл. 189, ал. 5 и ал. 8 от ЗДвП собственикът на моторното превозно средство може в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш да го обжалва пред съда, да плати глобата или да подаде декларация пред съответната териториална структура на МВР с посочване на лицето, на което е предоставило управлението като приложи копие на свидетелството му за правоуправление. В последния случай издадения електронен фиш се анулира. По аргумент от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП контролния орган е длъжен да анулира електронния фиш при подадена декларация с приложено към нея копие на свидетелство за управление на МПС, без да се произнася. В настоящия случай, касаторът не е приложил копие на СУМПС на водача на МПС в законоустановения 14-дневен срок от връчване на ЕФ. Обстоятелството, че към подадената декларация не е представено копие от СУМПС, води до незавършеност на процедурата. В решението на първоинстанционният съд са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш и нарушението от страна на касатора на разпоредбата на чл.189 ал.5 ЗДвП, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и не е нужно да преповтаря, а съобразно възможността по чл.221 от АПК изцяло препраща към тяхви. Доказателствата по делото са законосъобразно обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Не се установява и засягане правото на защита на нарушителя и възможността му да разбере в какво се изразява противоправното му поведение, за което му се вменява административнонаказателна отговорност. Видът и размерът на административното наказание са определени съобразно действащите нормативи и конкретно отчетеното превишение на скоростта. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Като е потвърдил обжалвания пред него електронен фиш, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Настоящият състав на съда не споделя възражението на касатора, че на статичното изображение е ясно видимо, че МПС се управлява от лице, различно от Т.К., във връзка с отговорността на последната. Нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП въвежда оборима презумпция, че именно собственикът на моторното превозно средство е имал фактическата власт върху движимата вещ. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В този аспект няма нормативно изискване статичното изображение във вид на снимков материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране на водача.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд- Пловдив- … състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1877/22.11.2023 г., постановено по АНД № 3299/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – 5 н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: