РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 09.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16967 по описа за 2014 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът С.С.С. твърди, че на 05.07.2013 г., около 16:00
ч., в с. Горна Лука, област Монтана, водачът на лек автомобил „Ровер Маестро“,
с ДК № *******, с посока на движение от с. Митровци към с. Горна Лука, при
приближаване на Т- образно кръстовище, не избегнал удар с движещия се от улица
с наклон велосипедист, въпреки че видял как се спуска по улицата над
кръстовището и обозначителните знаци „Внимание, деца“.
Сочи, че в резултат на ПТП ищецът
е получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма с
разкъсно-контузна рана в дясната слепоочно тилна област, кръвонасядане на
меките тъкани около двете очи, счупване на черепа с фрактурни линии в челната и
двете слепоочни кости и презчерепната основа. От тези увреждания, детето
изпаднало в „будна кома“, от която се е събудил към края на декември 2013 г. От
този момент е започнало възстановяване, но и към момента на депозиране на
исковата молба състоянието е изключително тежко - придвижва се на инвалидна количка, като от
края на август и началото на септември 2014 г. с чужда помощ се изправя и стои
минута - две. Поддържа се, че ищецът редовно посещава болнични заведения,
когнитивните му възможности са силно намалени и то не е в състояние да се
обучава пълноценно. Освен това е започнал да получава и тежки усложнения (епилептични
припадъци), които настъпват в хода на лечението, като често плаче от болки,
които изпитва при опитите за движение.
Сочи, че към момента на инцидента за управляваното
от делинквента моторно превозно средство е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ХДИ „З.“ АД, полица №
091120002848841, от 17.12.2012 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки за
ангажирането отговорността на
застрахователя.
Предвид изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, сумата
от 500 000 лв. (частичен иск от 900 000 лв.) - застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законна
лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З.д.Е.Р."
ЕАД (с предишно наименование „ХДИ З.” АД), оспорва по основание и размер
исковата молба, като поддържа че въз основа на всички представени с исковата
молба писмени доказателства, е видно че вината за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е изцяло на ищеца. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска
отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, с обект гражданската отговорност на делинквента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
С
постановление от 05.02.2014 г. на Районна Прокуратура – Монтана, по пр. пр.
1574/2013г., е прекратено наказателното производство по ДП № 749/2013 г. по
описа на РУП – Монтана, образувано по повод на процесното ПТП, образувано за
престъпление чл. 342, ал. НК, поради липса на състав на престъплението.
По
делото е приета съдебна автотехническа експертиза от 16.05.2016 г., според
която, ако лекият автомобил не бе предприел спиране, а продължил траекторията
си на движение, пътнотранспортно произшествие не би настъпило. От техническа гледна точка според вещото лице,
причина за настъпване на инцидента е движението на велосипедист със скорост,
при което същият не успява да упражни контрол върху велосипеда.
За
установяване механизма на пътнотранспортното произшествие са събрани и гласни
доказателства, посредством разпит на свидетелите К.И.К. (пътник в автомобила) и
В.Г.Д. (водач на процесния автомобил),
Предвид
свидетелските показания по делото е изслушана и приета повторна автотехническа
експертиза от 16.11.2017 г., след извършването на страна на вещото лице на оглед
на велосипеда и на мястото на ПТП.
Съгласно заключението, изготвено от вещото
лице проф. С.К., на 05.07.2013 г. около
17 ч. в с. Горна Лука, на Т-образно кръстовище между ул. И.Б.“ и ул. „Нишка“,
настъпва удар между лек автомобил „Ровер Маестро” с per. № С *******,
управляван от В.Г.И. и велосипед с водач С.С.С.. Вещото лице е установило, че велосипедът е със силно деформирана предна капла. Деформираната част е
с перпендикулярно на равнината на каплата изкривяване и обхваща разстояние 20 cm от радиуса на колелото. Външният диаметър на
задната капла е 65 cm. Височината
на седалката е 90 cm, а на
кормилото - 1,05 m. Според вещото лице, значителната деформация
на предната капла е показател за относителна скорост между велосипеда и автомобила,
не по-малка от 20- 25 km/h.
Съгласно
вещото лице, от фотоматериалите се установява, че по левия пътепоказател на
автомобила, малко по заоблената му част и повече по страничната, са налични характерни
коси сравнително успоредни черни следи от гума. Следите добре кореспондират на
следи от въртящо се колело (предната капла на велосипеда), което приплъзва по
лявата страна на автомобила. Анализирайки физиката на процеса на удара е видно
следното: Първоначалният контакт е между предното колело на велосипеда и
предната лява странична част на автомобила в зоната на бронята и страничната
част на левия пътепоказател. Ударът е преди всичко страничен за автомобила и
челен за велосипеда. Велосипедът приплъзва по левия преден калник, завърта се
под действие на момента на ударния импулс и се удря в предната лява врата като
така той екранира и пада зад автомобила. Тялото на пострадалото момче предвид
на инерционната сила, се удря в огледалото за обратно виждане, чупи го и пада
от лявата страна на автомобила, по гръб и с глава към задната му част. Приложените
формули на Searle в предходната експертиза се отнасят за удар
на пешеходец с челната част на автомобил при отхвърляне на тялото напред
вследствие на ударната сила, респ. вследствие на скоростта на автомобила, и според
вещото лице, не може да се използва за настоящия механизъм. Получената в
предходната експертиза скорост на велосипедиста от около 14 km/h не съответства
на деформацията му и свидетелските показания. По платното за движение няма
следи от приплъзване на гумите на велосипеда, а от друга страна велосипедистът
не е успял да навлезе в дясната пътна лента. Следователно действителната
скорост на велосипеда е по-малка от критичната, но твърде близка до нея.
Определената скорост на велосипеда от около 27 km/h е най- вероятната. Анализът
на резултатите показва, че моментът на удара почти съвпада с пълното спиране на
автомобила, като престоят е не по-голям от 0,4 s., като най-вероятната скорост на автомобила е 18-23 km/h.
След
подробен анализ и изчисления, вещото лице формира следните изводи: Скоростта на велосипедиста в момента
на удара е около 27 km/h. Скоростта на
движение на лекия автомобил преди ПТП е в границите 18-23 km/h, а в момента на
удара автомобилът е в покой. Ударът
между двете ППС е основно страничен за лекия автомобил и челен за велосипеда.
Преди удара водачът на автомобила е предприел плавно спиране, а технически
правилно е в случая то да е аварийно. При технически правилно действия от
водача с предприемане на аварийно, а не на плавно спиране, автомобилът би спрял
на около 0,4-0,5 m преди положението си в момента на удара. Произшествието
за водача на лекия автомобил е непредотвратимо. Водачът своевременно е възприел
опасността, предприел е плавно спиране, установявайки автомобила в дясната част
на платното за движение и тротоара, като ударът възниква при спрял автомобил.
При аварийно спиране от водача ударът би бил в зоната на левия фар, респ. малко
вдясно от реалното място на удара в автомобила. При тази ситуация механизмът на
ПТП би бил различен от действителния и съответстващ на челен удар за лекия
автомобил.
При така събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че не е доказано наличието на деликтно поведение от страна на водача на процесния лек автомобил, като същият в съответствие с разпоредбата на чл. 117 от Закона за движение по пътищата (при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре), при възникналата опасност е предприел спиране. Съдът намира за неоснователно доводите на ищеца, че водачът на автомобила е следвало да увеличи скоростта/респ. да продължи движение, с оглед предотвратяване на ПТП, доколкото предприемането на спасителна маневра, би довело до застрашаване и на останалите движещи се в група деца велосипедисти, като тази връзка съдът кредитира свидетелските показания и заключението на вещото лице К., като обосновано и мотивирано.
С
оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на застрахования лек
автомобил не е било противоправно, т.е. отсъства първият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което останалите събрани
доказателства по делото не следва да бъдат обсъждани. Доколкото отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования, а не се
установява наличието на деликт, то и ищцовата претенция се явява изцяло неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора, на ответника„З.д.Е.Р." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва
да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на сумата от 1 105 лв., за
експертизи и депозит за свидетели, и 5 лв. - за издаване на съдебно
удостоверение и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.С.С.
с ЕГН **********, чрез законния си представител С.С.Б. с ЕГН **********,
със съдебен адрес адв. Л.Г. ***З.д.Е.Р." ЕАД (с предишно наименование „ХДИ
З.“ АД) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.), за сумата от 500 000 лв. (предявен като частичен иск от
900 000 лв.) представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 05.07.2013
г., в с. Горна Лука, на Т-образно кръстовище, по вина на В.Г.И., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на
лек автомобил „Ровер Маестро” с per. № *******,
към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 05.07.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, чрез законния си представител С.С.Б. с ЕГН
**********, със съдебен адрес адв. Л.Г. ***, да заплати на „З.д.Е.Р." ЕАД
(с предишно наименование „ХДИ З.“ АД) с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от общо 1 105 лв., представляваща разноски
за настоящото производство и сумата от 300
лв. за възнаграждение на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: