Номер 3319.10.2020 г.Град Трявна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Трявна
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
Секретар:Виолета Х. Драгановска
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Административно
наказателно дело № 20204240200069 по описа за 2020 година
Жалбоподателят ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“, представляван от
П.Х.Щ., е обжалвал наказателно постановление №510272-F540257/11.05.2020г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл.185 ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв., за нарушение на чл.118 ал.1 от
ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като нямало нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредбата
на МФ, а ако имало такова, то било малозначително и следвало да се приложи чл.28
ЗАНН, чрез отправяне на устно или писмено предупреждение, че при повторно
нарушение ще бъде наложено административно наказание. В чл.3 ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ се сочели случаите, в които не се издавала касова бележка,
измежду които директен дебит или наличен превод. В случая, за да не бъдела издадена
касова бележка жалбоподателят приел, че не е налице плащане в брой, а плащане чрез
директен дебит или наличен превод, извършен чрез доставчик на платежна слуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Нямало цел и умисъл
за укриване на приходи от данъчната администрация или доходи, както и за избягване
регистрация по ЗДДС, каквато била целта за неиздаване на касова бележка при
извършено плащане в брой на каса в търговски обект. Съответните плащания били
регистрирани и заплатен дължимия данък върху тях, поради което нямало ощетяване
на фиска и настъпил вредоносен резултат. По тази причина нямало извършено
нарушение по чл.118 ал.1 от ЗЗД. Ако имало такова то било маловажен случай.
Претендира се в жалбата отмяната на издаденото наказателно постановление,
1
както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения адв. Д., поддържа
депозирана жалба, с изнесените в нея доводи. Алтернативно прави искане за
намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона
минимум от 500,00 лв. Ответникът по жалба – ТД на НАП – Велико Търново,
представлявано от юрисконсулт В. Цанкова, оспорва подадената жалба. Счита, че
извършената продажба с карта чрез ПОС-устройство не попада в изключенията по чл.3
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“ е съставен АУАН
№F540257/04.03.2020г. от старши инспектор по приходите В.А.И., в присъствието на
свидетеля П. Х. Н. , според който: При извършена проверка с УИН П-04000719182774,
от събраните в хода на производството доказателства и представени от задълженото
лице документи/разпечатки за постъпления от ПОС-терминално устройство за плащане
с кредитна/дебитна карта по банкова сметка на ДЗЛ с IBAN BG85BPBI79291054970902
и разпечатки от КЛЕН от ЕКАФП с ИНД №DT464976 и ФП №02703767 е установено,
че за извършена продажба на 20.08.2019г. в търговски обект, магазин за кожени
изделия, находящ се в гр. Трявна, ул. „Петко Рачев Славейков“ №35, стопанисвано от
ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“, на стойност 613,65 лв., заплатена с
кредитна/дебитна карта чрез наличното в обекта ПОС-терминално устройство, не е
издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство
“Датекс“ с ИН на ФУ: DT464976 и ФП №02703767, като е видно, че гореспоменатата
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка.
Според АУАН, това съставлява нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Представляващият ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“ П.Х.Щ. е отказал да
получи съставения АУАН, удостоверено с подписите, имената и адресите на двама
свидетели – И.М.И. и Д.Г.Д..
Въз основа на посочения по-горе АУАН, срещу жалбоподателя е издадено НП
№510272-F540257/11.05.2020г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което
на основание чл.185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00
лв., за нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-
2
18/13.12.2006г. на МФ, изразяващо се в следното: При извършена проверка с УИН П-
04000719182774, от събраните в хода на производството доказателства и представени
от задълженото лице документи/разпечатки за постъпления от ПОС-терминално
устройство за плащане с кредитна/дебитна карта по банкова сметка на ДЗЛ с IBAN
BG85BPBI79291054970902 и разпечатки от КЛЕН от ЕКАФП с ИНД №DT464976 и ФП
№02703767 е установено, че за извършена продажба на 20.08.2019г. в търговски обект,
магазин за кожени изделия, находящ се в гр. Трявна, ул. „Петко Рачев Славейков“
№35, стопанисвано от ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“, на стойност 613,65 лв.,
заплатена с кредитна/дебитна карта чрез наличното в обекта ПОС-терминално
устройство, не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално
устройство “Датекс“ с ИН на ФУ: DT464976 и ФП №02703767, като е видно, че
гореспоменатата продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална
касова бележка.
Изложените в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление фактически обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя и се потвърждават от показанията на разпитаните като свидетели
служители на НАП – Велико Търново, а именно В.А.И. и П. Х. Н. , както и
приложените писмени доказателства, а именно: справка за движение по банковата
сметка на търговеца-жалбоподател и разпечатка от КЛЕН. Свидетелите В.И. и П.Н.
установяват, че са констатирали нарушението при сравнение на разпечатките от ПОС-
устройството и банковата сметка с разпечатка от КЛЕН /контролна лента на
електронен носител/ на фискалното устройство в обекта. Така е било установено, че
извършената продажба е заплатена с дебитна/кредитна карта чрез ПОС-терминалното
устройство в обекта, но без да е била издадена фискална касова бележка.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган –
директора на ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
В хода на административно наказателното производство не се констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да налагат отмяната му. НП е издадено въз основа на АУАН, който е
оформен при отказ от страна на нарушителя да го подпише, удостоверено чрез
подписа на двама свидетели, имената и точния адрес на които са отбелязани в акта, в
съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.2 ЗАНН.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-
3
18/13.12.2006г. на МФ. По силата на чл.118 ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системен бон и да го съхранява до напускането на обекта.
Текстът на чл.118 ал.1 ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 20.08.2019г. в търговски обект, стопанисван от дружеството –
жалбоподател, е извършена продажба на стойност 613,65 лв., която е заплатена с
кредитна/дебитна карта чрез ПОС-терминално устройство, но без да е издадена
фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство.
Възраженията на жалбоподателя са за несъставомерност на деянието от обективна
страна, тъй като се счита, че заплащането на продажната цена с кредитна/дебитна
карта чрез ПОС-терминално устройство е измежду изключенията, предвидени в чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за които не е необходимо издаване на
фискална касова бележка, а това са случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит,
наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
В настоящия случай няма никакви основания да се счита, че е възможна
хипотезата на първото или последното изключение, а именно – внасяне на пари в
наличност по платежна сметка или пощенски паричен превод. Относно останалите
хипотези са приложими разпоредбите на Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти. В нейния раздел III е направена уредба на
извършването на Платежни операции с използване на кредитен превод, като се
съдържа и легална дефиниция на „кредитен превод“ /чл.14 ал.1 – Кредитният превод е
платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една
или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от
доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа
на дадено от платеца нареждане. Платецът и получателят могат да бъдат едно и също
4
лице/. В раздел IV от Наредбата е регламентирано извършването на Платежни
операции с използване на директен дебит, като е дадена и легалната дефиниция на
„директен дебит“ /чл.17 – Директният дебит е платежна услуга по задължаване на
платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива
на получателя въз основа на дадено от платеца съгласие. Същевременно с това,
разпоредбата на чл.25 от Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за откриване
на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти определя платежната карта /дебитна или кредитна карта/ като вид
персонализиран платежен инструмент, който се използва многократно за
идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен
достъп до платежната сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с
който могат да се извършват платежни и справочни операции, а чл.27 от нея
установява какви операции се извършват чрез платежна карта – платежна операция,
свързана с карта е услуга, основана на инфраструктурата и търговските правила на
платежна картова схема за извършване на платежна операция чрез картови,
терминални, телекомуникационни, цифрови или информационнотехнологични
устройства или софтуер.
Въз основа на цитираните по-горе разпоредби на ЗДДС, Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ и Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за откриване
на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, се налага извода, че плащането на стоки и услуги чрез кредитна или
дебитна карта чрез ПОС-терминал, не попада сред изключенията, предвидени в чл.3
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. По тази причина, за всяко плащане, което е
извършено чрез ПОС-терминал с дебитна или кредитна карта, е необходимо издаване
на фискална касова бележка чрез фискално устройство. В случая по делото това не е
спазено, като дружеството – жалбоподател е извършило продажба на стойност 613,65
лв., за която е заплатено с кредитна/дебитна карта и за него е възникнало задължение
да издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство, но
задължението не е било изпълнено. Налице е извършено административно нарушение
по чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, както е
приел и административно наказващият орган.
В случая съдът не счита, че са налице основания за приложението на чл.28 от
ЗАНН, доколкото извършеното от жалбоподателя не разкрива белези, които да го
характеризират като деяние с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
случаи на административни нарушения от този вид. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ е неиздаване на фискална касова бележка при извършена продажба, чиято
стойност е заплатена с кредитна/дебитна карта чрез ПОС-терминал, като неиздаването
5
на касовата бележка не е обвързано с настъпването на някакви вредни последици.
Следователно, соченото от жалбоподателя обстоятелство, че стойността на продажбата
с кредитна/дебитна карта чрез ПОС-терминал е била отразена в счетоводството на
дружеството и по този начин не е налице ощетяване на фиска, не е достатъчно
основание да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 ал.1 т.9 НК вр.
чл.11 ЗАНН. Следва да се има предвид също, че неизпълнението на задължението на
търговеца да издаде касова бележка създава невъзможност да бъдат реализирани
правата и изпълнени задълженията на получателя й, регламентирани също в чл.118
ал.1 от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а това са правото
да получи фискалния или системния бон и задължението да го съхранява до
напускането на обекта. По тази причина в случая не може да се говори за липса на
вредни последици от извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба за нарушението по чл.118 ЗДДС е тази на чл.185
ЗДДС, където е предвидено налагането на имуществена санкция за юридически лица
/каквото е жалбоподателя/ в размер от 500 до 2000 лв. В случая е наложена такава в
размер на 700 лв., без наличие на данни за отегчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят налагане на санкция в размер над предвидения в закона минимум.
Посоченото в НП, че са установени аналогични нарушения, сочещо системност при
неизпълнение на задълженията е необосновано, доколкото липсват данни
жалбоподателят да е бил санкциониран от Националната агенция за приходите с влезли
в сила наказателни постановления към датата на извършване на нарушението, а и към
датата на издаване на НП. Видно е, че макар да е осъществен състава на соченото в
него административно нарушение, то стойността на извършената продажба, за която не
е издадена касова бележка е била счетоводно отчетена и от това са възникнали
следващите се публични задължения за дружеството на жалбоподателя, което е
смекчаващо отговорността обстоятелство, макар да не я изключва изцяло.
Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на
наложената имуществена санкция, като същата се намали на предвидения в закона
минимум от 500,00 лв.
В останалата част издаденото срещу жалбоподателя наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.
Разноски:
Всяка от страните по делото е направила искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН, в този вид съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК не е изрично уреден въпросът за
6
присъждане на разноските в случаите на изменяване на наказателното постановление,
какъвто е настоящия, поради което и съобразно препращащата разпоредба на чл.144
АПК приложение намират разпоредбите на чл.78 от ГПК.
Направените от жалбоподателя разноски по делото включват изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв., което е под минималния размер
предвиден в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основания за
намаляването му. С оглед изхода на делото /частичното уважаване на жалбата чрез
намаляването размера на наложената имуществена санкция от 700,00 на 500,00 лв./ на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 100,00 лв.
Ответникът по жалба не е направил разноски по делото. Поискал е
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
възнаграждението в размер на минималния предвиден в закона, който е 80,00 лв. С
оглед изхода на делото /частично уважаване на жалбата чрез намаляването размера на
наложената имуществена санкция от 700,00 на 500,00 лв./ юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде намалено на 50,00 лв. Тази сума следва да бъде
присъдена в полза на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в
чиято структура се намира органа, издал обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №510272-F540257/11.05.2020г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР
ЩЕРЕВ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.
„Петър Трендафилов“ №12, представлявано от П.Х.Щ., на основание чл.185 ал.1 ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лв., за нарушение на чл.118 ал.1
от ЗДДС вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, В ЧАСТТА относно
размера на наложената имуществената санкция, като я намалява в размер на 500,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №510272-F540257/11.05.2020г.
на Директора на ТД на НАП – Велико Търново в останалата част.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на ЕТ
„ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Петър Трендафилов“ №12, представлявано от
7
П.Х.Щ., сумата от 100,00 лв. /сто лева и 00 ст./ – направени разноски по делото, на
основание чл.63 ал.3 ЗАНН.
ОСЪЖДА ЕТ „ДИНАМО-СТУ-ПЕТЪР ЩЕРЕВ“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Петър Трендафилов“ №12,
представлявано от П.Х.Щ., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.63 ал.5 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
8