Р Е Ш
Е Н И Е
№
28.03.2022г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15337/2020година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от
В.Б.Б., ЕГН**********, с адрес *** срещу Частен съдебен изпълнител Д. П. - Я., рег.№ 711 в КЧСИ и
район на действие района на Окръжен съд гр.В., с адрес гр.В., ул. „А. К. “ ****,
с която е предявен иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД, вр. с
чл.74 ЗЧСИ, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 5001лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания – стрес, безпокойство, чувство за безпомощност, малоценност,
безсъние и загуба на доверие в институциите от противоправно поведение на ЧСИ
за периода 30.07.2016г.-30.11.2020г. по повод отказ да бъде администрирана
жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ по отношение на присъединяване на
задължения към ТД на НАП и начислени такси и разноски по ИД№20167110400679,
както и по повод предприети принудителни изпълнителни действия по ИД
№20207110400784 в разрез с разпоредбата на чл.422а и чл. 444 т.7 от ГПК .
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част
на исковата молба: Твърди, че на 30.07.2016г. му била връчена покана
за доброволно изпълнение по ИД №20167110400679
въз основа на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гр.д. №7600/2014г.
на ВРС. Задължението било на стойност 1452,58лева в полза на „БНБ Париба ПФ“
ЕАД. Ищецът подал възражение, но от ВРС получил отговор, че не е издавана
такава заповед за изпълнение. Производството по делото приключило с влязъл в
сила съдебен акт на 21.03.2015г., като е издаден ИЛ от 16.06.2016г. На 19.10.2016г. ищецът получил съобщение, че
с постановление на ЧСИ Петрова са му начислени такси и разноски по отношение на
присъединен взискател – ТД на НАП в размер на 290лева. Ищецът подал възражение,
тъй като задължението било погасено по давност. ЧСИ не допуснал жалбата му,
поради неплащане на ДТ в срок. Това наложило ищецът да изпрати жалбата си
директно до ВОС. С решение №2333/28.12.2017г. по адм.дело №1372/2017г. по описа
на Адм. Съд – В., било постановено, че ищецът не дължи претендираните 290лева,
като погасени по давност. Въпреки това ответникът не изпълнила решението на
съда и наложила спрямо ищеца мерки за принудителнио изпълнение - запор върху вземанията от пенсия на ищеца.
Това довело до изключителен стрес за ищеца и загуба на доверие в институциите.
През 2020г.
ищецът получил покана за доброволно изпълнение по ИД №20207110400784 във връзка
със задължение за неплатени местни данъци и такси в общ размер на 595,31лева.
Ищецът подал писмено възражение. На 18.11.2020г. получил съобщение за
предприемане на принудителни действия спрямо недвижимото му имущество, което
било несеквестеруемо по см. на чл.444 т.7 ГПК. ЧСИ насочил направо изпълнението
към НИ без да даде възможност на ищеца да удовлетвори вземането по друг начин.
В същото време той внесъл сума в размер на 150лева за изпълнение на част от
задължението. Твърди се, че по този начин срещу ищеца били предприети действия,
които значително надхвърляли дължимата сума по изпълнителния титул, както и че
част от задълженията били погасени по давност. По този начин му били наенесени
твърдяните неимуществени вреди. Моли в този смисъл за постановяване на
положително решение по спора.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника ЧСИ Д. П. - Я., в който се оспорва предявения иск по основание и
размер. Сочи, че ЧСИ пристъпва към изпълнение по молба на заинтересована
страна, ИЛ или друг акт подлежащ на изпълнение. ИД№20167110400679 било
образувано по молба на „БНП Париба ПФ“ ЕАД въз основа на ИЛ, издаден по
гр.д.№7600/2014г. ВРС. По разпореждане на ЧСИ до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, получена на от него на 08.08.2016г. С постановление от
19.10.2016г. по ИД е присъединен като взискател ТД на НАП- В. за сумата от
290лв., за което ищецът бил уведомен на 26.10.2016г. На 09.11.2016г. ищецът
депозирал жалба, която била оставена без
движение на осн. чл.262 ГПК – за представяне на такси за администриране на
същата. Съобщението за без движение било получено от ищеца на 23.11.2016г.,
като същият не отстранил нередовността на жалбата и с постановление от
28.12.2016г., получено на 11.01.2017г., жалбата му била върната. На
20.01.2017г. ищецът депозирал молба, че е освободен от ДТ по гражданско дело
пред ВОС, но не представил доказателства че е освободен от ДТ и по образуваното
ИД. Сочи, че към момента на получаване на постановлението за присъединяване на
ТД на НАП по ИД и към момента на полученото съобщение за връщане на жалбата му,
получено на 11.01.2017г., признатото за недължимо вземане от съда задължение по
адм. дело 1372/2017г. е съществувало и е подлежало на изпълнение. Твърди се и
че решението по адм. дело не е било представено своевременно по ИД, а ЧСИ е
узнало за него едва на 16.05.2018г., когато е получило ИМ, имаща характер на
ЧЖ, препратена от ВОС за администриране на осн. чл.436 ГПК. Освен това се
твърди, че не е в правомощията на ЧСИ да се произнася във вр. с наличието на
изтекла погасителна давност. Твърди се, че не е налице отказ да бъде администрирана
подадената на 09.11.2016г. жалба от ищеца, а същата е оставена без движение и
върната поради невнасяне на дължимите такси.
Сочи, че не са били нарушени твърдяните разпоредби чл.442а, чл.444 т.7 ГПК. В изпълнение на задълженията си ЧСИ
предприел мерки по обезпечаване на изпълнение на задължението по ИД
№20207110400784 съгласно възложените му
правомощия по чл.18 ЗЧСИ. ПДИ била връчена лично на длъжника на 04.10.2020г.,
като в срока за доброволно изпълнение не постъпило плащане. Оспорва се
твърдението, ищецът да е внесъл парична сума по делото. Насрочена била дата за
опис на възбраненото имущество, за което ищецът бил уведомен на 04.11.2020г..
На 18.11.2020г. ищецът депозирал молба с
доказателства за внесена сума в размер на 150лв. и поискал отлагане на
насрочения опис. Молбата била изпратена за становище на взискателя, но такова
не постъпило. ЧСИ не пристъпило към опис. Твърди се, че наложената възбрана по
никакъв начин не е накърнила несеквестируемостта на жилището на ищеца, тъй като
тя била наложена върху ½ ид.ч.
от сграда с идентификатор
10135.5506.182.2 с предназначение „постройка за допълващо застрояване“,
разположена в ПИ на ищеца и същата не представлявала такава вещ по см. на
чл.444 ГПК. Твърди се, че процесното жилище било възбранявано от различни ЧСИ,
като претърпяните неимуществени вреди не са в пряка причинно – следствена
връзка с предприетите от ответника изпълнителни действия. В условията на
евентуалност се твърди съпричиняване на вредата от ищеца доколкото същият с
действията си допринесъл за нейното настъпване- не се възползвал от законовата
възможност по чл.443 ГПК да предложи начин на изпълнение; не изпълнил
доброволно задълженията си дадения му срок, поради което сам се поставил в
положение, в което да търпи принудително изпълнение върху имуществото си.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ответникът поддържа отговора, като моли искът
да бъде отхвърлен, като неоснователен и също иска да му бъдат присъдени
разноски.
Третите лица помагачи в нарочни молби до съда
изразяват становище за неоснователност на исковата претенция и излагат
аргументи в тази насока.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
изпълнително дело №20167110400679 е образувано по молба на „БНП Париба ПФ“ ЕАД
въз основа на ИЛ, издаден по гр.д.№7600/2014г. ВРС срещу длъжника В.Б.Б.; че
изпълнително дело №20207110400784 е
било образувано по молба на Община В. въз основа на АКТ за установяване на
задължения по декларация №МД – АУ-13381-1/30.11.2017г.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищеца установяване
на непозволеното увреждане, като докаже
осъществено от ЧСИ противоправно деяние /процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, в резултат на което са
причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди под твърдяната
формата; причинно – следствената връзка между деянието и вредите.
Съответно в тежест на ответника по
делото е да установи направените
правоизключващи възражения и в частност, че е налице съпричиняване на
вредата.
По отношение на ИД №20167110400679:
Видно от приобщеното като писмено доказателство дело, след образуването му
ответникът е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, получена
лично от него на 08.08.2016г./л.14 от ИД/.
Съгласно удостоверение на ТД на НАП – В. с изх.
№030371601646749/16.08.2016г. за наличие на задължения и обезпечителни мерки,
ищецът е имал задължения към НАП и МВР в общ размер на 290лева./л.13 ИД/.
Видно от постановление от 19.10.2016г. по ИД е присъединен като взискател
ТД на НАП- В. за сумата от 290лв., за което ищецът бил уведомен на 26.10.2016г./л.20
и л.25 ИД/.
Видно от ИД №20167110400679, ищецът е депозирал ЧЖ с/у ЧСИ Я. на 09.11.2016г.,
възразявайки с/у изпълнението на паричните задължения на основание изтекла
погасителна давност. С резолюция на ЧСИ /л.23 ИД/ жалбата е оставена без
движение за представяне на такси за администриране на същата. Съобщението затова
е получено от ищеца на 23.11.2016г. /л.30 ИД/
Доколкото в предоставения
седмодневен срок нередовността на ЧЖ не била отстранена с постановление на ЧСИ Я.
от 28.12.2016г., получено на 11.01.2017г. от ищеца, жалбата му била върната. /л.33,34
ИД/
Видно
от уточняваща молба от 20.01.2017г. ищецът е уведомил ЧСИ Я., че е освободен от
ДТ по гражданско дело пред ВОС, но не е представил доказателства, че е
освободен от ДТ и по образуваното ИД.
Видно
от постановление от 24.04.2018г. на ЧСИ и съобщение до ищеца от същата дата е
наложен запор на банковите му сметки
/л.76,77./
Видно
от писмо с изх. №4921/11.05.2018г. на ОС – В., получено от ЧСИ Я. на
16.05.2018г./л.80/ е препратена по компетентност ИМ на ищеца, ведно с приложени
документи, вкл. и решение №2333/28.12.2017г. на Варненски Административен съд.
Настоящият
съдебен състав намира, че оплакванията на ищеца, с аргументи за противоправно
поведение на ЧСИ Я. по повод отказа й да бъде администрирана жалбата му срещу
действията й, както и по отношение на присъединения кредитор /ТД на НАП/ и неправомерно
начислените такси и разноски по ИД№20167110400679 са неоснователни. Видно от
коментираните по – горе писмени доказателства, ЧЖ на жалбоподателят е била
нередовна и във връзка с неотстраняването на посочените нередовности същата е
била законосъобразно върната от ЧСИ на жалбоподателя. От друга страна съдът не
достигна до извод, ЧСИ Данова да е била уведомена своевременно за постановеното
по адм.дело №1372/2017г. решение с №2333/28.12.2017г. по описа на Адм. Съд – В.,
затова, че ищецът не дължи претендираните 290лева, като погасени по давност.
Няма данни това решение да е представено по ИД преди датата 16.05.2018г.,
когато е препратена ЧЖ на ищеца от ВОС с приложения съдебен акт. Или към
момента на получаване на постановлението за присъединяване на ТД на НАП по ИД
от длъжника, задължението на ищеца е съществувало и е подлежало на принудително
изпълнение. Следва да се отбележи още и че дори към 16.05.2018г. няма данни
цитираното решение да е било влязло в законна сила, доколкото видно от същото,
то е подлежало и на обжалване пред Върховен Административен съд. Абсолютно законосъобразно
ТД на НАП е присъединен, като кредитор по ИД 20167110400679, респ. за ЧСИ е
било налице подлежащащо на пр.изпълнение задължение на ищеца. Отделно от
горното следва да се отбележи и че ЧСИ не разполага с правомощия да констатира наличие
на изтекла погасителна давност и доколкото е било налице задължение на ищеца, законосъобразно
ЧСИ е пристъпил към принудителни действия по образуваното ИД 20167110400679
срещу ответника.
По
отношение на ИД №20207110400784:
Ищецът твърди, че ЧСИ е предприела принудителни действия спрямо
недвижимото му имущество, което било несеквестеруемо по см. на чл.444 т.7 ГПК. Възразява,
че ЧСИ насочил направо изпълнението към НИ без да даде възможност на ищеца да
удовлетвори вземането по друг начин. В същото време той внесъл сума в размер на
150лева за изпълнение на част от задължението.
Оплакванията
на ищеца са абсолютно неоснователни, поради следното:
ИД №20207110400784 е образувано по молба на Община В. въз основа на АКТ за
установяване на задължения по декларация № МД – АУ-13381-1/30.11.2017г./л.1,2
от ИД/
Видно
от постановление от 21.09.2020г. , ЧСИ е наложил възбрана върху ½ ид.ч.
от сграда с идентификатор 10135.5506.182.2 с предназначение „постройка за
допълващо застрояване“/л.18/. Във връзка с тези действия е направено искане до
СВлП- В. за вписване на възбрана /л.21 ИД/.
Видно
от покана за доброволно изпълнение, ищецът е получил същата лично от него на
08.10.2020г./л.26 от ИД/.
С
постановление от 27.10.2020г. е насрочен опис и оценка на възбранения имот./л.30
от ИД/.
С
молба с вх.№26683/18.11.2020г. ищецът е представил доказателства за внесена
сума в размер на 150лева по ИД/л.57 ИД/.
С
протокол от 23.11.2020г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпилото плащане в
размер на 150лева./л.61ИД/.
На
първо място настоящият състав на съда намира, че не са били нарушени разпоредбите
на чл.442а и чл.444 т.7 ГПК. В изпълнение на задълженията си ЧСИ е предприел
мерки по обезпечаване на изпълнение на задължението по ИД №20207110400784 съгласно
възложените му правомощия по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от приобщеното дело ПДИ е била връчена лично на длъжника на 08.10.2020г.,
като в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане. Съгласно разрешенията дадени в ТР
2/2013 от 26 юни 2015 год., ОСГТ на ВКС, налагането на възбрана без да са
предприети действия по осребряването на възбранения имот – опис, оценка и
публична продан, не е подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
тъй като възбраната има единствено обезпечителна функция в полза на взискателя.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи от друга страна означава забрана за
тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо,
тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането
на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в
този смисъл не я нарушава. Видно от приобщеното ИД, въпреки насрочения опис, такъв
впоследствие не е извършен на възбраненото имущество. С други думи изпълнението
законосъобразно е било насочено
от ЧСИ срещу собствените на ищеца ½
ид.ч. от сграда с идентификатор 10135.5506.182.2 с предназначение „постройка за
допълващо застрояване“.
Не
са били налице и основанията за спиране на изпълнението съгл. чл.454 ал.1 ГПК.
Действително в делото се съдържат доказателства за внесена сума от ищеца в
размер на 150лева, но тя не е била достатъчна, т.к. не е съставлявала 20 на сто
от вземането на взискателя, каквото е изискването на Закона. Същата е послужила
за погасяване на вземания и такси, видно от протокола от 23.11.2020г. за
извършено разпределение на сумата. Отделно от това ЧСИ е изпратил молбата на
ищеца на взискателя за становище, но
такова не постъпило, с оглед на което за ЧСИ не са били налице изобщо
основанията за спиране на изпълнението. Въпреки това ЧСИ не е пристъпило към
опис за осребряване на възбранения имот. На практика с неизпълнение доброволно
на задълженията си в дадения му срок, ищецът сам се поставил в
положение, в което да търпи принудително изпълнение върху имуществото си по ИД №20207110400784.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства в полза на ищеца, ценени при условията на чл.172 ГПК, чрез разпит на синът
му – св. В.Б.. Същият заяви, че живее с баща си в едно домакинство и че след
образуване на делата от ЧСИ Я., баща му рухнал физически. Здравословното му
състояние рязко се влошило, като вдигнал кръвно. Сочи, че са получавани
уведомления за опис на имуществото. Баща му отправял молби за прекратяване на
делата, но безуспешно. Свидетелства, че баща му се е почувствал зле, след като
получил писмо, затова че ще бъде направен опис на имуществото и къщата ще бъде
разпродадена.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, но намира, че същите не установяват по
никакъв начин противоправно деяние, извършено от ЧСИ под формата на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнени в причинно – следствената връзка с
твърдяните настъпили вреди. И по двете ИД ЧСИ е действал законосъобразно и в
съответствие с правомощията си, поради което предявеният иск
се явява неоснователнен и като такъв следва да бъде отхвърлен в цялост.
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 600лева за платено адв. възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021г. Така, общо в полза на ответника
следва да се присъдят разноски от 600лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Б.Б., ЕГН**********, с адрес ***
срещу Частен съдебен изпълнител Д.
П. - Я., рег.№ 711 в КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд гр.В., с
адрес гр.В., ул. „А. К. “ ****, иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 5001лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания – стрес, безпокойство, чувство за безпомощност,
малоценност, безсъние и загуба на доверие в институциите от противоправно
поведение на ЧСИ за периода 30.07.2016г.-30.11.2020г. по повод отказ да бъде
администрирана жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ по отношение на
присъединяване на задължения към ТД на НАП и начислени такси и разноски по
ИД№20167110400679, както и по повод предприети принудителни изпълнителни
действия по ИД №20207110400784 в разрез с разпоредбата на чл.422а и чл. 444 т.7
от ГПК, на основание чл. 441 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ на Частен съдебен
изпълнител Д. П. - Я., рег.№ 711 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр.В.,
с адрес гр.В., ул. „А. К. “ **** сумата от 600лева,
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на
З. „Л.И.“ АД, ЕИК **** и седалище и
адрес на управление *** и ЗАД „Армеец“
ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление ***, като трети лица – помагачи на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: