РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Варна, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110202028 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.
С. С., ЕГН **********, с адрес : гр. Варна, ул.“Капитан далечно плаване Георги
Боев“ №4, ет.6, ап.56 срещу Наказателно постановление № 23-0819-000876/
11.04.2023г. издадено от Началник Група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с
което на възз. са наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и
издадено при допуснати нарушения на процесуалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от процесуални представители –адв.Г.К., който поддържа жалбата,
ангажира гласни доказателства и моли НП да бъде отменено, като излага и други
аргументи за отмяната на НП, непосочени в жалбата. Претендира за присъждане на
разноски в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна- наказващ орган Началник Група в ОД на МВР-Варна, Сектор
„ПП“-Варна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По
1
делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт,
който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.02.2023 г., около 14:34 часа св.Г. Г. управлявала лек автомобил „Тойота“, модел
„Рав 4“ с рег. №В 0120 ТК в гр.Варна, по бул. „Осми Приморски полк“ посока кв.Виница.
Преди светофара на пътя за кв.Виница , тя се престроила за обратен завой, посока кв.Левски,
като застанала в дясната част на пътя. В същото това време зад нея се движел възз. М. С.,
който управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.№В 6200 ВА. В
автомобила му, на предната дясна седалка, пътувал св.Г.К.. Възз.С. преценил, че св.Г. е
спряла неправилно, за да извърши маневра обратен завой, заобиколил я, като й казал, че е
спряла неправилно и извършил целената от него маневра обратен завой посока кв.Левски ,
след което продължил по пътя си. В момента, в който автомобила на възз. заобикалял
автомобила на св.Г., тя усетила, че автомобилът й се разтриса. Спряла и установила, че
бронята й е ожулена в задната лява част. Успяла да заснеме номера на автомобила на възз. и
подала сигнал на тел.112.
Подаденият сигнал за ПТП бил получен в Сектор „ПП“-Варна. На място бил изпратен
екип на Сектор ПП-Варна, в състав св.Т. Т. и негов колега. На място те заварили
собственика на пострадалия автомобил –„Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. №В 0120 ТК, а
именно св.Г.. Същата им обяснила пътната ситуация според своите възприятия. По
подадения от св.Г. рег. № бил установен и възз. като собственик на лек автомобил„Ауди“,
модел „А6“ с рег.№В 6200 ВА . Той бил повикан от органите на реда на мястото на
произшествието. На тях възз.С. обяснил, че според него св.Г. е била спряла неправилно,
както и че не е усетил удар в автомобила й. Органите на реда огледали двата автомобила и
съставили протокол за ПТП.
При така установеното св.Т.Т. съставил срещу въззивника АУАН за нарушения на чл.5,
ал.1,т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на
03.052023г., видно от отбелязването в НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заповед, от
приобщените в хода на съдебното следствие справка и писмо от Сектор „ПП“-Варна и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.Т.Т.,който не е очевидец на нарушението, а е съставил
АУАН въз основа на преценката си от обясненията на двамата участници в ПТП.
2
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите Г.Г. и Г.К., които съответстват на установената по делото
фактическа обстановка, кореспондират по между си и с тези на св.Т..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 04.05.2023г. видно от входящия
номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор
„ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор
, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
По пункт първи от НП:
Въззивникът е наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С пункт първи от НП на въззивника е наложено наказание за това, че на 27.02.2023год.,
при управление на МПС нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП като в резултат на
това е причинил ПТП.
Съгласно посочената по-горе разпоредба всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
В нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно наказателното
постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, в същите два акта липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира
с посочената като нарушена нормативна разпоредба.
На първо място от така повдигнатото административно обвинение не става ясно за какво
точно нарушение е наказан възз.. С АУАН му е предявено обвинение от фактическа страна,
че „….при заобикаляне на спрелия пред него отляво автомобил……не осигурява
достатъчно странично разстояние и го блъска ..ПТП с материални щети и по двата
автомобила“. Така описаното нарушение е относимо към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
3
ЗДвП. Съгласно последната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
идентични факти от АНО е дадена правна квалификация по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. При така
повдигнатото обвинение безспорно не е ясно какво точно нарушение е приел АНО да е
извършено от възз. Вярно е , че наказаният се защитава срещу фактите предявени с АУАН и
НП, но и в двата акта липсват елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Както в АУАН , така и в НП е преписан част от състава на нарушението на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП без да е посочена за какво точно се ангажира отговорността на възз. –
дали за това, че създава опасност и пречка за движението, каквито факти липсват и в двата
акта, дали за това, че причинява имуществени щети или и за трите обстоятелства. В какво в
крайна сметка го обвинява АНО може само да се гадае и предполага. Така безспорно възз е
лишен от възможност да разбере в какво точно го обвинява АНО и срещу какви факти да
гради своята защита. Нещо повече това описание лишава от възз. съдът да прецени има ли
извършено нарушение, какво е то и законосъобразно ли се ангажира отговорността на
въззивника.
На следващо място, с АУАН и НП е повдигнато обвинение, че възз. е управлявал МПС „в
гр.Варна, по бул.В.Левски ,в посока Почивка, ………като на кръстовището с бул. Осми
Приморски полк….“. Т.е. нарушението е индивидуализирано с неговите признаци и е
прието, че същото е извършено при маневра по бул.В.Левски ,в посока Почивка. В хода на
съдебното следствие, обаче, включително и чрез показанията на актосъстаителя бе
установено друго място на нарушението - бул. „Осми Приморски полк“ посока кв.Виница,
преди светофара на пътя за кв.Виница, на място за извършване на обратен завой, посока
кв.Левски. Мястото на нарушението е него индивидуализиращ признак и безспорно
установяване на друго място на нарушението, различно от посоченото в АУАН и НП прави
нарушението неразбираемо за нарушителя, съответно не би могло да бъде преодоляно от
възз. съд, тъй като това би означавало едва в хода а съдебното следствие да му бъде
повдигнато ново обвинение, което е недопустимо съобразно правилата на ЗАНН.
С оглед на това съдът намира, че издаденото против възз.С. наказателно постановление
по пункт първи се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено в тази му част, каквито са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.
По пункт втори от НП: С пункт втори от НП, на възз. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
4
Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение
на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. С АУАН и НП на възз. от фактическа страна е повдигнато
следното обвинение: че водачът като участник в ПТП напуска произшествието без да спре и
да установи какви са последиците от него. За да бъде съставомерно това нарушение е
необходимо водачът да е разбрал, че е участник в ПТП. Всички събрани по делото гласни
доказателства, в това число и показанията на актосъставителя са в обратния смисъл, а
именно, че възз. не е възприел настъпилото ПТП. Ето защо и в случая липсва приложимост
на посочената като нарушена от АНО норма, тъй като нарушението не е извършено от
субективна страна. Поради това и съдът намира, че НП подлежи на отмяна и по този пункт.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Поради горното е и безпредметно да бъде обсъждана справедливостта на наложените с НП
наказания.
Предвид крайния извод на съда, че НП в обжалваната част подлежи на отмяна, не се налага
обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
5
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски
в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и правна
сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид
изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР-Варна да заплати на адвокат Г.Н.К.
от АК Варна, сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от
договора за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г. /приложен по СД/, сключен между
жалбоподателя М. С. С. и адвокат Г.К., не е било договорено възнаграждение на последната,
поради това, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като при уважаване на
претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен
от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 от ЗА. Според чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 400 лева при интерес до
1000 лв. Тук следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за
правна защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно установената съдебна
практика по приложението на този текст от ЗА, напр. Определение № 7159 от 10.06.2020 г.
на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде
отбелязано и че адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи
определеното му възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0819-000876/ 11.04.2023г. издадено
от Началник Група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на М. С. С., ЕГН
**********, с адрес :гр. Варна, ул.“Капитан далечно плаване Георги Боев“ №4, ет.6,
ап.56 са наложени:1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
6
управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на адвокат Г.Н.К. от
АК Варна, личен №********** , със служебен адрес гр.Варна, пл.“Лаврентий“ № 9,
офис 8, сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
АНД №2028/2023г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7