№ 517
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900161 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове от Д. ЮЛ.
Г., ЕГН **********, гр. Варна, ЗДР. ЮЛ. М., ЕГН **********, гр. Варна, П.
СТ. КЛ., ЕГН **********, гр. Варна и АН. СТ. СТ., ЕГН **********, гр.
София, чрез процесуален представител адвокат Н.А. М. срещу „Групама
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от С. Е.Б. за
осъждане ответното дружество да заплати на всеки от тях по 100 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
З.Н.Е. (тяхна баба, ведно със законна лихва считано от 20.07.2019 г. /датата,
на която е изтекъл срокът за произнасяне по щетата/ до окончателното
изплащане - искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 22.11.2018 г. в гр. Варна,
на ул. „Дрин" № 57 е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС. блъснал пресичащата
пътното платно пешеходка З.Н.Е.. Като механизъм на ПТП-то се посочва, че
водачът на лекия автомобил се движил с превишена и несъобразена с
градските условия скорост, като не пропуснал и блъснал пресичащата
пешеходка, при което последната е починала. ПТП-то било настъпило през
1
светлата част на денонощието и при добра видимост. Произшествието било
удостоверено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2815/2018
г. от ОД на МВР - гр. Варна и било образувано ДП № 825/2018 г. по описа на
ПП-ОД МВР Варна и прокурорска преписка № 10033/2018 г. по описа на
ВОП, а впоследствие и НОХД № 167/2020 г. по описа на ВОС, приключило с
влязла в сила присъда, с която водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег. № ***** Б. Б. ХЮС. е признат за виновен за причиняване на процесното
ПТП при нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като причина за
смъртта на З.Н.Е. са посочени множество несъвместими с живота
увреждания, получени при наличието на причинно-следствена връзка с
инцидента. Твърди се, че вследствие от смъртта на починалата ищците са
претърпели неимуществени вреди и като нейни внуци преживявали
изключително тежко смъртта й. Излагат се твърдения за наличието на трайна
и дълбока връзка с починалата. Посочват, че макар и да не са живели в едно
домакинство, те много често посещавали своята баба и всяка седмица
провеждали телефонни разговори.
Излага се, че Д.Г. и З.М. са деца на Т. М.а, която е дъщеря на
починалата З.Н.Е.. Посочва се, че имали много силна връзка с баба си още от
деца, която продължила и след като вече били възрастни хора. Всички
празници, като Коледа, Великден, Цветница, рождени и именни дни
отбелязвали в дома на баба им, където се събирала цялата фамилия.
Починалата била обединител и стожер на семейството. След смъртта на баба
им радостта от очакваните празници и почивните дни изчезнала и те
изпаднали в отчаяние. По отношение на неимуществените вреди, претърпени
от П.К. и А.С., които са деца на Б.Г. и също внуци на починалата З.Н.Е., се
излага, че като малки са живели в дома на баба си и на практика са отгледани
от нея, тъй като майка им заминала за Германия, където се установила да
живее. Двете момичета живели в дома на баба си докато създали собствени
семейства. При новината за смъртта на пострадалата те изпаднали в шок и
едвам се съвзели, за да отидат на погребението й. Животът им се променил
тотално и необратимо, тъй като загубили един от най-важните хора в живота
си. Смъртта на З.Н.Е. оказала изключително тежко въздействие върху
емоционалното и психическото им състояние, а животът им вече ни бил
същият. Излагат, че отговорността на виновния водач на процесното МПС е
застрахована при ответното дружество със застрахователна полица
2
„Гражданска отговорност“ № BG/26/118002249474, валидна от 08.08.2018 г.
до 08.08.2019 г. Твърдят, че на 19.04.2019 г. са изпратили до застрахователя
писмена молба за изплащане на обезщетение за причинените им от
процесното ПТП неимуществени вреди, като били образувани щети
съответно № 66001801366-4, № 66001801366-5, № 66001801366-6, №
66001801366-7. Въпреки това, ответникът и към настоящия момент не е
определил и/или изплатил обезщетение. Посочва се, че съгласно
Тълкувателно решение, постановено на 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
ОСГНК на ВКС за ищците е налице правен интерес да претендират по
съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на тяхната баба, тъй като право на това имали всички
лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от смъртта му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени. Считат възражението на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение за неоснователно. Посочват, че размерът на
обезщетението се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
се и наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване. В съдебно
заседание процесуалният представител поддържа предявените искове, като
претендира и разноски.
В представения отговор на исковата молба застрахователното
дружество изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искови претенции. Навежда доводи за липса на
материалноправна легитимация на ищците за завеждане на исковете. Не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ *****, както и че е образувана щета. Посочва, че след преглед на
документите е изложено становище за липса на данни за особено близки
отношения между ищците и починалата, поради което и са отказали
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, тъй като същата
предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113 от ЗДвП,
като по този начин допринесла за настъпване на телесните увреждания,
довели до смъртта й. Излага, че исковете са предявени в изключително
завишен размер съобразно принципа за справедливостта, трайно установената
практика и социално-икономическия стандарт на живот в страната. Посочва,
3
че цел на обезщетението е да възмезди близките на починалия, а не да ги
обогати и да повиши личния им стандарт на живот. Твърди, че размерът на
претенцията не е съобразен и с възрастта на ищците и на пострадалия, а така
също и че с дъщерите на починалата застрахователят е сключил споразумения
за доброволно уреждане на претенциите им с определено и изплатено
обезщетение в размер на по 95 000 лв. при отчетено съпричиняване и че
несъмнено отношенията между майка и собствените й деца са значително по-
близки в сравнение с отношенията между баба и внуци. Оспорва твърденията
за наличието на дълбока и трайна връзка между ищците и починалата и
твърди, че сама по себе си родствената връзка не е достатъчна за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от загубата на близък.
Евентуално, в случай на преценка за основателност на исковете,
ответникът посочва като дължим размер на обезщетението 5 000 лева.
Оспорва се и основанието на акцесорния иск за лихва. В открито съдебно
заседание процесуалният представител ответника поддържа становищата си и
претендира присъждането на разноски. Депозирани са писмени бележки в
предоставения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и след съвкупен
анализ на доказателствата по делото приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС. е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество към
датата на процесното събитие - 22.11.2018 г.; на 22.11.2018 г. в гр. Варна, на
ул. „Дрин" № 57 е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № *****, управляван от Б. Б. ХЮС., блъснал пресичащата
пътното платно пешеходка З.Н.Е., за което има влязла в сила Присъда №
36/23.06.2020 г., постановена по НОХД № 167/2020 г. по описа на ВОС, която
има задължителна сила за гражданския съд по въпросите за това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Не са
спорни и обстоятелствата, че ищците са внуци на починалата в резултат на
ПТП-то З.Н.Е., както и че ищците са предявили претенции за изплащане на
4
обезщетение пред застрахователя, по което последният е образувал щета и
постановил отказ за изплащане на обезщетението.
Спорни между страните са обстоятелствата във връзка с дължимостта
на обезщетение на всеки от ищците в претендираните размери, респективно
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на всеки от тях с
починалата, както и че същите търпят продължителни болки и страдания от
нейната смърт до степен обуславяща ангажиране отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение на лица от широкия семеен кръг
по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС. Спорно между страните е
и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалото лице, изразяващо се в противоправното му поведение, намиращо
се в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилото
ПТП
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва върху
обезщетение – няма спорен между страните, че ответникът е отказал
изплащане, като въпрос на правна преценка е моментът, в който ответното
дружество е изпаднало в забава.
От съдържанието на приобщените по делото удостоверения за
родствени връзки (л.13 - 14) и Присъда № 36/23.06.2020 г. по НОХД № 167 по
описа за 2020 г. на ВОС (л. 10 11), се установява, че ищците са внуци на
пострадалото лице, чиято смърт е настъпила в резултат от ПТП на 22.11.2018
г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
*****, управляван от Б. Б. ХЮС.. От представеното с исковата молба искане
за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че на 19.04.2019
г., в съответствие с изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ, е отправена писмена
претенция към ответното дружество. Сочените обстоятелства са приети за
безспорни между страните.
От представеното с отговора на искова молба споразумение (л. 31 - 32)
се установява, че на лицата Б.Г. и Т. М.а (дъщери на починалата З. Е. и майки
на ищците) е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ответното дружество.
Назначена е СПЕ, в хода на която е проведено освидетелстване на
ищците Д.Г. и А.С.. От заключението на експерта по СПЕ, което съдът
кредитира изцяло като компетентно дадено и подкрепено от гласните
5
доказателства по спора се установява, че ищцата Д.Г. е съумяла да приеме
случилото се, като съумява да приложи ефективни стратегии за справяне със
загубата. Установено е, че ищцата усеща липсата на своята баба,
същевременно съумява да преработи и приеме ефективно травмата от
загубата.
За ищцата А.С. се установява, че и към момента не е преживяла
загубата на своята баба. Констатира се от експерта, че същата отказва да
приеме липсата й, като търси начини да се „върне“ назад към ситуациите, в
които е намирала утеха, като с цел преодоляване на последиците от
преживяната травма се препоръчва психотерапия.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че действително са налице
изключително близки семейни взаимоотношения за всички членове на
семейството. Сочи се, че от значение за преживяване на травмата е
спецификата на взаимоотношенията, които при ищцата А.С. са по- различни
от тези при ищцата Д.Г.. При първата, пострадалата е изпълнявала майчината
функция в отглеждането й, а при втората отношенията са били значими, но
под формата на разширения семеен кръг – баба и внучка.
От заключението на назначената в хода на производството САТЕ, което
съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, се установява, че
пешеходката е можела да избегне произшествието, ако беше предприела
пресичане на зелен сигнал на светофара по пешеходна пътека, в
непосредствена близост до произшествието или ако преди да предприеме
пресичането се бе огледала за приближаващи превозни средства .
От заключението на назначената в хода на производството повторна
САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, се установява,
че по делото не се съдържат категорични данни в кой момент пешеходката е
била видима за водача на лекия автомобил или данни за точната лента на
движение на автомобила.
В производство по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит
на свидетели, допуснати от всяка от страните. Показанията на двете групи
свидетели съдът възприема в частта, която е базирана на непосредствени
впечатления и съдържа данни за наведените от страните факти, имащи
значение за спора.
От събраните гласни доказателства при проведените по делото разпити
6
на свидетелите Т. М.а, Е.Н., Г.К., които съдът кредитира при условията на чл.
172 от ГПК като последователни, логични и непротиворечиви на останалия
доказателствен материал по спора, се установява, че ищците П.К. и А.С. са
отгледани от своята баба – пострадалата З. Е., поради което за тях последната
е изпълнявала майчина функция. За ищците З.М. и Д.Г. се установява също
изключително силно чувство на привързаност, но при тях отсъства майчината
фигура в лицето на пострадалата, доколкото последната за тях е изпълнявала
присъщата й функция на баба, с която са имали изключително близка връзка,
поради дългогодишните създадени семейни традиции, според които Е. е .
Установява се още, че ищцата Д.Г. е полагала непосредствени грижи за баба
си, изразяващи се в елементарни битови нужди за възрастен човек в добро
общо състояние – посещения при лекар, закупуване на храна и лекарства. От
показанията на свидетелката се установява, че независимо от
обстоятелството, че от четиримата ищци само ищцата Д.Г. живее в рамките
на гр. Варна всички са имали изключително силна връзка със своята баба.
Разстоянието помежду им за тях не се е явявало пречка за чести разговори,
посещения и взаимна привързаност.
От събраните гласни доказателства при проведения по делото разпит на
свидетеля И. се установява, че е бил водач на МПС, движещо се по пътното
платно към момента на настъпване на процесното ПТП. От разположението
на управляваното от свидетеля МПС спрямо пътното платно свидетелят е
имал видимост към пострадалата, като се установява, че същата преди удара
се е намирала непосредствено до дърво на тротоара, на място където не е
имало обозначение за пешеходна пътека.
От събраните гласни доказателства при проведения по делото разпит на
свидетеля А., се установява, че последният се е движил пеша по процесната
улица, като по този начин е станал очевидец на случилото се, но
непосредствено след настъпване на удара между управляваното от виновния
водач МПС и пострадалата, а не преди това.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
7
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, предвид
наличието на влязла в сила Присъда № 36/23.06.2020 г. по НОХД № 167 по
описа за 2020 г. на ВОС са дължимостта на обезщетение на всеки от ищците в
претендираните размери, респективно наличието на трайна и дълбока
емоционална връзка на всеки от тях с починалата, както и че същите търпят
продължителни болки и страдания от нейната смърт до степен обуславяща
ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение на
лица от широкия семеен кръг по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на
ВКС, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен, както и дължи ли
се лихва върху главницата и от кой момент.
С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът от лица,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
при непозволено увреждане смърт на близък, като обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Правото на обезщетение се свързва с
доказването на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и
всяко лице, което търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Така, с оглед задължителната съдебна практика, материалната активната
легитимация не е поставена в зависимост от степента на родство, а от
доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена близост,
поради която лице непопадащо в кръга на най-близките, да има основание за
обезщетение.
По тези аргументи и съобразно установената трайната практика на ВКС,
ТО, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили, в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
8
съдът следва да съобрази на първо място характера и интензитета на
претърпените от ищците страдания, причинени в резултат настъпилата
внезапна смърт на тяхната баба, които се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При преценка на тези обстоятелства следва да се уточни, че
интензитетът на претърпените болки и страдания обаче е различен за всеки от
ищците, доколкото по делото се установи, че ищците П.К. и А.С. са
отгледани от своята баба и в техният живот тя се е явява като заместила
родната майка фигура. За ищците Д.Г. и З.М. пострадалата е имала
авторитета на баба, с която обаче са имали изключително силна по рода си
връзка, а в последните години от живота й с Д.Г. са били в отношения,
надхвърляща нормалните взаимоотношения между баба и внуци.
Преценявайки тези факти, следва да се приеме, че с оглед стеклите си
житейски обстоятелства, за изключителна близост, надхвърляща обичайните
семейни връзки между починалата и ищците може да се говори по отношение
на ищците К., С. и Г.. За първите две починалата Е. е изпълнявала функциите
на майка от ранните им детски години, до завършване на гимназиалното
образование(св. М.а – на л. 18-19, св. Н. – л. 20). В същото време при ищцата
Г. са налице множество свидетелства, установяващи не просто обичайната
родствена близост, типична за нормалните отношения баба-внучка, а
изключително близки отношения породени и поддържани в детските години,
между четиримата внука на Е. и нея. Поради стеклите се житейски
обстоятелства- ищците К., С. и М. са се отделили от рождената семейна
среда, докато Д.Г. е останала да живее в града, в близост до баба си. Фактът,
че не е имала свое ново семейство, до кончината на пострадалата, е довел до
още по-голямо сближаване с баба й, за която Г. е поела голямата част от
ежедневните грижи като обслужване, доставяне на лекарства и продукти, и
др. Освен отношенията на грижа, поради близостта на местоживеения на
пострадалата с ищцата Г., същите са установили и тесни емоционални връзки,
сочещи за развита изключителна близост като много често й е гостувала и са
прекарвали почивните дни заедно на разходки, което определено сериозно
надхвърля дори обичайните близки отношения.
Поради изложените съображения съдът приема, че активно
материалноправно легитимирани да претендират обезщетения поради
9
смъртта на баба си З. Е., по критериите на закона и задължителната съдебна
практика, са ищците К., С. и Г..
По отношение на ищецът М. съдът приема, че се установи наличието на
традиционните за българското общество отношения между баба и внук в едно
семейство, но не се твърдят или доказаха данни за заместваща грижа от
починалата към ищеца или за доминиращо присъствие в живота му. Въпреки,
че е запазил топлите отношения и близостта с баба си, М. е създал свое
семейство и заживял в чужбина, като са поддържали връзка с баба си по
телефон, интернет и при гостуванията му в страната. Тези факти не са
достатъчни да обосноват някакви изключителни за българските традиции
лични отношения, поради които ищецът да е материално легитимиран да
претендира обезщетение по този ред. Ако първите две ищци са отгледани от
пострадалата като майка и в детството им е дала заместващата майчина
грижа, то при М. такъв факт не е налице. Не е налице и изключителната
близост, която е установила с годините ищцата Д.Г., поради което този ищец
не доказа да е легитимиран да води този иск.
Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде съобразен и с чл.
52 от ЗЗД. В трайната практика на ВКС, по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
изразена в решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. II ТО
на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II ТО на ВКС,
решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II ТО на ВКС, решение
№ 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II ТО на ВКС, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, както и множество
други, е възприето становището, че с цел определяне обезщетението на
основанието, посочено в чл. 52 от ЗЗД – справедливост, следва да се
съобразява обществено – икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл. 266 КЗ /отм./ във вр.
с пар. 27 ПЗР КЗ. В посочената съдебна практика е възприето, че лимитите на
застрахователно покритие са спомагателен критерий при определяне на
обезщетенията. Съгласно посочената задължителна практика на ВС и
константната практика на ВКС, при определяне на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съдът отчита връзката между починалото лице и
претендиращия обезщетение, степента на близост, възрастта, личните
10
отношения, както и продължителността, интензитета на причинените вреди,
за да определи размера на обезщетението по справедливост, така
Определение №659/01.12.2020 по дело № 670/2020 на ВКС.
В хода на производството ищците доказаха по несъмнен начин
наличието на силна емоционална връзка с починалата, която се намира извън
пределите на нормалните взаимоотношения между баба и внуци.
Установи се от събраните гласни доказателства, че между ищцата Д.Г. и
починалата е съществувала дълбока лична и емоционална връзка. За ищцата
жертвата е била не просто баба, а съветник в живота, човек с когото е
споделяла значителна част от свободното си време, за когото се грижела като
дъщеря, като е замествала дъщерите й в тези ангажименти. Доказаните факти,
че ищцата Д.Г. често й помагала с пазарене на храна, посещения при лекар и
други ежедневни нужди, нормални за възрастта на пострадалата, се допълват
и от обстоятелства, свидетелстващи за сериозна емоционална привързаност,
като това, че всяка седмица са отделяли време, което да прекарат заедно.
Установи се по делото, че непосредствено след инцидента ищцата Г. е била в
най-тежко емоционално състояние, като е приела по труден начин, че З. Е.
вече я няма, което е констатирано от експертизата и се потвърждава от
разпитите на всички свидетели от семейния кръг.
За ищцата П.К. се установи в хода на делото, че е била отгледана от
баба си още от бебе до завършване на гимназия. Помежду им е била
изградена връзка, заместваща връзката между майка и дете, а не присъщите
отношения на баба с внуче. Независимо от обстоятелството, че ищцата се е
преместила да живее извън страната, последната е успяла също да запази
близките и топли взаимоотношения на привързаност с баба си, като редовно
са контактували по телефон и чрез интернет.
За ищцата А.С. в хода на делото се установи, че също е била отгледана
от З. Е., след от раждането си. Помежду им е била създадена връзка каквато и
при ищцата П.К. – майка и дете, вместо присъщата баба и внуче. В
починалата двете ищци са виждали майчина фигура, независимо от
обстоятелството, че тяхната майка не ги е изоставила, а поради простата
причина, че преки грижи по тяхното отглеждане е полагала тяхната баба.
Установи се от събраните гласни доказателства и заключението на психолога,
че ищцата С. тежко преживява внезапната загуба, като и към момента
11
травмата е непреодоляна, предвид преживяването на загуба на човек, в когото
ищците са виждали майка.
Обстоятелството, че част от ищците живеят извън обитаваното от
пострадалата населено място, не следва да се преценява като обстоятелство,
обуславящо липса на топли взаимоотношения извън обичайните, доколкото
от събраните гласни доказателства по делото се установи, че макар и част от
внуците да живеят далеч, те се прибирали често, за да я виждат, поддържали
връзка често чрез видео разговори и споделяли всичко с нея.
Съдът взема предвид, че към датата на инцидента пострадалата е била в
преклонна възраст, но независимо от това е била сравнително активна за
възрастта си. Независимо че всеки човешки живот има край, който с
напредването на възрастта става все по-вероятен, ищците макар и наясно с
това предстоящо обстоятелство, са загубили своята баба по внезапен и
неочакван начин, което е причинило доказани в процеса страдания.
Мъката по изгубен близък не може да се категоризира „по принцип“, а
се преценява от съда във всеки конкретен случай. В конкретния случай,
предвид изградените и поддържани в годините изключително силни
взаимоотношения между ищците и тяхната баба, съдът намира, че загубата е
действително е изключително болезнена за всеки една от тях. Съдът при
преценката си съобразява установените морални страдания на всеки от
ищците, интензитета на мъката от безвъзвратната загуба на близък човек, за
прекъснатата завинаги връзка, за която се установи по делото, че е била
изключително силна, спрямо обичайните за подобна ситуация.
Наред с тези обстоятелства, при определяне размера на обезщетението,
следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат
в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства съдът намира три
12
иска за основателни, като справедливият размер за претърпените от ищците
неимуществени вреди, вследствие на загубата на З. Е., са обосновани в
следните размери: за ищцата Д.Г. - в размер на 80 000 лв; за ищцата П.К. - в
размер на 90 000 лв. и за ищцата А.С. - в размер на 90 000 лв.
Във връзка с релевираното от ответното дружество възражение за
предвиденото ограничение в размера на обезщетението в § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно,
доколкото § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр. 101/2018 г., въвеждащ
максимален размер от 5 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди в
полза на разширения от ОСНГТК на ВКС кръг на правоимащите лица, е
неприложим към спора доколкото процесното ПТП е настъпило преди
влизане в сила на новия Кодекс за застраховането. Освен това разпоредбата
противоречи на правото на ЕС - Директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.,
тъй като предвижда обезщетения в размер, значително по-малък от посочения
в директивите. Предвид противоречието с правото на ЕС съдът намира, че
размерът на обезщетението следва да се определи при отчитане на
действителния обем на претърпените морални вреди, за да се реализира
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта морални болки и
страдания.
По претенцията за заплащане на лихва:
Ищците, съобразно правилата на чл. 380, ал. 1 от КЗ са отправили
писмена претенция до ответното дружество на 19.04.2019 г. Не е спорно
между страните, че по отправеното към застрахователя искане е постановен
отказ за изплащане на обезщетение. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът не
може да бъде по - дълъг от 3 месеца от предявяване на претенцията /освен при
допълнително изискани документи, каквато не е настоящата хипотеза/. В
рамките на същия застрахователят или следва да определи и изплати размера
на обезщетението или да постанови отказ. При отсъствие на допълнително
изискани документи във връзка с произнасянето по щетата, застрахователят е
следвало най - късно до 19.07.2019 г. да се произнесе по отправената
претенция. Считано от 20.07.2020 г. ответното дружество е в собствена
забава. Поради изложеното претенцията за лихва от 20.07.2019 г. върху
уважените размери на обезщетенията за всеки от ищците следва да бъде
13
уважена.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, съдът приема следното:
Макар и да не се установи по безспорен начин точната скорост на
движение на увреждащият автомобил, категорично се установи по делото, че
пешеходката е пресичала пътното платно на необозначено за целта място.
При преценка за възрастта на пешеходката, обстоятелството, че се е
придвижвала с помощта на бастун, както и факта, че със себе си е носила и
пазарска количка, съдът намира, че същата е следвало да съобрази
натовареността на пресичаната улица и да положи необходимото за избягване
на удар чрез пресичане на обозначени за това места, каквито са налични на
намиращи се в непосредствена близост до мястото на удара. Съдът намира, че
независимо от задължението на водачите за изключителна внимателност по
пътя към групата на уязвимите участници в движението по смисъла на § 6, б.
„л“, т. 75 от ЗДвП, сред които попада и пострадалата, с поведението си
последната е допринесла съществено за причиняването на вредоносния
резултат. По изложените съображения съдът намира, че релевираното
възражение за съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото
лице се явява основателно. Съдът взе предвид и факта, че макар инцидентът
да се е случил в края на м. ноември, който е месец от есенно-зимния сезон,
точно в момента на произшествието не е имало тежка метеорологична
обстановка или друга причина, която да оправдава поведението на
пострадалата в нарушение на чл. 113 от ЗДвП. Например, в случай на
виелица, дъжд или друга затрудняваща движението на пешеходеца ситуация,
би могло да се приеме за житейски по-обосновано пресичането на пътя от нея
на най-удобното й място, макар и извън обозначените от правилата за
движение пространство. В случая пострадалата е била в абсолютно психично
здраве (при липсата на други данни), поради което е имала пълната
възможност да преценява рисковете от пресичане на пътя, на място различно
от обозначеното за пешеходци. Като не го е сторила е предприела рисково
пресичане на оживена улица, с което е предизвикала равностойна причина за
инцидента. Доколкото не шофьорът на увреждащия автомобил е навлязъл
върху пешеходна зона, а жертвата не само че е пресякла пътното платно на
неразрешено място, но и не се е огледала за приближаващите я автомобили,
(което задължение всеки пешеходец има дори когато пресича на пешеходна
14
пътека – чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП) тя има равностоен принос за
предизвикване на инцидента, поради което съдът приема, че степента на
съпричиняване на ПТП от ищцата е в размер на 50 %.
Като съобрази размерите на справедливите обезщетения за всяка от
ищците, съдът ги редуцира с приетият коефициент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата (50 %), поради което на
ищците следва да се присъдят следните суми: за ищцата Д.Г. - в размер на
40 000 лв; за ищцата П.К. - в размер на 45 000 лв. и за ищцата А.С. - в размер
на 45 000 лв., като за разликата над посочените размери до предявените
искове от по 100 000 лв. за всяка от тях, претенциите следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на ищеца М. искът е изцяло неоснователен по
изложените по горе съображения за недоказаната негова активна
материалноправна легитимация.
По разноските:
На основание на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищците следва да бъде
присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на
чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете, което при
уговорено възнаграждение за всеки от ищците по 3 000 лв., се явява под
определения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. На адв. Н.М. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, съобразено с договорените с
ищците размери и уважените части от претенциите, в общ размер на 3 900
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответникът се следват
разноски за процесуална защита, съобразно представения списък, като
предвид частичното отхвърляне на предявените искове му се дължат
разноски в общ размер на 799,20 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати, съобразно уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд –
гр. Варна дължимите разноски, заплатени от бюджета на съда в общ размер
на 260 лв. и държавна такса, в размер на 5200 лв., определена съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
15
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от С. Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д. ЮЛ. Г., ЕГН **********,
г******************************** СУМАТА от 40 000 (четиридесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат смъртта на З.Н.Е., ведно със законна
лихва считано от 20.07.2019 г. /датата, на която е изтекъл срокът за
произнасяне по щетата/ до окончателното изплащане на сумата, на основание
432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ за
разликата над присъдения размер от 40 000 лв. до претендирания размер
от 100 000.00 лв. (сто хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗД „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от С. Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на П. СТ. КЛ., ЕГН **********,
*********************************** СУМАТА от 45 000 (четиридесет и
пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат смъртта на З.Н.Е.,
ведно със законна лихва считано от 20.07.2019 г. /датата, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по щетата/ до окончателното изплащане на сумата, на
основание 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
за разликата над присъдения размер от 45 000 лв. до претендирания
размер от 100 000.00 лв. (сто хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗД „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от С. Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на АН. СТ. СТ., ЕГН **********,
******, СУМАТА от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат смъртта на З.Н.Е., ведно със законна лихва считано от
20.07.2019 г. /датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по щетата/ до
окончателното изплащане на сумата, на основание 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429,
ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдения
16
размер от 45 000 лв. до претендирания размер от 100 000.00 лв. (сто хиляди
лева).
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск от ЗДР. ЮЛ. М., ЕГН
**********, *************************** срещу ЗД „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Средец“, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от С. Е.Б., за
заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат смъртта на З.Н.Е., ведно със законна лихва считано от 20.07.2019 г.
/датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по щетата/ до
окончателното изплащане на сумата, на основание 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429,
ал. 1 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от С. Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.М., ЕГН **********, гр.
София, адвокат при САК, сумата от 3 900 /три хиляди и деветстотин/ лева
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3,
представлявано от С. Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд –
гр.Варна СУМАТА от 5 200 /пет хиляди и двеста / лева, представляваща
дължимата държавна такса за уважената част от исковете, както и сумата 260
(двеста и шестдесет) лева, заплатени от бюджета на съда разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА АН. СТ. СТ., ЕГН **********, ******, П. СТ. КЛ., ЕГН
**********, *********************************** ЗДР. ЮЛ. М., ЕГН
**********, *************************** и Д. ЮЛ. Г., ЕГН **********,
г******************************** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Средец“, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, представлявано от С. Е.Б., сумата от
799.20 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/,
представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18