Р Е Ш
Е Н И Е
град
Ловеч, 06.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав в открито заседание на девети февруари, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1543 по
описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №14 –
1762 - 000226 от 24.10.2014г. на Светослав И. Съев на
длъжност Началник на РУП Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №
Із-1745 от 28.08.2012г., са наложени на Я.Б.Я.,*** на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із
– 2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, за това, че на 10.10.2014
год., около 23.10 часа в гр. Ловеч на ул. Осъмска на
кръстовището на ул. „Георги С. Раковски” и ул. „Търговска” – в местност Синантепе до вила №91 с посока на движение към гр. Ловеч,
като водач на лек автомобил – Фолксваген Пасат с рег. № ОВ4117ВА, държава
България, при обстоятелства: управлява личния си л.а. Фолксваген Пасат с рег. №
ОВ4117ВА след употреба на алкохол. Водачът отказва да му бъде извършена проба с
техническо средство Алкотест 7510 с номер ARDN 0026. Водачът потвърждава, че е изпил
3 ракии. Издаден талон за медицинско изследване №0442100. Водачът пътува сам в
автомобила, с което е извършил:
1. Отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Я., който го обжалва в срок, и излага, че
не е съгласен и не може да приеме за законосъобразно и правилно, че му е
съставен АУАН, като според него, в същия имало странни твърдения, които не били
верни. Излага, че имало несъответствие
между мястото на съставеното на АУАН и мястото описано в същия и скрепено в НП,
което атакувал. Излага, че имало още една неточност в АУАН, а именно, че е
употребил алкохол. Излага, че неговите думи, че „видите ли съм употребил
алкохол – са поднесени с твърдението, че е пил три ракии, и тогава се е качил
да шофира, и че дошъл в местността Синантепе”, да
прави скандали и да бие циганите. Излага, че не отговаря на истината, че е
употребил огромно количество алкохол и е шофирал след това. Излага, че не
отговаряло на истината обстоятелството, че е пътувал сам, и че бил с жена в
колата. Излага, че се твърдяло, че е осуетил проверка с алкотест,
но това се доказвало само от твърденията на длъжностните лица, които не били
катаджии, като актосъставителят бил Командир на
отделение. Излага, че се бил пропуснат маловажния факт, че не е могъл да отиде
в болницата, за да даде кръв за изследване, поради привеждането му в безпомощно
състояние от същите длъжностни лица, които го били до припадък, и не го
транспортирали до болницата, а го оставили на земята и си отишли. Излага, че
била налице изключително незаконосъобразно фактическа обстановка привнесена в
АУАН и потвърдена в НП, което го провокирало да помоли съда да отмени НП с
всички произтичащи от това последствия, тъй като същото било незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с адв. Ч., който
моли да бъде уважена жалбата и да се отмени обжалваното НП. Излага аргументи в
тази насока.
Ответникът – РУП - Ловеч, редовно
призовани, не изпращат представител.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т.А.И.
и Д.Д.Ц., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.10.2014 год. бил съставен АУАН
с бл. №264493 за установяване на административно нарушение от св. Т.А.И. в
присъствието на св. Д.Д.Ц., срещу Я.Б.Я.,***, за това, че на 10.10.2014 год.,
около 23.10 часа в гр. Ловеч в местност Синантепе до
вила №91 с посока на движение към гр. Ловеч, управлява личния си л.а.
Фолксваген Пасат с рег. № ОВ4117ВА след употреба на алкохол. Водачът отказва да
му бъде извършена проба с техническо средство Алкотест
7510 с номер ARDN
0026. Водачът потвърждава, че е изпил 3 ракии. Издаден талон за медицинско
изследване №0442100. Водачът пътува сам в автомобила, с което е нарушил чл.174,
ал.3 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства: СУМПС *********, к.т. 4051746
и СРМПС *********. В акта не е вписано възражение. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, като
отказа му е удостоверен с подписа на св. Звездослав
Веселинов Михайлов. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Т.А.И. и св. Д.Д.Ц., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Т.А.И. и Д.Д.Ц. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от компетентните контролни органи, както и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Обстоятелството, че в НП е направено по – подробно описание на мястото на извършване на нарушението не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ЗАНН дава възможност за саниране на нередовности в АУАН, които не са свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователни, несъстоятелни и недоказани са изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседания от адв. Ч. възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и нарушения на материалния закон. Описаните подробности за начина, по който е протекла проверката и съответните констатации, в изложението в жалбата не бяха доказани по какъвто и да е начин от жалбоподателят, като същите се явяват несъстоятелни и съответно неоснователни. Обективната истина бе установена от показанията на извършилите проверката служители на РУП Ловеч – свидетелите Т.А.И. и Д.Д.Ц., които по несъмнен и категоричен начин установиха извършването на визираното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП в диспозитивната част на същата норма – отказ за проверка за установяване на употреба на алкохол от водач на МПС – жалбоподателят при управление на МПС. В случая отказа е двустранен и изпълва и двете алтернативи на чл.174, ал.3 от ЗДвП - жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проба с техническо средство Алкотест 7510 с номер ARDN 0026, което е равнозначно на отказ за проверка и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническосредство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. В чл.2, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство се предвижда задължително извършване на лабораторно изследване на кръвта за установяване наличието или не на такова вещество. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство да му бъде дадено предписание за лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо отказа за проверка с техническо средство, няма отношение към понасянето на административно наказателна отговорност за самия отказ за проверка с техническо средство би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка за алкохол с техническо средство и издадено и изпълнено от водача медицинско предписание, при което пробата за алкохол е положителна, на водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти – един път за първоначалния отказ от проверка за алкохол с техническо средство и втори път за управление на МПС след употреба на алкохол, установена с последвалото медицинското изследване. Не това според настоящия състав е имала предвид законодателната уредба и не това е тълкуването, което следва да се възприеме при нейния прочит. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата – дадено му е предписание за лабораторно изследване и въпреки това проверката за алкохол не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 10.10.2014г. около 23.10 ч., жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство Фолксваген Пасат с рег. № ОВ4117ВА, негова собственост, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер алкотест за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят
не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното
производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на свидетелите Т.А.И.
и Д.Д.Ц. се установява, че въпросната нощ са възприели именно жалбоподателят да
управлява л.а., същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, което е равносилно на отказ да бъде
проверен с техническо средство. По делото са събрани множество писмени
доказателства от които по безспорен начин се установява, че в нощта на
проверката свидетелите Т.А.И. и Д.Д.Ц. стриктно са изпълнили задълженията си, и
не е налице превишаване на права от тяхна страна.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Т.А.И., който е Командир на отделение в РУП Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Светослав И. *** при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ № Із-1745 от 28.08.2012г. издадена от министъра на МВР. От приетите и вложени като доказателства по делото: заповед № Із-1745 от 28.08.2012г. издадена от Министъра на МВР, заповед №2483/30.12.2013г. на директора на ОД на МВР Ловеч и заповед №1061/17.06.2014г. на директора на ОД на МВР Ловеч се установява, че както актосъставителят, така и началника на РУП Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че направените с жалбата възражения касаещи липсата на компетентност на св. Т.А.И., да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №14 – 1762 -
000226 от 24.10.2014г. на Светослав И. Съев на
длъжност Началник на РУП Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №
Із-1745 от 28.08.2012г., с което са наложени на Я.Б.Я.,*** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП, глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: