№ 10451
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110100795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е постановено Решение № 853/19.01.2023 г., с което:
- производството по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е
прекратено В ЧАСТТА за сумата в размер от 826,29 лева – главница за потребени ВиК
услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от
02.09.2016 г. до 01.09.2019 г.,
- производството по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е
прекратено В ЧАСТТА за сумата в размер от 98,46 лева – главница за потребени ВиК
услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от
08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г. като недопустимо;
- е отхвърлен предявеният от Ю. В. Г. срещу „...............“ АД иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 84,26 лева, представляваща
главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр.
................, за периода от 04.03.2020 г. до 05.05.2020 г., като неоснователен.
С Определение № 12110/16.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 10563/2023 г. по
описа на СГС, е отменено определение от 19.01.2023 г., обективирано в Решение №
853/19.01.2023 г. по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА , в която е
прекратено производството по делото за сумата в размер от 98,46 лева – главница за
потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за
периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г., като
недопустимо, и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по отношение на иска за тази част. Със същото определение на СГС е
потвърдено определение от 19.01.2023 г., обективирано в Решение № 853/19.01.2023 г. по
гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, В ЧАСТТА , в която е прекратено
производството по делото за сумата в размер от 826,29 лева – главница за потребени ВиК
услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от
02.09.2016 г. до 01.09.2019 г . Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила
на16.10.2023 г.
Решение № 853/19.01.2023 г. по гр. д. № 795/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, е
влязло в сила като необжалвано В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Ю. В. Г.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „...............“ АД за установяване
недължимостта на сумата от 84,26 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги
1
в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 04.03.2020 г.
до 05.05.2020 г.
С оглед горното и при съобразяване на указанията на въззивната инстанция предмет
на разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 250 ГПК /доколкото неправилно
при първото разглеждане на спора съдът не се е произнесъл по същество по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в неговата цялост/ е
искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните
недължимостта на сумата от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с
клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до
01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г., като погасена чрез плащане.
В сезиращата съда искова молба, уточнена с молба от 06.04.2022 г., ищцата развива
доводи за недължимост на процесната сума в общ размер на 1 009,01 лева, начислена като
стойност на потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер ................., находящ се в гр.
................, за периода 08.03.2012 г. – 05.05.2020 г., поради погасяването ѝ чрез плащане и по
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по допустимост и основателност. Поддържа, че за сумата в размер на 826,29
лева за периода 02.09.2016 г. до 01.09.2019 г. искът е недопустим по аргумент от чл. 299
ГПК, доколкото между същите страни и за същия период е налице влязло в сила Решение по
гр. д. № 72370/2019 г. по описа на СРС, 155 състав. Поддържа, че за останалата част от
исковия период задълженията на ищцата са погасени чрез плащане, поради което и същата
няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
платени вземания.
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1,
пр. 3 ГПК, при който в тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземанията на
ответника, евентуално погасяване на задължението поради настъпило плащане, изтекла
давност и др., а в тежест на ответника – да установи фактите, от които вземанията
произтичат. Разпределението на доказателствената тежест не зависи от ролята на ищец или
ответник, а от отношението към спорното право – дали се твърди, че то съществува или се
отрича неговото съществуване. С оглед посоченото ответникът по предявения отрицателен
установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а ищецът – че
същото е погасено (в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение №
240/15.02.2012 г. по гр. д. № 1438/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 287/08.06.2010 г. по гр.
д. № 4896/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.). Интересът от търсената защита произтича от
наличието на спор между страните относно съществуването на дълг в тежест на ищеца,
произтичащ от предоставени и незаплатени ВиК услуги в исковия период.
С оглед процесуалното поведение на ответното дружество и изричното признание
на същото, обективирано в писмения отговор на исковата молба, за извършено от ищеца
плащане на дължимите суми за потребени ВиК услуги за целия процесен период, извън
периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г. – вземанията във връзка с който са били предмет на
разглеждане на дръг съдебен процес, по който е налице влязъл в законна сила окончателен
акт, настоящият състав намира за безспорен между страните факта на погасяване в цялост
чрез плащане на сумата от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с
клиентски номер ................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до
01.09.2016 г. и периода от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г. Този факт се установява по
категоричен начин и от експертното заключение по приетата без възражения на страните в
проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание комплексна технико-счетоводна
експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
обективно и компетентно изготвена. С оглед на това съдът намира за основателен иска по
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на процесната сума от 98,46 лева, единствен
включен в предмета на разглеждане в производството по чл. 250 ГПК.
При горните мотиви първоинстанционното решение следва да бъде допълнено с
изричен установителен диспозитив относно недължимост на процесната сума поради
погасяване на същата чрез плащане.
При този изход на делото в полза на ищцата следва да се присъдят сторените
разноски съобразно уважената част от иска, при съобразяване обстоятелството, че
производството по чл. 250 ГПК е продължение на същинското такова и за него не се дължат
разноски като за ново производство, респ. при съобразяване произнасянето на съда в
останалата част от исковата претенция с Решение № 853/19.01.2023 г. във влезлите в сила
2
части от него. Така в полза на ищцата следва да се присъди сумата в общ размер на 49,15
лева, в това число сторени разноски за платена държавна такса за разглеждане на исковото
производство и адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска и 15 лева разноски за
разглеждане на частна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 853/19.01.2023 г., постановено по гр. д. № 795/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Ю. В. Г. ЕГН
**********, с адрес гр. ................... и съдебен адрес гр. ...................... офис на партерен етаж,
НЕ ДЪЛЖИ на„...............” АД с ЕИК .................... с адрес на управление гр. ..........................,
сумата от 98,46 лева – главница за потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер
................., находящ се в гр. ................, за периода от 08.03.2012 г. до 01.09.2016 г. и периода
от 02.09.2019 г. до 03.03.2020 г., като погасена чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ...............” АД с ЕИК .................... с адрес
на управление гр. .........................., да заплати на Ю. В. Г. ЕГН **********, с адрес гр.
................... и съдебен адрес гр. ...................... офис на партерен етаж, сумата в размер на
49,15 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 795/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, и ч. гр. д. № 10563/2023 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3