№ 3704
гр. Варна, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Т. М. М. - Г. чрез адвокат К. С.
против определение № 8341 от 02.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 7507 по описа за 2022 г.
на четиридесет и осми състав на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение
молбата на частната жалбоподателка срещу етажна собственост на сграда, находяща се в
град Варна - ул. ***** за допускане обезпечение на предявения иск по член 40, алинея 1 от
ЗУЕС чрез спиране изпълнението на решенията приети по точка 1 на общо събрание,
проведено на 28.05.2022 г. на етажната собственост, на основание член 389 във връзка с
член 397, алинея 1, точка 3 от ГПК
В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при извършване на преценката си не е съобразил, че взетите
решения съществено се отразяват върху правната сфера на Г., натоварвайки я със
значителни месечни разходи и при недопускане на обезпечението чрез спиране
изпълнението на решенията това ще доведе до големи имуществени вреди. Моли въззивният
съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и да допусне
исканото обезпечение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно тълкувателно решение № 5/2014 от 24.06.2016 г., постановено по т.д. №
5/2014 г. по описа на ВКС – ОСГК молбата за спиране изпълнението на решение на общото
събрание на етажна собственост /член 40, алинея 3 от ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по
реда на обезпечителното производство, респективно определението, с което съдът се
произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.
Поради това настоящата частна жалба се явява допустима и като такава следва да бъде
разгледана.
1
Производството по делото е образувано по иск на Т. М. -Г. срещу етажната
собственост на сграда, находяща се в град Варна - ул. ***** с правно основание член 40,
алинея 1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията, приети по точка 1 на общо
събрание на ЕС, проведено на 28.05.2022 г., а именно: 1/ Да бъде назначен за портиер в
сграда в режим на ЕС, находяща се в град Варна - ул. *****, В.М.М, с месечно
възнаграждение от 2 000 лева, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки; 2/
Разходите за портиер се разпределят съгласно член 51 от ЗУЕС, а именно: от всеки
самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума; 3/ Управителят да сключи
договор от името на ЕС с избрания управител и да договори останалите условия от договора
от името на ЕС, както намери за добре. При условията на евентуалност е предявен иск да
нищожност на взетите решения на основание член 26, алинея 1 от ЗЗД поради противоречие
със закона, противоречие с добрите нрави и в евентуалност - при заобикаляне на закона.
Направено е искане за спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС.
Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на
обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в
която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на
обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за
допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на
обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е
на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от
представяне на гаранция, респективно размерът й. Тази преценка винаги е конкретна и се
прави въз основа на изложените в исковата молба твърдения и представените към нея
доказателства. Поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат
общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на
исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко
дело. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните
по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието
обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали
представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят
вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи
гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за
осъществяване целта на производството.
В производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на
събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материалноправния спор.
Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване със
съдебното решение. При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от
представените с исковата молба, съответно в хода на производството писмени
доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт,
изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право.
На база доказателствата, приложени към исковата молба, настоящият състав на
въззивния съд стигна до извод за допустимост на иска, както и за наличие на обезпечителна
нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка.
В член 40, алинея 3 от ЗУЕС не са посочени изрични предпоставки, при които съдът
допуска спирането, поради което и като се съобрази обезпечителния характер, който има
самото искане, се налага извода, че по аналогия на процедурата по самото обезпечително
производство, съдът следва да прецени конкретно за всеки случай съобразно самото
решение какви вреди биха настъпили от негово изпълнение и какви последици би имала
евентуалната му отмяна.
Производството пред ВРС е образувано по предявени от жалбоподателката искове с
2
правно основание член 40, алинея 1 от ЗУЕС за отмяна на взетите на 28.05.2022 г. решения
на ОС на ЕС. Същите касаят назначаване на портиер с месечно възнаграждение от 2 000
лева, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки, както и да бъде сключен договор
от името на ЕС с избрания управител и да се договорят останалите условия от договора от
името на ЕС, както намери за добре.
В конкретния казус естеството на решенията, чието спиране се иска, е такова, че пряко
рефлектира върху материалната сфера на ищцата Г. и в този смисъл съдът счита, че
изпълнението на решенията, взети на процесното ОС ще се затрудни осъществяването на
правата на ищцата при положителен за нея резултат по предявения иск. Съгласно взетите
решения на ОС на ЕС и в зависимост от това какъв договор е сключен с портиера и с
управителя /граждански или трудов/ частната жалбоподателка ще следва да заплаща месечно
между 500 и 600 лева. Доколкото изпълнението на решенията, касаещи заплащането на
портиер и управител в приетия размер може да увреди интереса на отделните собственици,
то съдът приема, че в конкретния случай нуждата от обезпечаване посредством спиране
изпълнението на посочените решения до окончателното решаване на спора е налице.
Мярката е подходяща и призвана да защитава легитимния интерес на молителката – етажен
собственик да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение
или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на ОС. С
оглед наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на решенията и
доказателствата по делото в конкретния етап на развитие на производството може да се
приеме и вероятна основателност на иска.
Поради тези мотиви настоящият състав на съда намира, че следва да бъде допуснато
спиране на атакуваните решения на ОС на ЕС, респективно обжалваното определение - да
бъде отменено.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8341 от 02.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 7507 по описа
за 2022 г. на четиридесет и осми състав на Районен съд - Варна, с което е оставена без
уважение молбата на Т. М. М. - Г. срещу етажна собственост на сграда, находяща се в град
Варна - ул. ***** за допускане обезпечение на предявения иск по член 40, алинея 1 от ЗУЕС
чрез спиране изпълнението на решенията приети по точка 1 на общо събрание, проведено на
28.05.2022 г. на етажната собственост, на основание член 389 във връзка с член 397, алинея
1, точка 3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА изпълнението на решенията, взети на общо събрание на ЕС от 28.05.2022 г. по
точка 1 от протокола за провеждане на общото събрание на етажната собственост, находяща
3
се на адрес в град Варна – - ул. „***** а именно: 1/ Да бъде назначен за портиер в сграда в
режим на ЕС, находяща се в град Варна - ул. *****, В.М.М, с месечно възнаграждение от 2
000 лева, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки; 2/ Разходите за портиер се
разпределят съгласно член 51 от ЗУЕС, а именно: от всеки самостоятелен обект в сградата
се събира равна парична сума; 3/ Управителят да сключи договор от името на ЕС с избрания
управител и да договори останалите условия от договора от името на ЕС, както намери за
добре; по молба на Т. М. М. – Г. ЕГН ********** от град Варна – ул. „Трепетлика“ № 11.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4