РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110131161 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Софийска вода“ АД
против М. Б. С след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 51 г. по описа
на СРС.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. Б. Сергеев за следните суми: 1937,03 лв.,
представляваща цената на потребена вода от ответника за процесния имот за периода
от 21.05.2018 г. до 13.09.2020 г., ведно със законната лихва от 06.01.2021 г. до
изплащане на вземането; 429,65 лв. – мораторна лихва за периода 21.06.2018 г. до
13.09.2020 г.; 97,33 лв. разноски по делото, от които: 47,33 лв. държавна такса и 50,00
лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
След образуване на исковото производство и след служебно извършена справка е
установено, че ответникът Сергеев е починал на 24.10.2021 г., поради което с
определение от 23.06.2022 г. съдът е отменил на осн. чл. 253 ГПК протоколно
определение от 09.06.2022 г., с което е даден ход на устните състезания, като е
разпоредил да се извърши справка за наследниците на лицето.
След изготвената справка, с Определение № 16469/29.06.2022 г. съдът на
основание чл. 227 от ГПК е конституирал на мястото на починалия след образуване на
делото ответник М. Б. С., ЕГН: **********, поч. на 24.10.2021 г. неговата наследница
Л. Б. С., ЕГН ********** /сестра/. Съдът е разпоредил да се изпрати на
1
новоконституираната страна на мястото на починалия ответник препис от: исковата
молба и приложенията към нея, разпореждане № 2207/06.06.2021 г., както и от
настоящото определение.
Следва да се посочи, че извършените процесуални действия от назначения особен
представител на първоначално конституирания ответник по делото М. Б. С. не следва
да се зачитат, тъй като са извършени към момент, кйм който ответникът е бил починал.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор при общи условия
за жилище с адрес: гр. София, кв. М „Р Твърди, че за периода от 21.05.2018 г. до
13.09.2020 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за потребление
общо в размер на 1937,03 лв. Ищецът претендира установяване дължимостта на
посочената сума, ведно с мораторна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 13.09.2020 г.,
както и законната лихва върху начислените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
На новоконституираната ответница Л. Б. С. е предоставен нов срок за отговор на
исковата молба, като в срока по чл. 131 ГПК такъв не е депозиран.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. че
се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за доставка на вода
в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
На първо място следва да се посочи, че по делото не са представени
доказателства, че В и К услуги в претендираното количество действително са били
доставени и потребени от ответника по силата на възникнало между страните
облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
2
делото липсват категорични доказателства, че наследодателят на ответницата - М. Б.
Св, на когото е открита партида за доставяните канализационни и водоснабдителни
услуги в описания недвижим имот, е собственик на жилището, респ. че в негова полза
е било учредено вещно право на ползване. Това обстоятелство не се установява от
едностранно съставената от ищеца справка за задълженията към него, приложена по
делото, нито от заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-
техническа и счетоводна експертиза – вещите лица са работили единствено въз основа
на едностранно съставени и предоставени от ответника частни документи (копия от
издадени фактури и карнети, справка-извлечение от сметка за начислени суми и
извършени плащания, и др.), които не са представени по делото и не се установява
същите да са подписани от ответника.
Процесният имот, за който ищцовото дружество претендира заплащане на суми за
потребление, се намира на адрес: гр. София, кв. Манастирски ливади, ул. „. По делото
е приета справка, издадена от Служба по вписванията гр. София, съдържаща данни за
ответника, в която, в пореден № 3 от справката, на 14.06.2017 г. е отразено, че върху
посочения имот е наложена възбрана, а ответникът М. Б. С е посочен като длъжник. С
представената от ищеца справка обаче не може да бъде проведено пълно доказване на
факта на собственост, който се установява със съответния нотариален или друг акт,
обективиращ придобитото право, какъвто не е представен от ответника.
За установяване факта на собственост върху процесния имот съдът е уважил и
направеното от ищцовото дружество искане за изискване от Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, отдел „Витоша“ да предостави удостоверение относно
това какъв е периодът, за който като данъчно задължено лице на посочения имот е
отразен ответникът. От представената по делото справка се установява, че ответникът
С. има деклариран имот в гр. София, ул. „
Според заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след изискани от вещото лица копия
от издадените от „Софийска вода“ АД фактури, касаещи процесния казус, същите
отразявали консумирани услуги за адрес ул. „Р. От ищцовото дружество, въпреки
направеното запитване от вещото лице, не уточнили точния адрес на потребление.
Вещото лице С. сочи, че въпреки това извършил опит да посети както посоченият в
исковата молба имот – ул. „Р така и посоченият в издадените фактури адрес – ул. „Р На
първия адрес вещото лице констатирало парцел с разположена в него стара постройка,
като не открил никого на адреса. На втория адрес вещото лице констатирал жилищна
сграда с три входа, като в нито един от тях не отрикл данни за лицето М. С. Освен това
вещото лице сочи, че процесните фактури обхващат отчетен период от 28.01.2012 г. до
13.09.2020 г., а не както е посочено от ищеца от 21.05.2018 г. до 13.09.2020 г.
Ищецът не доказа да е налице идентичност между някои от горепосочените
адреси, нито пък ответникът да притежава собствеността, респ. учредено вещно право
на ползване върху някой от тях.
От приложената към експертното заключение справка за формирани задължения
единствено е констатирано, че като титуляр на откритата клиентска партида в
ищцовото дружество е вписан ответникът, но не става ясно на какво основание същият
е посочен като потребител на ВиК услуги в имота – дали е собственик или ползвател
на жилището и от какви доказателства ищецът прави извод за това негово качество.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че титулярът на партидата, респ. неговата наследница, има качеството на
потребител на ВиК услуги и следователно не се установява между него и ищцовото
дружество да е възникнало облигационно правоотношение за продажба на тези услуги.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
3
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните обсъждането
по същество на експертните изводи за извършена доставка на услуги в имота се явява
безпредметно.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Не са налице доказателства
същият да е сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу Л. Б. С., ЕГН **********, правоприемник на починалия в хода на
производството ответник М. Б. С., ЕГН: **********, поч. на 24.10.2021 г., искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ за сумата от 1937,03 лв., представляваща цената за доставени, но незаплатени ВиК
услуги на адрес: гр. София, кв. М, ул. „Р за периода от 21.05.2018 г. до 13.09.2020 г.,
както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 429,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2018 г. до 13.09.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 13.01.2021 г. по ч. гр. дело №
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4