Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
гр. Русе, 14.12.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Цветелина Димитрова
и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 368 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от К.К.П. ***, депозирана
чрез пълномощника му адв.М.Д., против Решение № 565 от 05.08.2022 г.,
постановено по АНД № 534/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-3393-000101/15.03.2022г.
издадено от Началника на Второ РУ при ОДМВР-Русе , с което на касатора за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно
административни наказания „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. В жалбата се
навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, като се развиват съображения
единствено във връзка твърденията за неправилно приложение на материалния закон.
Иска се съдът да отмени решението на РС – Русе и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Касационният ответник , чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт Г. Д., в депозирано по делото писмено възражение, оспорва
основателността на касационната жалба и моли съда да остави в сила
постановеното въззивно решение. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за
правилно, тъй като в хода на проведеното административно производство правилно
да изяснени обективните и субективните признаци на административното нарушение,
доказано е авторството на деянието и правилно е приложена санкционната норма
при липса на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.
Съдът е счел, че нарушението е описано пълно и ясно като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
обстоятелства като по този начин е осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. По съществото на нарушението съдът
е анализирал всички събрани в хода на въззивното производство доказателства –
писмени, гласни и веществени, посочвайки кои от тях кредитира и кои не, както и
защо, като приел за неоснователен довода на защитата на санкционираното лице за
наличие на противоречие в доказателствените източници. Изводът на районния съд
е, че в конкретния случай наказаното лице е извършило административното
нарушение, за което е санкционирано, тъй като е управлявало автомобила по
начин, несъответстващ на целите за използване на пътя по чл. 104а, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки т.нар. „дрифт“,тъй като описаните в АУАН и НП обстоятелства-суха пътна
настилка, излизане от бензиностанция при маневра завиване надясно , форсиране
на двигател и поднасяне на автомобила наляво и надясно около 20 метра сочат
именно на посоченото нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените от районния съд изводи за безспорна установеност на
административното нарушение и правилното му санкциониране от
административнонаказващия орган, като намира възраженията на касатора за
неоснователни.
Както пред въззивната, така и пред настоящата
инстанция, касатора поддържа теза за липса на виновно извършено деяние от
негова страна като твърди, че при извършването на процесната маневра – десен
завой, колата е поднесла и той е предприел маневра за изправянето й.
Според касатора
тази негова теза се потвърждава от събраните в хода на въззивното производство
доказателства и по-конкретно от показанията на свидетелят, намирал се в
автомобила по време на извършване на нарушението,като оспорва възможността
актосъставителят да е възприел движението му .
Касационния съд намира тезата на наказаното
лице за неоснователна. По делото всъщност е безспорно установено, че в момента,
в който автомобила, управляван от жалбоподателят е започнал излизането от
територията на бензиностанцията ,за да се включи в платното по бул.Липник е
възприет шум от форсиране на двигател при суха пътна настилка ,след което е
възприето поднасянето на автомобила последователно вляво и надясно по ширината
на платното в посока с.Николово.Тези обстоятелства за безпротиворечиви от
гласните доказателства.
Не може да бъде приет довода на касатора, че
описаното движение на автомобила се дължи на рязко задействане на спирачната
система с цел да овладее автомобила, най- малкото защото е житейски нелогично,
а и противоречащо на правилата за избор на съобразена скорост при суха пътна
настилка и при излизане от района на бензиностанцията, т.е при потегляне и
извършване на маневра завиване наясно за навлизане в пътното платно на
бул.Липник да се форсира двигател до степен на последващо криволичещо движение.
Неоснователен
е доводът на касатора за несъставомерност на състава на административното
нарушение, за което е санкциониран и за допуснати процесуални нарушения от
въззивната инстанция при оценката на доказателствата. Анализа на гласните
доказателства съответства на изискуемата от чл. 107, ал. 5 НПК проверка на всички доказателствени
източници, като направената такава съответства на закона и е израз на
вътрешното убеждение на съда при оценката на доказателствения материал, което
като съответно на процесуалните правила. РРС е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина като е изложил подробни мотиви, както за
оценката на доказателствения материал, така и за съставомерните признаци.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП
предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното
изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е
необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл
като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1
от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН.
Доказателствата сочат, че поднасянето на
автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя
действия с уредите на кормилната и спирачната уредби и не се дължи на пътните
условия или на внезапно възникнала повреда.
Поведението на жалбоподателя очевидно не
представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение
- за превоз на хора и товари.
При това положение касационната инстанция
намира, че се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е
именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол. Така описаното в АУАН,НП
и възприето от РРС движение на
автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на
точно определени действия с кормилната и спирачната уредби. В случая се касае
до умишлено поведение, до търсен от касатора ефект, за което свое поведение той
правилно е санкциониран.
Достатъчно подробни и напълно обосновани са
и доводите на въззивния съд за липса на предпоставки за квалифициране на
конкретното нарушение като маловажен случай. Настоящия съд ги споделя напълно и
не намира за нужно да ги преповтаря.
Всичко изложено до
тук води до извод за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция
въззивно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането
на ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя на 100 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в, от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 565
от 05.08.2022 г., постановено по АНД № 534/2022 г. по описа на Районен съд - Русе,
ОСЪЖДА К.К.П. ЕГН ********** *** , да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата от 100 лева разноски пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.