Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Габрово, 16.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 218 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на Д.М.С. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 07/06/3/0/00544/2/01/04/02 от 18.06.2020 година, издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Велико Търново.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен, алтернативно – неправилен и неоснователен поради нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, че правната възможност за бенефициера да подаде ново заявление за второ плащане не е изтекла; приложимост на разпоредбите на ЗУСЕСИФ; издаване на акта при липса на териториална компетентност на органа-издател. Прави се искане за отмяна на оспорения акт поради нищожност, алтернативно - незаконосъобразност. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. В хода на производството се навеждат и доводи за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК.
Ответната страна Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, по съображения, подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 568-571/. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните по делото няма спор по фактите.
От
събраните по делото доказателства /л. 12-549/ се установява, че жалбоподателят Д.С. е подал заявление
за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за
развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 година с ИД № на проекта 07/06/3/0/00540 от 22.07.2016 година,
като на кандидата е присвоен УРН 675501 /л. 12 и сл./. Между Държавен фонд „Земеделие”
/ДФЗ/ и жалбоподателя е сключен Договор № 07/06/3/0/00544 от 24.01.2018 година
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3. „Стартова помощ
за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /л. 280 - 298/. Помощта е с
одобрен общ размер не повече от левовата равностойност на 15 000 евро /29 337
лева/. Уговорено е предоставяне на помощта на два етапа: първо плащане в
размер на левовата равностойност на 10 000 евро /19 558 лева/ в срок до два
месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в размер на
левовата равностойност на 5 000 евро /9 779 лева/, което се извършва в срок до
три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми документи
заявка за второ плащане /чл. 3, ал. 2 от договора/. Според чл. 6, ал. 1 от
договора, ползвателят се е задължил да изпълни представения от него и одобрен
бизнес план в периода от сключване на договора до 30.04.2018 година. Същият
срок - до 30.04.2018 година - е посочен като срок за подаване на заявка за
второ плащане /чл. 3, ал. 3 от договора/. В чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора страните
са договорили, че ДФЗ изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане
по договора и че ползвателят няма право да получи второто плащане по договора,
когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички необходими
документи в срока по чл. 3, ал. 3 от договора. На 28.02.2018 година между
същите страни е сключен Анекс № 1 към описания по-горе договор /л. 339-340/, в
който освен останалите клаузи, е договорено изменение на чл. 3, ал. 3 и чл. 6,
ал. 1 от Договора, като срокът за изпълнение на бизнес плана и за подаване на
заявка за второ плащане се определя до 15.12.2018 година. Видно от Решение №
07/06/3/0/00544/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ /л. 394/ на
Директора на ОД на ДФЗ - Велико Търново, първото плащане по договора в размер
на 19 558 лева е одобрено, заявената сума е оторизирана и изплатена на
16.02.2018 година в рамките на предвидения двумесечен срок от сключване на
договора. Избраната от кандидата и вписана в сключения между страните анекс дата
- 15.12.2018 година, до която е следвало да бъде изпълнен бизнес планът и да
бъде подадена заявка за второ плащане, е била неприсъствен ден /събота/. В първия
работен ден - 17.12.2018 година - е съставен Контролен лист РРА 1 М 6.3 за
окомплектованост /л. 448/ с отрицателно заключение – констатирана е липса на
изискуеми документи и непълнота на представените такива. Заявката за плащане не
е регистрирана и документите са върнати на ползвателя. Контролният лист е
подписан от Д.С.. С писмо изх. № 01-043-6500/3 от 7.01.2019 година /УИН
07/06/3/0/00544/2/01/22/01 /л. 473 от делото/ ДФЗ е уведомил ползвателя за
това, че на основание чл. 26, ал. 1
във връзка с чл. 34, ал. 3
от АПК открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане поради нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от сключения
между страните договор и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 10 от
10.06.2016 година за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Д.С. е
подал писмено възражение с вх. № 01-043-6500/3#1 от 22.01.2019 година с
приложени към същото документи. С Акт за установяване на публично държавно
вземане с изх. № 07/06/3/0/00544/2/01/04/01 от 11.06.2019 година на Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие – Велико Търново, е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558.00 лева,
представляващо първо плащане по договора за финансова помощ. Актът е мотивиран
с това, че заявка за второ плащане не е подадена в срока, предвиден в договора,
сключен между страните.
Горепосоченият Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх. № 07/06/3/0/00544/2/01/04/01 от 11.06.2019 година,
издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Велико Търново, с Решение №
118 от 04.09.2019 година по адм. дело № 181/2019 година на Административен съд
– Габрово / л. 530-532/, оставено в сила с Решение № 5813 от 20.05.2020 година
по адм. дело № 13098/2019 година на ВАС, VІІІ отделение /л. 533-539/, е обявен
за нищожен и преписката е изпратена на Директора на Областна дирекция – Габрово
на ДФЗ за произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
решението, и при наличието на надлежно овластяване за това.
Последвало е издаване на оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 07/06/3/0/00544/2/01/04/02 от 18.06.2020 година, издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Велико Търново / 540-543/, с който на Д.М.С. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева. Като мотив за издаване на акта е посочено, че до 17.12.2018 година /понеделник/ не е подадена отново заявка за плащане, окомплектована с необходимите документи.
Актът е връчен на С. на 24.06.2020 година /известие за доставяне на л. 546 от делото/ и по предприето в срок оспорване /пощенски плик на л. 11 от делото/ е образувано настоящото производство.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 година за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година, срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от 18 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. В процесния случай срокът за подаване на заявка за второ плащане е определен с Анекс № 1 от 28.02.2018 година към Договор № 07/06/3/0/00544 от 24.01.2018 година за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и е 15.12.2018 година. Предвид обстоятелството, че е почивен ден, Д.С. се е явил в първия работен ден – 17.12.2018 година – в Областна дирекция – Велико Търново на ДФЗ и е направил опит за подаване на заявка за второ плащане, като е бил съставен Контролен лист РРА 1 М 6.3 за окомплектованост /л. 448/, според който бенефициентът не е представил данъчна декларация, документи, доказващи приходи от земеделска дейност, съответстващи на заложените в бизнес плана, липсва растителен паспорт, издаден от БАБХ, за фитосанитарен контрол на трайните насаждения от череши, като контролният лист е подписан от кандидата. Срокът за подаване на заявка за второ плащане е преклузивен по смисъла на чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 33, ал. 2 от Наредба № 10, в който смисъл са и мотивите на Решение № 10325 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2019 г., VIII отд., и единствената възможност за кандидата е била до края на работния ден на 17.12.2018 година отново да подаде заявка за второ плащане, която възможност той не е реализирал. Неизпълнението задължението за подаване на заявка за второ плащане в срок има последицата по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата – дължи се връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законна лихва и не възниква право за получаване на второ плащане.
Настоящият съдебен състав намира за правилно становището на административния орган за неоснователност на подаденото от С. възражение, тъй като твърдяните в него обстоятелства не представляват „непреодолима сила и извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 37, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 10. Смъртта на родственик на бенефициера, както и здравословни проблеми на последния, които не представляват обаче дългосрочна професионална нетрудоспособност, както и другите твърдяни във възражението причини /осигуряване на посадъчен материал/ не попадат в нито една от хипотезите на чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 година, към който препраща § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 10. Правилно е прието от административния орган, че поради неспазване на преклузивния срок за валидно заявяване на второ плащане са налице фактическите и правни основания, така както са изложени в оспорения АУПДВ, за връщане на получено първо плащане и за отказ от предоставяне на второ плащане по процесния договор.
Неоснователно
е твърдението на оспорващия за приложимост на разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Към момента
на издаване на процесния АУПДВ от 18.06.2020 година законът предвижда две
самостоятелни административни производства пред ДФЗ по прилагане на мерките от
ПРСР 2014-2020. Това засяга и установяването на публичните вземания,
произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни
актове – чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл.
166 от ДОПК. Поради това преценката за законосъобразност на оспорения
административен акт, в това число и спазването на административно-производствените
правила по чл. 146, т. 3 от АПК, налага направата на разграничение между
производствата, свързани с разходите по ПРСР 2014-2020 по ЗПЗП от една страна,
и ЗУСЕСИФ от друга страна, според правната уредба, действаща от влизане в сила
на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 година/. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ред. ДВ, бр. 2
от 2018 година/, предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на
този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на Регламент /ЕО/ №
1698/2005 на Съвета /ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 година – "Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. "/ и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /ОВ, L 347/549 от 20
декември 2013 г. – "Регламент /ЕС/ №
1306/2013"/, в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР,
ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон /Регламент /ЕС/ № 1305/2013, Регламент /ЕО/ 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му/ не е
предвидено друго. С влизане в сила на ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2
от 2018 година/, с чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е
осъществена промяна в предмета на неговата правна уредба, като е ограничено
приложното му поле до мерките от ПРСР 2007-2013 и
до конкретно изброени мерки и подмерки от ПРСР за
периода 2014- 2020 - по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета /ОВ, L 347/487 от 20
декември 2013 г./, доколкото в този закон не е
предвидено друго за ПРСР 2014-2020 година. В тази връзка в чл. 9б от ЗПЗП за ПРСР за периода 2014 – 2020 година е предвидено, че
производствата пред управляващия орган или ДФЗ - РА се
провеждат посредством:
1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава
трета от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013;
2.
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ /ИСУН/ по реда и при условията на ЗУСЕСИФ – за останалите мерки и
подмерки.
В конкретния случай се касае за административно производство по
прилагане на подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020, която попада в
обхвата на чл. 9 б от ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл.
9 б, т. 1
от ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент /ЕО/ № 1305/2013 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, която съгласно параграф 1, б. а), iii, на същата разпоредба, обхваща
помощ при стартиране на развитието на малки стопанства. На това основание, процесната подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ се обхваща
от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП.
Следва да бъде съобразена и разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007-2013 година и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 година се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 10 от 17.06.2016 година за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 година, която Наредба е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, а процесното производство пред ДФЗ е започнало въз основа на заявление за подпомагане, подадено от Д.С. и Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 24.01.2018 година. Съгласно чл. 13, ал. 2 от същия, периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация, необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му на 24.01.2018 година. Този период не е изтекъл към момента на изтичане на срока за подаване на заявка за второ плащане и образуване на производството пред ДФЗ по издаване на оспорения АУПДВ, което, наред с основанието за сключване на процесния договор за подпомагане – чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10 - сочи, че за установяването на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ.
Твърдението на оспорващия, че липсва уведомяване по реда на чл. 26 от АПК за започване на производство по издаване на административен акт не отговаря на истината, тъй като по делото е налично Уведомително писмо с изх. № 01-043-6500 от 07.01.2019 година /л. 473/, а с обявяване нищожността на предходно издаден АУПДВ преписката не е прекратена, а е възстановена висящността на производството пред друг орган, разполагащ с компетентност за издаване на акта. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл. 26 от АПК, то същото в случая не се явява съществено такова, тъй като не се отразява на крайния резултат, с който е приключило производството. Оспорващият не е бил препятстван да прави възражения и да представя доказателства в хода на административното производство, като надлежно е реализирал и правото си на защита по съдебен ред. Въпреки това констатациите на административния орган не са опровергани.
Неоснователно е и възражението за нищожност на процесния акт. В ДВ, бр. 51 от 2019 година, в сила от 28.06.2019 година, е прието изменение на чл. 20а от ЗПЗП, като е изменена ал. 5 /Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/, като е създадена и нова ал. 6, според която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Като доказателство по делото е приета Заповед № 03-РД/2700#1 от 24.07.2019 година /л. 5/, според която са делегирани правомощия за издаване на акт от вида на процесния /пунк І от заповедта/ на изрично изброени областни директори, като Директорът на ОД – Велико Търново има правото да издава актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции Велико Търново, Габрово и Търговище на ДФЗ /пункт ІІІ, т. 8 от заповедта/. Няма пречка ръководителят на администрацията да делегира правомощията си по чл. 20а от ЗПЗП на конкретните държавни органи, като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата и конкретните правомощия на Разплащателната агенция, както това е сторено с посочената по-горе заповед, като следва да се съобрази и изменението на ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, при което е отпаднало изискването делегирането на правомощия на директорите на областните дирекции на фонда да е съобразно териториалната им компетентност. В горния смисъл са и мотивите на Решение № 10146 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2020 г., I отд.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 07/06/3/0/00544/2/01/04/02 от 18.06.2020 година, издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Велико Търново, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и претендирано от страната в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.С. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх. № 07/06/3/0/00544/2/01/04/02
от 18.06.2020 година, издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д.М.С. *** с ЕГН **********
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: