Р Е Ш Е Н И Е
№……../………...2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд -
Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА
и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА
ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1867 по описа на съда за две
хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета
на община Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.Д., срещу решение №
868/24.06.2022 г. по н.а.х.д. № 1515/2022 г. на Районен съд – Варна, ХХХVІІ
състав, с което е отменено наказателно постановление № 032/09.02.2022 г. на
заместник-кмета на община Варна, с което на С.Д.Б. за нарушение на чл. 15 ал. 7 ЗДвП е наложено, на основание чл. 178е ЗДвП, административно наказание „глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева. По съображения, сочещи на извършено от районния
съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК вр.
чл. 63в ЗАНН, се иска обжалваното решение да бъде отменено от касационната
инстанция и наместо него тя да постанови друго по съществото на прания спор, с
което наказателното постановление да се потвърди. При този изход на
касационната жалба се претендира на община Варна да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
В проведеното по делото съдебно заседание на
27.10.2022 г. заместник-кметът на община Варна, редовно призован, не се явява и
не се представлява. С получена след часа на проведеното съдебно заседание молба
с. д. № 15999/27.10.2022 г. поддържа изцяло касационната жалба чрез
пълномощника си юрисконсулт Стела Докова.
Ответната по касация страна С.Д.Б.,
редовно призована, не се явява и не се представлява в заседанието. С подаден
писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в от ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211
ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на 05.07.2022 г. /л. 25 от н.а.х.д. № 1515/2022 г. на ВРС/, а според
поставения върху касационната жалба печат на ВРС, тя е предявена чрез въззивния
съд на 08.07.2022 г. като с нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН, касационният състав на Административен съд – Варна намира касационната
жалба за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление
№ 032/09.02.2022 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност по
чл. 178е ЗДвП на С.Д.Б. за това, че на 19.12.2021 г. около 10:40 часа в гр.
Варна като водач на лек автомобил „Тойота“ с рег. № Р **** КР го е паркирала в
гр. Варна на ул. „Велико Христов“ срещу № 3 извън обозначените за паркиране места,
а именно в градина. При така описаните факти АНО е приел, че водачът на
превозното средство е нарушил чл. 15 ал. 7 ЗДвП, за което на Б. първоначално е съставен
фиш, а след оспорването му по надлежния ред е съставен АУАН № 1365/21.01.2022
г. и въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление, с
което е ангажирана отговорността й по чл. 178е ЗДвП.
За да отмени оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление, районният съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените,
доколкото в наказателното постановление не са описани в достатъчна степен съставомерни
признаци на административното нарушение. В мотивите на съдебното решение е посочено,
че тъй като по отношение на изпълнителното деяние е използван съюз „или“ /виж чл.
15 ал. 7 ЗДвП/, който при това положение въвежда алтернативност относно съставомерните
елементи на нарушението, то от направената в наказателното постановление
формулировка на нарушението не става ясно какви са фактическите твърдения на
наказващия орган и в какъв точно обект той приема, че е паркирал наказаният
водач, така че с деянието си да е извършил нарушение на чл. 15 ал. 7 ЗДвП.
Наред с това в мотивите на решението е прието, че дори да е налице нарушение,
то представлява маловажен случай тъй като се отличава с по-малка тежест от
типичните нарушения от този вид и за него са приложими разпоредбите на чл. 28
от ЗАНН, поради което като е наложил глоба на водача наместо единствено да го
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще
бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, АНО е издал
незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.
Решението е правилно, но по съображения, различни от
изложението от районния съд.
С чл. 15 ал. 7 ЗДвП е въведена забрана за преминаването
и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
населените места извън обозначените за това места. В обстоятелствената част на
оспореното пред районния съд наказателно постановление № 032/09.02.2022 г. изрично
е прието, че на посочените дата и час водачът на лекия автомобил С.Д.Б. е
паркирала превозното средство в гр. Варна на ул. „Велико Христов“ срещу № 3 в градина,
с което виновно е нарушила забраната на чл. 15 ал. 7 ЗДвП. При това описание
АНО е внесъл достатъчна яснота относно изпълнителното деяние и съставомерните в
случая признаци на административното нарушение.
Нито в хода на АНП обаче, нито пред въззивния съд са събрани доказателства, от които да се установи, че мястото, на което е паркирал водачът, е с предназначение за озеленена площ – „градина“ и че такава в действителност е изпълнена като мерпориятие.
Съгласно чл. 61 ал. 1 ЗУТ в териториите на общините се
устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. На свой ред чл. 61 ал. 2 ЗУТ въвежда пояснение, според което основа
на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално
или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. Те, съгласно чл.
62 ал. 1 ЗУТ, се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни
устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени
планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в
наредбата по чл. 13, ал. 1.
В случая по АНП не са били събрани достатъчно данни
процесната територия в гр. Варна на ул. „Велико Христов“ срещу № 3 да е предвидена
по ОУП и разработен за нея ПУП като озеленена площ – „градина“. В преписката по
издаване на наказателното постановление се съдържа изходящо от кмета на район „Одесос“
в община Варна писмо рег. № РД21026910ВН_001ВН_003ВН/12.01.2022 г., с което в
отговор на изисканата му информация за статута на мястото, намиращо се в гр.
Варна на ул. „Велико Христов“ срещу № 3, той е дал информация, че то попада в
уличната регулация на ул. „Велико Христов“, съгласно действащ ПУП – ПРЗ за УПИ
VІІІ-594, 565 и УПИ ІІІ-562, 566, 567 „за градска болница“ и ПУР от о. т. 3686
до о. т. 1334, кв. 400 по плана на 10-ти микрорайон на гр. Варна, одобрен с решение № 1840-5(44) от 26.09.2019 г. на ОбС – Варна.
Разпитаният по делото в с. з. на 25.05.2022 г. свидетел
С.П.П. също не излага в показанията си факти, от които да се заключи, че процесното
място е със статут на озеленена площ – градина. Пред съда той изрично заявява, че
нарушението е констатирано от негов колега, който е съставил първоначално
издадения срещу водача фиш. По-нататък в показанията си сочи, че е изискан
статут на мястото в гр. Варна на ул. „Велико Христов“, но той самият не е
запознат с цялото движение, защото когато документите се приготвят, те се
изпращат на наказващия орган. Неясно откъде в мотивите на въззивното решение
районният съд се е позовал на показанията на свидетел с фамилно име Недялков,
за да приеме, че те били достатъчни, за да се установи, че автомобилът на Б.
действително е бил паркиран в градина - пространство, предназначено за тревна
площ и оградено с бордюр, при положение, че такъв свидетел изобщо не е бил разпитван
във въззивното производство.
При това положение недоказаният факт, че индивидуализираното
в наказателното постановление място, на което е паркиран автомолът, е с
предназначение за градина, която при това да е изпълнена като мероприятие, сочи
на отсъствието на съществен елемент от състава на нарушението по чл. 178е вр.
чл. 15 ал. 7 ЗДвП, поради което наказателното постановление правилно е било
отменено от решаващия делото съд.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр.
първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 868/24.06.2022 г. по н.а.х.д.
№ 1515/2022 г. на ВРС, ХХХVІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/