№ 225
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Н. Н. Ф. с
ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 514/2024г. по
описа на 02 РУ-Плевен, пр.пр. №5163/2024г. по описа на РП-Плевен, чрез
процесуалния му представител адв. Г. С. от АК-Плевен с искане за изменение
на Определение №393 от 10.04.2025г., постановено по ЧНД №644/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия Н. Н. Ф. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че в конкретния случай не е налице
безусловна необходимост спрямо обвиняемия да бъде взета МНО „Задържане
под стража“, тъй като счита, че не са налице доказателства, че подзащитният
му ще се укрие или ще извърши престъпление. Излага становище, че
обвиняемият не отрича да е извършил първото деяние, за което му е
повдигнато обвинение, като отрича да е извършил това по чл.142а, ал.4, вр.
ал.1 от НК. Твърди, че процесните деяния са извършени преди осем месеца,
като обвиняемият и до ден днешен живее на семейни начала с пострадалата.
Сочи, че не е налице опасност обвиняемият да повлияе негативно на
досъдебното производство, предвид, че по делото са разпитани свидетели и са
назначени съответните експертизи. Излага твърдение, че подзащитният му
няма интерес от това да се укрива. В заключение се прави искане за изменение
на определението за мярката за неотклонение и евентуалното определяне на
по-лека мярка за процесуална принуда по преценка на съда.
1
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия. Излагат се твърдения, че обвиняемият и до ден
днешен продължава да живее с приятелката си.
Обвиняемият Н. Н. Ф. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека. Твърди, че не е извършил процесните
деяния, а пострадалата сама се е самонаранила.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Н. Н. Ф. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 05.08.2024 година в гр. Плевен, при
условията на домашно насилие е причинил на Я. К. И. от гр. Р., лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на хематом на бедро на левия крак / на
площ 14/9см. / и хематоми, локализирани в областта на глезените на двата
крака / с размери 11/6-7 см., вдясно и 10/11 см вляво /, довели до разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК- престъпление по чл.
131, т.5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и за това, че на неустановен ден през
периода 08.08.2024 г.- 31.08.2024 г. в гр. Плевен, при условията на домашно
насилие, протИ.законно лишил Я. К. И. от гр. Р. от свобода - престъпление по
чл. 142а, ал. 4 вр. ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил
привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в
това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно
от разпитите на свидетелите Я. И., Р. С., З. Ц., от назначените и изготвени в
хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, както и
от приобщените писмени доказателства – Докладна записка от 02.04.2025г.,
2
електронна справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристична
справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение относно участието на
обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените
квалифициращи признаци по работните към настоящия момент
квалификации. Изложената от страна на обвиняемия в неговите обяснения
фактическа обстановка не кореспондира с останалия приобщен по делото
доказателствен материал, като тепърва предстои да бъдат извършени
съответните действия за проверка на същите. Относно възражението на
процесуалния представител на обвиняемия за несъставомерност на деянието
по чл.142а, ал.4, вр. ал.1 от НК то същото е работно такова, като предстои
същото да бъде доказано в процеса по същество.
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към
настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като
следва да бъде добавено следното:
При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния
случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия,
здравословното му състояние, семейното му положение, професията,
възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези
обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна
принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса.
Отправна точка за тази преценка може да са както степента на
обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на
извършеното деяние.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на
обвиняемия, се установява, че същият е осъждан многократно. Прави
впечатление факта, че по отношение на същия е издадена Заповед за защита от
домашно насилие по отношение на друго, различно от пострадалата в
настоящото производство лице, издадена на дата 25.01.2025г., в период много
близък до настоящото ОСЗ.
Именно въз основа на съдебното минало на обвиняемия, обективирано в
приложеното по делото свидетелство за съдимост, се установява, че са налице
3
предходни осъждания, по които не е настъпила реабилитация, като същите
обуславят висока степен на обществена опасност на дееца, както и реална
опасност същият да извърши ново деяние, като настоящото не е еднократен
акт на посегателство. В този смисъл предходните осъждания явно не са
подействали възпиращо и превъзпитателно на дееца, като това обстоятелство
характеризира обвиняемия като личност със завишена степен на обществена
опасност, склонен към извършване на деяния срещу личността след употреба
на алкохол и наркотични вещества, като така наложените му наказания
очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.
По делото са налице и доказателства, обективирани в Докладна записка,
че обвиняемият неколкократно е бил търсен от страна на органите на реда,
като не е бил установен на посочения от него адрес. В този смисъл са налице
данни, че местонахождението на обвиняемия трудно може да бъде установено,
като в този смисъл е налице опасност същият да се укрие.
Съдът се солидаризира с мнението на защитата, че по делото има
неизяснени факти, като счита, че наличните към настоящия момент данни са
достатъчно за обосноваване на реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши нов акт на посегателство, предвид наличните данни за личността
му и данните за отношенията между него и пострадалата, съдържащи се в
разпитите на свидетелите Р. С. и З. Ц., както и реална опасност същият да
повлияе на показанията на пострадалата, които са основен източник на
информация. По делото са налице няколко разпита на пострадалата, както и
няколко молби, депозирани от нейна страна за прекратяване на
производството.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №393 от 10.04.2025г., постановено по
ЧНД №644/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64,
ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Н. Н. Ф. с
ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 514/2024г. по
описа на 02 РУ-Плевен, пр.пр. №5163/2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5