Р Е Ш Е Н И Е
№1403
гр.
Пловдив, 28 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Първо отделение, ХVІІІ състав в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3389 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Същото е образувано във връзка с решение №
14671/31.10.2019год., постановено по адм. дело №
3357/2019 год. по описа на ВАС на РБ – Първо отделение, с което е отменено
решение № 183/25.01.2019 година на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1248/2019 година, V състав и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по жалба на „Семена
Зулямис” ЕООД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, чрез пълномощника адв.
И.Й., с адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. Пловдив,
бул. “Победа” № 31, ет. 2, офис 6, против ревизионен акт № Р-16001617002598-091-001 от 09.01.2018 г.
и РА № П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г. за поправка на РА, издадени от Й.Т.М., на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията,
при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени
с Решение № 180/29.03.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, в обжалваната част за допълнително
начислен ДДС в общ размер на 55 737,84 лв. с прилежащи лихви в общ размер на
27 878,20 лв. и в частта по
ЗКПО за установени допълнителни
задължения за корпоративен данък
за 2012 г. в размер на 4 425,06 лв., с прилежащи лихви в размер на 2
146,40 лв.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се
сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане
на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
решаващия орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил
изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Производството е повторно като с Решение №213 от 18.04.2017
г. на Директора на Дирекция ОДОП е отменен РА № Р-16001616002240-091-001 от
23.01.2017 г., издаден на „Семена Зулямис” ЕООД в
частта за установения размер на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди м.
04.2012 г, м. 12.2012 г., м.01.2013 г. и м.02.2013 г. в общ размер на 55737,84
лв., ведно с прилежащите лихви, както и определения корпоративен данък за 2012
г. в размер на 4425,06 лв., ведно със съответните лихви.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617002598-020-001/26.04.2017г.,
издадена от Й.М.– началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр. Пловдив, сложено начало на ревизията на жалбоподателя
с обхват различни видове задължения, между които корпоративен данък за периода
от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. и данък върху
добавената стойност за периодите 01.01.2013г. -
28.02.2013г., 01.12.2012г. – 21.12.2012г. и 01.04.2012г. – 30.04.2012г. Със
Заповед № Р-16001617002598-023-001/20.06.2017г. производството е спряно и е
възобновено със Заповед Р-16001617002598-143-001/22.08.2017г.
Със
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001617002598-020-002/02.10.2017г. срокът на ревизията е удължен до
02.11.2017г.
В хода
на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад
/РД/ № Р-16001617002598-092-001/10.11.2017г., връчен на ревизирания субект по
електронен път. Срещу РД не е постъпило възражение.
Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, са издадени и оспорения ревизионен акт
/РА/ № Р-16001617002598-091-001/09.01.2018г. и РА №
П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г. за поправка на РА, издадени от Й.Т.М.,
на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив.
С
решение № 180/29.03.2018г. на Директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на
НАП е потвърден изцяло РА № Р-16001617002598-091-001 от 09.01.2018 г. и РА №
П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г. за поправка на РА, издадени на „СЕМЕНА
ЗУЛЯМИС“ ЕООД в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 55
737,84 лв. с прилежащи лихви 27 878,20 лв. и в частта по ЗКПО за установени
допълнителни задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 425,06
лв., с прилежащи лихви в размер на 2 146,40 лв.
Съдът
намира, че обжалваният РА е издаден от надлежно оправомощени
органи по приходите, заемащи длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП –
гр. Пловдив, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно
решение № 5/13.12.2016г. по тълк. дело № 10/2016г. на
ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. При първоначалното разглеждане по делото
са представени доказателства за валидни електронни подписи на ревизиращите
органи по приходите, издали ЗВР, РД и РА.
Предмет на съдебен контрол в
производството е РА № Р-16001617002598-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи
по приходите ТД на НАП – Пловдив, поправен с РАПРА №
П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г., потвърден от директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 180/29.03.2018 г.
В хода на ревизията е
установено, че основната дейност на „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД през ревизирания
период е търговия на едро и дребно с посевен материал - зърнени, маслодайни,
влакнодайни, фуражи, зеленчукови, медицински, ароматни, декоративни култури.
Дейността се осъществява в нает обект – търговско и складово помещение,
намиращо се в гр. Пловдив на ул. „Брезовско шосе“ №
147, като в тази връзка е представен договор за наем.
В хода на ревизията са
изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16001617002598-040-001/30.05.2017г. и № Р-16001617002598-040-002/28.09.2017г.,
в отговор на което са представени документи, справки и писмени обяснения в ТД
на НАП Пловдив, офис Стара Загора с вх. № К-17062/14.06.2017г., подробно
описани в РД.
В РД е отбелязано, че съгласно
справка 1.10. от ИМ на НАП, ПП „VIES“, за разликата между декларираните ВОП в
дневниците за покупки (продажби – протокол) и L2 - данните, получени от ДЧ в
резултат на насрещни проверки след установена разлика на ниво L1, в следващите
периоди на второ тримесечие на 2012 г. не е налице отрицателна и компенсираща
положителната разлика от предходния период, както и че от страна на РЛ не са
представени документи и не е декларирано вътреобщностно
придобиване през месец април 2012г. от чужд VIN CY10256345Q.
Във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ
са представени писмени обяснения, че дружеството няма получени фактури,
издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, транспортни документи, товарителници,
свързани с ВОП от посоченото кипърско дружество, няма осчетоводена доставка и
разплащане.
В хода на ревизията е открита
административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на
Р България и Р Кипър, за извършване на проверка на „A. TH. SEMIS“ LTD с VIN
CY10256345Q и събиране на доказателства относно осъществени доставки на стоки
за „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД през м. 04.2012г.
Изпратена е молба № O117-024861/31.05.2017г., за предоставяне на
информация до данъчната администрация на Кипър с Референтен номер:
VAT_BG_024861_CY_rrrrrr_20170601_G_RIBG200384948, СЕМЕНА ЗУЛЯМИС - ЕООД;
CY10256345Q, "A. TH. SEMIS LTD", по която е получен отговор №
O117-024861_31.05.2017г., за предоставяне на информация от данъчната
администрация на Кипър - Вх. №
VAT_BG_024861_CY_BG17011IN_20170601_G_RI_R/10.08.2017г.
Посочено е, че от страна на
кипърското дружество доставката на стоки за „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД през м.
04.2012 г. е осчетоводена и декларирана, като е представена инвойс
фактура № 65/16.04.2012г., с предмет на доставката - семена хибридна царевица
на стойност 60 155,71 евро, посочен е и предходният доставчик – италианското
дружество „COOPSEMENTI SOCIETA COOPERATIVE AGRICOLA“ с VIN IT00163060247.
Представени са международни товарителници ЧМР от 15.03.2012г. и от 22.03.2012г.
Описано в РД е, че заявката за транспорт е направена от „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД,
а стоките са доставени на адреса на клиента в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147.
Според представено обяснение,
плащането на транспорта е извършено от „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД. Не е получено плащане във връзка с
доставката на стоките.
От приходните органи е
констатирано, че не е представена информация относно лицата, участвали в
процеса на договаряне и осъществяване на сделките, както и информация относно
контакта между „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД и „A. TH. SEMIS“ LTD.
Установено е също, че между
представляващите двете дружества има семейна връзка. По отношение на „A. TH.
SEMIS“ LTD е констатирано, че е регистрирано за целите на ДДС на 29.01.2010г.,
с основна дейност - търговия със семена на хибридна царевица и други видове
семена, както и че дружеството не придобива стоки с цел поддържане на
наличности, а само за извършване на последваща
доставка на стоките на свой клиент, изпълнявайки поръчката му.
С Протокол за приобщаване на доказателства
№1430871/01.11.2017г. в хода на ревизията са приобщени информация от Търговски регистър, информационния
масив на НАП-СУП и VAT-14, заверени копия на Ревизионен акт №
Р-16001616002240-091-001/23.01.2017г., с приложения за извършена ревизия на
„СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД.
В хода на ревизията, на
ревизираното дружество са връчени Уведомления по чл. 124, ал. 1 и по чл. 17,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, с което то е уведомено, че данъчната основа за
задълженията му за КД и ДДС за ревизираните периоди ще бъде определена по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Връчено е и искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице, като в срок от РЛ са представени
попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
Ревизията е извършена по реда
на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на
обстоятелства по ал. 1, т. 2, - данни за укрити приходи или доходи.
Констатирано е, че съгласно
извадка на банково извлечение по сметка на физическото лице Zouliamis
- N.P., открита на 26.04.2012г. в банка „ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, са установени
постъпления във връзка с извършвани продажби на семена, за които не е издаден
документ за продажбата им и които не са отчетени като приход в счетоводството
на дружеството. При извършени справки в информационен масив на НАП – ПП „VIES“,
във връзка с декларирани вътреобщностни доставки
/ВОД/ от регистрирани за целите на ДДС лица в ЕС към български търговци,
регистрирани по ЗДДС, съответно декларирани от последните вътреобщностни
придобивания /ВОП/ – са открити разлики в евро между декларираното и
полученото. Констатирано е, че за периода м. 04.2012г. регистриран търговец от
Кипър е декларирал ВОД към РЛ, а то от своя страна не е декларирало ВОП.
В хода на ревизията е направен
анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2,
т. 1 - т. 16 от ДОПК, подробно описан в РД.
По ЗКПО
Ревизията е за периода 01.01.2010г. - 31.12.2012г. и е извършена по реда на чл. 122
от ДОПК, тъй като органите по приходите са установили наличие на обстоятелства
по ал. 1, т. 2, - данни за укрити
приходи или доходи.
В хода на ревизията при
направена справка от ИС „VIES“ е установено, че кипърското дружество „A.Th.Semis“ е декларирало за
периода 01.04.2012г. – 30.04.2012г. продажба на стоки на стойност 60 156 евро
към българския търговец „Семена Зулямис“ ЕООД.
Установено е, че РЛ не е отразило такова придобиване на стоки в счетоводството
си, които са с левова равностойност 117 654,91лв. Органите по приходите са
направили извод, че „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД се явява придобиващ по ВОП на стоки
от прехвърлител, регистриран за целите на ДДС в друга
държава - членка, тъй като е осъществило придобиването им под идентификационния
номер, издаден му в страната.
Както се посочи органите по
приходите са установили получени по банковите сметки на задълженото лице суми,
които също не са намерили отражение в счетоводните регистри на дружеството и не
са участвали във формиране на финансовия резултат за периода 2012 г., както
следва: на 24.09.2012 г. – 445,50 лв. от ю.и.й.; на 03.10.2012 г. – 600,00 лв.
от Р.С.Г.. За изброените по-горе лица, извършили плащания по банков път са представени
доказателства, че са клиенти на „Семена Зулямис“ ЕООД
и са получавали заявените семена чрез куриерските фирми „Транспрес“
ООД и/ или „Еконт Експрес“ ООД.
Ревизиращия екип е приел, че са
налице неотчетени приходи от продажбата на тези получени стоки от кипърския
доставчик, тъй като към края на годината процесните стоки не са установени като
излишък при извършената инвентаризация, и че същите са реализирани (продадени)
към 31.12.2012г. Изчислена е средна
търговска надценка – 1,3687 представляваща отношение между нетни приходи от
продажби 215 543.83лв. към отчетна стойност на продадените стоки 157 482.79лв.
за 2012г. С отчетната стойност на придобитите стоки са увеличени разходите за
дейността /левова равностойност на 60 156 евро по курс за евро 1.95583 лв./,
т.е. 117 654.91лв. и съответно са завишени приходите от дейността с продажната
стойност на получените от Кипър стоки, изчислена на база средна търговска
надценка, прилагана от СЕМЕНА ЗУЛЯМИС ЕООД през 2012г., а именно с 161
034.28лв. /при средна търг. надценка – 1,3687/. Признати са разходи за отчетна
стойност на продадените активи в размер на 117 654.91 лв. /левова равностойност
на 60 156 евро по курс за евро 1.95583 лв./. В резултат направените констатации
и на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 е определена данъчната основа за облагане
с корпоративен данък в размер на 54 369.90лв., върху която при ревизията е
начислен корпоративен данък в размер на 5 436.99лв., като е приложена данъчна
ставка-10% съгласно чл. 20 от ЗКПО. След като са взети предвид внасяните суми
от дружеството за ДДС за данъчния период м. април 2012 г. /от м. март 2017 г.
до м. май 2017 г./ - 20 530.89 лв. и ДДС за м. декември 2012 г. с РА е
променена таблицата за дължимите суми като е установен размер на дължимия и
корпоративен данък - 4 425.06 лв. и лихва в размер на 2 146.40 лв.
ЗДДС
Ревизиращите органи са приели,
че „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД е придобиващ по вътреобщностно
придобиване на стоки от прехвърлителя „A. TH. SEMIS“
LTD с VIN CY10256345Q, регистриран за целите на ДДС в друга държава - членка,
като е следвало да издаде протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за
извършеното придобиване, с който да начисли ДДС и да включи протокола в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Прието е, че е налице
основание за начисляване на ДДС при ВОП за получени от Кипър стоки, които в
левова равностойност възлизат на 117 654,91лв. /60 156 евро по курс за евро 195
583лв./. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
е начислен ДДС в размер на 23 530,98лв. за данъчен период м. 04.2012г. По
отношение на правото на приспадане на данъчен кредит е посочено, че чл. 73а,
ал. 1 от ЗДДС не може да се приложи, тъй като доставките са укрити и за тях не
са налице данни в счетоводството на лицето.
В хода на ревизията е
установено, че получените през м. 04.2012г. от РЛ стоки на стойност 60 156 евро
от A.Th.Semis Ltd - Кипър с VIN CY10256345Q, не са отразени в
счетоводството на ревизираното лице, и не са отчетени по надлежния ред, не са
издадени на документи, нито са отразени в счетоводството и не е начисляван
дължимия ДДС. Констатирано е, че към края на годината процесните стоки не са
установени като излишък, в резултат на което ревизиращият екип приел, че
стоките са реализирани (продадени) към 31.12.2012г. и датата на данъчното
събитие на извършените продажби е 31.12.2012г.
Прието е, че продажбата на
същите представлява доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, облагаема
съгласно чл. 12, ал. 1 от с.з., с място на изпълнение на територията на
страната и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС са приели, че данъкът е дължим от
доставчика.
Въз основа на така установените
факти, ревизиращият екип е направил извод, че приложима е данъчна ставка по чл.
66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в размер на 20%, като размерът на данъка е определен по
реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и във връзка
с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 32 206,86 лв. Данъчната
основа, върху която е начислен ДДС, е 161 034,28лв. и е равна на стойността на
придобиване на стоките с прибавена средна търговска надценка, която се сочи, че
РЛ прилага през 2012г. Последната е в размер на 1,3687% и е изчислена като
съотношение между нетните приходи от продажби, които са в размер на 215
543,83лв. и отчетната стойност на продадените стоки 157 482,79лв. за 2012г.
В резултат на увеличение на
финансовия резултат за 2012г. с неотчетените приходи от продажби на семена на
Ю. Й.и Р. Г., в размер общо на 871.25 лв. /1 045 лв., от които е приспаднат
ДДС/ и неотчетените приходи от продажби на семена от ВОП в общ размер 161
034.28 лв. с отчитане на средната търговска надценка, от които са приспаднати
разходите за придобиването им в размер на 117 654.91 лв. След като са взети
предвид внасяните суми от дружеството за ДДС за данъчния период м. април 2012
г. /от м. март 2017 г. до м. май 2017 г./ - 20 530.89 лв. и ДДС за м. декември
2012 г. в размер на 1 859.35 лв. във връзка с РА от първата ревизия /отменен с
решение на решаващия орган № 213/18.04.2017 г./, с РПРА е променена таблицата
за дължимите суми като общият размер на дължимия ДДС е установен на 30 347.51
лв. и лихва – 27 878.13 лв. и корпоративен данък - 4 425.06 лв. и лихва – 2
146.40 лв.
За да потвърди РА, в частта за
установените на жалбоподателя задължения за
данък върху добавената стойност и корпоративен данък
Директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е счел за правилни и обосновани
изводите на органите по приходите. В решението е посочено, че в случая
безспорно е установено, че по банковите сметки на лицето са постъпили приходи
през 2012г., които не са намерили отражение в счетоводните регистри на
дружеството, както и че установеното попада в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи. Решаващия орган е приел, че са
налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че РЛ е получател на стоките
по процесната инвойс фактура, издадена от кипърския
доставчик.
На следващо място са изложени
мотиви, че описаната доставка има белезите на тристранна операция по смисъла на
чл. 15 от ЗДДС и ревизираното дружество се явява в качеството си на придобиващ
по нея, като съгласно т. 4 от същата норма то е задължено да начисли ДДС за
доставката в качеството си на придобиващо лице. Посочено е също, че при
извършена служебна проверка в хода на административното обжалване е установено,
че за периода от м. 03.2012г. до м. 03.2013г. включително в дневниците за
продажби на „СЕМЕНА ЗУЛЯМИС“ ЕООД има отразена само една инвойс
– фактура за извършена доставка от „A. TH. SEMIS“ LTD, Кипър с №
46/02.03.2012г., а процесната е с № 65/16.04.2012г, като е формирано
заключение, че ревизираното дружество е нарушило посочените норми на ЗДДС и не
е изпълнило задължението си за начисляване на ДДС.
Посочено в решението на
Директора на Д „ОДОП“ –Пловдив е, че данъкът за процесната доставка е начислен
при ревизията макар и да са посочени основанията и нормите за ВОП, но по
същество и при тази хипотеза /за ВОП/ изискващите се действия по закон са
аналогични, а именно начисляване на ДДС, но на основание чл. 84 от ЗДДС.
Въз основа на събраните
доказателства ревизиращият екип е направил заключение, че не са налице основания за упражняване на
правото на данъчен кредит за начисления данък, като РЛ не може да се ползва от
нормата на чл. 73а от ЗДДС, тъй след като доставката и придобиването на
процесните стоки се явяват укрити, лицето не е заприходило
стоките в патримониума на предприятието, те не са
заведени в счетоводството по съответните счетоводни сметки, и е прието, че е
укрита и последващата продажба на същите с цел
избягване плащането на дължимите данъци за нея.
В хода на настоящето съдебно
производство, в изпълнение на указанията на по-висшия по степен съд, е
допусната и прието без възражение от
страните Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е описало в табличен
вид с кои фактури италианското дружество COOPSEMHNTI е фактурирало на
кипърското дружество А. ТН. SEMIS стоките, които по-късно са препродадени с процесната фактура № 65/16.04.2012г на
българското дружество „Семена Зулямис" ЕООД.
Според заключението на експерта
с фактура № 763/31.03.2012г., италианското дружество COOPSEMENTI, продава на
кипърската фирма A. ТН. SEMIS, описаните стоки, по документ № 760/16.03.2012г и
документ № 970/22.03.2012г, представляващи част от общата фактура.
На следващо място в изпълнение
на задачата „Да се изготви стоков поток на процесната стока - семена, като се
проследи движението й от италианското дружество, през кипърското дружество и се
стигне до българското дружество“, ВЛ е обобщило в табличен вид данните за
движението на процесната стока „семена" от италианското дружество, през
кипърското дружество към жалбоподателя.
Описано в графа транспорт е, че
по документ № 760-762/16.03.2012г, превозвач е Лили л.д.ЕТ с автомобил С
1337КР/ 1221 ЕН; изпращач е COOPSEMENTI, получател SEMIS, място на товарене -
ITALY, място на разтоварване - ZOULIAMIS NICOLA PLOVDIV -12300кг., като е
посочено, че няма положен подпис и печат
в кл. 24 от получателя.
Относно документ №
970/22.03.2012г. е посочено - превозвач Антил 2006
ООД, с автомобил СА 1821 МК/С 0087ЕМ, изпращач - COOPSEMENTI, получател -
SEMIS, място на товарене ITALY, място на разтоварване -PLOVDIV - 21 000 кг -
няма положен подпис от получателя.
В хода на съдебното
производство по настоящето дело като доказателства са приобщени отговор по реда
на чл. 192 ГПК от управителя на „АНТИЛ-2006“ ЕООД, в който е посочено, че към
настоящият момент не пази първични счетоводни документи за 2012 г., тъй като ги
е унищожил.
Като доказателство е приета още
молба от 24.06.2020 година от процесуалния представител на ответника, ведно с
приложеното писмо с вх. № 96-00-98#3 от 18.06.2020 г. от третото неучастващо
лице - ЕТ „***“-декларация от Лилка Динева, в качеството й на управител на ЕТ
„Лилка Динева“, в което е посочено, че няма взаимоотношения с фирма „Семена Зулямис“ ЕООД. Декларирано е също, че дружеството не е
извършвало транспортни услуги на „Семена Зулямис“
ЕООД.
От Лилка Динева, в качеството й
на управител на ЕТ „Лилка Динева“, е декларирано, че не познава никой от
фирмата, няма издадена фактура за услуга, няма плащане от тази фирма, няма
никакви транспортни документи, тъй като не е извършвана услугата, както и не
разполага с процесното ЧМР.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението
съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган
по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципът
за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица в производствата по този кодекс.
Спор по фактите между страните не се формира.
По отношение допълнително начисления ДДС във връзка с изводите на
приходните органи, че са получени стоки от кипърското дружество „A. TH. SEMIS“
LTD с VIN CY10256345Q за периода 01.04.2012 г. – 30.04.2012 г. на стойност 60
156 евро към „Семена Зулямис“ ЕООД, настоящият
съдебен състав намира следното:
При повторното разглеждане на делото, в изпълнение на
указанията на ВАС, е ангажирано изготвянето на ССчЕ,
прието без възражение от страните, което Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, в което заключение от ВЛ е посочено, че с фактура №
763/31.03.2012г. италианското дружество COOPSEMENTI продава на кипърската фирма
A. ТН. SEMIS, описаните стоки, по документ № 760/16.03.2012г. и документ №
970/22.03.2012г, представляващи част от общата фактура.
ВЛ е констатирало, че превозвач по документ №
760/16.03.2012г. е ЕТ Лили Лилка Динева, изпращач- COOPSEMENTI, получател SEMIS, място на товарене- ITALY, място на разтоварване ZOULIAMIS NICOLA PLOVDIV
-12300кг., като е посочено, че няма
положен подпис и печат в кл. 24 от получателя.
Същевременно в хода на настоящето съдебно производство
като доказателство е представена декларация от Лилка Динева, в качеството й на
управител на ЕТ „Лилка Динева“, в което е посочено, че няма взаимоотношения с фирма „Семена Зулямис“
ЕООД, не познава никой от фирмата, няма
издадена фактура за услуга, няма плащане от тази фирма, няма никакви
транспортни документи, тъй като не е извършвана услугата, както и не разполага
с процесното ЧМР.
ВЛ е посочило също, че по документ № 970/22.03.2012г,
превозвач е Антил 2006 ООД, с автомобил СА 1821 МК/С
0087ЕМ; изпращач COOPSEMENTI, получател SEMIS,
място на товарене ITALY, място на разтоварване - PLOVDIV - 21 000кг., като е
констатирало също, че няма положен подпис и печат в кл.
24 от получателя.
Както се посочи по-горе от „Антил
2006“ ООД не са представени документи във връзка с извършения транспорт с
обяснение, че не пазят такива документи.
Изводите на
приходните органи за допълнително начисления ДДС във връзка с получените стоки
са обосновани с доводи, че по отношение на кипърското дружество е установено,
че е декларирало вътреобщностна доставка на стоки, а
ревизираното лице не е декларирало съответно вътреобщностно
придобиване от този контрагент. В хода на ревизията е установено, че на
ревизираното дружество е издадена инвойс - фактура за
доставката. От страна на кипърското дружество са представени също заявки от
него към италианския контрагент – доставчик на стоките. Според приходните
органи „…. става ясно, че те са дадени от кипърското дружество към италианския
доставчик, като за получател е посочен българското лице. От страна на италианския
доставчик е издадена фактура за доставката към кипърския клиент. От приложените
превозни документи – международни товарителници е видно, че стоките са
натоварени в Италия и разтоварени в България - Пловдив. Т.е., налице са
достатъчно доказателства, за да се приеме, че РЛ е получател на стоките по
процесната инвойс фактура, издадена от кипърския доставчик….“
Въпреки изричните указания на Съда от ответника не
бяха представени никакви допълнителни доказателства относно констатациите в РД,
че във връзка с издадената му от А.ТН.SEMIS LTD фактура № 65 от 16.04.2012 г.
за доставка на хибридна царевица – 22 258.96 кг. на стойност 60 155.71 евро,
именно РЛ - „Семена Зулямис“ ЕООД е придобило стоката
в качеството му на придобиващ в тристранна операция като изпратена от
доставчика на А.ТН.SEMIS LTD – COOPSEMENTI Societa Cooperativa Agricola, SOSSANO (Vicenza), и транспортирана от Италия до България, както и
доказателства за установяване на транспортирането на стоките от посочените в
международните товарителници български превозвачи.
Чл. 62, ал. 5 ЗДДС точно транспонира чл. 42 от
Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Материалноправната предпоставка,
която следва да е налице, за да се приеме, че мястото на вътреобщностното
придобиване на стоки е мястото, където завършва изпращането или превозът на
стоките за лицето, което ги придобива, е да е доказано осъществяването на вътреобщностно придобиване за целите на последваща
доставка на територията на държавата-членка, за която получателят, е определен
като платеца на ДДС. С. решението на СЕС от 19 април 2018 г. по дело C-580/16,
F. H. B. KG, т. 46 съгласно член 42, буква а) от Директивата за ДДС междинното
придобиващо лице трябва да докаже, че е придобило стоките за целите на последваща доставка на територията на държавата членка,
определена в съответствие с член 40 от Директивата за ДДС, за която получателят
на доставката е определен като платеца на ДДС в съответствие с член 197 от
посочената директива. В т. 49 и т. 50 от същото решение СЕС приема, че това
материално правно условие подлежи на доказване и не е формално за разлика от
условието по член 42, буква б). Според член 141 от директивата всяка
държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява
върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна
територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени предвидените
за това условия. Доколкото в директивата за ДДС липсват конкретни разпоредби
относно доказателствата, които данъчно задължените лица следва да представят,
за да се ползват от освобождаване от ДДС, в правомощията на държавите членки в
съответствие с чл. 131 от нея е да регламентират в националните законодателства
документите, необходими за доказване осъществяването на ВОД и ВОП. Принципът на
правна сигурност, следствие на който е принципът на защита на оправданите
правни очаквания, изисква правните норми да бъдат ясни, от една страна, и от
друга – прилагането им да е предвидимо /т. 27 и т. 28 от решение на СЕС от 9 октомври
2014 г. по дело С-492/13, "Траум", т. 49 от
решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos/.
От изложеното следва, че в съответствие с чл. 131 от
Директива 2006/112 ЕО българския законодател е регламентирал документите, които
следва да бъдат представени от посредника в тристранната операция, за да
докаже, че е осъществено ВОП, а това са документите изброени в чл. 9, ал. 2
ППЗДДС към който препраща ал. 6 на чл. 62 от ЗДДС.
В случая е недоказан извода на приходните органи, че
стоките, описани във фактура № 65 от 16.04.2012 г., издадена от А.ТН.SEMIS LTD
на „Семена Зулямис“ ЕООД, са фактурирани от италианската
кооперация COOPSEMENTI на А.ТН.SEMIS LTD и транспортирани от Италия до
България, съответно – получени от придобиващия в тристранната операция -
„Семена Зулямис“ ЕООД.
Мястото на изпълнение на ВОП по чл. 62, ал. 5 ЗДДС се
доказва като посредникът в тристранната операция разполага с изчерпателно
изброени в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 документи. Сред тях, освен фактури и
VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение
от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са
получени.
В конкретния случай не е представено писмено
потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че
стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска
услуга - номер на товарителница.
Целта на чл. 141 от Директивата ДДС е да се избегне
междинният оператор в поредица от операции, както е определено в посочения
член, да трябва да отговаря на условия за идентифициране и деклариране в
държавата членка, в която пристигат стоките /т. 41 от. решението на СЕС по дело
C-580/16, коментирано по-горе/. Условията и документите, които посредникът в
тристранната операция следва да представи, за да бъде освободен от заплащане на
ДДС, са регламентирани ясно в закона, като в конкретния случай от получателите
не са представени, че са получили стоките по начина, регламентиран в българския
закон, и документи, в това число приемо-предавателни
протоколи, доказващи предаване на стоката от складовете на получателите.
Както е констатирано от органите по приходите „A. TH.
SEMIS“ LTD няма складове в Кипър, дружеството си сътрудничи със склада на
италианското дружеството AMERICAN GENETICS ITALIA SRL на адрес Via Monticelli 2, 36040 Sossano, Itaiy, като управителя
на дружеството - Teopfhilou /управител/ е представил
обяснение, че кипърското дружество е съдружник в горепосочения склад, но не са
представени документи за потвърждение на обяснението.
Не бяха подкрепени с доказателства и изводите на
решаващия орган, че така описаната доставка има белезите на тристранна операция
по смисъла на чл. 15 от ЗДДС и ревизираното дружество се явява в качеството си
на придобиващ по нея, което е задължено
да начисли ДДС за доставката в качеството си на придобиващо лице.
Липсват и доказателства, че стоките са пристигнали на
територията на страната и получаването им от РЛ, включително и липсват
документи за плащане. Предвид недоказването на получаването на стоките от РЛ,
не може да се приеме, че е налице и последваща
реализация.
Условието, регламентирано в чл. 141, б. "в"
от директивата е: стоките, придобити от данъчнозадълженото лице, посочено в
буква "а", да се изпращат или превозват директно от държава-членка,
различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за
което се извършва последващата доставка. Този текст
от директивата е точно транспониран в чл. 15, т. 2 ЗДДС. При тристранната
операция придобиващият стоките осъществява вътреобщностно
придобиване, при което стоките не се изпращат от доставчика, а от неговия
доставчик. Съгласно чл. 20 Директива 2006/112/ЕО "Вътреобщностно
придобиване на стоки" означава придобиването на правото на разпореждане
като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето,
придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо
стоките в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или
превоза на стоките /чл. 13, ал. 1 ЗДДС/. Според приетото от СЕС в решението му
от 26 юли 2017 г. по дело C-386/16, Toridas, т. 31,
"на вътреобщностна доставка по смисъла на член
138, параграф 1 от Директивата за ДДС съответства вътреобщностно
придобиване, така както е определено в член 20 от тази директива, и поради това
на тези две разпоредби следва да се даде тълкуване, придаващо им еднакъв смисъл
и значение /вж. в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Teleos и др., C-409/04, т. 34/. От член 20 от посочената
директива обаче следва, че придобиването може да бъде квалифицирано като вътреобщностно само ако стоката е била превозена или
изпратена до придобиващото я лице. /т. 31/. Поради това следва да се приеме, че
условията за прилагане на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС не биха
били изпълнени, ако стоката, предмет на доставката, не е превозена или
изпратена до лицето, което я придобива вследствие на въпросната доставка"
/ ЗЗ/. В случая не се доказа да е
изпълнено именно изискването за това стоката да е била превозена или
изпратена до придобиващото я лице.
При разрешаването на правния спор следва да се съобрази и легалната дефиниция,
дадена в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО
на СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година, относно
общата система на данъка върху добавената стойност, според която „Доставка на
стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като
собственик.
Във връзка с
изясняване на това понятие се е произнасял неведнъж и Съда на Европейския съюз
по отправени до него и то от български съдилища, преюдициални
запитвания, в които въпросът е намерил следното разрешение: Така в пункт 33 и
сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12
(„Евита – К“ ЕООД срещу Директора на дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. София, е указано следното:
“… 33. Следва да се
напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „доставка на
стоки" по чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до
прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право
форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено
лице, което овластява друго лице да се разпорежда
фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding
Enterprise Safe, С-320/88, Recueil,
стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British
American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр.
I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier,
С-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).
От тук следва, че
дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла
на чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено
данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява
другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това
да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната
вещ.
Настоящият
съдебен състав намира, че от описаните във фактурите обекти на стопанска
операция следва извод, че се касае за търговска покупко
- продажба на стоки, определени по техния род. Този договор е двустранен /възникват задължения и за двете
страни/; възмезден /налице е
еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за
сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за
продажба е неформален по принцип.
Продавачът
има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл. 183 от ЗЗД/ и да
предаде продадената вещ /чл. 187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори
за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други
вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по
силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така
нареченото вещноправно действие на продажбата. От
този момент, продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли
собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното
погиване на вещта.
Едно от
изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Това
изключение се отнася до търговските покупко -
продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито са
стоките по процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона,
собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на
договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса
на такова, когато бъдат предадени.
Именно,
конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством
нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да
бъде установеният юридическият факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от
данъчно задълженото лице и овластяването другото лице да се разпорежда
фактически с нея като неин собственик. Това налага в настоящия процес да се установи къде,
кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно
индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от
продавача на купувача по сделката.
Само и
единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи
несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда
правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, и както погрешно в случая е прието от
приходните органи.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неправилен и незаконосъобразен извода на приходната
администрация, в частта на начисления ДДС в размер на 23 530,98 лв. във
връзка с тази доставка върху данъчна основа 117 654.91 лв., представляващи
левовата равностойност на 60 156 евро, посочена във фактурата, а след това и
ДДС във връзка с продажбата на стоката върху данъчна основа и корпоративен
данък във връзка с неотчетените приходи от продажбата на същата стока в размер
на 32 206,86 лв.
ЗКПО
Жалбоподателят не оспорва, че по банковата сметка на
РЛ постъпили суми от Юлиян Й.на 24.09.2012 г. в размер на 445.50 лв. и 600 лв.
от Росен Г. на 03.10.2012 г. във връзка с продажби на семена, съответно от „Юробанк и Еф Джи България“ и от „СиБанк“
– Клон Бургас във връзка с извършени от дружеството продажби на стоки,
приходите от които не са намерили отражение в неговото счетоводство. В тази
посока по делото е налично извлечението от банковата сметка на управителя на
„Семена Зулямис“ ЕООД в Банка „Пиреос
България“ АД.
С оглед на това може да се приеме, че е доказано
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, даващо основание задължението за
корпоративен данък за 2012 г. да бъде определено върху данъчна основа по чл.
122, ал. 2 ДОПК, съответно да бъде обоснован извод за законосъобразност на РА в
частта му, в която ФР за тази година е увеличен с 871.25 лв.
Във връзка с изложените констатации в частта по ЗДДС и
установеното, че не са налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че РЛ
е получател на стоките по процесната инвойс фактура,
издадена от кипърския доставчик,
неправилно е увеличен ФР с неотчетените приходи от продажби на семена от ВОП в
общ размер 161 034.28 лв. след отчитане на средната търговска надценка, от
които са приспаднати разходите за придобиването им в размер на 117 654.91 лв.
С оглед изложеното следва да се увеличи декларираната
облагаема печалба на дружеството за 2012 г. със сумата 871.25 лв.
При което за 2012 г. така определения от приходните
органи ФР се променя по следния начин:
ПОКАЗАТЕЛИ Декларирано Данъчна
основа по чл.122 от ДОПК
Общо приходи 215
555.77 лв. 216 427,02 лв.
Общо разходи 205
439.98 лв.
Счетоводен финансов резултат 10 115.79
Увеличения на финансовия резултат 5 213.42
Намаления на финансовия резултат 5 209.93
Данъчен резултат след данъчно преобразуване 10 119.28
Данъчна печалба 10
119.28 10 990,53
Авансово внесен КД 0.00
Корпоративен данък за внасяне 1 011.93
Корпоративен данък внесен 1 011.93 1 011.93
Корпоративен данък за довнасяне 0.00 87,12
В резултат направените по-горе констатации и на
основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 се определя данъчната основа за облагане с
корпоративен данък в размер на 10 990,53лв., върху която при ревизията се
начислява корпоративен данък в размер на 1099,53 лв., като се прилага данъчна
ставка- 10% съгласно чл. 20 от ЗКПО.
На основание чл. 93 от ЗКПО корпоративния данък е
дължим в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените
авансови вноски за съответната година. Декларираният корпоративен данък в
размер на 1 011.93 лв. е внесен в законоустановения срок. На основание чл. 175
от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок корпоративен данък
в размер на 87,12 лв. се дължат лихви за периода 02.04.2013 г. - 10.11.2017 г.
в размер на 42,25 лв.
На жалбоподателя се дължат претендираните деловодни разноски за двете инстанции, които
се констатираха в общ размер на 770,40 лв., съразмерно на уважената част от жалбата,
от които в размер на 50 лв.-ДТ по адм. дело
№1248/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив и 721,50 лв. по адм. дело № 3357/2019 г по описа на ВАС.
С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважена. На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита при
първоначалното и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд и пред касационната инстанция, пред която ответникът е представляван от
юрисконсулт, в общ размер на 13,05 лв., съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Разноските за превод на документи не следва да бъдат
присъждани, доколкото страните следва да представят и в административното и в
съдебното производство доказателствата, които са на чужд език и в превод,
съгласно чл. 55 от ДОПК и чл. 185 от ГПК.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-16001617002598-091-001 от 09.01.2018г., поправен с РА №
П-16001618015608-003-001/19.01.2018г. за поправка на РА, издадени от Й.Т.М., на
длъжност началник сектор – възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърдени с Решение № 180/29.03.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.
Пловдив, в обжалваната част, в която по отношение на „Семена Зулямис” ЕООД допълнително е начислен ДДС в общ размер на
55 737,84 лв. с прилежащи лихви в общ размер на 27 878,20 лв.
ИЗМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001617002598-091-001 от
09.01.2018г., поправен с РА № П-16001618015608-003-001/19.01.2018 г. за
поправка на РА, издадени от Й.Т.М., на длъжност началник сектор – възложил
ревизията и Евгени Стефанов Цончев, на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с Решение №
180/29.03.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, относно
допълнително начисления през 2012г. корпоративен данък по отношение на „Семена Зулямис” ЕООД, като НАМАЛЯВА
задължението от 4 425,06 лв. на
87,12 лв., както и прилежащите лихви -
от 2 146,40 лв. на 42,25лв.
ОСЪЖДА „Семена Зулямис” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 13,05 (тринадесет лева и 5 ст.) лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Семена Зулямис”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 770,40 лв. (седемстотин и седемдесет лева и 40
ст.), разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/