МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 85
от 24.07.2018г. по НОХД № 846/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Н.Г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно за това,
че на 07.07.2018г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег.№ 105М648, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,34 на хиляда, установено по надлежния ред.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Моли съдът да вземе предвид чистото му съдебно
минало, доброто процесуално поведение и изразеното съжаление. Предлага на Н.Г.
на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца с отлагане на изпълнението за срок от 3 години,
както и наказание „глоба“ в размер от 400 лв. На подсъдимия следвало да се възложат
и направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация
на деянието. Настоява съдът да съобрази чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни на подсъдимия. Моли на основание чл.55 от НК да се определи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за минимален срок от 3 месеца. Сочи,
че „глоба“ в по-голям размер би била непосилна за него. Относно наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, защитникът моли на Н.Г. да бъде наложено
такова за по-кратък срок.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Моли за минимално наказание по отношение на отнемането на
шофьорската му книжка, тъй като с нея припечелвал хляба си.
Съдът като взе
предвид всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г. е роден на ***г. в ***, живущ ***, с
българско и турско гражданство, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с
положителни характеристични данни по местоживеене.
На 07.07.2018г.
подсъдимият Н.Г. ***, в жилище, което ползвал като квартира. Същият ден в
квартирата си той употребил алкохол, като изпил 2 бири по 500 мл. Вечерта на 07.07.2018г.,
около 20.30 часа, подсъдимият решил да управлява личния си лек автомобил марка „Мерцедес
Ц270 ЦДИ“ с рег.№ 105М648. 3а целта той се качил на мястото на водача в лекия автомобил и въпреки,
че бил употребил алкохол поел управлението му. Н.Г. насочил моторното превозно
средство по бул.Христо Ботев в гр.Кърджали.По същото време на кръстовището
образувано от бул.Христо Ботев и ул.С. Стамболов се намирал автопатрул на ПП
при ОД МВР-Кърджали, в състав свидетелите С.К.С. и Н.С.Д.. Св.С.С. забелязал
движещият се лек автомобил марка „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег.№ 105М648, управляван от подсъдимия
и го спрял за проверка. По време на проверката, Н.Г. не представил свидетелство
за управление на моторно превозно средство, като обяснил на свидетелите С. и Д.,
че имал редовно издадено свидетелство за управление на МПС от Република Турция.
Представил им лична карта, с която удостоверил самоличността си. По време на
проверката на свидетелите С.С. и Н.Д. им направило впечатление, че подсъдимия е
употребил алкохол. Поради тази причина те го тествали с уред „Дрегер“ № 0055 за
употреба на алкохол, който отчел концентрация от 1,59 на хиляда.Тъй като водача
не приел показанията на техническото средство, на същия бил издаден талон за изпращане
на медицинско изследване и вземане на кръвна проба в СПО при МБАЛ-Кърджали. Там
подсъдимия дал кръвна проба за анализ. За допуснатото нарушение на Н.Г. бил
съставен Акт от 07.07.2018г. за установяване на административно нарушение.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило химическата експертиза на досъдебното
производство, в кръвта на подсъдимия се е доказало наличие на етилов алкохол в
количество 1,34 на хиляда.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от: обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, в които
той се признава за виновен; показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели С.С. и Н.Д., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни
и взаимно допълващи се; заключение по назначената
на досъдебното производство химическа експертиза;
Заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР от 07.07.2018г.; Справка за
нарушител/водач на подсъдимия; Акт за установяване на административно нарушение
бл.№ 052667 от 07.07.2018г.; Талон за изследване № 0028087; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 07.07.2018г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия; както и другите писмени доказателства, приети по делото. Установените
обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият Н.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 07.07.2018г. в гр.Кърджали управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег.№
105М648, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,34
на хиляда, установено по надлежния ред. Установяването
на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на Наредба №
1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване, като умисълът се обективира в неговото поведение.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи
на Н.Г., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството
по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на
чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен
посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на обществена опасност на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга сигурността на
движението по пътищата; степента на
обществена опасност на дееца - ниска, предвид липсата на
предходни осъждания; подбудите за извършване на деянието - незачитане на
установените със ЗДвП правила за движение по
пътищата; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебното
минало на подсъдимия, положителните характеристични
данни, с които се ползва по местоживеене, както и направеното още на
досъдебното производство самопризнание /извън одобреното от съда в рамките на
съкратеното съдебно следствие/; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява
несъразмерно тежко и в съответствие с чл.58а, ал.4 от НК приложи разпоредбата чл.55,
ал.1, т.1 от НК, която е
по-благоприятна за дееца. Затова на подсъдимия бе наложено наказание под
най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Н.Г. не е
осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срока на
наложеното му наказание е под три години. Същевременно, за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия, не е
наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от
обществото. Поради това, на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3 години. На подсъдимия
бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер от 200 лв., съобразно
обуславящите отговорността обстоятелства. На основание
чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът постанови дееца да изтърпи и наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 13 месеца предвид съдебната практика и
количеството на установения алкохол в кръвта. Така наложените по вид и размер
наказания се явяват справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително
и превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
С
оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Н.Г. да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали
сумата от 20 лв., представляваща направените в
съдебното производство разноски. Подсъдимият бе осъден да заплати
и сумата от 38.25 лв., представляваща
направени на досъдебното производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
Предвид разпоредбата
на чл.189, ал.2 от НПК, направените разноски за преводач в досъдебното
производство следва да останат за сметка на съответния орган, а разноските за
преводач в съдебното производство следва да останат за сметка на съда.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: