№ 28442
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20211110159711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 71616/18.10.2021 г., подадено от „.“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. М. ДЖ. за сумата от 294 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 16.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 18.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,43 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 10.01.2021 г., сумата в
размер на 23,84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.12.2020 г. до
24.09.2021 г., както и сумата от 330,05 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 294 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № . от 16.08.2020 г., ведно със законната лихва от
18.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,43 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 10.12.2020 г. до 10.01.2021 г., сумата в размер на 23,84 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 03.12.2020 г. до 24.09.2021 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
1
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за
сумата от 330,05 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, тъй като
същото се основава на нищожни клаузи.
Страните са уговорили заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 330,05 лв. Следва да се посочи, че предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите поотделно. С оглед изложеното същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 4
ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата противоречи и на императивното
правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е
предварително, т. е. дължи се за „възможността за предоставянето“ на изброените в
договора услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
При всички положения възнаграждение в такъв размер, който се доближава до размера на
заетата сума противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне изискванията на Закона /чл.
19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна.
С оглед изложеното, подаденото заявление е неоснователно в частта, с която се
претендират за сумата от 330,05 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 225 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, от които 50 лв. за подготовка на
документи за завеждане на дело и 150 лв. – представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защита по заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ЕООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва
да бъде възложена сумата в размер на 37,63 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ЕООД срещу ИВ. М. ДЖ. за сумата от 294 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № . от 16.08.2020 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 14,43 лева, представляваща договорно възнаграждение
за периода от 10.12.2020 г. до 10.01.2021 г., сумата в размер на 23,84 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.12.2020 г. до 24.09.2021 г, както и сумата в размер на
37,63 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за
заплатена държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 71616/18.10.2021 г. подадено от „.“ ЕООД ИВ. М.
2
ДЖ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 330,05 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3