Решение по дело №272/2022 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 82
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20224440200272
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Червен бряг, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. В.А
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20224440200272 по описа за 2022 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И. Г. Е., с ЕГН ********** от гр.
Габрово, ул. „Младост“ № 22, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно
постановление № 22-0374-000976/12.09.2019 г. на Началника РУ Червен бряг към ОДМВР
Плевен. Изразява общо недоволство от постановения административен акт, като оспорва
неговата законосъобразност, относно наложеното наказание за нарушение чл.6, т.1 от ЗДвП
глоба в размер на 1000 лв. Счита, че има съществени нарушения на административно-
производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с
целите на закона.
Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира
становище по същата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано
лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
1
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
страните, намира за установено от правна и фактическа страна следното: С АУАН бл.
№ 726232/23.08.2022 г. Л. Ц. В. – Мл. автоконтрольор при РУ –Червен бряг, констатирал
извършено от И. Г. Е. с ЕГН ********** от гр. Габрово нарушение на чл.6, т.1 и чл.177,
ал.3, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.08.2022 г., около 15:52 ч. в общ. Червен
бряг на път III-306 Червен бряг- Сухаче на път PVN 188 гр. Червен бряг изхода за с. Горник
управлява влекач Мерцедес с регистрационен номер ЕВ 1438ВН със прикачено полуремарке
с номер ЕВ0454ЕВ, като премина на моста над р. Искър, като нарушава предписанията на
пътен знак В-18 забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от 5 тона. В
законоустановения срок Георги Тодоров Василев– Началника РУ Червен бряг към ОДМВР
Плевен, упълномощен с МЗ № 8121-з-1632/02.12.2021 г. издал против жалбоподателя
обжалваното НП № 22-0374-000976/12.09.2022 г., с което дословно възпроизвел описаните в
АУАН обстоятелства.
След разпита на призованите като свидетели – Л. Ц. В. актосъставител и свидетеля по
установяване на нарушението и съставяне на акта С. В. В., съдът прие за установена
следната фактическа обстановка: 23.08.2022 г., около 15:52 ч. в общ. Червен бряг на път III-
306 Червен бряг- Сухаче на път PVN 188 гр. Червен бряг изхода за с. Горник управлява
влекач Мерцедес с регистрационен номер ЕВ 1438ВН със прикачено полуремарке с номер
ЕВ0454ЕВ, като премина на моста над р. Искър, като нарушава предписанията на пътен знак
В-18 забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от 5 тона.
В същото време служители на РУ – Червен бряг извършвали проверка по КАТ в района.
Водачът Василев навлязъл след зоната на действие на пътен знак В18 „Забранено влизането
на ППС с маса с товара по-голяма от 5 тона, което обосновало спирането му.
Актосъставителят Л. Ц. В. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта
С. В. В. в хода на съдебното следствие потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства.
Съдът кредитира като правдиви показанията и на свидетелите, по отношение на
правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са еднозначни и потвърждават
описаните в АУАН обстоятелства за извършени от него нарушения на ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели
и приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно
производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН
съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началника
РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, който е упълномощен с МЗ № 8121-з-1632/02.12.2021г.
/приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по ЗДвП. В
случая АУАН бл. № 726232/23.08.2022 г. е съставен от Л. Ц. В. – Мл. автоконтрольор при
РУ –Червен бряг /длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно приложения
2
по делото списък/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна,
така и от субективна страна, че жалбоподателят Георги Тодоров Василев не е изпълнил
задължението си по чл. 6, т.1 от ЗДвП, като е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на
МПС с маса с товара по-голяма от 5 тона.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на
разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по
делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление
№ 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и
доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и
при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и
настоящия.
При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН,
досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на
свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждават
изцяло описаното в АУАН и обосновават съставянето му за описаните в него нарушения на
ЗДВП. При това положение съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени
по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение от
страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, е оборено. При оценка
на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като
обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните
по делото гласни доказателства, жалбоподателят е е навлязъл след знак, забраняващ
навлизането на МПС с маса с товара по-голяма от 20 тона, като правилно е посочена за
нарушена нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.6,
т.1 от ЗДвП. Този текст много точно установява при какви условия, какво поведение е
дължимо от правния субект. Неизпълнението на това задължение има за последица
инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ
юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от
съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи
съответно административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл.6, т.1
от ЗДвП е именно наказанието по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е
доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е
извършил описаните в НП административни нарушения, и че законосъобразно е привлечен
към административнонаказателна отговорност за обжалваното от него НП.
3
По отношение на наказанието: Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено
правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав – чл. 177, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП, индивидуализирано в минимално предвидения в разпоредбата размер. Така
проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 ЗАНН. Управлението на товарен автомобил с маса над посочената от забранителния
знак, освен че нарушава предписанията на пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с
маса с товара по-голяма от 5 тона.“, същото е и със значителна обществена опасност и
вредоносни последици. Посоченото нарушение не е и не може да се приеме за маловажно,
поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява
неоснователно.
От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е
осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав,
спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Основателно е обаче възражението, че размерът на санкцията не е определен в
съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. АНО не е отчел, че се касае за първо
нарушение на жалбоподателя от този вид. При наличието на тези смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, размера на санкцията се явява необосновано
завишен. Това налага НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената
санкция към законовия минимум от 500.00 лв. Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0374-000976/12.09.2022 г. на Началника РУ
Червен бряг към ОДМВР Плевен, с което НА И. Г. Е., с ЕГН ********** от .............. за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП от ЗДвП му е наложено на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП административно наказание – „Глоба“ в размер на 1000.00 лв., като КАТО
НАМАЛЯВА размера на ГЛАБАТА на 500.00 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по
реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 от ЗАНН В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от
И..........., с ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „Младост“ № 22, подадена по реда на чл. 59
от ЗАНН, против Наказателно постановление № 22-0374-000976/12.09.2019 г. на Началника
РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен. Изразява общо недоволство от постановения
административен акт, като оспорва неговата законосъобразност, относно наложеното
наказание за нарушение чл.6, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 1000 лв. Счита, че има
съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона. Жалбоподателят – редовно
призован в съдебно заседание не се явява лично и не се представлява. Ответникът по
жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност 1
Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Yohan
Miroslavov Dzhenov на 22.11.2022 г. в 15:10:55 ч. Актът е постановен на 22.11.2022 на
наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Съдът като
съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено от правна и фактическа страна следното: С АУАН бл. № 726232/23.08.2022 г.
......... – Мл. автоконтрольор при РУ –Червен бряг, констатирал извършено от И........... с ЕГН
********** от гр. Габрово нарушение на чл.6, т.1 и чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, изразяващо се
в това, че на 23.08.2022 г., около 15:52 ч. в общ. Червен бряг на път III-306 Червен бряг-
Сухаче на път PVN 188 гр. Червен бряг изхода за с. Горник управлява влекач Мерцедес с
регистрационен номер ЕВ 1438ВН със прикачено полуремарке с номер ЕВ0454ЕВ, като
премина на моста над р. Искър, като нарушава предписанията на пътен знак В-18 забранено
влизането на ППС с маса с товар по-голяма от 5 тона. В законоустановения срок Георги
Тодоров Василев– Началника РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, упълномощен с МЗ №
8121-з1632/02.12.2021 г. издал против жалбоподателя обжалваното НП № 22-0374-
000976/12.09.2022 г., с което дословно възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства. След
разпита на призованите като свидетели – ......... актосъставител и свидетеля по установяване
на нарушението и съставяне на акта .........., съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: 23.08.2022 г., около 15:52 ч. в общ. Червен бряг на път III-306 Червен бряг-
Сухаче на път PVN 188 гр. Червен бряг изхода за с. Горник управлява влекач Мерцедес с
регистрационен номер ЕВ 1438ВН със прикачено полуремарке с номер ЕВ0454ЕВ, като
премина на моста над р. Искър, като нарушава предписанията на пътен знак В-18 забранено
влизането на ППС с маса с товар поголяма от 5 тона. В същото време служители на РУ –
Червен бряг извършвали проверка по КАТ в района. Водачът Василев навлязъл след зоната
на действие на пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с маса с товара по-голяма от 5
тона, което обосновало спирането му. Актосъставителят ......... и свидетеля по установяване
на нарушението и съставяне на акта .......... в хода на съдебното следствие потвърждават
вписаните в АУАН обстоятелства. Съдът кредитира като правдиви показанията и на
свидетелите, по отношение на правнорелевантните факти, тъй като в тази си част те са
еднозначни и потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършени от него
нарушения на ЗДвП. Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на
разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства. При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява частично основателна. Съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на
1
обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началника РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен,
който е упълномощен с МЗ № 8121-з-1632/02.12.2021г. /приложена като доказателство по
делото/ да издава наказателни постановления по ЗДвП. В 2 Този файл е копие на електронно
подписан документ. Оригиналът е подписан от Yohan Miroslavov Dzhenov на 22.11.2022 г. в
15:10:55 ч. Актът е постановен на 22.11.2022 случая АУАН бл. № 726232/23.08.2022 г. е
съставен от ......... – Мл. автоконтрольор при РУ –Червен бряг /длъжностно лице от службите
за контрол по ЗДвП, съгласно приложения по делото списък/. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна
страна, че жалбоподателят Георги Тодоров Василев не е изпълнил задължението си по чл. 6,
т.1 от ЗДвП, като е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на МПС с маса с товара по-
голяма от 5 тона. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга
страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/,
приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в
случаите на оспорване, какъвто е и настоящия. При това положение, презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да
се преценява в контекста на показанията на свидетелите, които са го установили. В случая
заявеното от свидетелите потвърждават изцяло описаното в АУАН и обосновават
съставянето му за описаните в него нарушения на ЗДВП. При това положение съдът приема,
че констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, от което следва, че
поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил
вмененото му нарушение, е оборено. При оценка на събрания доказателствен материал
съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен
начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните по делото гласни доказателства,
жалбоподателят е е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на МПС с маса с товара по-
голяма от 20 тона, като правилно е посочена за нарушена нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. В
разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.6, т.1 от
ЗДвП. Този текст много точно установява при какви условия, какво поведение е дължимо от
правния субект. Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на
санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на
материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това
правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно
административно наказание. Съответно на неизпълненото задължение по чл.6, т.1 от ЗДвП е
именно наказанието по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. В контекста на изложеното, съдът
приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните
доказателства и следва да се приеме, че същия е 3 Този файл е копие на електронно
подписан документ. Оригиналът е подписан от Yohan Miroslavov Dzhenov на 22.11.2022 г. в
15:10:55 ч. Актът е постановен на 22.11.2022 извършил описаните в НП административни
нарушения, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност за обжалваното от него НП. По отношение на наказанието: Наложеното на
жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият
санкционен състав – чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, индивидуализирано в минимално
предвидения в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда
2
изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Управлението на товарен
автомобил с маса над посочената от забранителния знак, освен че нарушава предписанията
на пътен знак В18 „Забранено влизането на ППС с маса с товара по-голяма от 5 тона.“,
същото е и със значителна обществена опасност и вредоносни последици. Посоченото
нарушение не е и не може да се приеме за маловажно, поради което прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно. От описаните
по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в
наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата
процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Основателно е обаче възражението, че
размерът на санкцията не е определен в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
АНО не е отчел, че се касае за първо нарушение на жалбоподателя от този вид. При
наличието на тези смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива, размера на санкцията се явява необосновано завишен. Това налага НП да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложената санкция към законовия минимум от
500.00 лв. В
3