Решение по дело №616/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. А. Ю. от [населено място], общ. Харманли, обл. Хасково, подадена чрез пълномощника адв. П. Т., срещу Решение № 1012-26-220-1/12.06.2024г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ю. срещу разпореждане № РВ-3-26-01594738/21.05.2024 г. на ръководител на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизяснена фактическа обстановка и в несъответствие с материалния закон. Сочи се за неправилен извода на административния орган, че жалбоподателката нямала качеството на осигурено лице, тъй като не е извършвала трудова дейност. Именно това бил спорният по делото въпрос. Законът в чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 и т.5 от КСО изисквал за придобиване на това качество да се извършва трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, а според §1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани били физически лица, които произвеждали растителна продукция предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. От фактите в производството се установявало, че М. Ю. е била регистрирана в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, като земеделски стопанин. Установено, също така било и че е произвеждала земеделска продукция, а обстоятелството, че не е могла да продаде същата не можело да се тълкува в нейн ущърб, тъй като законът изисквал да е произвеждала земеделска продукция, а не задължително тя да е продадена. На следващо място се сочи, че органът не е отчел, че за периода 09.05.2014г.-11.10.2019г. жалбоподателката е била в състояние на временна неработоспособност, удостоверена в издадени болнични листове, както и че е получавала обезщетения по чл. 50 от КСО и чл.53 от КСО. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от КСО сочела, че за тези периоди независимо дали се касаело за платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете и временна неработоспособност се признавали за осигурителен стаж и съответно в посочените периоди жалбоподателката е имала качеството осигурено лице. Не била на лице и хипотезата на чл.114, т.2 от КСО, тъй като последната допускала задължаване за възстановяване на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, но само в случаите, в които след изплащането им са предоставени нови доказателства, нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая на органа не били представени нови доказателства, а новосъздадени от самия орган – констативен протокол от извършена служебна проверка и издадени задължителни предписания. Това, че последните не били оспорени от жалбоподателката не можело да се тълкува в нейна вреда. На следващо място се сочи, че твърдяната причинена щета за ДОО не е настъпила по вина на жалбоподателката, а поради неизвършени необходими действия и дължима проверка от страна на органите на НОИ още към момента на подаване от Ю. на заявления-декларация за отпускане на исканото обезщетение. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски. В представена по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателаката се излагат аналогични съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С придружителни писма вх. №Р14-26-261-01-**********/31.10.2019г. и вх. №Р14-26-261-15-**********/29.11.2019г., в ТП на НОИ – Хасково за М. А. Ю., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, са представени удостоверения по образец приложение №9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, към болнични листове, издадени за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. вкл.

От контролните органи е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на М. А. Ю., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-01558685/22.03.2024г., изготвен от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково. В КП е посочено, че от направена справка в регистър „Апис 7+“ е установено, че съгласно Закона за регистър Булстат – М. А. Ю. с [ЕГН] е вписана с правна форма – самоосигуряващо се лице, с ЕИК *********, с КИД ***: 0115 отглеждане на тютюн. От направена справка данни в Регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се, се установило, че М. А. Ю. е декларирала, че като земеделски производител с ЕИК ********* / нов ЕИК ********* / упражнява дейност от дата 01.05.2014г., заявява вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ от същата дата, прекъсва дейност от дата 22.10.2016г., възобновява дейност от 03.10.2019г., заявява вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ от същата дата, прекъсва дейност от дата 21.07.2023г. и възобновява дейност от дата 09.10.2023г., заявява вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ от същата дата. Към монета на изготвяне на КП няма данни за прекъсване на дейността. Посочено е, че за спорния в настоящото производство период 11.10.2019г. до 17.12.2019г., същата е получавала обезщетение поради временна неработоспособност по представени два броя болнични листи. Посочено е също, че във връзка с изложеното и с цел установяване на осигурителните права на лицето е възложено извършването на коментираната проверка на земеделски стопанин – М. А. Ю., която следва да установи дали същата е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на чл.10, ал.1 КСО, която да е основание за осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. Описани са предприетите във връзка с проверката действия. Обсъдени са разпоредбите на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.10 от КСО и е прието, че в конкретния случай М. А. Ю. има необходимата регистрация в ОД „Земеделие“, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в ТД на НАП, но няма произведена продукция, няма и продажби. Посочено е, че лицето не отговаря на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. С оглед установените при проверката факти е обективиран извод, че М. А. Ю. към датата на настъпване на осигурителния риск, не е осигурено лице по КСО и няма право на парично обезщетение от ДОО. Прието е, че същата няма основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО – като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода от м. 10 2019г. до м 19 2019г. вкл., следва да бъдат заличени, като подадени без правно основание.

Издадени са Задължителни предписания №ЗД-1-26-01558718/22.03.2024г. и №ЗД-1-26-01558724/22.03.2024г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково. С тях е вменено задължение на М. А. Ю., с ЕИК/код по БУЛСТАТ ***********, съответно на М. А. Ю., с ЕИК/код по БУЛСТАТ *********, да заличи данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на М. А. Ю. [ЕГН], за периода от 01-06-2015 до 21-10-2016 и 03-10-2019 до 31-12-2021г., с вид осигурен 13, декларация образец №1, съответно за периода от 01-01-2022г. до 21-07-2023г. и 09-10-2023 до 31-12-2023, с вид осигурен 13, декларация образец №1.

Няма данни и не се твърди по делото задължителните предписания да са обжалвани, съответно данните по отношение на жалбоподателката по реда на чл.5, ал.1, т.4 от КСО са заличени.

Последвало е издаване на разпореждане №РВ-3-26-01594738/21.05.2024г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено М. А. Ю. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. в размер на 994.08 лв. – главница. В мотивите на разпореждането е посочено, че след извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол №КП-5-26-01558685/22.03.2024г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания №ЗД-1-26-01558718/22.03.2024г., които към настоящия момент са влезли в законна сила, като данните по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО в качеството на лицето на земеделски стопанин са заличени. Посочено е, че от извършените констатации е видно, че лицето не отговаря на условията на §1, т.5 от ДР на КСО, чл.10 и чл.40 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение в качеството на земеделски стопанин. Прието е, в резултат на изложеното в разпореждането и на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО , че на М. А. Ю. неоснователно са изплатени 994.08лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване за периода.

Разпореждането е получено от М. Ю. на 27.05.2024г., видно от представеното известие за доставяне /л.22/.

Недоволна от разпореждането М. Ю. е обжалва същото пред директора на ТП на НОИ Хасково.

Въз основа на постъпилата жалба директорът на ТП на НОИ – Хасково е издал разглеждането в настоящото производство Решение № 1012-26-220-1/12.06.2024г., с което, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е отхвърлена жалбата на М. А. Ю. срещу разпореждане № РВ-3-26-01594738/21.05.2024г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението, след позоваване на разпоредбите на чл.40, ал.1 от КСО, §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чл.10 от КСО, §1, т.5 от ДР на КСО, чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 и ал.4 от КСО, е посочено, че от анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. Прието е, че от събраните в административната преписка доказателства се установявало, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделски стопани, но регистрацията по този ред не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. Отбелязано е, че за целите на осигуряването законодателят в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата растителна и/или животинска продукция да е предназначена за продажба, за което земеделския стопанин да има съответната регистрация. След обсъждане на всички събрани в хода на административното производство доказателства е прието, че жалбоподателката за посочените периоди не е извършвала дейност, като земеделски стопанин, не е подавала ГДД, не е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба / отглеждала е картофи за лични нужди/, поради което същата не отговоря на условията на чл.10 и чл.40 от КСО и §1, т.3 и т.5 от ДР на КСО и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. С оглед изложеното е направен извод, че правилно в обжалваното разпореждане контролният орган – ръководителят на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, е разпоредил на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 11.10.2019г. до 17.12.2019г. в размер на 994.08 – главница.

Жалбата срещу решението е подадена на 28.06.2024г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-220-2/28.06.2024г., т.е. в законоустановения 14 – дневен срок, видно от представеното ИД / л. 13/ удостоверяващо датата на връчване на оспорения акт.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, б. „д“, от КСО. Издадено е в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа необходимите по чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити.

Не се констатира при издаване на решението да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Основният спорен по делото въпрос се свежда до правилното приложение на материалния закон.

За да обоснове от правна страна отхвърляне на жалбата против разпореждане №РВ-3-26-01594738/21.05.2024г., директорът на ТП на НОИ – Хасково се позовал на чл.40, ал.1 от КСО, §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чл.10 от КСО, §1, т.5 от ДР на КСО, чл.4, ал.3 т.1, 2 и 4 и ал.4 от КСО, като с оглед фактите по случая е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение, поради което разпореждането за възстановяване на получените суми е прието за правилно.

Тези изводи съдът споделя изцяло.

Относно това, дали жалбоподателката произвежда продукция и дали тази продукция е реализирана на пазара, доказателства не се представиха по делото от страна на оспорващата. Не бяха направени и доказателствени искания, от които да се направи извод, че Ю. е отглеждала картофи и е реализирала продукция от тях чрез продажба. Не са представени разходни и приходни документи, както и годишни данъчни декларации. При това положение, без значение е фактът, че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски.

Регистрацията като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Регистрацията като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, съгласно изискването на §1, ал.1, т.5 от КСО, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО. /в този смисъл Решения на ВАС по адм. дело № 544/2024г., по адм. дело № 6092/2022г. и по адм. дело № 10733/2022г./.

Съдът намира, че към момента на изплащане на паричното обезщетение не са били налице предпоставките за това, тъй като към деня на настъпване на този осигурителен риск жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“. Ако тя е смятала, че отговаря на условията за получаване на парично обезщетение, доколкото представлява осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 във връзка т.5 ДР КСО, то е следвало да оспори връчените ѝ задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С оглед факта, че не е предприела действия в своя защита, оспорвайки издадените спрямо нея предписания, то в съзнанието си същата е била наясно, че не е упражнявала труд като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител.

Все в тази връзка следва да бъде посочено, с оглед въведеното в жалбата възражение, че е ирелевантно към предмета на спора обстоятелството, че жалбоподателката в предходен на спорния период е получавала обезщетения по чл.50 и чл.53 от КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал.1 от КСО сочи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От прочита на цитираната разпоредба следва, че за да се придобие право на обезщетение за общо заболяване и майчинство, е необходимо по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове. В случая дори да се приеме, че жалбоподателката към дата на настъпване на осигурителното събитие е имала необходимия осигурителен стаж, то по отношение на същата към тази дата не е била изпълнена първата предпоставка, а именно да е осигурено лице / по съображенията изложени по-горе/ към момента на настъпване на осигурителното събитие.

Относно възприетото с разпореждане №РВ-3-26-01594738/21.05.2024г. добросъвестно получаване на сумите, е необходимо да се има предвид следното:

Съгласно чл.114, ал.1 от КСО „недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.“.

Съгласно чл.114, ал.2, т.2 КСО „добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане“.

В конкретния случай от съответните органи на НОИ е прието, че сумите са получени добросъвестно, въпреки че жалбоподателката не е произвеждала продукция, предназначена за пазара. Това е така, доколкото в действителност са налице нови данни, имащи значение за определяне правото на изплащане на обезщетение, а именно – издадени са задължителни предписания, които като неоспорени и влезли в сила, са довели до заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО /в тази насока Решения на ВАС по адм. дело № 5399/2022г., по адм. дело № 9322/2023г. и по адм. дело № 1336/2023г./.

С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган /така вж. Решение по адм. дело № 4097/2023 г. на ВАС/. В случая органът не твърди, че лицето е недобросъвестно, за да се приложи разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, вкл. и доколкото в тази хипотеза не е достатъчно да се установи безспорно фактът на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на физическо лице, за да се обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва, а следва да бъде доказана и неговата недобросъвестност. В този смисъл и в настоящото производство ответникът не следва да доказва извършени ли са от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона или има ли лицето поведение, целящо да заблуди компетентните органи по отношение на осигурителните му права, възползвало ли се е лицето от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, установени ли са факти и обстоятелства, които съзнателно са били укривани от него с цел неправомерно облагодетелстване, т.е. заявени ли са неверни факти или декларирани ли са обстоятелства от същото лице при императивно изискване за деклариране, за възникване и упражняване на правото на осигурително плащане. С. по себе си, подаването на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и внасянето на осигурителни вноски, не са действия, чрез които се цели да бъдат заблудени органите по отношение осигурителните права на лицето. В случая в оспореното решение няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото облагодетелстване /в този смисъл Решение по адм. дело № 6906/2023 г. на ВАС/.

Дори и да се приеме, че всъщност органът е бил длъжен да изследва дали лицето е действало недобросъвестно, за да разпореди връщане на неоснователно получени суми от него на основание чл.114, ал.1 от КСО, то в случая, като не го е сторил, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и закона, тъй като от една страна, добросъвестността се презумира и не подлежи на доказване, а от друга, органът е разпоредил връщане единствено на неоснователно получените суми в размера на тяхната главница, не и на лихвите, т.е. правната сфера на адресата на оспорения акт е засегната неблагоприятно в по-малка степен.

В крайна сметка, с оглед фактическата обстановка и предвид приложимата правна уредба, в случая жалбоподателката не разполага с право на изплащане на обезщетение, поради което и следва да възстанови неоснователно получените суми, макар и получаването им да се е случило добросъвестно. След изплащането на сумите за парични обезщетения са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение /в този смисъл Решение по адм. дело № 4627/2021 г. на ВАС/.

Изложеното налага извода, че оспореното решение не противоречи на материалния закон.

Решението е в съответствие с целта на закона и съобразено с принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Ю. от [населено място], общ. Харманли, обл. Хасково, срещу Решение № 1012-26-220-1/12.06.2024г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ю. срещу разпореждане № РВ-3-26-01594738/21.05.2024 г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА М. А. Ю., [ЕГН] от [населено място], общ. Харманли, обл. Хасково, да заплати на Териториално поделение на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.