РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Берковица, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100702 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1
България“ ЕАД против З. Н. К. кумулативно обективно съединени искове по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за
установяване спрямо ответницата съществуването на вземане в общ размер на
286.99 лева по договор № ********* от 23.07.2020 г. със системен партиден
номер ...., от които 103.11 лева – неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги и 183.88 лева – неустойки, върху които е
начислена мораторна лихва в общ размер на 77.99 лева за периода 28.04.2021
г. до 28.02.2024 г., от които общо 28.60 лихва върху главницата за услуги и
49.39 лева върху главницата за неустойки, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 162/2024 г. по описа на РС – Берковица, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба и
уточнителна молба с вх. № 3257/13.11.24 г., че на 23.07.2020 г. между „А1
България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), в качеството на
1
мобилен оператор и ответницата, в качеството на абонат, е бил сключен
договор № ********* и приложения към него със системен партиден номер
М6292082 за предоставяне на електронни съобщителни услуги за два
телефонни номера.
На 05.05.2021 г. ответницата депозирала заявление за пренос на
национално значим номер ..... в мрежата на друг оператор, което било
изпълнено на 10.05.2021 г. и на същата дата договора за посочения номер бил
прекратен предсрочно по вина на ответницата и съгласно т. 7 от Приложение
№ 1 за съответния номер била начислена неустойка.
За периода 12.04.2021 г. до 09.09.2021 г. е било извършено изпълнение от
страна на ищеца. Ответницата не е заплатила възникналите си задължения в
сроковете и натрупала задължения, поради което на 09.09.2021 г. договорът
бил прекратен и в частта му за номер ....., поради неплащане продължило
повече от 124 дни, съгласно ОУ и е начислена неустойка.
За посочения период ответницата е натрупала следните задължения в
общ размер на 286.99 лева, от които:
- 103.11 лева – неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги,
- 183.88 лева – неустойки.
Върху цялото вземане претендират и мораторна лихва в общ размер на
77.99 лева за периода 28.04.2021 г. до 28.02.2024 г. /съобразно направеното
уточнение в молбата от 13.11.2024 г./, от които общо 28.60 лихва върху
главницата за услуги и 49.39 лева върху главницата за неустойки.
В уточнителната молба от 13.11.2024 г. подробно е посочено как са
формирани така претендираните суми, като е описано, че в сумата от 103.11
лева са включени;
27.98 лева за телефонен номер +359*********, върху която е начислена
лихва в размер на 7.44 лева
55.98 лева за телефонен номер +359*********, върху която е начислена
лихва в размер на 16.14 лева и
19.15 лева такса за събиране на дължими суми, върху която е
начислена лихва в размер на 5.02 лева.
Подробно са описани и претендираните неустойки.
2
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 162/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените по-горе суми.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответницата за
горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
162/2024 г. на РС – Берковица, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
именно:
Сумата от 103.11 лв., претендирана като цена на предоставени
електронни съобщителни услуги е формирана както следва:
По договор с партиден номер ..... е подписано Приложение 1 на
27.01.2021 г. за услуга +359********* с план „A1 ONE 6 2г Юни 2020“, за срок
от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 09.03.2021 г. - 08.08.2021 г. е
в размер на 27.98 лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 7.44
лв. е за период на забава 28.04.2021 г. - 28.02.2024 г.
По договор с партиден номер .... е подписано Приложение 1 на
27.01.2021 г. за услуга +359********* с план „A1 ONE 6 2г Юни 2020“, за срок
от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 09.03.2021 г. - 08.06.2021 г. е
в размер на 55.98 лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 16.14
лв. е за период на забава 28.04.2021 г. - 28.02.2024 г.
По договор с партиден номер .... за Такса за събиране на дължими суми
дължимата сума за периода 09.06.2021 г. - 08.07.2021 г. е в размер на 19.15 лв.
Дължимата лихва върху тази сума в размер на 5.02 лв. е за период на
забава 28.07.2021г. - 28.02.2024г.
Сумата от 183.88 лв., претендирана като начислени неустойки, е
формирана, както следва:
По договор с партиден номер е начислена неустойка, представляваща
3
Обезщетение за обработка на просрочени задължения, по която неплатената
сума е в размер на 2.00лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на
0.57лв. за период на забава 01.05.2021г. - 28.02.2024г.
По договор с партиден номер .... за услуга .....е начислена неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27.48лв.
Дължимата мораторна лихва е в размер на 7.80лв. за период на забава
11.05.2021г. - 28.02.2024г.
По договор с партиден номер .... за услуга .... е начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 70.24лв.
Дължимата мораторна лихва е в размер на 19.98лв. за период на забава
11.05.2021г. - 28.02.2024г.
По договор с партиден номер ....за услуга ..... е начислена неустойка,
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27.48лв.
Дължимата мораторна лихва е в размер на 6.87лв. за период на забава
10.09.2021г. - 28.02.2024г.
По договор с партиден номер.... за услуга ..... е начислена неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 56.68лв.
Дължимата мораторна лихва е в размер на 14.17лв. за период на забава
10.09.2021г. - 28.02.2024г.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна З. Н. К. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.
Не спори, че за посочения в исковата молба период е съществувало
договорно правоотношение между страните.
Оспорва, че дължи претендираните суми и прави възражение за изтекла
давност.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
4
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на
което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че
вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за
плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването
им, както и размера на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД), в качеството на мобилен оператор и ответницата, в качеството на
абонат, е бил сключен договор № ********* и приложения към него
със системен партиден номер М6292082 за предоставяне на
електронни съобщителни услуги.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорения
договор № .... и приложения към него – на л. 89-98/ се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение, като с
допълнителни приложения сключени към договора на 27.01.2021 г. ищцовото
дружество се е задължило да предоставя на ответника електронни
съобщителни услуги, а именно:
за телефонен номер .....по тарифен план A1 ONE 6 за срок 2 години с
промоционална месечна такса в размер на 6.99 лева с ДДС /Приложение
на л. 90-92/,
за телефонен номер ..... по тарифен план A1 ONE 6 за срок 2 години с
промоционална месечна такса в размер на 6.99 лева с ДДС /Приложение
на л. 95-97/.
5
Ответницата не спори, че ищцовото дружество е издало описаните в
исковата молба фактури, с които й е начислило посочените задължения.
Възразява обаче относно начислената сума от 55 лева, които са
фактурирани като твърди, че няма такова потребление и през месец февруари
2021 г. подала жалба при мобилния оператор за некоректно таксуване.
В тази връзка съдът е задължил ищеца с доклада по делото да представи
подадената от ответницата жалба посочена в отговора на исковата молба, като
го е предупредил за последиците от нейното непредставяне, а именно че
същото ще бъде преценено при условията на чл. 161 ГПК, като с оглед
доказателствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
Ищецът не е представил жалбата без да сочи уважителни причини за
това и без да изрази каквото и да е становище относно неизпълнението на
това задължение, предвид което съдът намира за доказано по делото, че
ответницата действително е подала такава жалба и е оспорила така
начислената й сума, в подкрепа на което са й показанията на свидетеля
Пламен Тодоров Николов.
Ответницата не оспорва, че впоследствие е подала заявление, с което е
поискала телефонен номер +359********* да бъде пренесен в мрежата на друг
мобилен оператор и въз основа на това нейно искане същият е бил пренесен в
мрежата на другия оператор, което се потвърди и от показанията на свидетеля
Пламен Тодоров Николов.
Относно сумата за предоставени електронни съобщителни услуги в
размер на 103.11 лева:
С уточнителна молба от 13.11.24 г. ищецът е уточнил, че в тази сума са
включени следните суми:
27.98 лева за телефонен номер .....;
55.98 лева за телефонен номер ..... и
19.15 лева такса за събиране на дължими суми.
Относно сумата от 19.15 лева – такса за събиране на дължими суми и
начислената върху нея лихва:
Тази сума не е начислена за предоставени електронни услуги и
неправилно се претендира като такава.
6
По същество тази такса представлява неустойка за неизпълнение на
договора – с оглед начина на уговарянето й следва да се определи като
неустоечна клауза с компенсаторен характер. Уговарянето на такава неустойка
изначално няма обезщетителна роля, а цели само санкция на потребителя и
извличане на допълнителна парична облага за кредитора, която не му се
следва. Така начислената сума настоящият състав преценява, че е нищожна
като уговорена в нарушение на добрите нрави. Не става ясно какво
представлява тази такса - на какво основание се дължи и каква услуга се
предоставя срещу нея. Нарушен е и принципа на добросъвестност, тъй като не
е ясно за какво точно е начислена съответната сума, което поставя
потребителя в неравностойно положение, тъй като е поставен в състояние да
не знае по какъв начин е формирана и начислена въпросната такса /така
Определение № 562 от 10.11.2023 г. на ОС – Монтана по в.ч.гр.д. № 403/2023
г. – „Такси се дължат срещу предоставена услуга и те следва да са
предварително определени по размер. Разпоредбата на чл. 27. т.1 от ОУ,
където е посочено, че абонатът дължи заплащане на разходи, свързани със
събиране на дължимите от него суми, не сдържа размер, нито критерии по
които може да бъде определена такава такса, липсва и яснота какво
представляват тези разходи и как се формират. Потребителят е поставен в
неравностойно положение да дължи произволно начислена от търговеца такса
без да е отнапред ясно срещу какво и при какви условя следва да я плати.“/.
Предвид което претенцията по отношение на тази сума се явява
неоснователна, съответно неоснователна е и претенцията за начислената
върху нея лихва.
Ето защо съдът намира, че тази сума следва да се приспадне от общо
претендираната сума от 103.11 лева, за която общо сума са издадени
процесните фактури.
В случая първата фактура, по която ищецът претендира плащане е
издадена на 12.04.2021 г., а жалбата, с която ответницата поддържа, че е
оспорила сумата от 55 лева се твърди да е подадена февруари 2021 г., тоест
преди датата на издаване на посочената фактура, предвид което с тази жалба
няма как да е оспорено фактурираното в тази фактура задължение.
Съгласно чл. 26.6 от ОУ месечните сметки на абоната могат да бъдат
оспорени пред мобилния оператор в 6-месечен срок след датата на издаване
7
на фактурата, като оспорването не освобождава абоната от задължението за
плащане на дължимите суми.
По делото липсват доказателства ответницата да е оспорила
задълженията си по процесните фактури, посочено в исковата молба.
По отношение на фактурата от 12.05.2021 г. следва да се посочи, че на
ищцата са начислени само дължимите месечни абонаментни такси по двата
телефонни номера в общ размер на 13.99 лева, с фактурата от 11.06.2021 г. не
й е начислена месечна такса в пълен размер, а са й начислени едва 0.23 лева, а
с фактурата от 12.08.2021 г. са й начислени 7 лева – месечна такса само за
единия телефонен номер, тъй като другият вече е бил пренесен в мрежата на
друг оператор.
Не се твърди, нито има доказателства задълженията й към дружеството
да са погасени.
Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените фактури и в
случая това именно е релевантният момент, към който следва да се преценява дали
задълженията са станали изискуеми.
При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е
изправна страна, предоставило е електронни съобщителни услуги за посочения срок и при
установената в процесните фактури за мобилни услуги цена като от общата сума се
приспадне сумата начислена за такса за събиране на дължими суми в общ размер на 19.15
лева или дължимите суми са в общ размер на 83.96 лева, като за ответницата е възникнало
задължението да ги заплати и поради липсата на изпълнение от нейна страна в посочените
срокове предявеният иск следва да бъде уважен в тази част.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на претендираните
суми за услуги в посочения размер за доказана по основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
електронни съобщителни услуги:
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените
фактури и е посочен от ищеца в исковата молба.
Същият е в съответствие с разпоредбата на чл. 26.5 от приложимите ОУ,
съгласно която операторът предоставя 15-дневен срок от издаване на
фактурата за доброволното й плащане и това именно е релевантният момент,
8
към който следва да се преценява дали ответницата е изпаднала в забава за
тяхното плащане
В конкретния случай първата фактура е издадена на 12.04.2021 г. и е с
посочен падеж на 27.04.2021 г. или считано 28.04.2021 г. ответницата е
изпаднала в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана
основателност на вземането за обезщетение за забава и при съобразяване
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът с помощта на електронен
калкулатор определи неговия размер на сумата – 26.64 лева за претендирания
от ищеца период – 28.04.2021 г. -28.02.2024 г.
В случая ищецът претендира общо 23.58 лева мораторна лихва върху
неиздължените суми за ползвани електронни съобщителни услуги в общ
размер от 83.96 лева, тоест общо дължимата сума за мораторна лихва в случая
е по-голяма от претендираната от ищеца сума и претенцията му следва да бъде
изцяло уважена в поискания от него размер.
Относно релевираното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност:
Възражението е неоснователно.
Вземанията за мобилни услуги представляват периодични плащания и се
погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен срок.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите на
предоставяните стоки и услуги от топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги
са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Предвид изложеното същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания,
едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на
9
определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде
защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително
известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези
случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването
на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за
периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето
защо за тези вземания е предвиден по кратък давностен срок.“.
Следва да се има предвид, че давността е прекъсната и е спряла да тече от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.02.2024 г.
/видно от входящата дата на заявлението по приложеното ч.гр.д. 162/2024 г. по
описа на Районен съд – Берковица/, от която дата установителният иск се счита
предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, респективно
чл. 115, б. „ж“ /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо – в случая от 27.04.2021 г.
Тоест към датата на подаване на заявлението в съда тригодишния
давностен срок не е изтекъл и възражението е неоснователно.
По отношение неустойките, поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната в общ размер на 183.88 лева:
Относно неустойката за телефонен номер +359*********:
Ищецът претендира неустойка в размер на 3 месечни стандартни такси в
размер на 27.48 лева без ДДС и неустойка за дадена отстъпка от цената на
месечната такса в размер на 70.24 лева.
Ищецът се позовава на факта, че на 10.05.2021 г. посочения номер е
пренесен по искане на ответницата в мрежата на друг оператор и в тази връзка
договорът е прекратен по отношение на този номер и е начислена неустойка
по т. 7 от Приложение № 1.
Съгласно 54в от ОУ абонатът има право по всяко време да подаде
заявление за пренасяне на номера от А1, като в случай че абонатът желае
преносимост само на част от всички номера, предоставени му от А1 по
договора за услуги, както е в настоящия случай, договорът се счита за
прекратен само по отношение на тези номера от датата, на която се
10
деактивира достъпа на абоната до мрежата на А1, но същият не се прекратява
по отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1.
Съгласно чл. 7 от Приложение № 1 за посочения телефонен номер /л. 90-
92/, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по инициатива на абоната преди изтичането на срока
на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява
по техния стандартен размер без отстъпка, /включително за допълнителния
пакет, ако е активиран такъв/ до изтичане на съответния срок на ползване,
като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката
за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза абонатът дължи на оператора
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент.
Тоест в случая за неизпълнение на едно и също договорно задължение
са предвидени две различни неустойки, които се дължат едновременно от
потребителя. По този начин така уговорена неустойката надхвърля своята
обезпечителна и обезщетителна функция и се явява необосновано висока по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което я прави неравноправна.
Освен това макар и уговорена в индивидуалния договор, същата
представлява стандартна такава, доколкото е напълно идентична като
съдържание по всеки един от договорите. Съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, предвид което така сключената неравноправна клауза за заплащане на
неустойка се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и като такава
не може да породи валидни права и задължения /в този смисъл е Определение
на ОС-Монтана № 587 от 22.11.2023 г. по в.ч.гр.д. 387/2023 г./
По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на услугите
следва да се посочи още, че с тази клауза по същество ищецът се стреми да
извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на
предоставените услуги, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
11
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната
страна цената на предоставените услуги. Същата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, в какъвто смисъл са разясненията в т. 4
от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този начин
се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, което е
недопустимо.
С неустойката от три абонаментни месечни такси без отстъпката с
прибавянето към нея на разликата между стандартната цена и
преференциалната му се постига ефектът на реалното изпълнение на договора
от страна на потребителя, само че под друго наименование. Уговорена по този
начин неустойката противоречи на добрите нрави, доколкото с нея се цели да
се замести реалното изпълнение на договор, който по волята на кредитора е
предсрочно прекратен. Възприемането на подобна клауза като валидна отново
би довело до допускане на неоснователно обогатяване на мобилния оператор
за сметка на ответната страна, което би нарушило принципа за справедливост.
По горните съображения съдът намира, че претенцията по отношение на
така начислените неустойки следва да се отхвърли като неоснователна,
съответно неоснователно е и искането за мораторна лихва.
Относно неустойката за телефонен номер +359*********:
Ищецът претендира неустойка в размер на 3 месечни стандартни такси в
размер на 27.48 лева без ДДС и неустойка за дадена отстъпка от цената на
месечната такса в размер на 56.68 лева.
Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че Договор №
********* за системен партиден номер М6292082 е прекратен предсрочно по
вина на абоната поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно
ОУ.
Съдът намира, че претендираните последици от прекратяване на
договора са неоснователни и за ищеца не е възникнало правото да търси
неустойка, тъй като по делото не се установи договора да е развален по
надлежния ред.
12
Действително в чл.54.12 от ОУ е предвидена възможност за доставчика
едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми повече от 124 дни.
Клаузата по чл.54.12 от ОУ предвижда автоматично прекратяване, без
предизвестие и дори без уведомяване за прекратяването.
Тази клауза е нищожна, тъй като е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която „Когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма.“
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление
от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока
му представлява по същество разваляне на договора, ако основанието за
прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните престации
/за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие
занапред. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок, е основание за развалянето му, според
нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е
сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е
в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение.
С тази клауза от ОУ се нарушава и принципа за равнопоставеност на
страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за
автоматично прекратяване договорната връзка при виновно неизпълнение
задълженията на оператора. Нарушава и изискването за добросъвестност
поради липса на посочено по ясен начин дали е приложима при частична или
пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена
възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението
си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора. Горепосочените
обстоятелства обосновават вероятна неравноправност на предвидената в чл.
13
54,т.12 от ОУ клауза за автоматично прекратяване на договорната връзка /така
Определение № 532 от 01.11.2023 г. на ОС-Монтана по възз. частно
гражданско дело № 367 по описа за 2023 г./
Като се има предвид, че в случая става въпрос за предварително
установена клауза, сключена с договор при общи условия, върху
съдържанието, на която потребителят не е имал право да договаря, така
сключената неравноправна клауза за заплащане на неустойка се явява
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и като такава не може да породи
валидни права и задължения.
По делото не се твърди и не са представени доказателства договорът
между страните да е прекратен по предвидения в закона ред – едностранно, с
писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до абоната-ответник,
поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно прекратяване на
договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца
за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото
фактическия състав за възникване това право не е завършен.
Предвид което съдът приема, че процесният договор не е прекратен на
посоченото основание, а оттук и претенцията на ищеца за начислените
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, съответно следва да
се отхвърли и искането за мораторна лихва.
Относно неустойката за обработка на просрочени задължения в размер
на 2 лева:
Това обезщетение по естеството си представлява неустойка за
неизпълнение на договора – с оглед начина на уговарянето й следва да се
определи като неустоечна клауза с компенсаторен характер. Уговарянето на
такава неустойка изначално няма обезщетителна роля, а цели само санкция на
потребителя и извличане на допълнителна парична облага за кредитора, която
не му се следва. Така начислената сума настоящият състав преценява, че е
нищожна като уговорена в нарушение на добрите нрави. Не става ясно какво
представлява тази такса - на какво основание се дължи и каква услуга се
предоставя срещу нея. Нарушен е и принципа на добросъвестност, тъй като не
е ясно за какво точно е начислена съответната сума, което поставя потребителя
в неравностойно положение, тъй като е поставен в състояние да не знае по
14
какъв начин е формирана и начислена въпросната такса /така по-горе
цитираното Определение № 562 от 10.11.2023 г. на ОС – Монтана по в.ч.гр.д.
№ 403/2023 г./.
Ето защо претенцията на ищеца по отношение на претендираните
неустойки и начислените върху тях лихви се явява изцяло неоснователна.
Разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно уважената част от иска или 0.29 %, в
какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно –
94.25 лева /от общо заплатените суми -заплатената ДТ за разглеждане на
исковата молба в размер на 175 лева и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено към минимума при условията на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид факта че делото не се
отличава с фактическа и правна помощ/ и 50.75 лева за заповедното
производство /от заплатената ДТ в размер на 25 лева и 150 лева от
определеното юрисконсултско възнаграждение./
Ответницата не е направила и не претендира заплащането на разноски,
предвид което не й се дължат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че З. Н. К. с ЕГН
********** от гр. Б., ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
от Александър Димитров и Младен Маркоски, СУМАТА 27.98 лева –
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги
15
по Приложение 1 от 27.01.2021 г. по договор № .... от 23.07.2020 г. със
системен партиден номер .... за услуга ....с план „A1 ONE 6 2г Юни 2020“,
дължима за периода 09.03.2021 г. - 08.08.2021 г., ведно със законната лихва от
29.02.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и мораторна лихва върху тази сума в размер на 7.44 лева за
период на забава 28.04.2021 г. - 28.02.2024 г., сумата 55.98 лева – неплатени
суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по
Приложение 1 от 27.01.2021 г. по договор № .... от 23.07.2020 г. със системен
партиден номер....за услуга .... с план „A1 ONE 6 2г Юни 2020“, дължима за
периода 09.03.2021 г. - 08.06.2021 г., ведно със законната лихва от 29.02.2024 г.
- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 16.14 лева за период на забава
28.04.2021 г. - 28.02.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 162/2024 г. по описа на РС – Берковица, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над посочените суми до пълния предявен размер от 103.11 лева за
главницата за предоставени електронни съобщителни услуги, съответно от
77.99 лева за мораторната лихва върху главниците за услуги и неустойки,
както и изцяло за претендираните неустойки в общ размер от 183.88 лева.
ОСЪЖДА З. Н. К. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен
Маркоски, СУМАТА 94.25 лева - разноски за исковото производство и 50.75
лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
16