ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1501
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502822 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 418, ал. 4 вр. с чл. 417 и чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: гр. П., бул. „М. Л.“ № ..., ет. .., офис ..., представлявано от А. Ф. –
Управител, чрез адв. Т.М., срещу Заповед № 8297/04.10.2021 в частта, имаща характер на
разпореждане, с която се отхвърля заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК за претендирана от дружеството договорна лихва в размер на 12
131,51 лв. за периода 22.01.2020 год. – 28.09.2021 год., като противоречаща на добрите
нрави. Сочи се, че в разпореждането не са изложени мотиви, въз основа на които съдът е
стигнал до посочения извод, който според жалбоподателя е неправилен. Твърди се, че
сключеният договор за кредит попада в хипотезата на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и следва да се подчинява на закрепените в ЗПК правила за потребителска защита на
кредитополучателите. С оглед сключването му на 21.06.2019 год. към договора се прилага
редакцията на ЗПК след изменението с чл. 17 на ДВ от 26.02.2019 год., като договорът
отговаря на всички изискванията на закона. Касателно клаузата за договорна лихва, се сочи,
че съобразно редакцията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в
левове, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/визирано е Постановление № 426 от 18.12.2014 година за определяне на размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/. Доколкото основният лихвен процент
на БНБ към периода на сключване на договора е 0.01 %, то годишният процент на
разходите по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като
е под стойността от 50,05. Размерът на договорената лихва е един от елементите на
годишния процент на разходите съгласно приложение № 1 и затова не се споделя довода на
съда, че размерът на лихва от 36 % на годишна база съставлява противоречие с добрите
1
нрави. Иска се отмяна на разпореждането за отхвърляне на заявлението по отношение на
претендираната договорна лихва и постановяване на ново такова, с което да се разпореди да
се издаде Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за тази сума.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана
страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. П., бул. „М.Л.“ № .., ет. .., офис .., представлявано от А. Ф. – Управител, срещу длъжника
Г. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: О.т П., Об. Р., с. К., ул. „1...“ № ..., посочен като
постоянен адрес на длъжника. Поискано е издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за парично вземане в общ размер от 32 131,51 лв., състоящо се от
главница в размер на 20 000 лв. по договор за паричен заем от 21.06.2019 год. и 12 131,51
лв. – договорна лихва за периода 22.01.2020 год. – 28.09.2021 год. Задължението
представлява невърната сума по Договор за заем, сключен между „Кредитна Агенция
България“ ООД и Г. Т. Т. на 21.06.2019 год., обезпечен с учредяването на договорна
ипотека.
При така посочените данни заповедният съд е разгледал заявлението, като е уважил
същото за сумата от 20 000 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 30.09.2021 год., до окончателното й изплащане,
както и разноски от 400 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и е
отхвърлил искането в частта му относно претендираната възнаградителна лихва в размер на
12 131,51 лв. за периода 22.01.2020 год. - 28.09.2021 год. като противоречаща на добрите
нрави.
По основателността на жалбата.:
Процесният договор за кредит има за страни финансова институция по смисъла на чл.
3 от Закона за кредитните институции и физическо лице, което в настоящия случай има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Ето защо към тази сделка
действително следва да се прилагат императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит, чиято цел е да обезпечат защитата на по-слабата страна в този вид правоотношения.
Предмет на настоящата проверка е единствено разпореждането за отказ да се издаде заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендирана договорна лихва,
произтичаща от уговорена в договора клауза, която според заповедния съд противоречи на
добрите нрави.
Настоящия съд намира, че уговорената лихва в т. 1.3., от която се твърди да
произтичат претендираните вземания има характер на лихвата за просрочие, която се дължи
в случай на неизпълнение на задължението по договора и има санкционен характера за
2
неизпълнението на поетите задължения по договора от страна на длъжника. В представения
договор за заем, т. 1.3. от същия, е формулирано, че „ при неплащане от страна на
кредитополучателя на главницата и/или лихви в договорените в настоящия договор и
анексите към него срокове, изискуемата просрочена сума се олихвява с лихва за просрочие в
размер на 50,4 % годишна лихва до окончателното изплащане в пълен размер“. Сама по себе
си подобна уговорка противоречи на чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит,
според който когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно член единствен
на Постановление № 426/18.12.2014 г. годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. При
справка в официалната страница на БНБ в поддържания архив за основен лихвен процент за
периода след 1 януари на 2019 год. /предвид датата на сключване на договора за кредит –
21.06.2019 год./ излиза резултат, според който същият се равнява на 0.00 %, а не, както е
посочил жалбоподателят – 0.01 %. Ето защо, при прилагане на правилото за формиране на
размера годишния размер на законната лихва за просрочени задължения, същият се равнява
на 10,00 %. Видно от изложеното определеният процент годишна лихва за просрочие в
размер на 50,4 % многократно надвишава допустимия по закон. Изложеното обосновава
извода, че клаузата, с която е договорена лихва за просрочие в размер на 50.4% се явява
неравноправна по смисъла на закона, поради което и доколкото искането, в частта му
относно претендираната договорна лихва размер на 12131,51 лв. за периода 22.01.2020 год. –
28.09.2021 г., се основава на неравноправна клауза, то следва да бъде отхвърлено.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че са неоснователни оплакванията
в жалбата, че лихва, определена в подобен размер, формира годишен процент на разходите в
определената граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Разпоредбата урежда максимален размер на
ГПР не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. При
формирането на годишния процент на разходите обаче не се вземат предвид разходи, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит – чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Ето защо аргументът, че ГПР от 50,04% е в рамките на
допустимата граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК е несъстоятелен, тъй като поначало е невъзможно
да се формира годишен процент на разходите с включване на лихва за просрочие при
формирането му.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на заповедния съд като правилно
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 8297/04.10.2021 в частта, имаща характер на
разпореждане, с която се отхвърля предявеното от „Кредитна Агенция България“ ООД,
ЕИК ********* против длъжника Г. Т. Т., ЕГН **********, заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за претендирана от дружеството договорна
лихва в размер на 12 131,51 лв. за периода 22.01.2020 год. – 28.09.2021 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4