СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.12.20г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 05.11.20г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 11105/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от Б. Б. против „Ю.Б.“ АД с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 2,
чл. 22, чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договор за банков кредит, сключен между
страните на 12.06.08г./; чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумите:
39 616, 79 лева и 10 545, 02 шфвейцарски франка; чл. 86 от ЗЗД за
сумите: 8 493, 53 лева и 2 272, 53 швейцарски франка.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства /писмени, експертни – преценени в
съвкупност и в контекста на твърденията - възраженията на страните/
удостоверяват, че:
Страните /ответникът – банка; ищецът – кредитополучател/ са били обвързани
от правоотношение /възникнало на основание договор от 12.06.08г./ за банков
кредит. В рамките на посочената договорна връзка - „Ю.Б.“
АД е предоставила на Б. Б. заем /кредит/ в размер на сумата общо 198 100
лева. Тази сума е била отпусната от банката първоначално в швейцарски франкове
/на два транша с дати: 20.06.08г. и 02.07.08г./, но веднага след това /на
същите дати/ е била превалутирана в лева и едва след това е била получена
фактически /усвоена реално/ от ищеца.
Исковете
по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД са основателни:
От
една страна:
В
настоящата хипотеза /и във всяка подобна такава/ следва /предвид сложността в
съдържанието – естеството на процесното правоотношение/ да се презумира /като
този факт косвено е установен по делото и с писмени доказателства/, че: преди
подписването на договора за кредит страните са провели /нееднократно/ преговори
/с оглед очертаване по взаимно съгласие – параметрите на договорната връзка/.
Тези преговори са довели до сключване на сделката в конкретното й съдържание, в
това число и до подписването на спорната /принципна/ клауза по чл. 22, която
съдържа изрично волеизявление – съгласие на ищца: да поеме риска /конкретно
заложен във всички атакувани текстове от договора/ на превалутирането; да
приеме /да се съгласи/ с потенциалната опасност за бъдеща промяна в размера на дължимите
месечни вноски /състоящи се от главница и лихва/ поради промяна на финансово –
валутния пазар. Конкретните спорни текстове от договора /преценени в контекста
на цялостното съдържание на процесното правоотношение, което е било потвърдено
в съществените си части и в обезпечителния – ипотечен нотариален акт от
12.06.08г./ налага извода, че: сделката е била договорена „индивидуално“ /по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП/. Страните са предвидили и възможност /визирана в чл.
20/ за кредитополучателя - да предоговори параметрите на правоотношението /чрез
обратно превалутиране на дълга: от швейцарски франкове в лева/. Доказателства
/съответно и твърдения/ тази клауза да е била приведена в действие – липсват.
От
друга страна обаче:
Процесните
/атакуваните/ договорни клаузи /преценени като конкретно съдържание –
поотделно, във взаимната им връзка и в контекста на принципните – общи
постановки на чл. 1 и чл. 2 от договора/ предвиждат: сумата по кредита да бъде
отпусната /и получена - усвоена/ в лева; връщана в швейцарски франкове; право
на банката едностранно да променя /увеличава/ първоначално уговорения лихвен
процент /което автоматично рефлектира върху размера на месечните вноски,
включващи – главница и лихва/. Не се спори /а този факт се явява и пряко
удостоверен в процеса – с писмени доказателства и счетоводна експертиза/, че:
именно спорните текстове от договора са позволили на ответника - да получи
/през исковия период 20.08.13г. – 20.07.18г./ допълнителни суми – месечни
вноски /увеличени плащания по главницата и по лихвата/ поради /в следствие на/
от една страна: промяна на валутните курсове /швейцарски франк - лев/ и от
друга страна: заради приложението на чл. 6, ал. 3 от договора във връзка с чл.
3, ал. 5 от същия /увеличаване на лихвения процент по кредита/. Посочените
разлики /имуществен позитив за дружеството, съответно – финансов негатив за
ищеца/ са удостоверени конкретно /по размери/ с приетите по делото експертизи
/основна и допълнителна/. Вещото лице установява /изчислява/ получената в
повече главница в два варианта /до размера на сумите общо 39 616, 79 лева
и общо 1 408, 37 лева/, а допълнително получената лихва - до размера на
сумата общо 10 545, 02 швейцарски франка. В случая следва /на практика/ да
се приеме /поради липса на друго обяснение в тази насока/, че: спорните
договорни текстове /в това число и основополагащите правила на чл. 1 и чл. 2 от
договора/ са били оформени /създадени/ от банката в конкретния им вид
/съдържание/ с единствената /пряката/ цел - да позволят /гарантират/ на
ответника именно получаването на процесната допълнителна финансова облага
/печалба/, каквато не би се реализирала в полза на фирмата при друга договорна
регламентация. Безспорно /следващото обстоятелство в настоящата хипотеза, а и
във всяка подобна такава - следва да се презумира/: за банката /в качеството й
на търговец, извършващ по занятие - по предназначение сложни финансови операции/
е била /за разлика от другата страна по правоотношението - в случая физическо
лице/ изначално ясна /лесно предвидима - още към момента на учредяване на
процесната договорна връзка/ възможността – във времето да настъпи посочената
курсова промяна /в негативен за кредитополучателя аспект – изражение/. Това
„поведение“ на банката /а именно създаване на договорни клаузи с процесното
съдържание - с оглед преследване на посочената единствена цел, изначално
заложена във финансов ущърб на ищеца; без реална – обективна възможност за
последния да може да оцени предварително и обосновано финансовия риск, заложен
в атакуваните текстове от сделката/ може да бъде съотнесено към принципната
дефиниция за „недобросъвестност“ /противоречие с „добрите нрави“/ по смисъла на
чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД, чл.
26, ал. 1 от ЗЗД /която дефиниция е визирана и в нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП/.
С
оглед изложеното /независимо от констатациите, съдържащи се в първия абзац на
настоящото изложение/ спорните /процесните/ договорни клаузи следва /като
противоречащи на основни правни принципи – изброени в горните законови
текстове/ да бъдат прогласени за недействителни /нищожни/. Като следствие от
това – следва да бъдат уважени и акцесорните искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД:
Имуществената
сфера на ищеца в случая се явява засегната именно поради действието на процесните
текстове от договора /заради това, че същите изискват - налагат превалутиране
на дълга и връщането му в швейцарски франкове/. С оглед това: целият реализиран
/през исковия период/ в
полза на банката финансов позитив /облага – печалба/ в размер на общо
39 616, 79 лева и общо 10 545, 02 шфвейцарски франка - следва да бъде възстановен на
ищеца. В случая - обстоятелството, че част от погасителните вноски са били
плащани от ищеца директно в швейцарски франкове /на каса в банката/ се явява
ирелевантно /заради обективната промяна в курсовите стойности на валутите –
кредитополучателят е претърпял финансова загуба и в двата варианта: независимо
дали превалутирането – обмяната на парите е било правено при самия ответник или
на друго място/. Поради това именно - председателят на състава взема предвид
варианта на експертизата, който фиксира претърпяната от Б. Б. имуществена вреда до размера на
сумата общо 39 616, 79 лева /а не до размера на сумата общо 1 408, 37
лева/.
Акцесорните
искове по чл. 86 от ЗЗД са неоснователни:
Изискуемостта
на процесните главници в случая настъпва в хипотеза на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /не
от момента на плащанията, а след изрична покана до длъжника; доказателства и
твърдения за отправяне на такава преди образуването на настоящото производство
– липсват, не са заявени/. С оглед това: в полза на ищеца следва да се присъди
законната лихва върху горните суми за периода – след завеждане делото.
Обратната /инцидентна/ практика на ВКС /цитирана от ищеца/ не намира опора в
закона /същата не съответства и на правоприлагането по подобни казуси/.
На
последно място:
Възражението на ответника за давност е неоснователно:
Процесните вземания /недължимо платени – платени в повече погасителни
вноски/ по естеството си не са периодични /по смисъла на чл. 111 от ЗЗД/, т.е.
– същите се погасяват с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД /която е
спазена/, а не с кратката 3-годишна такава. В случая се явява спазена и
давността за заявените /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ вземания /в тази насока
е и изявлението на процесуалния представител на ищеца от 02.05.19г./.
Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ищеца
адвокатски хонорар превишава минимума по Наредба № 1; с оглед това – заявената
сума следва да бъде редуцирана до размера на
2 681 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл. 6, ал. 2, чл. 22, чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3
от договор за банков кредит /сключен на 12.06.08г. между Б.П.Б. и „Ю.Б.“
АД/ - на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да плати на Б.П.Б. ЕГН **********
сумите 39 616, 79 лева и 10 545, 02 шфвейцарски франка – на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД; законната лихва върху тези суми от
15.08.18г. до цялостното им изплащане и 4 983 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5
от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.П.Б. да плати на „Ю.Б.“ АД 71 лева - съдебни разноски /съразмерно
на отхвърлените искове/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: