Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа гр.д. №16727 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците Р.Ю.А.,
А.Н.Ш. и М.М.С. твърдят, че на 08.09.2015 г. на път I-6 между с. И. и с. Кърнаре,
км 239+670, при управление на л.а. „Мазда“ с рег. № ******,
водачът Р.А.Я.е нарушил правилата за движение по пътищата и отнемайки
предимството на управлявания от А.А.Х.товарен автомобил „Щаер“ с рег. № ******е
причинил удар между двете МПС, при което ПТП на ищците са причинени телесни
повреди. Твърдят, че към датата на ПТП водачът Р.А.Я.имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника.
Ищецът Р.Ю.А. поддържа, че вследствие на ПТП е получил следните
травматични увреждания – контузио корпурсис, контузио капитис, комоцио торатцис,
пневмоторакс син, фрактура косте ІІ-Х син, контузио абдоминалис, руптура
хамипериотоней, контузио манус декстра. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 210 000,00 лв., като в рамките на производството по
настоящето дело претендира сумата от 25 500,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.09.2015 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
С определение, постановено в о.с.з., проведено на
16.11.2017 г., съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение в размера на
предявения иск, като същият вече е предявен за сумата от 210 000,00 лв.
Ищецът М.М.С. излага твърдения, че вследствие на ПТП е
получил следните травматични увреждания – контузио корпурис, контузио капитис,
вулнера лацероконтузув фасцей, фрактура крани линари нетранс рег. Темпоралатералисс
син., хематома епидорали акута рег. Фронтемпаробазалис, контузио торацис
абдоминис, руптера линеналис, мемиперитониум, руптера ренис син., хаметома
ретроперитонеалис, пневмоторакс син., фрактура на зигматичната кост, фрактура
на левия максиларен синус, фрактура на носните костици, фрактура на ребра –
3-то вдясно и 6-то вляво. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 280 000,00
лв., като в рамките на производството по настоящето дело претендира сумата от
25 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 08.09.2015 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
С определение, постановено в о.с.з., проведено на
16.11.2017 г., съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение в размера на
предявения иск, като същият вече е предявен за сумата от 280 000,00 лв.
Ищецът А.Н.Ш. твърди, че вследствие на ПТП е получил следните
травматични увреждания – контузио капитис, хеморагия субарахноидалис
травматика, разкъсно-контузна рана на лява вежда, горен и долен клепач. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 50 000,00 лв., като в
рамките на производството по настоящето дело претендира сумата от
25 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 08.09.2015 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
С определение, постановено в о.с.з., проведено на
16.11.2017 г., съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение в размера на
предявения иск, като същият вече е предявен за сумата от 70 000,00 лв.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на неимуществени вреди,
както и размера на същите, наличието на виновно и поведение на водача на л.а. „Мазда“,
както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените
от ищците вреди. При условията на евентуалност навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на т.а. „Щаер“, както и от ищците.
Оспорва и акцесорните претенции по основание
и размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, са претърпели вреди, както
и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже съпричиняване
на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, както
и положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото протокол
за ПТП №64 от 09.09.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествието от същата
дата и такъв от 05.10.2015 г., съставени от длъжностни лица след посещение на
местопроизшествието, се установява, че на 08.09.2015 г. около 22 часа на главен
път I-6 км.
239+670 между с. И. и с. Кърнаре, непосредствено до бензиностанция „Петрол“, е
настъпило ПТП между товарен автомобил „Щаер“ с рег. № РВ ******управляван от
водача А.А.Х., с прикачено ремарке марка „Русия“ с рег. № ******ЕМ, и лек
автомобил „Мазда“ с
рег. № ******, управляван от водача Р.А.Я., в който са пътували
тримата ищци.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
причината за настъпване на процесното ПТП е предприетата от водача на лекия
автомобил „Мазда“ маневра за завой наляво при наличие на знаци Б2 и Г2,
указващи спиране и задължителна посока на движение – надясно, и без да изчака
преминаването на движещата се с предимство товарна композиция „Щаер“, както и несвоевременното
задействане на спирачната уредба от страна на водача на т.а. „Щаер“, който е
имал възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната
уредба от момента, в който лекия автомобил е навлязъл в неговата лента за
движение. Ударът на двете МПС при процесното ПТП е настъпил в лентата за
насрещно движение, считано по посоката на движение на товарния автомобил. Съгласно
експертизата, преди настъпване на произшествието л.а. „Мазда” се е движил със
скорост от 26,30 км/ч, а товарната композиция „Щаер” – със съобразена скорост от
77,40 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Вещото лице сочи още, че водачът
на л.а. „Мазда“ е имал възможност да предотврати удара, ако не е предприел
маневра за завиране наляво и надясно и е изчакал преминаването на т.а. „Щаер“.
Поради изложеното, съдът достигна до извода, че водачът на л.а. „Мазда“ Р.А.Я.е извършил виновно и противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.6 т.1 ЗДвП във вр. с чл.45 ал.2 и чл.51 ал.2 ППЗДвП, както и чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 08.09.2015 г.
между ответника и собственика на л.а. „Мазда“с рег. № ****** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно основание. Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка с
деликта са претърпели неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото са представени епикризи от УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив на тримата ищци, а също така и протокол на комисия по ТЕЛК /на М.М.С./,
амбулаторни листове и резултати от изследвания, документи, удостоверяващи
историята на заболяванията, анамнези, оперативни протоколи, фишове за спешна
медицинска помощ за извършеното лечение на травматичните увреждания на М.М.С. и
Р.Ю.А..
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 20.03.2017 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът
Р.Ю.А. е получил тежка множествена травма, изразяваща се в: контузия на главата,
която е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е заздравяла
за около 2 седмици; тежка гръдно-коремна травма, изразяваща се с контузия на
меки тъкани, счупване на 10 леви ребра - II - Х-то вкл., което представлява
трайно затруднение на движенията на снагата, което продължава за период от
около 2,5-3 мес. след травмата, контузия на левия бял дроб с пневмоторакс в ляво,
наложила оперативна намеса, което представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота; контузия на корема с травматична руптура на
слезката, наложила оперативното ѝ отстраняване и хематом около нея, и
масивен кръвоизлив в коремната кухина, което представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота; травма на опорно-двигателен апарат,
изразяваща се в счупване на лява лопатка, което представлява трайно затруднение
на движенията на крайника, като функционалното възстановяване на тази травма
настъпва за около 2 мес.; разкъсно-контузна рана на гръбната повърхност на
дясна длан с лезии на екстензорни сухожилия на пръсти от 2-ри до 4-ти, която е
причинила трайно затруднение на крайника, като зарастването след проведеното
лечение с имобилизация и възстановяването на движенията настъпва за около 2
мес., като е останала невъзможност за самостоятелно изправяне на 2-рия пръст на
дясната ръка, което води до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице сочи още, че на пострадалия е проведено болнично лечение –
извършена му е коремна операция и е отстранен далака, а по спешност е направена
гръдна операция – торакоцентеза между 5-то и 6-то ребра, а след операцията
ръката му е имобилизирана с гипсова шина, проведено му е медикаментозно и
заместващо инфузионно лечение. От заключението се установява още, че
оплакванията на ищеца Р.Ю.А. са на базата на усложнения от претърпените травми.
Отстраняването на далака е свързано с възможност за по-чести инфекции и
развитие на анемичен синдром, като това състояние може напълно да се компенсира
при правилно и своевременно лечение и диета, а по време на възстановителния
период се налага прием на обезболяващи и спазване на хранителен режим.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 20.03.2017 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът
А.Н.Ш. е получил черепно-мозъчна и лицева травма, изразяваща се в контузия на
мозък с малък излив на кръв под меките мозъчни обвивки, която представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота и рани на меките тъкани –
на клепачите на лявото око, без засягане на зрението, която е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е заздравяла за около 2
седмици. Вещото лице сочи още, че след приложеното лечение мозъчната травма е
преодоляна, както и опасността за живота, но е напълно възможно сочената от
пострадалия церебрастенна симптоматика да е във връзка с мозъчната травма. От
заключението се установява още, че на пострадалия е проведено медикаментозно
лечение и обработка на раните, както и че оплакванията на ищеца А.Н.Ш. са на
базата на усложнения от претърпените травми.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 20.03.2017 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът
М.М.С. е получил множество травми: тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в
счупване на черепните кости в вляво челно и слепоочно; епидурален /над твърдата
мозъчна обвивка/ хематом в ляво слепоочно; темпорално; субдурален /под твърдата
мозъчна обвивка/ хематом слепоочно-базално в ляво; контузия на главния мозък с
хеморагично огнище в ляво челно, наложили по спешност сложна неврохирургична
интевренция; лицева травма със счупване на яблъчната кост в ляво /дъга,
фронтален израстък и долен орбитален ръб/; счупване на стените на левия
горночелюстен синус; счупване на носни кости; наложили оперативно репониране; тежка
гръдно-коремна травма със контузия на меки тъкани, подкожен емфизем; двустранно
счупване на множество ребра; контузия на бял дроб с масивен излив на кръв и навлизане
на въздух в плевралната кухина, наложили оперативна евакуация; руптури на
слезка и левия бъбрек, наложили оперативното им отстраняване. От заключението
се установява още, че травмите на меките тъкани на лицето и счупването на
носните кости са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и тези травми са заздравели за около 2-3 седмици, като от раните следва
да са останали белези, тежката черепно-мозъчна травма, хематомите и контузията
на мозъка са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота и след приложеното лечение опасността за живота на пострадалия е
преодоляна, но на базата на тази травма при ищеца М.М.С. е налице церебрастенна
симптоматика. Счупването на яблъчната кост е довело до затруднение на дъвченето
и говореното за около 2-3 мес., двустранното счупване на множество ребра е
причинило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2,5-3
мес., а контузията на белия дроб – разстройство на здравето, временно опасно за
живота и след приложеното лечение опасността за живота на пострадалия е
преодоляна. От загубата на далака и на бъбрека могат и в бъдеще да се изявят
посттравматични усложнения, като бъбречна недостатъчност и анемичен синдром.
Вещото лице сочи още, че на ищеца М.М.С. е проведено интензивно реанимационно
лечение – медикаментозно и заместващо лечение, неврохирургична операция,
коремна лапаротомия. От заключението се установява също, че оплакванията на
ищеца М.М.С. са на базата на усложнения от претърпените травми. Отстраняването
на далака е свързано с възможност за по-чести инфекции и развитие на анемичен
синдром, като това състояние може напълно да се компенсира при правилно и
своевременно лечение и диета, а по време на възстановителния период се налага
прием на обезболяващи и спазване на хранителен режим, а отстраняването на
бъбрека налага спазване на хранителен режим, извършване на профилактични
изследвания, като с течение на времето другия бъбрек поема функцията на
отстранения.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 02.11.2017 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че за ищеца М.М.С. при контрална компютърна томография на глава
преди изписване е налице пирсистирал, намалял по размери, епидурален хематом /над
твърдата мозъчна обвивка/, наличие на хеморагична контузия и над оперативния
дефект – малък субдурален хематом /под твърдата мозъчна обвивка/. Вещото лице
сочи още, че може атрофичната папила и липсващото зрение на ляво око да се
обяснят с притискане на зрителния нерв от кръвоизливите и отока в мозъка.
От
показанията на свидетеля Т.А. се установява, че след процесното ПТП ищецътТ.Ю.А. е имал счупени ребра и му е бил
отстранен далакът, като е престоял в болница около 10 дни. След прибирането му
вкъщи свидетелят се е грижил за ищеца, тъй като пострадалият не е могъл да
става сам от леглото си около 2 мес., имал е болки, бил е и на хранителна
диета. Сам е започнал да ходи 2,5 мес. след инцидента, но пак с помощта на брат
си. Свидетелят сочи още, че пострадалият преди е извършвал земеделска работа, а
сега не може да работи – не може да си свива добре едната ръка и се изморява
бързо, страх го е да се качва в кола.
От
показанията на свидетеля А.Ш. се установява, че след процесното ПТП ищецът А.Н.Ш.
е имал контузия на главата - болки в главата и в окото, и зашита вежда, като е
престоял в болница около 3 дни. Два-три месеца се е оплаквал от болки в
главата, безсъние. След още толкова време се е възстановил, но от стреса цяла
година е бил неспокоен. Свидетелят сочи още, че и към настоящия момент ищецът
има болки в главата, страх го е да се качва в кола.
От показанията на свидетеля М.С.се установява, че след
процесното ПТП ищецът М.М.С. е бил в болница, една седмица е бил в кома, а след
като се е събудил е бил неадекватен, не е могъл да разпознава хората. Направена
му е операция на главата, отстранени са му бъбрек и далакът, а и не вижда с
лявото око. Свидетелят сочи още, че след изписването от болница се е грижела за
ищеца в продължение на три месеца, тъй като не е могъл да става от леглото и да
се обслужва. Спазвал е хранителен режим, имал е болки в корема и ръката, а
досега изпитва постоянни болки в главата и крака. Изморява се лесно, не може да
работи физическа работа поради изпитваните болки, не може да стои на слънце, не
вижда с едното око.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП
пострадалите са претърпели телесни повреди, вследствие на което за определен
период от време са изпитвали болки и страдания. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
При
определяне на размера на обезщетението съдът се ръководи от задължителните
указания, дадени с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, според
които понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Съдът при
определяне размера на обезщетението на ищеца Р.Ю.А. отчита, че ищецът е получил
множество травми, както и интензитета и продължителността на претърпените болки
и страдания – през първите 2 мес. са били най-интензивни, а продължителността
на лечебния и възстановителен период е установено, че е със средна
продължителност - от 2 до 3 мес. Неудобствата, причинени на ищеца, се изразяват
в това, че не е могъл да ходи и да обслужва всекидневните си нужди в първите
2,5 мес. и е използвал чужда помощ. Налице са и посттравматични негативни
последици, изразяващи се във възможност за по-чести инфекции и развитие на
анемичен синдром, невъзможност
за самостоятелно изправяне на втори пръст на дясна ръка, от което хватателната способност
в момента не е засегната с практическа стойност. Следва да се вземе предвид
активната му възраст и психическото му състояние след инцидента – изпитва страх
от пътуване в автомобил, което се установява от свидетелските показания по
делото, които съдът възприема като дадени в резултат на преки впечатления. Съдът
отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 42 г.,
т.е. в трудоспособна възраст и се е издържал с извършването на физическа работа.
От друга страна, съдът отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези
неимуществени вреди и следователно намаляващи размера на дължимото за тях
обезщетение, а именно – възможността за самостоятелно придвижване, стабилизираното
здравословно състояние към настоящия момент, прогнозата, че негативните
последици от отстраняването на далака могат напълно да се компенсират при
правилно и своевременно прилагано следстационарно наблюдение, лечение и диета. С оглед посочените обстоятелства и като
съобрази актуалната съдебна практика, съдът счита, че дължимото от ответника на
ищцата обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 90 000,00
лв.
Съдът при определяне размера на обезщетението на ищеца
М.М.С. отчита, че ищецът е получил множество травми, част от които са довели и
до опасност за живота на пострадалия. Следва да се вземе предвид и интензитета
и продължителността на претърпените болки и страдания – през първите 3 мес. са
били най-интензивни. Продължителността на лечебния и възстановителен период е
установено, че е от 2 до 3 мес., т.е. със средна продължителност. Неудобствата,
причинени на ищеца, се изразяват в това, че не е могъл да ходи и да обслужва
всекидневните си нужди в първите 3 месеца и е използвал чужда помощ, изпитвал е
затруднения с дъвченето и приема на твърда храна. Налице са и посттравматични
негативни последици, изразяващи се в постоянни болки в главата и краката, дразнене от
излагане на слънце, умора при извършване на физически дейности, белези по
лицето, възможността за по-чести инфекции и развитие на
анемичен синдром, както и съществуващия риск за развитие на бъбречна
недостатъчност. Не се
установи обаче, при условията на пълно и главно доказване, че получената
атрофия на зрителния нерв на едното око е в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Следва да се вземе предвид активната възраст и
психическото състояние на ищеца след инцидента – изпитва страх от пътуване в
автомобил, което се установява от свидетелските показания по делото, които
съдът възприема като дадени в резултат на преки впечатления. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 38 г., т.е. в
трудоспособна възраст и се е издържал с извършването на физическа работа. С
оглед посочените обстоятелства и като съобрази актуалната съдебна практика, както
и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП,
съдът счита, че дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде в размер на 180 000,00 лв.
Съдът при
определяне размера на обезщетението на ищеца А.Н.Ш. отчита, че ищецът е получил
травма на меките тъкани на лицето и главата с рана на клепачите на лявото око и
черепно-мозъчна травма, която е довела до разстройство на здравето, което е
било временно опасно за живота на пострадалия. Следва да се вземе предвид и интензитета
и продължителността на претърпените болки и страдания, които не са били с
особена интензивност и продължителност. Продължителността на лечебния и
възстановителен период е установено, че е около 2 седмици. Неудобствата,
причинени на ищеца, се изразяват в това, че не е могъл да полага труд. Налице
са и посттравматични негативни последици, изразяващи се в останали фини белези от
раната на клепачите, които са постоянни и не могат да се отстранят без
специализирана козметична намеса, но не водят до признаци на обезобразяване.
Следва да се вземе предвид активната му възраст и психическото му състояние
след инцидента – изпитва общо безпокойство и страх от пътуване в автомобил, което
се установява от свидетелските показания по делото, които съдът възприема като
дадени в резултат на преки впечатления. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП ищецът е бил на 21 г., т.е. в трудоспособна възраст и
се е издържал с извършването на физическа работа. От друга страна, съдът отчита
и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и следователно
намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение, а именно – младата му
възраст, която предполага по-бързото му и пълноценно възстановяване,
възможността за самостоятелно придвижване, стабилизираното здравословно
състояние към настоящия момент, възможността му да полага труд. С оглед
посочените обстоятелства и като съобрази актуалната съдебна практика, както и
конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП,
съдът счита, че дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде в размер на 15 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалите лица. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко
нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства не се
установиха твърденията на ответника, че ищците са нарушили разпоредби на ЗДвП,
а именно, че са пътували без поставени обезопасителни колани.
По отношение на възражението за съпричиняване на
вредите от страна на водача на т.а. „Щаер“ е налице трайно непротиворечива
практика на съдилищата и в правната доктрина /решение №121 от 18. 09. 2014 г.
по т.д. №2859/2013 год. на І ТО на ВКС, решение №37 от 01.09.2015 г. по т.д. №1070/2014
год. на ІІ ТО на ВКС/, че при съпричиняване, при условията на чл.53 ЗЗД, на
увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него деликвент. Застрахователят за
гражданската отговорност на виновния за непозволеното увреждане водач на МПС,
респ. Гаранционния фонд и причинителят на деликта не са солидарно отговорни
пред пострадалия, но последният може да иска обезщетяване на понесените от него
вреди в действителния им, нелимитиран размер или от застрахователя, респ. от
Гаранционния фонд, или от деликвента, като насочи исковата си претенция срещу
някои от тях, според своя избор. Предвид изложеното, съдът приема,че са
неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване на вредата от ищците и
водача на тежкотоварното МПС.
С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца Р.Ю.А.
иск се явява частично основателен до размера на сумата от 90 000,00 лв. и
като такъв следва да бъде уважен до този размер, и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер, предявеният от М.М.С. иск – до
размера на сумата от 180 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер, и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер, а предявеният
от А.Н.Ш. иск – до размера на сумата от 15 000,00 лв. и
като такъв следва да бъде уважен до този размер, и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер.
По искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът приема, че задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е да обезщети пострадалите от деянието на
застрахования така, както би ги обезщетил прекия причинител на вредата.
Източникът на задължението на прекия причинител е непозволеното увреждане, при
което длъжникът изпада в забава с факта на увреждането, т.е. не е необходима
покана за настъпването на изискуемостта на вземането. Ето защо и лихвата за забава
се дължи от деня на увреждането /арг. чл.84 ал.3 ЗЗД/, макар ответникът в
настоящия случай да дължи обезщетението по силата на договора, сключен между
него и прекия причинител. Затова дължимите обезщетения следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва от датата на увреждането на пострадалите – 08.09.2015
г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищците на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на сумата от 7773,96 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА и сумата от 295,16 лв.,
представляваща депозити за вещи лица, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 11 400,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 305,34 лв., представляваща депозит за вещо лице.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част от исковете в размер на сумата от 221,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, *******, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на Р.Ю.А., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 90 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализираното на 08.09.2015 г. на път I-6 между с. И.
и с. Кърнаре, км. 239+670, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 210 000,00 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, *******, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на А.Н.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 08.09.2015 г. на път I-6 между с. И. и с. Кърнаре,
км. 239+670, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 70 000,00 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, *******, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 180 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 08.09.2015 г. на път I-6 между с. И. и с. Кърнаре, км.
239+670, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 280 000,00
лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, *******, седалище и адрес
на управление:***, да заплати на адв.
П.К., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 7773,96 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78
ал.6 ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата 11 400,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 305,34
лв., представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Р.Ю.А., ЕГН **********, адрес: ***, А.Н.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, и М.М.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят
на З. „Л.И.” АД, *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 221,00 лв., представляващи разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: