Р Е Ш Е Н И Е
№ 56/ 21.02.2020 година град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на четиринадесети януари година 2020
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:А.Братанова
М.Недева
при секретаря Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 571 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „ЗАД „Алианц българия” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” № 59 против решението на
Силистренския окръжен съд по т.д № 153/ 2018г., с което дружеството е осъдено
да заплати на Д.Г.И. с ЕГН **********,*** и на И.Г.И. с ЕГН **********,*** по
50 000лв на всеки един от тях, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на техния
брат Стефан Николов Стефанов в ПТП от 27.10.2014г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на смъртта му - 03.11.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението. По съображения, подробно изложени
в жалбата и обосноваващи твърдения за неправилност на обжалваното решение
поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон,
въззивникът иска от съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с
което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
В условията на евентуалност, ако съдът счете исковете за основателни, моли да
бъде приложена разпоредбата на чл.499 от КЗ вр.чл.493а с.з. вр.пар.96 ал.1 от
ПЗР към ЗИД КЗ, като съобрази процента на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът,
за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявените
искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./
Ищците
Д.Г.И. и И.Г.И. претендират от ответното дружество „ЗАД „Алианц България” АД
заплащане на сумите от по 100 000 лева за всеки един от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата
на техния брат Стефан Николов Стефанов, починал
в резултат на ПТП от 27.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на
смъртта му – 03.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като
претенцията им е формирана след отчитане на съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на
причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително
обосноваване на техния размер. В процесния случай ищците дължат и установяване
на активната си материалноправна легитимация по заявената претенция с оглед решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г.
От събраните по
делото доказателства се установява, че процесното ПТП е осъществено на 27.10.2014 г. на път III-213 между с. Айдемир и с.
Калипетрово. Водачът на л. а. „Рено
Сафран“ с peг. № СС 0703 СА Илия Вълев Илиев управлявал автомобила си в средата на двете ленти за движение, когато
по пътното платно, но в дясната му част,
срещу посоката на движение на автомобила се появил пешеходецът Стефан Стефанов,
брат на ищците. Заслепен от насрещно движещ се автомобил, Илия Илиев не
възприел силуета на пешеходеца, в резултат на което последвал удар между
предната дясна част на автомобила и пострадалия Стефанов. Последният бил откаран по спешност в
болнично заведение, където 8 дена лежал в състояние на мозъчна кома. Въпреки
проведените реанимационни мероприятия на 03.11.2014г. Стефанов починал.
Във връзка с настъпилото събитие било
образувано ДП № СС - 217/2014г. по описа на ОД на МВР - Силистра, пр. пр. №
1098/2014 г. по описа на ОП - Силистра. С присъда по НОХД № 123/2015 г. на Силистренския окръжен съд Илия Вълев Илиев
е признат за виновен за настъпването на ПТП и причиняването по непредпазливост
смъртта на Стефан Николов Стефанов.
Не се спори по делото, че ищците са брат и
сестра на пострадалия Стефанов, който поради психическото си състояние е
бил поставен под запрещение. Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен със собственика на процесния лек автомобил „Рено Сафран“ с
peг. № СС 0703 СА, за периода в който е реализирано ПТП по застрахователна
полица № 01114001780688 по описа на ЗАД „Алианц България“ АД. Не се оспорва и
причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и смъртта на праводателя
на ищците.
Основното възражение
на застрахователя, поддържано и във въззивната жалба, е във връзка с
оспорването на активната материалноправна легитимация на ищците да получат
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат.
Според въззивното дружество първоинстанционният съд не се е съобразил с
действителната воля и идея на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.дело № 1/2016г. на
ОСГТНК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение и всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Правото за такова обезщетение на най-близките
от родствения кръг на пострадалия не е абсолютно. Както трайната и дълбока
емоционална връзка, така и претърпените болки и страдания, сравними по
интензитет и продължителност с тези на
най-близките, следва да бъдат доказани във всеки конкретен случай. Според
въззивника посочените обстоятелства не са установено по делото. Съдът не е
съобразил, че ищците от дълги години не съжителстват с пострадалия в едно
домакинство, създали са собствени семейства, в различни населени места, поради
което са имали помежду си спорадични срещи. Поради психическото си състояние
пострадалият е бил настаняван в специализирани заведения в периода, когато той и ищците са живеели в
общо домакинство. Ищците са се грижили предимно финансово за пострадалия,
когато им е било възможно, а самият той успявал да припечелва с труда си, като
помагал на съселяните си. Липсва доказана изключителна трайна и емоционална
връзка между ищците и техния брат. Свидетелите установяват едни напълно
нормални и често срещани взаимоотношения в традиционното българско семейство. Поведението
на пострадалия в момента на инцидента -
поставен под запрещение, скитащ се по пътното платно некоординирано, безцелно,
оставен без какъвто и да е надзор в тъмната част на денонощието според
въззивното дружество индикира липсата на отговорно отношение на членовете на
семейството към специалните нужди на пострадалия с оглед психичното му
състояние.
Оплакването е основателно.
Според решението на ОСГТНК на ВКС по
тълк. д.№1/2016 г. материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За целта е необходимо
от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът е
провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй
като според традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост, когато бъде установено, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
Анализът на събраните
по делото доказателства не води до извода за установяване от страна на ищците
на такава изключителна връзка с починалия. Според свидетелските показания И. и Д. са помагали много на Стефан, финансово
и по други начини, тъй като са били в много добри, близки отношения. След
инцидента са изпаднали в шок, надявали са се на подобрение. Според лелята
Каролина Димитрова И. тримата са се обичали много, помагали са си, уважавали са
се. Ищците са купували на Стефан дрехи, обувки и храна. След смъртта на брат си
били натъжени, плачели, било им много трудно. Установено е, че от дълги години ищците
не са съжителствали с пострадалия в едно домакинство, създали са си собствени
семейства, живеят в различни населени места.
Така установените
отношения между ищците и техния починал брат са добри, нормални семейни
отношения, неотличаващи се с посочената в тълкувателната практика на ВКС
изключителност и дълбочина. Предвид на това съдът намира активната
материалноправна легитимация на ищците за
недоказана, поради което и само на това основание предявената искова претенция
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора на застрахователното дружество се присъждат направените по делото
разноски за двете инстанции в размер на 2350лв, от които 2 000лв държавна
такса за въззивно обжалване и ю.к. възнаграждение от 150лв за първа инстанция и
100лв – за втора инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/06.06.2019г.
на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по т.д. №
153/18г. в частта, в която Д.Г.И., ЕГН: **********,*** и И.Г.И., ЕГН: **********,***
са осъдени солидарно да заплатят на ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59 с.д. разноски по делото в размер на
225 лв.
ОТМЕНЯ решението в останалата
обжалвана част, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И. с
ЕГН ********** *** против „ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК ********* заплащане на
сумите от по 50 000 лева за всеки един от тях, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата
на техния брат Стефан Николов Стефанов,
починал в резултат на ПТП от 27.10.2014г., ведно със законната лихва от датата
на смъртта му – 03.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И.
с ЕГН ********** *** да заплатят на „ЗАД
„Алианц българия” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” № 59 още 2 125лв с.д. разноски за
водене на делото в двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
:
С
о.м. :
О С О Б Е Н О
М Н Е Н И Е
на съдия Магдалена Недева
Считам оплакването за недоказана
активна материалноправна легитимация на ищците за неоснователно. Поддържаната от
застрахователя преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с това оплакване е селективна и подчертано
обслужваща изложената от него теза.
Съдът следва да съобрази всички относими към предмета на доказване
доказателства и най-вече депозираните свидетелски показания. Според тях И. и Д.
са били в много близки отношения с техния починал брат, подкрепяли са го не
само финансово, но и по много други начини, преживели са тежко загубата му. Свидетелите
споделят свои непосредствени лични възприятия. Техните показания са
безпротиворечиви и определено очертават отношенията в семейството като
характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Съдът не счита, че съдържанието на тези отношения се изчерпва с
формалната връзка на родство, независимо от установеното по делото психическо
страдание на пострадалия. Анализът на посочените доказателства мотивира съда да
приеме, че между ищците и техния починал брат е
съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна
връзка, обусловила и установената по делото тежест на понесените вреди, чиито
продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда на
чл.52 ЗЗД. На ищците следва да бъде призната материалноправна легитимация да
получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на загубата на своя брат.
Второто основно възражение на застрахователя относно приложението на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ,
съгласно който евентуално дължимото от него обезщетение не може да надхвърля 5 000лв., е също
неоснователно, тъй като сочената норма е неприложима в процесния случай поради
следното :
Застраховката „ГО” е сключена с полица №
01114001780688 от 04.07.2014г. По силата на пар.22 от ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част
Четвърта та КЗ /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето
защо при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са
приложими единствено нормите на част Четвърта от КЗ /отм./, които не
предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен
в пар.27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие
при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв. Т.е. – пар. 96 ал.1 от
ПЗР ЗИД КЗ е неприложим. Обратното действие на съдебните претенции, предявени
след 21.06.2018г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Или – след като предявеният
иск се субсумира под нормата на чл.226 от КЗ /отм./, нормите на сега действащия
КЗ не намират приложение.
Но
дори и да се приеме, че разпоредбата на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ,
бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018
г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало
застрахователното правоотношение, настоящият състав намира, че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените
в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност". В чл.9, ал.1 последната са предвидени следните
минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума
1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на посочената директива са транспонирани
във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ от 2005 г. /отм./ (в сила от 11.06.2012
г.), съгласно който задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а)
2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв за
всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество
(вещи) - 2 000 000 лв за всяко събитие. Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas
Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на
1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства,
да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички
съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч.- РБългария съгласно чл.633 от ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право. Ето защо приложими спрямо ищцата по отношение на
претендираното обезщетение са нормите на чл.266 и сл. КЗ / отм./, тъй като
както те, така и общностното право не съдържат ограничение в размера на
дължимото обезщетение.
Размерът на застрахователното
обезщетение е определен въз основа на критериите за справедливост, установени в
нормата на чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид
обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане,
видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания,
тяхната продължителност и интензитет, в случая – внезапността и необратимостта
на загубата на ищците, тежестта, с която тази загуба е понесена. Следва да бъде
съобразена икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика. С оглед на всички тези критерии съдът
определя справедливо обезщетение в размер на по 100 000лв за всеки от
ищците.
При определяне на конкретния размер на присъденото
обезщетение е съобразено и обстоятелството, че покойният брат на ищците е
допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат от процесното
ПТП. Механизмът на произшествието не е установен поради пасивното процесуално
поведение на застрахователното дружество. В мотивите към присъдата по НОХД№
123/2015г. на СсОС е установена степента на съпричиняване на вредата от страна
на пострадалото лице, което се е скитало по пътното платно некоординирано,
безцелно, в резултат на болестно психическо състояние, неспособно да се
предпази от автомобила. Степента на това
съпричиняване съдът определя на 50 %,
поради което и редуцира така определеното обезщетение на по
50 000лв за всеки един от ищците.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съдия
: