№ 35
гр. Айтос, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100976 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Р. М. Х., ЕГН **********, съд.
адрес: ***, чрез адв. Р.И., против Ш. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди, че с
ответника били съселяни, като на 18.2.21г. страните се видели на центъра на с.Л.,
разговаряли за кратко, след което ответникът му нанесъл силен удар в главата, от който
ищецът паднал на земята. Сочи, че му била указана лекарска помощ след твърдения
инцидент, като в следствие на извършеното от ответника получил разкъсно-контузна рана в
областта на носа, кръвонасядане в лява вежда, кръвонасядане и оток на ляв горен клепач,
търпейки неимуществени вреди – болки, страдания и стрес. Твърди, че по случая били
образувани ДП, което било прекратено от РП, НЧХД, прекратено от РС, т.к. на ответника
било наложено наказание глоба по реда на УБДХ за извършеното на 18.2.21г. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно
плащане. Претендира разноски.
Ответникът не е подал ОИМ в срок. В о.с.з ответникът се явява лично, като не
оспорва изложената в ИМ фактическа обстановка, признавайки, че на 18.2.21г. се видели с
ищеца на центъра на с.Л., разговаряли за кратко, след което ответникът нанесъл на ищеца
удар в главата, от който ищецът паднал на земята. Оспорва иска по размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства /вкл. тези по АНД № 67/21 г. по описа
на РС Айтос/, че на 18.2.21г. страните се видели на центъра на с.Л., разговаряли за кратко,
1
след което ответникът нанесъл на ищеца удар в главата, от който ищецът паднал на земята и
загубил съзнание, както и че след инцидента ищецът получил леки телесни увреждания
/разкъсно-контузна рана в областта на носа, отоци и кръвонасядания по лицето и
крайниците – л.3 от делото/, причинени от удар с юмрук, водещи до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Представени са и медицински документи за състоянието на
ищеца /ЕР на НЕЛК от 21.12.2009г./.
С влязло в сила решение от 19.02.21 г. по АНД № 67/21 г. по описа на РС Айтос,
ответникът Ш. М. И. е признат за виновен за това, че на 18.02.2021 г., около 10:00 часа в с.
Л. на центъра на селото пред търговски обект „***“ – хранителен магазин, нанесъл побой
над лицето Р. М. Х. от с. Л., общ. Р., с което нарушил обществения ред и спокойствие, като
на ответника на осн. чл. 6, ал. 1, б."а" във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за вмененото нарушение по чл.1, ал.2
от УБДХ.
От показанията на свид.Е.М., преценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че
страните се срещнали на 18.2.21г. на центъра на с.Л., при която след кратък разговор
ответникът нанесъл на ищеца удар в лицето, като последният паднал, което наложило да му
се окаже лекарска помощ. Ищецът постъпил в лечебно заведение, т.к. получил травми по
лицето, течала му кръв, където останал за кратко. Дава показания, че ищецът не искал да
остане в болницата, прибрал се вкъщи и след инцидента имал гадене, разстройство и се
възстановявал психически от инцидента, като продължавал да изпитва страх и избягвал да
се среща с ответника.
При тази фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно чл.45 ЗЗД отговорността за причинени вреди изисква наличие на следните
предпоставки: противоправно деяние, което да е извършено от делинквента, наличие на
вреди в патримониума на пострадалия, както и причинна връзка между противоправното
деяние на делинквента и настъпилите вреди. Вината при непозволеното увреждане съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С такава правна последица се ползва и решението
по чл.78а НК, но не и решението, постановено по УБДХ. Съдебното решение, с което по
УБДХ посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 ЗЗД е бил признат за
виновен в извършване на непристойна проява по отношение на пострадали лица, не
обвързва гражданския съд по иска за обезщетение за вреди от същата проява със
задължението по чл.300 ГПК, но съдът не следва да игнорира като доказателства данните за
фактическата обстановка в акта за констатиране на дребно хулиганство, подписан от
нарушителя - ответник в гражданския процес, показанията на полицая, служебно съставил
доклад по случая, а също и изявленията на ответника относно фактически обстоятелства при
инцидента, отразени в протокола от с.з. в производството по УБДХ или в констативния акт,
явяващи се от решаващо значение за гражданската му отговорност. Преценката на всички
2
относими доказателствата по делото е задължение на съда /Р. № 166 от 3.08.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1065/2010 г., III г. о., ГК/.
В настоящото производство са безспорно установени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, осъществено от ответника спрямо ищеца
/обстоятелствата, при които е нанесен ударът, механизма на увреждане, вредоносния
резултат, като вината на ответника се презумира, т.к. доказателства, оборващи презумпцията
не са представени/, т.е. искът е доказан по основание. Затова за ответника възниква
задължение да обезщети вредите, които са били причинени на ищеца от осъщественото
противоправно деяние от 18.2.21г. Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се
преценяват по справедливост от съда. Понятието "справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Това са
обстоятелствата, свързани с отрицателните изживявания за ищеца от инцидента- търпените
от ищеца болки, страдания и стрес в следствие на получените от него на 18.2.21г. леки
телесни увреждания, нанесени му от ответника. При съвкупна преценка на доказателствата,
като съобрази вида и характера на вредата, относително кратките болничен престой и
възстановителен период, както и липсата на други късни прояви и усложнения на
здравословното и психическото състояние на ищеца, както и възрастта и заболяванията на
последния, съдът намира, че обезщетението, което съответства на описаните болки,
страдания и неудобства, преживени от ищеца, определено по справедливост е в размер на 2
000 лв. Този размер според състава е съобразен с икономическите условия в страната към
момента на увреждането и е достатъчен за репариране на понесените от ищеца физически и
психически болки и страдания, като за горницата до 8 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на ищеца се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в
размер на 280 лв. – съразмерно на уважената част от иска. Относно сумата от 75 лв. –
депозит за свидетели съдът намира, че предвид неявяване на тримата свидетели, за чието
призоваване е бил внесен депозита, респ. неизразходването на сумата, същата подлежи на
възстановяване на страната /Определение № 407 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 746/2016 г. на
ВКС/. Ответникът също има право на разноски, но такива не следва да му се присъждат, т.к.
нито са поискани, нито се устаановява да са сторени от страната.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД Ш. М. И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. М. Х., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. Р.И., сумата от 2 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и
страдания вследствие на нанесен му от ответник удар с юмрук в лицето на 18.02.2021 г. в
3
центъра на с. Л., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно
плащане, както и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 280 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за горницата над 2 000 лв. до предявения размер от 8000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4