Определение по дело №572/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред Окръжен съд е образувано по частна жалба от защитника на подс. Н. Т. против определение, постановено от Районен съд – Б. в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2012 год. по НОХД № 298 по описа за 2010 год., с което по реда на чл. 270 от НПК изпълняваната от него марка за неотклонение “ гаранция” в размер на 1000 лева е изменена в “Задържане под стража “ , основано на чл. 66 НПК.

Частната жалба е с искане атакуваният акт да бъде отменен и е аргументирана с довода, че подс. Т. не е знаел за образуваното срещу него съдебно производство, нещо повече липсват каквито и да било данни , че след 31.01. 2007 год. е надлежно уведомен за продължаването на наказателното производство, поради което и не е предоставил новия си адрес ; след като е разбрал за съдебното производство той не е възпрепятствал развитието му, тъй като ход на съдебното следствие е даден в негово отсъствие и са извършени почти всички процесуално-следствени действия; подс. Т. не е доведен от Р Франция в изпълнение на европейска заповед за задържане , издадена от БРС, а по такава от РП-Т. и то в нарушение на правата му по специалния закон; обезпечаването на личното участие на под. Т. би могло да се постигне и друга марка за процесуална принуда , със забрана да напуска пределите на страната ни, поради което и задържането му не е оправдано. Окръжният съд намира, че частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Релевантните за произнасянето факти са:

Подс. Н. Т. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 156, ал.2 , т.1 и 2 , вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК и от 15.09.2008 год. е изпълнявал марка за неотклонение „гаранция”, която му е определена след привличането му като обвиняем в хода на досъдебното производство. Само дни след това - на 21.09. 2008 год. той е напуснал страната ни през ГКПП - Русе Дунав мост, посока Франция и до съдебното заседание, проведено на 13.12.2011 год., наказателното производство е продължило в негово отсъствие. Вино от изричния документ , датиран с 20.10.2011 год. от Главна П. на Апелативния съд на Париж / стр. 671 от съд.дело/, Парижкия апелативен съд е предал Н. Т. на съдебната власт на България за изпълнение на европейска заповед за арест , издадена на 18.07. 2011 год., а такава е тази отправена от РС- Б., като предаденото лице не се е оказал от правилото за специалност. Предаването на Т. от същата изпълняваща държа е поискано и въз основа на заповед за арест, издадена от РП-Т. с цел провеждане на наказателно преследване по дъсъдебно производство, която е от 18.01. 2011 год. / копието от нея е постъпило при обмен на информация с Министерство на правосъдието/. От писмо на стр. 680 от ВКП отдел „МПС” се установява, че с постановление на ВКП от 31.10.2011 год. Т. е екстрадиран от Р Франция на 04.11.2011 год. и е настанен в ОС „ИН” Сл. арести –Т.” , именно по ЕЗА на РП-Т. от 18.01.2011 год. С протокол по чл. 61 , ал.3 , във вр. с чл.19, ал.1 и 2 ЗЕЕЗА на 16.11.2011 год. той е запознат с постъпилото искане от РС - Б. за призоваваното му и явяването му в качеството на подсъдим по НОХД № 298/10 год. по описа на същия съд и Т., декларирайки в присъствието и на свой З. , че e разбрал смисъла на направения от него отказ от принципа на особеността, е дал съгласие да бъде преследван , задържан и наказван от компетентните органи в страната ни не само за престъплението , описано в ЕЗ от 18.01.2011 год. на РП-Т., но и за всяко друго , извършено от него преди предаването му по заповедта.

В съдебното заседание на 13.12.2011 год. той се е явил, представен от органите на ОЗ „ Охрана”, тъй като за нуждите на разследването, водено от РП- Т. на 07.11.2011 год.е задържан под стража.

В следващото съдебно заседание , без отправено искане от страните по делото, е постановено обжалваното му задържане , като основано на това, че Т. е нарушил мярката си за неотклонение, тя е заменена със “Задържане под стража”, тъй като е налице опасност той да се укрие отново и да извърши престъпление.

Преди аргументирането на съгласието с изводите за наличието на основание за заменяване на изпълняваната мярка с по-тежка, поради нейното нарушаване и тази , защо именно задържането е най-адекватната на целите мярка, се налага с особена важност да се изложат съображението за тава, че е възможно Т. да бъде задържан в съдебното производство по НОХД № 298/10 год. по описа на РС-Б. . Фактически той е предаден на българските съдебни власти въз основа на ЕЗЕ , за провеждане на наказателно преследване , но по досъдебно производство , наблюдавано от РП-Т. и само защото изрично се е отказал от принципа на особеността / с съдържание определено от чл. 61 от ЗЕЕЗА /, то задържаното му по НОХД по описа на РС - Б. не е в негово нарушение. Фактът , че изпълняващата държава е уважила и искането за предаването му въз основа на ЕЗА на РС-Б. , без Т. да се отказал от правилото на специалността, не променя този извод, защото той не касае задържането му за престъплението , за което е издадена заповедта. С оглед на тази съображения неоснователен е доводът , изложен в жалбата, че задържането на Т. е в нарушение на правата му по специалния закон.

Преценката на районния съд за наличието на основание за заменяване на изпълняваната мярка с по-тежка, поради нейното нарушаване е правилна, тъй като Т. с пребиваването си извън предалите на страната , безспорно е напуснал и то без разрешение местоживеенето си, дни след като е узнал за наложената му марка за неотклонение. Именно защото основанието за приложението на чл. 66 НПК е това , без обсъждане като ирелевантни, следва да се оставят доводите в частната жалба за това, че не е знаел за образуваното срещу него съдебно производство, че липсват каквито и да било данни , че след 31.01. 2007 год. е надлежно уведомен за продължаването на наказателното производство, поради което и не е предоставил новия си адрес.

Заменяването на “гаранция” -та с най-тежката от мерките за неотклонение също е правилно, поради установяваща се и от въззивния съд опасност подсъдимия Т. за бъдеще да има неправомерно поведение. Опасението , че може да се укрие е реално при съобразяване на данните , че веднъж вече е напуснал страната ни само няколко дни след като е привлечен като обвиняем. От тези пък , че във Франция е и изтърпявал наказание лишаване от свобода за времето от 21.10.2010 год. до 30.05.2011 год. / видно от представения с частната жалба документ/, а и преди това е излежавал и присъди от съдебните органи на Германия и Франция , влезли в сила през 1995 год. и 13.09. 2006 год. за тежки престъпления / видно от справката от Централното бюро за съдимост към Министерство на правосъдието на стр. 232 - 242 от съдебното дело/ обективират опасност да извърши престъпление. Опасението, като основание за задържането под стража, е реално с оглед личността му. Обремененото съдебно минало на подсъдимия само по себе си показва наличието на една трайна антисоциална нагласа за противоправно поведение и склонност към извършване на престъпления .

Доводите от жалбата, че подс. Т. не е възпрепятствал развитието на наказателното производство, тъй като ход на съдебното следствие е даден в негово отсъствие и са извършени почти всички процесуално-следствени действия, нямат отношение към задържането, тъй като нито една мярка за неотклонение няма за цел да гарантира присъствието на подсъдимия в съдебното производство.

Мотивиран по този начин и на основание чл. 345 ал.3 , Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение , постановено от Районен съд – Б. в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2012 год. по НОХД № 298 по описа за 2010 год., с което по реда на чл. 270 от НПК изпълняваната от подс. Н. Т. марка за неотклонение “ гаранция” в размер на 1000 лева е изменена в “Задържане под стража “ , основано на чл. 66 НПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.