М О Т И В И
към Присъда № 73/24.06.2020 г. по н.о.х.д.
№ 1767/20 г. на СГС (НО, 30 с.)
--------------------------------------------------------------------------------
І.
Делото е разгледано по реда на чл. 371, т.2 от гл. ХХVІІ на НПК по
повдигнатото срещу подс. Н.П.Д., с ЕГН: **********, обвинение
за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл.
342, ал.1 НК, за това, че около 11.30 ч. на 25.10.2017 г. в гр. София, при
управляване на моторно превозно средство (л.а. „Ситроен Ксара
Пикасо“, рег. № СА ******) по време на маневра „движение назад“ по ул.
„Константин Фотинов“, нарушила правилата за движение
по чл.40, ал.1-2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на В.К.Л.(ЕГН: **********).
Описаните в обстоятелствената част
на обвинението факти са признати от подс. Д., която е
дала съгласие за тях да не се събират доказателства. В заключителните си
пледоарии страните не оспорват тези факти, а излагат единствено своите
съображения по правната им интерпретация и дължимото наказание: според прокурора от СГП – касае се за деяние,
извършено поради самонадеяност (като по-тежко укорима
форма на непредпазливост), което следва да бъде санкционирано с 3 години
лишаване от свобода, с отложено изпълнение по чл. 66 НК за 5 години и с
лишаване от правоуправление за срок от 2 години; според адв.
В., повереник на тримата
конституирани частни обвинители (П.А.Л., А.П.П. и И.П.Д.)
– превесът на отегчаващите обстоятелства, специалната и генералната превенция
на наказанието „лишаване от свобода“ в случая налагат определянето му в максималния размер (6 години), редуцирането
му с една трета до 4 години (чл. 58а, ал.1 НК) и изтърпяването му при
първоначален общ режим; според адв. С., защитник на подсъдимата Д. – признатите
от нея факти не сочат на самонадеяно поведение и на едно от нарушенията,
инкриминирани в обвинението (по чл. 40, ал.1 ЗДвП), поради което същият моли
съда да приеме, че деянието е извършено по небрежност, при многобройни
смекчаващи обстоятелства (поведението на водача при самия инцидент;
психично-емоционалните проблеми, изживени от Д. след произшествието; нейните
възраст и трудови ангажименти; инцидентният и изолиран характер на случая в
житейския път на подзащитната му и т.н.) и следва да
бъде минимално санкционирано с лишаване от свобода за срок от 1 година и
отлагане на изпълнението по чл. 66 НК за 3 години. В пледоарията си и своята последна дума самата
подсъдима изразява съжаление за станалото и изказва пред присъстващите в залата
частни обвинители своите съболезнования за починалата им роднина.
ІІ.
За да изясни делото о т ф а к т
и ч е с к а с т р а н а, Софийският градски съд
съобрази, че при установяване на съставомерните факти
в процедурата по чл. 371, т.2 НПК е ограничен от описанието на процесните събития в обстоятелствената част на обвинителния
акт (чл.373, ал.3 НПК). Прокурорът ги е изложил подробно и последователно,
съчетано с някои „несъставомерни сюжети“, но за относими към инкриминираното деяние съдът намери единствено
следните обстоятелства:
Подсъдимата Н.П.Д., с ЕГН: **********,
е родена на *** ***. Тя е българин, български гражданин, със средно образование, неосъждана; работи като маникюрист и живее в гр. София, ж.к. „*********Към
дата 25.10.2017 г. била правоспособен водач на МПС (категория „В“, със СУМПС №
*********) и ползвала лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“, с рег. № СА ******.
В предиобедните
часове на 25.10.2017 г. подс. Д. пристигнала с
горепосоченото превозно средство в ресторант „Магнолия“ (гр. София, кв. „Васил
Левски“, ул. „Бесарабия“ № 35), където работила като сервитьор. Около 11.30 ч.
излязла от заведението и решила да препаркира колата
си, която първоначално била оставена на неудобно за движението място, в близост
до кръстовището, образувано между улиците „Бесарабия“ и „Константин Фотинов“. Влязла в автомобила, включила двигателя и
предприела маневра на заден ход по ул. „К. Фотинов“
(леко диагонално спрямо оста на улицата) в посока от кръстовището с ул. „Бесарабия“ към ул.
„Витиня“. При тези нейни действия Д. не спазила стриктно задължението си като
водач на МПС да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство през
задните и страничните стъкла и не помолила никой от намиращите се в ресторанта
нейни колеги да излезе, за да й съдейства, като стои край автомобила и
сигнализира за евентуално появили се препятствия.
Междувременно, докато траела провежданата от подсъдимата маневра
„движение назад“, по левия тротоар на ул. „Бесарабия“, с намерение да пресече
кръстовището с ул. „К. Фотинов“ в посока към р-т
„Магнолия“, се приближила 66-годишната пешеходка В. К. Л.. Тя започнала да
пресича широкото 14 метра платно на ул.
„К. Фотинов“ и достигайки до около 12,5-13,5 метра от
ширината (на около 0,5 – 1,5 метра преди бордюра) преминала от ляво на дясно
зад движещия се с около 10 км./ч. на заден ход автомобил, управляван от подс. Д.. Поради пренебрегването на горепосочените пътни
правила, последната не успяла да възприеме пешеходката и с левия заден край на
превозното средство ударила Л. и я повалила по гръб на земята. Тъй като изобщо
не разбрала за настъпили инициален удар, продължила движението си назад и
превозното средство преминало над тялото на падналата пешеходка, което било
затиснато. Подсъдимата спряла автомобила, когато неговото задно дясно колело се
намирало вече на около 3,5 метра от десния бордюр на ул. „К. Фотинов“.
Веднага след инцидента преминаващи в близост граждани (сред които и св.
Георги Младенов) повдигнали процесното превозно
средство и извадили тялото на пешеходката Л., която към този момент – въпреки
травматичните увреждания – все още била жива. Повиканият на мястото екип на Спешна
помощ я транспортирал до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където в 12.09 ч.
била приета в кома в противошоковата зала. В 12.50 ч.
на 25.10.2017 г. В. Л. починала в резултат на причинената при произшествието
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма (изразяващи се в оток на главния и
малкия мозък и хеморагичен шок и довели до бързо
прогресираща сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност).
ІІІ.
При анализа на д о к
а з а т е л с т в а т а, събрани в хода на разследването, съдът
прецени, че същите подкрепят в значителна степен направеното от подс. Д. самопризнание в с.з. на 24.06.2017 г. (чл.372,
ал.4 НПК), поради което ги взе предвид
при формиране на изводите си.
Обстоятелствата, свързани с
движението на процесния автомобил, неговата локация
преди и след предприемането на инкриминираната маневра и мястото на удара с
починалата по-късно пешеходка Л., се изясняват от изготвения протокол за оглед,
приложените към него скица и фотоалбум (л. 6-11 от д.п.). Че тялото на Л. е
било ударено със задната част на превозното средство, а след това е попаднало
под него, става ясно и от показанията на св. А.Я.(л. 13 от д.п.), който по
същото време се е намирал в ресторанта и след като е чул писъка от удара,
незабавно е отишъл при автомобила, възприемайки подаващите се под колата крака
на прегазената пешеходка. Фрагмент от тези събития е потвърден и в показанията
на св. Г.М.(л. 28 от д.п.), който (без да е очевидец на самия удар) се е
намирал в близост до произшествието и е дошъл на помощ в изваждането на все още
живата пострадала заедно с други отзовали се граждани. Самата подсъдима също не
е отрекла описания в обвинението механизъм на изследваното ПТП. Пред разпитания
в качеството на свидетел полицейски служител Д. (л. 32 от д.п.), който е
участвал в повикания на мястото екип, Д. е потвърдила, че произшествието е
настъпило при извършвана от нея маневра на заден ход. Дори да съдържат т.нар.
„производни доказателства“ за процесните събития,
показанията на този свидетел не са изолирани и на практика се намират в синхрон
с останалите материали по делото, поради което използването им е напълно
допустимо.
Ползвайки показанията на св. Я. и данните от протокола за оглед и скицата
към него, инженерните специалисти П. и А., участвали в комплексната тройна АТЕ
(л.37 и сл. от д.п.), са дали обосновано заключение, в което са описали по
същия начин механизма на произшествието (по отношение на движението на
автомобила, мястото на удара с тялото на Л., отстоянието
от двата бордюра на ул. „К. Фотинов“, установената
скорост при движението на заден ход - 10
км., и т.н.). Няма причина съдът да поставя под съмнение тяхното заключение,
защото то не само съответства на житейската логика на събитията, но и е
основано изцяло на наличните доказателствени
източници на информация. Анализирайки начина, по който са протекли събитията,
вещите лица са заключили, че инцидентът е предизвикан от „субективното поведение на водачката Д., която е предприела маневра
„движение назад“, без да се убеди и осигури безопасно извършване на тази
маневра“, както и че в момента на удара подсъдимата не е могла да възприеме
пешеходката чрез огледалата за обратно виждане, но „… директно през стъклата на автомобила е имала такава възможност“. Така,
на практика е застъпен изводът, че произшествието е било предотвратимо (т.7.2.
от заключението). Още повече, че нито един от разпитаните по делото свидетели
(съответстващи на установените в самото начало около местопроизшествието лица)
не е заявил, че преди да предприеме инкриминираната маневра, подсъдимата Д. е
търсила съдействие, за да си осигури някой, който да й сигнализира за
опасности. Що се отнася до медицинската причина за смъртта на В. Л., изследвана
също в рамките на коментираната комплексна експертиза от в.л. П., съдът възприе
с доверие заключението, че тежката комбинирана травма (черепно-мозъчна, гръдна
и коремна), довела до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, се намира в
пряка причинно-следствена връзка с леталния изход. Същата теза е възприета и в
по-рано изготвената СМЕ на труп, № 10-Н-412/2017 г. (л. 35 и сл. от д.п.) от
вещите лица П. и Ч.. Датата и часът на смъртта на починалата Л. са отразени в
приложения като писмено доказателство препис от акт за смърт № 716/27.10.2017 г. (л. 93 от д.п.).
Техническата експертиза на в.л. Е. Л. (№ 122-Ф/2019 – л. 62 и сл. от
д.п.) е анализирала поредността и заявителите на
постъпилите обаждания в националната информационна система „112“ по повод
произшествието (данни, съдържащи се и в
приложената на л. 117 от д.п. справка), но по делото този въпрос щеше да има
значение, единствено ако се твърдеше (в обвинителния акт или от някоя от
страните), че подсъдимата е лицето, което е инициирало първото обаждане,
доколкото то би могло да се разглежда
като проява на помощ за все още живия пострадал.
ІV.
Преценявайки о т п
р а в н а с т р а н а установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че наказателната
отговорност на подс.
Н.П.Д. следва да бъде ангажирана за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че при управление на МПС, тя
е нарушила правилата за движение и така
по непредпазливост е причинил смъртта на В. К. Л..
Качествата на подс. Д. като наказателноотговорно
лице и годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били
поставяни под съмнение по делото. Няма данни за невменяемост, които да
изключват наказателната й отговорност, нито специфични законови изисквания за
субекта на деянието по чл. 342, ал.1 НК, на които Д. да не отговаря.
От обективна страна, при управляване на моторно превозно средство (л.а.
„Ситроен Ксара Пикасо“, рег. № СА ******) по време на
маневра „движение назад“ подсъдимата е нарушила правилата за движение, с
което е реализирала изпълнителното деяние на основния състав на този вид
престъпление по транспорта, регламентиран в чл. 342, ал.1 НК. По същество, тя
не е изпълнила задължението, произтичащо от чл. 40, ал.2 ЗДвП за всеки водач в
подобна ситуация – „…непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство“, а
когато това е невъзможно – „… да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“. Така е, защото при
установена възможност за директна видимост през стъклата на автомобила или за
привличане на трети лица, които да й асистират, подс.
Д. е игнорирала тези фактори и е предизвикала иначе предотвратимия удар между
задната част на колата и тялото на починалата. При правната квалификация на
допуснатите нарушения в обвинителния акт прокурорът е включил и правилата за
поведение по чл. 40, ал.1 ЗДвП (относно задълженията на водача преди да започне
движение назад „…да се убеди, че пътят зад превозното средство е бил свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението), но в случая деецът следва да бъде оправдан частично за тях, тъй като те са неотносими
към спецификата на конкретния казус. При фактическото описание на обвинението
(което на практика подс. Д. е признала) никъде не е
посочено, че пешеходката Л. се е намирала зад процесния
автомобил в момента на потеглянето му, за да е приложима и хипотезата на чл.
40, ал.1 ЗДвП. Напротив, твърди се, че Л. е слязла на пътното платно на ул. „К.
Фотинов“ в опит да го пресече във времето, в което
вече управляваното от Д. превозно средство се е движело назад. Което всъщност
сочи, че единствено приложимото в случая задължение за водача е било това по
чл. 40, ал.2 ЗДвП.
Допуснатото от подс. Д. нарушение на правилата
за движение се намира в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен
съставомерен резултат – смъртта на 66-годишната
пешеходка В. К. Л., регламентирана като признак по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК.
Леталният резултат се дължи както на първоначалния (инициален) удар, така и на
последвалото преминаване на автомобила върху тялото на повалената пострадала и
настъпилите вследствие на тях множество несъвместими с живота травми. В тази насока съдът констатира известно съпричиняване на резултата от страна на самата пешеходка
(която от своя страна не е изпълнила задължението си при пресичане на платното
за движение да премине по пешеходна пътека и да се съобрази с приближаващите
превозни средства – чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП), но въпросният извод не засяга като
цяло наказателната съставомерност на деянието и
по-скоро следва да бъде обсъден при индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна, към деянието и причинения с него престъпен резултат
подс. Д. се е отнесла непредпазливо, поради
което поведението й попада под част от признаците на чл. 343 НК. Тя е действала
по небрежност
(несъзнавана непредпазливост), тъй като не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици (произшествието и смъртта на
починалата Л.), но е била длъжна и е
могла да ги предвиди (чл.11, ал.3, предл. І-во НК). Задължението
да предвиди съставомерните последици на поведението
си Д. е имал по силата на вече цитираната разпоредба на чл. 40, ал.2 ЗДвП.
Регламентираният в нея режим обвързва водачите във всеки един момент при
маневра на заден ход да наблюдават пътя зад превозното средство (именно цел
евентуална поява на опасности по платното), а при невъзможност за това – да
осигурят лице, което да им сигнализира. Подсъдимата
е разполагал и с възможност да
предвиди удара и да избегне причиняването на смъртта, както в обективно
отношение (защото пешеходецът Л. е могла да бъде възприета през стъклата на
автомобила), така и в субективен план (доколкото не е била ограничена от физически или психически фактори да възприеме
Л. и да спре превозното средство).
Не може да бъде споделена предложената в обвинителния акт и поддържана от
прокурора теза, че в конкретния случай деецът е проявил самонадеяност, вместо
небрежност. Така претендираната от СГП по-тежко укорима форма на непредпазливостта щеше да е налице, ако
подсъдимата беше предвидила настъпването на общественоопасните
последици на поведението си (удара с тялото на Л. и последвалата й смърт), но е
смятала, че ще ги предотврати. Или казано с други думи, да се твърди, че в
хипотеза като процесната деецът е проявил
самонадеяност, означава да се докаже, че той е възприел (визуално) преминаващия
зад автомобила пешеходец и въпреки това е продължил предприетата назад маневра,
мислейки, че удар няма да настъпи. А такива факти не са описани в обвинителния
акт и не са установени по делото.
V.
Съдът индивидуализира н а к а з а н и е т о на подс. Н.Д.
съобразно специалното правило по чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото наказанието,
предвидено в случаите на чл. 343, ал.1, б. „в“ НК, е лишаване от свобода,
приложима се явява разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК. В изпълнение на нейните
предписания, съдът най-напред определи размера на посочената санкция (в пределите между 2 и 6
години ЛС) съобразно общата норма
на чл. 54, ал.1 НК, като отчете такива
по степен и превес смекчаващи обстоятелства, които налагат срокът да бъде
сведен в близост до минимума – 3 години лишаване
от свобода. Това е целесъобразно не
само поради чистото съдебно минало на подс. Д.,
изразеното от нея признание още в досъдебното производство, трудовата й
ангажираност, данните за здравословни (психично-емоциолнални)
проблеми при нея и трудова ангажираност (събрани въз основа на писмените доказателства,
приети в с.з. на 24.06.2020 г. – 29 и сл. от н.о.х.д. ), но и поради отчетения
донякъде принос на починалата пешеходка към
настъпилото произшествие. В същото време, изброените дотук смекчаващи факти не
са нито изключителни, нито многобройни, за да позволят приложение на чл. 58а,
ал.4, вр. чл. 55 НК, каквито претенции има защитата.
Все пак, в противоположна посока следва да бъдат отчетен самият механизъм на
транспортното произшествие, при който - въпреки първоначалния (инициален) удар
и възможността да спре незабавно, подсъдимата е продължила маневрата назад и е
преминала през тялото на пешеходката, затискайки същото под автомобила.
Индивидуализираната санкция в размер на 3 години лишаване от свобода
следва да бъде редуцирана по зададения в чл. 58а, ал.1 НК алгоритъм – чрез
намаляване на същата с една трета и свеждането на крайния размер на наказанието
до 2
години. Съдът прецени, че следва да отложи изпълнението на
същото при условията на чл. 66, ал.1 НК. За постигането на неговите цели и
преди всичко – за поправянето на подсъдимата, не е задължително тя да изтърпява
ефективно наложената санкция. Освен, че в случая деецът е с чисто съдебно
минало (което премахва юридическите пречки за прилагането на чл. 66 НК), следва
да бъдат съобразени и други фактори в подкрепа на „условното осъждане“,
доказателства за които бяха събрани в с.з. на 24.06.2020 г. – трудовата й
ангажираност, сравнително младата възраст, необходимост да се грижи за
малолетния си син чрез полагането на труд и осигуряване на средства. Нещо
повече, от поведението на самата подсъдима в откритото заседание съдът придоби
непосредствени впечатления, че дължимият спрямо нея
поправително-превъзпитателен процес (в контекста на чл. 36 НК) не само е
започнал успешно, но може да бъде изпълнен без ефективно изтърпяване на
санкцията. Фактът, че по време и преди последната си дума Д. не само изрази
искрено съжаление за случилото се, но и поднесе лично своите съболезнования на
присъстващите трима частни обвинители, е достатъчна индиция,
че подсъдимата е осъзнала допуснатата от нея житейска грешка (макар и
непоправима от гледна точка на пострадалите лица), от която е извела своята
поука. Поради това, не се налага и
размерът на дължимия изпитателен срок да бъде по-висок от минимално
регламентирания в чл. 66 НК – три години.
Закономерна последица от квалифицирането на деянието като престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „в“ НК е и изискването на дееца „във всички случаи“ (чл. 343г НК) да бъде наложено кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т. 7 НК (лишаване
от право да се упражнява определена дейност, в конкретната хипотеза – управляване
на МПС). Доказателствата, че подс. Д. е правоспособен
водач позволяват прилагането на
посочената санкция, а нейната продължителност съдът индивидуализира в размер на
2 години, преценявайки, че не е необходимо завишаване при условията на чл. 49,
ал.2 НК.
VІ.
Признаването на подс. Д. за виновна предпоставя и осъждането й да заплати направените по делото
р а з н о с к и – чл. 189, ал.3 НПК. Те са формирани изцяло в
досъдебното производство от заплатените на вещите лица възнаграждения в общ
размер на 818 лв. и следва да бъдат възстановени по сметка на МВР. Към това
следва да се прибави и осъждането за сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По тези съображения, СГС/НО, 30-ти състав, постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: