Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./19.11.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 330/2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118,
ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.Г.П., ЕГН **********,***,
против решение № 21/23.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е
отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/22.04.2021 г. на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което й е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б,
ал. 1 от КСО. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на
материалния закон. Счита се за неправилен и незаконосъобразен доводът на
административния орган, че единствено приложима спрямо жалбоподателката е
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО и след като не отговаря на условията за
пенсиониране по тази разпоредба, тя няма право на друг вид пенсия. Твърди се,
че такова ограничаване на правото на пенсия, основано само на положения
осигурителен стаж като държавен служител, не е предвидено в нито една
разпоредба на българското и европейското законодателство. Оспорва се и доводът на
административния орган по отношение на възможността с подзаконовата разпоредба
на чл. 18, ал. 4 от НПОС да се ограничава приложението на законовата норма на
чл. 69б, ал. 1 от КСО. Счита се, че този довод противоречи на императивната
разпоредба на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Сочи се, че законът не обвързва
приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО с липсата на предпоставки за отпускане на
пенсия по чл. 69 от КСО, поради което такова изискване не може да бъде
въвеждано в подзаконов нормативен акт. Твърди се, че ограничителното тълкуване
и прилагане на чл. 18, ал. 4 от НПОС само по отношение на лицата, които не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО
поради недостигащ осигурителен стаж, противоречи на принципите по чл. 3, ал. 3
от КСО и чл. 8, ал. 1 от АПК. По тези съображения се иска отмяна на оспореното
решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане и
произнасяне по същество при съобразяване с материалния закон, както и присъждане
на сторените разноски по делото.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена
като неоснователна. Твърди, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл.
69, ал.2 от КСО, нито на условията по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, поради
което не й се полага пенсия за ОСВ.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от
легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че със заявление с вх. № 2113-24-295/24.03.2020 г. до
ТП на НОИ – Добрич Н.Г.П. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като е приложила документи за прослужено време в структурите на
МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР за периода 01.03.2000 г. –
23.03.2021 г.
Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич се е
произнесъл по заявлението с разпореждане № **********/22.04.2021 г., с което е
отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателката.
В мотивите към разпореждането е прието, че към датата на заявлението за
отпускане на пенсия П. има навършени 51г 01м 28д. Признат й е осигурителен стаж
като държавен служител по ЗМВР – 21г 09м 16д, както и осигурителен стаж от ІІІ
категория - 08г 07м 21д. Прието е, че общият й осигурителен стаж, превърнат към
трета категория на основание чл. 104, ал. 4 от КСО, е с продължителност 44г 8м
19д.
Направен е извод, че П. няма право на лична пенсия за ОСВ по чл. 69, ал. 2
от КСО, тъй като няма навършена възраст 53г. и 8м. за 2021 г., както и право на
лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като има изискуемия стаж в
МВР по чл. 69, ал. 2 от КСО – 18 г., има сбор от първа и трета категория труд –
27 години осигурителен стаж, т.е. отговаря на условията за стаж по чл. 69, ал. 2
от КСО, но не е навършила необходимата възраст за пенсиониране по чл. 69, ал. 2
от КСО и няма осигуряване в ППФ. Цитирана е разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от
НПОС, като е прието, че възможността за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО е
предвидена само за лица, които нямат необходимия стаж.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането е обжалвано пред директора
на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 21/23.06.2021 г. е отхвърлил жалбата
срещу него. Решаващият орган е изложил мотиви, че спрямо жалбоподателката като държавен
служител в системата на МВР е приложима специалната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО, в която са предвидени две кумулативно изискуеми условия за пенсиониране –
осигурителен стаж и възраст. Приел е, че П. има необходимия осигурителен стаж,
но не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО - 53г. и 8м. за
2021г., поради което не е придобила право на пенсия по този ред. Посочил е, че нормата
на чл. 69, ал. 1 от КСО регламентира условията за ранно пенсиониране на всички
дейности и професии, които са от първа и втора категория труд съгласно НКТП. Държавните
служители по ЗМВР не са посочени в НКТП. За изрично изброените в наредбата
дейности и професии от първа и втора категория се правят допълнителни
осигурителни вноски в Професионален пенсионен фонд. За жалбоподателката като
държавен служител по ЗМВР не са правени вноски в ППФ. Споделил е доводите на
пенсионния орган за неприложимост на чл. 69б, ал. 1 от КСО с оглед на разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 от НПОС, като е приел, че жалбоподателката не отговаря на
условията в нея, тъй като е придобила необходимия стаж, а не е навършила
изискуемата от закона възраст.
Решението е връчено на П. на 01.07.2021г., като е оспорено в срок пред
съда.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от
компетентни административни органи, в необходимата писмена форма, при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но
при неправилно приложение на материалния
закон.
По делото няма спор по фактите. Основният спорен въпрос между страните е
правен и касае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на лице, което има
прослужено време на длъжност за държавен служител в системата на МВР по смисъла
на чл. 69, ал. 2 от КСО.
За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателката, пенсионният орган е приел, че тя не отговаря на условията за
пенсиониране както по чл. 69, ал. 2 от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални
предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Те са еднакво приложими с оглед на правните последици
като норми от един и същ ранг. Това означава, че при осъществяване на фактическия
състав на една от тях или и на двете следва да се приложи по – благоприятната правна
възможност за заявителя.
По делото няма спор, че за лицето не са налице условията на чл. 69, ал.2 от КСО поради ненавършена пенсионна възраст, с оглед на което следва да се прецени
приложението на чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия, при условие че
са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете. Според т. 2 на чл. 69б, ал. 1 от КСО, от 31 декември
2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на
55-годишна възраст, като за 2021 г. възрастта за жените е 49 години и 8 месеца.
Жалбоподателката е родена на ***г. и към 24.03.2021г. има навършени 51г 01м 23д,
с оглед на което отговаря на условието за възраст. Тя отговаря и на условието
за стаж, като се има предвид, че към датата на подаване на заявлението има осигурителен
стаж от първа категория - 21г 09м 16д. На основание чл. 104 от КСО общият
осигурителен стаж на П., превърнат към трета категория е 44г 11м 18д, поради
което е изпълнено и условието за общ сбор от 94, образуван от възраст и
осигурителен стаж.
Въпреки че към датата на подаване на заявлението всички условия за
пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО са били налице, административният орган е
приел, че на жалбоподателката не следва да се отпуска пенсия, защото не
отговаря на условията за възраст по специалната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО, а
чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложим с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от
НПОС, както и че няма осигуряване в ППФ. Тези изводи на пенсионния орган
противоречат на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са
придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж,
могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От тълкуването на
тази разпоредба не може да се направи извод, че тя е пречка за приложението на
чл. 69б, ал. 1 от КСО при наличие на навършена пенсионна възраст. Неправилно
административният орган е приел, че възможността за пенсиониране по чл. 69б,
ал. 1 от КСО възниква само ако е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69
от КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по
чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират
по-рано при условията на чл. 69б, но не изключва възможността за пенсиониране
на лицата, които изначално отговарят на условията за възраст и стаж по чл. 69б,
ал. 1 от КСО. Обратното разбиране би довело до неравноправно третиране на
лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 3 КСО, държавното обществено осигуряване да се осъществява въз основа на
принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените
лица, равнопоставеност на осигурените лица, както основателно се възразява и в
жалбата до съда. Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4
НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и
чл. 69б от КСО. Тя не може да ограничава действието на нормите на КСО, поради
което при противоречие между двете следва да намерят приложение разпоредбите от
по-висок ранг съгласно чл. 5, ал. 1 АПК. Не се
споделя и стеснителното тълкуване на чл. 69б, ал. 1 от КСО, че той се прилага
само за дейностите и професиите от първа и втора категория труд, посочени в
НКТП, за които се правят допълнителни осигурителни вноски в ППФ. В разпоредбата
е посочено, че лицата, които са работили 10 години
при условията на първа категория труд, имат
право на ранно пенсиониране, без оглед на това дали положеният труд е определен
от първа категория съгласно НКТП или не. В разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от НПОС изрично е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69
от КСО се зачита за първа категория труд. Това означава, че трудът е от първа
категория, а не, че е от друга категория, но за нуждите на осигурителното право
ще се третира като първа категория. Такива разграничения не са направени в
нормативната уредба, поради което и определеният като първа категория труд по
чл. 17, ал. 2 от НПОС попада в приложното поле на чл. 69б, ал.1 от КСО. (В този смисъл решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020
г., VI отд.
на ВАС; решение № 2259 от 18.02.2021 Г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд. на
ВАС). Ето защо, като е приел, че хипотезата на чл.
69б, ал. 1 от КСО е неприложима спрямо жалбоподателката, административният
орган е действал в нарушение на материалния закон и неговата цел. В случая е
безспорно установено, че П. отговаря на условията за пенсиониране по този ред,
поради което неправилно й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане са опорочени по смисъла на чл. 146, т.4 и т. 5
от АПК, поради което следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по същество при съобразяване на указанията относно тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400
(четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 21/23.06.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/22.04.2021
г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на Н.Г.П. *** е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69,
ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО.
ВРЪЩА
преписката на ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Добрич за
ново произнасяне
по заявление с вх.№ 2113-24-295/24.03.2020
г. на Н.Г.П. при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати
на Н.Г.П., ЕГН **********,***, сумата от 400 (четиристотин) лева, сторени
разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия :