Решение по дело №1634/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 12
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20195300501634
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 12

 

гр. Пловдив 06.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                    Председател: Румяна Андреева

                                                                                                 Членове: Пламен Чакалов

        Бранимир Василев

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1634 по описа на 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №1554/23.04.2019г. на Пловдивския районен съд ХІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 10175/18г. по описа на същия съд, с което се осъжда Д.Л.Р., ЕГН: **********,*** да заплати на „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, ЕИК: 8253007180016, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия, бул. Освобождение Е 3, комплекс SPS, ет. 4, оф. 411, представлявано от управителя на клона Д. С., със съдебен адрес:***, оф. 1, следните суми: сумата от 4 292, 28 лева (четири хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) – получени от ответника, но невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на дружеството за извършени таксиметрови услуги за превоз на пътници, които същият е имал задължението да отчете и внесе, съгл. трудовия си договор за длъжността „шофьор на такси”, от които сумата 2182, 59 лева – оборот за м. декември 2016г., от който е внесена само сумата 183, 43 лева, и остава да се дължи 1999, 16 лева, 2113,72 лева – оборот за м. януари 2017г., от който е внесена само 210 лева и остават дължими 1903, 72 лева, и 389, 40 лева – оборот за м. февруари 2017г., изцяло невнесен, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ – 20.06.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 752 лева (седемстотин петдесет и два лева) – деловодни разноски.

Жалбоподателят Д. Л. Р. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска по съображения, изложени във въззивната жалба.

          Въззиваемата страна Такси 1“ ООД, клон Пловдив, ЕИК: 8253007180016 счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

          Предвид доказателствата съдът установи следното: Страните не спорят, а и от приложеното по настоящето гр. д. № 5184/17г. на ПдРС, VІІІ-ми гр. с., се установява, че Д.Р. е заемал длъжността „***“ по безсрочен трудов договор в „Такси – 1“ ООД, клон Пловдив за процесния период.

Работодателят „Такси – 1“ ООД твърди, че за период декември 2016г., януари и февруари 2017г. Д. Р. не е отчел в касата на дружеството сума в общ размер от 4 292.28лв. представляващи неотчетени оборотни средства за извършени курсове - таксиметрови услуги и превоз на пътници.

Р. възразява, че в длъжностната му характеристика, ако е съществувало такова задължение то внасянето на процесния оборот е било задължение на сменника му К., а за разделянето на партидите, по които двамата сменници са внясяли оборотите си жалбоподателят не е уведомен, както и че клиенти са заплащали чрез ваучери таксиметровите услуги, при което пари в касата на дружеството не са плащани, а за зареденото гориво следва да се направи прихващане с реализирания оборот.

Съдът намира, че въззивникът е имал качеството „отчетник” по смисъла на чл. 207 КТ, тъй като неговата трудова функция не би могла да се изпълнява, без получаването, съхраняването и отчитането на парични суми. Този извод се извлича от заключението на счетоводната експертиза, където е посочено, че към всеки пътен лист има приложен дневен финансов отчет, както и от показанията на свидетеля А., които са в същия смисъл. Ето защо жалбоподателят носи отговорност пред работодателят си в пълен размер за неотчетените суми за реализиран оборот.

От заключението на счетоводната експертиза с вещо лице К. се установява, че от месец декември 2016г. е открита отделна партида на Д. Р., който е работил на един и същи автомобил със свидетеля К.. За този автомобил има пътна книжка, която се попълва от съответния водач, който прилага финансов отчет за деня. За периода декември 2016г. - февруари 2017г. съгласно данните в счетоводството на дружеството приходите от таксиметрова дейност възлизат на 4 724.80лв., а са внесени само 393.43лв. като остава невнесена разлика от 4 331.37лв.

От показанията на свидетеля К., който е работил на смени на същия автомобил с Д.Р., се установява, че има два отчета – дневен отчет и отчет на водача и ако не се направи дневен отчет таксиметровия апарат спира да работи. При заплащане с ваучери касовия апарат винаги е включен и работи. След това ваучерите се представят заедно с касовата бележка на касата в дружеството, за да се припаднат от оборота. Когато се представят се представят касови бележки за заредено гориво съответната сума се приспада от дължимия оборот. Тази практика на работа в работодателя се потвърждава и от показанията на свидетеля А., който е ръководител таксиметрова дейност към въззиваемото дружество.

Установеното от счетоводната експертиза, преценено с показанията на разпитаните свидетели обосновават извода, че Д. Л. Р. не е отчел суми от таксиметрова дейност в общ размер на 4 331.37лв. Ето защо искът е доказан по основание. Правилно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съгласно което е недопустимо да се присъжда повече от поисканото районният съд е уважил иска до предявения размер от 4 292.28лв. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Това обстоятелство следва да се съобрази от въззивният съд, който следва да потвърди обжалваното решение до уважения от районния съд размер, предвид разпоредбата на чл. 271, ал.1, изр. последно от ГПК, за да не влоши положението на жалбоподателя.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 600лв. за адвокатски хонорар.

            Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

-стр.3 от решение по гр.д.№2789/07г. на ПОС-

ПОТВЪРЖДАВА решение №1554/23.04.2019г. на Пловдивския районен съд ХІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 10175/18г. по описа на същия съд

ОСЪЖДА Д.Л.Р., ЕГН: **********,*** да заплати на „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, ЕИК: 8253007180016, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия, бул. Освобождение Е 3, комплекс SPS, ет. 4, оф. 411 сумата 600 (шестстонин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                              Членове:1.   

 

 

     

 

                                                                                               2.