Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
05.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 13 с-в в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 12127 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ/отм./, вр. с чл.4, ал.1 ЗГВБ/отм./.
Ищцата С.А.А. твърди, че към датата на отнемане на лиценза на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ - 06.11.2014 г. е била титуляр на влог в размер на
53 351, 50 евро, равняващи се на 104 346, 46 лв./изчислени по
фиксиран курс на БНБ към 06.11.2014г./. Вземането било придобито в резултат на
извършена в нейна полза цесия от С. А.А. /цедент на вземането/, с която последната е прехвърлила
правата си произтичащи от Анекс № 81013 от 23.05.2012 г. за откриване на
банкова сметка ***: ***, BIC: ***слуги за потребители. Твърди, че длъжникът по цедираното вземане – „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ е бил
уведомен за прехвърлянето от С. А. на 04.11.2014., на която дата е била
извършена и самата цесия.
Твърди
също, че поради невключването на вземането от синдиците на „КТБ“ АД /н./ в
списъка с приети вземания на кредиторите, по възражение на ищцата, било
образувано производство по реда на чл.68 ЗБН, по което на 04.05.2018г. е влязло
в сила Решение №2037/21.11.2016г. на СГС, VI-4 състав по т.д. № 3741/2016г., с
което съдът е постановил паричното вземане на С.А. да бъде включено в списъка с
приети вземания на кредиторите „КТБ“ АД /н./. Решението на СГС било потвърдено
от Софийски апелативен съд с Решение № 1933/10.08.2017г. на САС, ТО, V с-в по
т.д. № 399/2017г., по което било отказано допускане на касационно обжалване от
ВКС с Определение № 233/04.05.2018г. на ВКС, ТК, I т.о. по т.д. № 3100/2017г.
Вследствие
на влязлото в сила съдебно решение ищцата отправила многократни покани, както
към синдиците на „КТБ“ АД /н./ - за изпращане на съответната информация към
Фонда за гарантиране на банковите влогове, така и към Фонд за гарантиране на
банковите вземания за предприемане на действия за изплащането на сумите.
Ищцата
твърди, че към момента на завеждане на исковата претенция не са постъпили
плащана от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките към нея.
Моли съдът
да постанови решение,с което да осъди ответника да ме заплати гарантирано по
ЗГВБ/отм./ вземане в размер на 53 351,50 евро, произтичащо от анекс №
81013/23.05.2012г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***, което е придобито по договор за цесия от
04.11.2014г., сключен със С. А.А., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и разноските по делото.
В срока за
отговор на исковата молба ответника - ФОНД З.Г.Н.В.В Б. чрез адв. Д.Л., оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Излага
становище, че исковата молба е недопустима на основание чл.299 ГПК във вр. с чл.69, ал.2 и чл.68, ал.3 от ЗБН.
Аргументира
се с това, че въз основа на влязлото в сила Решение № 2037 от 21.11.2016г. на
СГС, IV-4 състав, по т.д. № 3741/2016г. постановено по реда и при условията на
чл.68, ал.3 от ЗБН, с което е допълнен списъка по чл.67, ал.2 ЗБН с приети вземания
на кредиторите на „КТБ“ АД /н./, по възражение с правно основание чл.66, ал.6
ЗБН предявено от С.А. е установено, че вземането на ищцата/произтичащо от
сключения договор за цесия/ съществува спрямо „КТБ“ АД /н./ в качеството му на
длъжник. Поддържа се, че поради идентичността на вземането в настоящото
производство, титуляр на което е С.А., с вземането, което е било предмет на
т.д. № 3741/2016г., по което е влязло в сила Решение № 2037 от 21.11.2016г. на
СГС, IV-4 състав на основание чл. 69, ал.2 от ЗБН в отношенията между ищцата и
ФГВБ е установено, че длъжник по процесното вземане е „КТБ“ АД /н./. Тези
обстоятелства обуславяли приложимостта на чл.299, ал.2 от ГПК, като исковата
претенция следва да бъде обявена за недопустима.
По
основателността на иска се излагат следните аргументи:
Твърди, че
ищцата не е придобила качеството на вложител съгласно §1, т.3 от ДР на
ЗГВБ/отм./ в „КТБ“ АД /н./, във връзка с банкова сметка ***: ***ма право на гаранция
от ФГВБ относно този влог.
Прави се
възражение, че ищцата не е придобила качеството на вложител в „КТБ“ АД /н./ и
поради нищожност на сключения между нея и С. А. договор за цесия от
04.11.2014г., тъй като същия е сключен с цел заобикаляне на закона и получаване
на по-голям размер на гарантирано вземане от посочения в чл.4, ал.1 ЗГВБ /отм./
- 196 000 лв. Ответникът подробно е изложил своето становище относно
наличието на елементите от ФС на чл.26, ал.1, предл.
2-ро от ЗЗД.
На следващо
място се твърди, че от сключения и приложен по делото договор за цесия между С.
А. и С.А. не става ясно и не може да се установи кое точно вземане, описано в
чл.1 от същия, се прехвърля по силата на договора.
Твърди също
така, че въз основа на извършената цесия не е възникнал влог в „КТБ“ АД /н./,
титуляр по който следва да е С.А., както тя самата твърдяла в исковата си
молба. Излагат се аргументи, че такова правоотношение по влог без изричното
съгласие на „КТБ“ АД /н./ не е възможно да възникне, особено предвид факта, че
договорът за влог се сключвал с оглед личността.
Излага, че
по силата на сключения между С. А./цедент/ и С.А./цесионер/ договор за цесия е настъпило частно правоприемство по отношение на прехвърлените на последната
права. В тази връзка твърди, че поради частния характер на правоприемството
и законово установения размер на гарантираните суми във влоговете –
196 000 лв./чл.4, ал.1 ЗГВБ отм./не е възможно след извършеното прехвърляне
на вземането от С. А., правоприемникът й да получи изплащане на сума, която в
общия си размер с получените до този момент от С. А. суми да надхвърля
законовия размер от 196 000 лв. Твърди се, че цедентът
към процесния момент е получил изплащане на сумата от 106 674, 40 лв.,
което вземане към фонда произтичало от налични други нейни влогове в „КТБ“ АД
/н./. В тази насока се излага, че ако настоящата искова молба бъде уважена и
сумата от 53 351, 50 евро бъде изплатена на С.А. би бил надхвърлен
максимално определения в закона праг от 196 000 лв., който едно лице може
да получи като гаранция по влоговете си, тъй като С.А./цесионер/
се явява частен правоприемник на С. А./цедент/.
Аргументите по това възражение, както и тези по възражението за нищожност са
подробно изложени в точки 4 и 7 от отговора на исковата молба.
На следващо
място твърди, че искът е неоснователен и на основание чл.4, ал.3 от ЗГВБ/отм./
в редакцията й обн. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от
28.11.2014г. - „Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на
извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците разпоредителни
действия с влога в срока на действие на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за
кредитните институции, или след
вземане на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.". Според ответника това следвало да бъде приложимото към
производството материално право, тъй като към датата на започване на
процедурата по изплащане на гарантирания размер по влоговете – 04.12.2014г.
именно тази редакция на закона е била в сила.
Претендира
неоснователност на иска и на основание чл.10, ал.2 от Наредба № 23 на БНБ, тъй
като лице, което претендирало, че притежава влог по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗГВБ, но не било включено в списъците по чл.7, ал.3 от наредбата можело да
предяви писмените си възражения в срок до една година от началния ден на
изплащане на гарантираните размери пред квесторите, ликвидаторите или синдиците
на „КТБ“ АД /н./. Ответникът твърди, че поради липса на подобно възражение,
което се явявало нормативно установено условие за предявяване на иск срещу
него, правата по предявяване на подобен иск от ищцата са преклудирани.
Аргументира
неоснователност и с оглед валутата, в която е предявен искът, а именно евро. По
силата на ЗГВБ /отм./ ФГВБ изплащал гаранциите в лева, като съгласно чл.6, ал.1
от закона, влоговете в чуждестранна валута участвали с левовата им
равностойност определена по курса на БНБ към началния ден на изплащане на
гаранцията оповестен по реда на чл.23, ал.4.
На следващо
място се твърди и неоснователност на претендираната законна лихва от датата на
исковата молба, тъй като съгласно чл.24, ал.2 ЗГВБ /отм./ ФГВБ не дължал лихви
по гарантираните суми.
Ответникът
претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
На осн. чл.219 ГПК съдът е конституирал като трето лице –
помагач на ответната страна - "К.Т.Б." АД /н./.
С отговор
на исковата молба подаден от трето лице – помагач на ответната страна „КТБ“ АД
/н./, дружеството поддържа направения отговор на исковата молба от ФГВБ и
споделя изложените в него доводи.
Твърди, че
исковата претенция е недопустима поради липса на правен интерес от страна на С.А.
и моли съда делото да бъде прекратено.
Излагат се
аргументи и относно основателността на иска, като се твърди, че същият се явява
неоснователен. Твърди се, че за да се ползва придобитото от С.А. вземане от
предоставената от закона гарантираност, то трябва да
произтича от сключен между нея и банката договор за влог, което обстоятелство
би обуславяло качеството и на „вложител“ в „КТБ“ АД /н./. Тъй като договора за
цесия има за предмет прехвърляне единствено на едно или повече вземания/права/,
но не и на самото материално правоотношение между страните, чрез него е
невъзможно да бъде прехвърлено качеството страна по правоотношението/т.ч.
страна по договора за влог/. Твърди се, че поради невъзможността да бъде
прехвърлено чрез договор за цесия качеството „титуляр по договор за влог“ ФГВБ
не може да се суброгира в правата на цесионера спрямо банката, тъй като придобитите средства по
влог в резултат на цесия не отговаряли на легалното определение залегнало в §1,
т.1 от ДР на ЗГВБ/отм./.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приложените по делото доказателства АНЕКС № 81013 към рамков договор за
платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит и РАМКОВ ДОГОВОР за платежни услуги за
потребители се установява, че на 23.05.2012г. С. А.А.
е сключила с „КТБ“ АД /н./ договор за откриване на банкова сметка *** – чл.1 от
АНЕКС № 81013. Номерът на банковата сметка е (IBAN) ***.
По делото
не се спори относно поставянето на „КТБ“ АД /н./ под специален надзор с Решение
№ 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, с което е спряно изпълнението на всички
задължения на банката, а също така е забранено и извършването на дейности
съгласно предоставения и лиценз, за срок от три месеца.
Не се спори
също и по следните факти: С Решение № 73 от 16.09.2014г. на УС на БНБ е удължен
срока на поставения надзор до 20.11.2014г.; С Решение №138 от 06.11.2014г. на
УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата
дата, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД /н./; С
Решение № 61 от 18.11.2014г. на УС на ФГВБ е определена началната дата за
изплащане на гаранция по влоговете в банките – 04.12.2014г.;
Видно от
ДОГОВОР ЗА ЦЕСИЯ /л.8-10/ се установява, че на 04.11.2014г. С. А.А., в качеството си на цедент, е прехвърлила на С.А.А. /цесионер/ цялото
си вземане по банкова сметка *** *** „КТБ“ АД /н./, произтичащо от
Анекс №81013 от 23.05.2012г. към Рамков договор за платежни услуги за
потребители. Страните са договорили, че цесионерът
придобива от цедента описаното вземане срещу цена от
99 000 лв., която следва да бъда изплатена за срок 5 години, на равни
годишни плащания от по 19 800лв. За начален срок на плащане е определен
01.01.2015г.
От
приложеното УВЕДОМЛЕНИЕ до „КТБ“ АД /н./ се установява, че на 04.11.2014г. цедентът С. А. е уведомила банката за сключения между нея и
С.А. договор за цесия от същата дата.
Видно от
ВЪЗРАЖЕНИЕ до квестор/синдик на „КТБ“ АД /н./, с вх. № А2310-1326/05.12.2014г.
в банката/л.95/, ищцата, на основание чл.10, ал.2 от Наредба № 23 издадена от
БНБ, е възразила пред синдик/квестора на „КТБ“ АД /н./ относно невключването на
вземането и в изготвените списъци по чл.7, ал.3 от наредбата, които се
предоставят на ФГВБ за удостоверяване на вложителите с гарантирани вземания.
Възражението е подадено на 05.12.2014г.
От РЕШЕНИЕ
№ 2037 от 21.11.2016г. на СГС, IV-4 състав по т.д. № 3741/2016г. се установява,
че на основание чл.68, ал.3 ЗБН списъка по чл.67, ал.2 ЗБН с приети вземания на
кредиторите на „КТБ“ АД /н./ е допълнен с
паричното вземане на С.А.А., в размер на
53 351,50 евро, произтичащо от АНЕКС № 81013/23.05.2012г. към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит / банкова сметка *** ***/, което е придобито по
договор за цесия от 04.11.2014г. сключен със С. А.. Вземането е включено с поредност по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН /в редакция ДВ. Бр.67
от 29 Юли 2003г./. Решението на СГС е потвърдено с РЕШЕНИЕ № 1933 от
10.08.2017г. на САС, т.о., пети състав по т.д. №399/2017г., като впоследствие
не е допуснато касационно обжалване с Определение № 233 от 04.05.2018г. на ВКС,
т.к., първо т.о. по т.д. № 3100/2017г. /всички приложени по делото – л.16-34/
Решението е в сила от 04.05.2018г.
Видно от
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ /л.127-128/ на ФГВБ относно началната дата за изплащане на
гарантираните влогове на вложителите в „КТБ“ АД /н./ за начална дата за
изплащане на гарантираните суми по влоговете е определена 04.12.2014г.
От заключението на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно, безпротиворечиво и
добросъвестно дадено се установява, че:
Към 03.11.2014г./ден преди сключването
на договора за цесия/ цедентът – С. А. е притежавала
следните сметки – Преференциален безсрочен депозит в евро с IBAN ***,открит на 23.05.2012г., със салдо към 03.11.2014г. – 50963,28
евро и Срочен депозит в лева 4х4 с IBAN ***, открит на 23.05.2012г., със салдо
към 03.11.2014г. – 106 298,28 лв.
Към 03.11.2014г./ден преди сключването
на договора за цесия/ цесионерът – С.А. е притежавала
следните сметки – Срочен депозит в лева 4х4 с IBAN ***, открит на 03.07.2012г.,
със салдо към 03.11.2014г. – 81 978,50 лв. и Срочен депозит в лева 4х4 с
IBAN ***, открит на 15.08.2013г., със салдо към 03.11.2014г. – 7408, 78 лв.
Към настоящия момент на ищцата в
производството – С.А. е изплатена гаранция от ФГВБ в размер на 89 456,
91лв. която сума е формирана от наличностите и по сметки към 06.11.2014г. в
„КТБ“ АД /н./ произтичащи от следните влогове - IBAN ************
Към настоящия момента на С. А. е
изплатена гаранция от ФГВБ в размер на 106 673,40 лв., която сума е
формирана от наличностите и по сметка с IBAN ***.11.2014г. в
„КТБ“ АД /н./
Към настоящия, разпределените в полза
на С.А. суми по Първа частична сметка и Втора частична сметка от масата на
несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, задължението за които произтича от
извършената цесия в нейна полза, възлизат на общо 20 829, 59 лв., от които
11 792, 69 от ПЧС и 9 036,90 от ВЧС.
Счетоводна операция по дебитиране на банкова сметка *** *** А. със сумата от 53 361,50 евро/104 346,46 лв./, съгласно многоредово бордеро 144745, е осчетоводена на 06.11.2014г.
в 20:11:40 часа с вальор 04.11.2014г.. Сумата е
отнесена по сметка с получател С.А. с IBAN ***. Последно посочената банкова
сметка *** С.А..
В открито
съдебно заседание от 04.02.2020г. вещото лице допълва дадената експертиза,
поради липса на предоставена информация от БНБ към момента на съставянето на
експертизата. Според дадените от вещото лице показания, Решение № 138 от
06.11.2014г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова
дейност на „КТБ“ АД /н./ е взето в 10:00 часа на заседание проведено на
06.11.2014г.
От
приложеното УДОСТОВЕРЕНИЕ за родствени връзки се установява, че ищцата С.А.А. притежава родствена връзка със С. А.А., която
и е сестра.
По делото
не са ангажирани доказателства установяващи заплащането на претендираните
суми.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
На първо
място, съдът следва да се обсъди изложените от ответника мотиви в отговора на
исковата молба относно допустимостта на предявения
иск.
По
направеното възражение за недопустимост на осн.
чл.299 от ГПК във вр. с чл.69, ал.2 ЗБН и чл. 68,
ал.3 ЗБН, съдът намира, че същото се явява неоснователно поради следното:
Изложените
от ответника доводи, че с РЕШЕНИЕ № 2037 от 21.11.2016г. на СГС, IV-4 състав по
т.д. № 3741/2016г. е прието за установено, че вземането на С.А. е спрямо „КТБ“
АД /н./, а не спрямо него са неоснователни. Задължението на ФГВБ за изплащане
на гарантиран размер по влогове произтича от закона- чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./
във връзка с чл.4, ал.1 ЗГВБ/отм./ и по отношение на това задължение влязлото в
сила съдебно решение не може да бъде противопоставено.
В
действителност разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗБН предвижда, че „Влезлите в
сила решения по чл. 65, ал. 2 , чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 имат установително действие за банката и за
всички кредитори на несъстоятелността.“, но това установително
действие ще има действие спрямо ФГВБ при разпределяне на осребреното от масата
на несъстоятелността имущество/предвид приетата от синдиците поредност на вземанията/, както и в случай, че Фондът
изплати гарантирания размер на влога и той се суброгира
в правата на кредитора на банката. С воденото от ищцата т.д. № 3741/2016г.
същата дори е благоприятствала положение на ФГВБ в случай, че настоящият иск
бъде уважен, тъй като за него ще важи правилото на чл.69, ал.2 от ЗБН и той ще
се суброгира директно в правата на кредитора без
необходимост от доказване на вземане спрямо банката.
Поради
гореизложеното разпоредбите на чл.299, ал.1 и ал.2 - „Спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго“, както и „Повторно заведеното дело се прекратява служебно от
съда.“ не намират приложение. Съдът счита, че процесният
случай не попада в обхвата на посочените хипотези, тъй като , както се посочи,
задължението на ФГВБ за изплащане на гарантиран размер по влогове произтича от
закона и по отношение на това задължение влязлото в сила съдебно решение не
може да бъде противопоставено. Поради това не е налице пререшаване на делото,
както и не е налице повторно заведено дело, тъй като т.д. № 3741/2016г е имало
за предмет установяване на вземането спрямо „КТБ“ АД /н./, а настоящото
производство има за предмет осъдителен иск, с който се иска ФГВБ да бъде осъден
да заплати на С.А. предоставената и по силата на закона гаранция.
По основателността на иска:
На първо
място следва да бъде определено приложимото към процесния случай приложимо
материално право. Към настоящото дело приложение ще намери ЗГВБ /отм./ Обн.,
ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., в редакцията му от ДВ, бр.
109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013г.. Аргументите за това са следните:
От §5 на
ЗГВБ, Обн. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г., с който се
отменя ЗГВБ /отм./ Обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г. е предвидено, че
„За процедурите по изплащане на гарантираните влогове, започнали преди
влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите на отменения Закон за
гарантиране на влоговете в банките.“.
На следващо
място следва да се отбележи, че редакцията на ЗГВБ от ДВ, бр. 109 от 20.12.2013
г., в сила от 20.12.2013г. следва да бъде приложима, поради липсата на
придадена обратна сила на нормативния акт с редакцията му от ДВ, бр. 98 от
28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014г.. – аргумент от чл.14. ал.1 от ЗНА.
За да бъде
уважен искът по чл.23, ал.1 от ЗГВБ/отм./ трябва да е налице следният
фактически състав: ищцата да притежава качеството „вложител“, търсената сума да
е в рамките на гарантирания от закона размер на влог – 196 000лв., да е
отнет лиценза на банката.
В ЗГВБ
/отм./ е дадена легална дефиниция на понятието „вложител“ за целите на закона.
Според нея „"Вложител" е лице, което има право съгласно приложимите
законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***,
произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.“ -
§1, т.3 от ЗГВБ/отм./. Хипотеза/Случай, в която/който едно лице
би имало право да получи наличните средства по банкова сметка ***говор за
прехвърляне на вземане – цесия. Този извод може да бъде обоснован чрез
правилото на чл.99, ал.2 от ЗЗД, който предвижда, че „Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.“. Видно от приложения Договор за цесия, страните не са предвидили
изключения от правилото на чл.99, ал.2 от ЗЗД, поради което вземането
произтичащо от Анекс №81013 от 23.05.2012г. към Рамков договор за платежни
услуги за потребители, което С. А. е прехвърлила на С.А. преминава върху
последната заедно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности.
Въпреки
формалното наличие на горепосочения фактически състав, настоящият съдебен
състав, счита че на ищцата С.А. следва да бъде отречено качеството „вложител“,
тъй като един от необходимите за реализирането на състава елементи е нищожен
поради заобикаляне на закона.
Съдът намира направеното от ответната страна
възражение за нищожност на договора за цесия поради заобикаляне на закона за
основателно и искът следва да бъде отхвърлен. Аргументите за това са следните:
Договорът
за цесия между С. А. и С.А. е сключен на 04.11.2014г.. Към този момент, както
се установи в хода на делото, „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор от
УС на БНБ, като й е забранено да извършва дейност по предоставената и банкова
гаранция, както и е спряно изпълнението на задълженията към кредиторите на
банката. На 06.11.2014г. лицензът на „КТБ“ АД /н./ е отнет от УС на БНБ, който
факт има отношение към изплащането на гарантирания размер по влогове в банки от
ФГВБ – чл. 23, ал.1 от ЗГВБ/отм./.
За
наличието на основание за нищожност – заобикаляне на закона, съдебната практика
е единодушна, че е необходимо участниците в сделката да съзнават, че чрез
извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не
позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия
състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен
случай зависи от фактите по делото – част от мотивите по Тълкувателно решение №
5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК
В процесния
случай с извършената цесия се цели да бъде заобиколена
нормата на чл.4, ал.1 от ЗГВБ /отм./, която предвижда, че ФГВБ гарантира пълно
изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и
размера им до 196 000 лв. Както се доказа в хода на делото, цедентът
С. А. към 03.11.2014г./ден преди цесията
и 3 дни преди отнемането на лиценза на банката/ е притежавала влогове в
„КТБ“ АД /н./ със съответните суми в тях - 50 963, 28 евро и 106 298,
28 лв. Към посочения момент С. А. не е можела да се разпорежда с посочените
суми спрямо нейният длъжник – „КТБ“ АД /н./, тъй като по силата на Решение № 73
от 20.06.2014г. на УС на БНБ е спряно изпълнението на всички задължения на
банката. Общата стойност на влоговете, които С. А. е притежавала към момента на
цесията е надхвърлял допустимия от закона горен праг на гаранцията –
196 000 лв.. Поради това обстоятелство тя е решила да прехвърли вземането
си по банкова сметка *** *** С.А., като по този начин двете са договаряли във
вреда на ФГВБ.
Поради
гореизложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира необходимия
субективен елемент/особена цел/ за реализирането на основанието за нищожност –
заобикаляне на закона, както и самото заобикаляне на закона чрез извършената
цесия за доказани.
С оглед
изхода на делото на ищцата не се следват направените в производството разноски.
С оглед
изхода на делото на ответника се следват направените в производството разноски
както следва: Адвокатски хонорар в размер на 3 616 лв. и депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 600 лв, или
общо 4 216 лв..
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от С.А.А.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. Г.П. против ФОНД З.Г.Н.В.В Б.
иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ/отм./, вр. с чл.4, ал.1 ЗГВБ/отм./, за заплащане на сумата в
размер на 53 351,50 евро, представляваща гарантиран
размер по влог в "КТБ" АД /н./.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН: ********** да заплати н.
ФОНД З.Г.Н.В.В Б. сумата
от 4 216 лв., представляваща направените от ответника разноски по
производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: