О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер229/20.3.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На деветнадесети
март Две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Николай Петков
ВЧНД
№ 172 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал.8 от НПК.
Образувано е
по частна въззивна жалба от Н.М. и Д.О.М., чрез адв.Тихомир Янчев от АК-Варна, срещу
Определение № 133/25.01.2019г. по ЧНД
№336/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е прекратено образуваното
производство по делото, с оглед процесуална недопустимост на депозираната пред
първоинстанционния съд жалба.
В жалбата, по същество се сочат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен
акт, относно изложените аргументи за приложното поле на чл.243, ал.3 от НПК. Като основание за това се изтъква
обстоятелството, че формално Н.М. и Д.О.М. действително са извън лицата,
визирани в посочената правна норма, но същите са пряко засегнати от
неправомерните действия, резултат от извършването на престъпление по чл.313 от НК. Посочва се и че обжалването на прокурорския акт по смисъла на чл.243, ал.4
от НПК включва извършването на цялостна проверка от страна на съдебната
инстанция, включително и относно правната квалификация на наблюдаващия
досъдебното производство прокурор, каквато не е направена от първоинстанционния
съд. Иска се да бъде отменено Определението на Районен съд-Варна и делото да
бъде върнато на Районна прокуратура-Варна за прецизно установяване на
фактическата обстановка.
Настоящата въззивна
инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото, и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
С Постановление от 04.12.2018 г. на
прокурор при Районна прокуратура-Варна, наказателното производство по досъдебно
производство № 400/2017 г. по описа на ОД на МВР-Варна, водено за престъпление
по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 09.06.2016 г. в гр.Варна, пред длъжностно
лице на Агенция по вписванията – Търговския регистър е потвърдена неистина в
писмена декларация, която пи силата на чл.13, ал.4 от Закона за търговския
регистър се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства – че било проведено общо събрание на съдружниците на „Бляк сий
шелс“ООД, на което били изключени като съдружници в него Н.М. и Д.О.М., е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1,
вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с мотивите за липса на съставомерност на извършено
престъпление както по чл.313, ал.1 от НК, така и по чл.309, ал.1 от НК.
Срещу
така постановения акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, в Районен съд
– Варна е депозирана жалба от Н.М. и Д.О.М., чрез адв.Тихомир Янчев от АК-Варна, разгледана от
първоинстанционния съд по реда на чл.243
ал.4 от НПК, като производството е приключило с обжалваното пред настоящия
въззивен съд Определение, с което образуваното ЧНД №336/2019 г. по описа на Районен съд-Варна е прекратено, поради
недопустимост на жалбата с оглед липсата на процесуална легитимация на
жалбоподателите.
Настоящата
въззивна инстанция счита Определението на ВРС постановено по горното дело за правилно и законосъобразно,
като съображенията за това са следните:
В конкретния случай производството
по делото е водено за престъпления по чл.309, ал.1 и чл.313, ал.1 от НК, които са включени в глава IX от НК – „Документни престъпления“. Същите са формални и не предвиждат
настъпването на определен противоправен резултат, а именно - на имуществени или неимуществени
вреди. Липсата на съставомерни вреди от престъплението препятства възможността
да се идентифицира конкретно пострадало лице, което в съдебната фаза да може да
бъде конституирано, като граждански ищец, тъй като няма качеството на
пострадал. Обект
на документите престъпления е установеният ред и начин за съставянето и
използването на документите. Отграничаването на обекта на документните
престъпления е определящо за отговор на въпроса дали може да има пострадал от
този вид престъпления. Възможно е в някои
случаи, наред с увреждане на правната
сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и
интереси. Доколкото обаче, допълнително настъпилите вреди не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен
смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал от престъпления по чл.309, ал.1 и
чл.313, ал.1 от НК
по смисъла на чл.74 от НПК.
Предвид изложеното, в конкретния
случа, както и правилно е посочил първоинстанционния съд, Н.М. и Д.О.М. нямат
активна процесуална легитимация да участват в производството в качеството на
„пострадали“ и съответно не попадат сред лицата визирани в разпоредбата на
чл.243 ал.4 и ал.7 от НПК. Предвид това, че съдебният контрол на досъдебното
производство е инцидентен, същият изрично е регламентиран в процесуалния закон,
където са определени основанията, реда и кръга на лицата, легитимирани да
инициират контрол от страна на съда върху актовете на прокурора за прекратяване
на наказателното производство. Ето защо е недопустимо кръгът на лицата с право
на жалба да бъде разширяван Разпоредбата на процесуалния закон не е
предоставила активна процесуална легитимация на лица извън кръга на изрично и
изчерпателно посочените, да атакуват акта на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.
В този
смисъл и с оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че жалбата от Н.М. и Д.О.М., подадена чрез
адв.Тихомир Янчев от АК-Варна е процесуално недопустима и доводите на жалбоподателите
за незаконосъобразност на атакуваното определение са неоснователни. Поради това и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Във
връзка с релевираното възражение, относно необходимостта за осъществяване от
съда по реда на настоящото производство на проверка и на дадената от наблюдаващия
досъдебното производство прокурор правна квалификация, то посоченото не може да
бъде кредитирано, тъй като не намира опора в закона. Това е така, тъй като при упражняването на съдебен контрол
по чл.243, ал.4 и сл. от НПК върху
прекратяването на наказателното производство от прокурора, обхватът на
проверката е лимитиран единствено до обоснованост и законосъобразност на
постановлението на прокурора. При осъществяването на този контрол, съдът е
ограничен от пределите на компетентността на прокурора, на когото не може да дава указания за правната
квалификация на извършеното деяние, в
чието правомощие е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,
респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за
какво престъпление. В
хипотезата, каквато е и в конкретния случай при която прокурорът е приел, че по
воденото производство не е налице осъществен състав на престъпление, а от друга страна - така подадената по реда на това производство
жалба е процусуално недопустима, поради липсата на активна процесуална
легитимация на жалбоподателите, то за същите е налице предвидената от
законодателя правна възможност по реда
на чл.243, ал.10 от НПК, компетентна преценка по така изразеното в жалбата им
становище да бъде осъществена от
по-горестоящата прокуратура, а именно Окръжна прокуратура-Варна, по реда на
инстанционния контрол.
Поради изложените съображения и на основание чл. 243
ал.8 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 133/25.01.2019г. по ЧНД №336/2019 г. на
Районен съд-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.