РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Добрич, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230103589 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. К. с
ЕГН ********** от град Д., ул. „****, вх. **, ап. *, чрез упълномощения
адвокат В.К., с която срещу „****” АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. „Т****, представлявано от изпълнителния директор
Т. И.Г., са предявени следните обективно съединени искове: за отмяна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразна на заповед №
**** г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ – поради изтичане на срока за изпитване; за възстановяване, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност: ***“.
Според изложените от ищеца твърдения, поддържани и в съдебно
заседание – лично и чрез упълномощения адвокат, между страните е било
налице валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което С. Г.
К. е заемал длъжността „***“ в ответното предприятие. Сключеният между
страните трудов договор е бил с шестмесечен срок на изпитване, уговорен в
1
полза на работодателя.
Ищецът намира оспорената заповед от 25.10.2021 г., с което трудовото
правоотношение между страните е прекратено, за незаконосъобразна,
доколкото е издадена и връчена по време, когато той се е намирал в отпуск
поради временна неработоспособност, с което се накърняват неговите права и
законните интереси.
В срока за отговор „В. и к. - Д.” АД, чрез упълномощения юрисконсулт
К.К., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът настоява, че процесната заповед е правилна и законосъобразна,
тъй като трудовото правоотношение между страните е възникнало със срок за
изпитване, уговорен в негова полза. В този случай работодателят има право
да прекрати договора бе предизвестие, като това прекратяване може да се
направи във всеки един момент до изтичане на изпитателния срок, каквато е и
настоящата хипотеза.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Трудов договор № **** г., сключен между „*********” АД,
от една страна като работодател, и С. Г. К., от друга страна като
работник/служител, е възникнало трудово правоотношение по силата, на
което ищецът е заемал длъжността „***“. Процесният договор е сключен като
срочен по чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 68, ал. 1, т от КТ във вр. с чл.
70, ал. 1 от КТ, с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, а
след това за определен срок до 30.06.2022 г.
По силата на Заповед № *** г. на представляващия ответното дружество
трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, на
основание чл. 71, а. 1 от КТ, считано от 28.10.2021 г., когато е връчен препис
от заповедта на ищеца, т.е. преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в
полза на работодателя.
По принцип трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70,
ал. 1 от КТ се сключва в полза на работодателя. Той има право на преценка
дали да сключи такъв договор преди окончателното приемане на работника
или служителя на работа. Договор за изпитване може да се сключи и в полза
на работника или служителя, когато той желае да провери дали работата е
подходяща за него.
2
В трудовия договор със срок за изпитване се посочва в чия полза е
уговорено изпитването. Ако това не е изрично посочено в договора, приема
се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
Максималният срок за изпитване, независимо в чия полза е уговорен, е 6
месеца. Страните по трудовия договор могат да определят и по-кратък срок
по тяхна преценка.
Срокът за изпитване е допълнително условие, което може да се включи
както в трудов договор за неопределено време, така и в срочен трудов
договор. Правното основание за сключване на трудовия договор за изпитване
е чл. 70, ал. 1 от КТ.
До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорено
изпитването, може да прекрати договора, без да дължи предизвестие на
другата страна на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Страната, която прекратява
трудовия договор на посоченото основание, не е длъжна да мотивира
решението си за прекратяването му.
В хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 от
КТ преценката на работодателя относно годността на служителя на изпълнява
възложената работа не подлежи на съдебен контрол, но съдът следи за
законността на уволнението, като проверява налице ли е нарушаване на
императивни правни норми предвид наведените по делото факти и
обстоятелства. Волеизявлението за прекратяване на договора със срок за
изпитване на основание чл. 71, ал. 1 от КТ може да се направи най-късно до
края на работния ден, в който изтича изпитателният срок.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на
уволнението по чл. 71, ал. 1 от КТ е необходимо да са на лице следните
предпоставки – наличие на валиден договор, със срок за изпитване до 6
месеца, сочещ страната, в чиято полза е уговорен срокът и прекратяване на
правоотношението, преди изтичането му, като прекратяващата го страна, не
дължи мотиви за преценката, а и тази ѝ преценка, не подлежи на контрол.
Трайната практика на ВКС е, че при сключен договор за изпитване в
полза на работодателя, този договор може да бъде прекратен по всяко време,
без предизвестие. В случая работодателят е реализирал правото си по чл. 71,
ал. 1 от КТ и е уволнил ищеца на основание същата разпоредба.
Волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение направено в
3
писмена форма, е доведено до знанието на ищеца. Мотивирането на тази
заповед не е необходимо, тъй като преценката на работодателя не подлежи на
съдебен контрол. В съдебната практика се приема, че срокът за изпитване
може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време,
така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване, т.е.,
двете уговорки не са взаимно изключващи се. При прекратяване на такъв
договор в срока за изпитване работодателят може да го извърши без
предизвестие.
Доколкото договорът е сключен на ***г., а срокът за изпитване е 6
месеца, прекратяването му, извършено на ****., е станало преди
трансформацията му в безсрочен, ето защо работодателят е притежавал
правото да го направи без предизвестие. По отношение възражението на
ответника, че заповедта е немотивирана, тъй като е посочено единствено, че
прекратяването на трудовия договор е на основание чл. 71 , ал. 1 от КТ. Това
твърдение отговаря на действителността, но не води до релевираните от
ищеца последици. Достатъчно условие за законосъобразно прекратяване на
трудовия договор е писмено волеизявление, което да достигне до знанието на
насрещната страна, като не е необходимо да се излагат причините,
мотивирали страната да го прекрати. Спорният по делото въпрос е дали
работодателят може да прекрати трудовия договор на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ
по времето, когато работникът или служителят ползва законоустановен отпуск
поради временна нетрудоспособност.
Неоснователни са съображенията на ищеца, че уволнението е незаконно,
тъй като към момента на връчване на уволнителната заповед е бил в
болнични и поради това се ползвал от закрилата предвидена в чл. 333, ал. 1, т.
2 от КТ, поради следното: Съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ закрила при
уволнение се предвижда само в лимитативно изброените случаи на
прекратяване на трудов договор, а именно при уволнение на осн. 328, т. 1, 2,
3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Между тях не е посочено основание за
уволнение чл.71, ал.1 КТ, а именно на това основание е прекратен трудовия
договор на ищеца.
Срокът за изпитване е предвиден, за да може да се провери от
работодателя дали работника е в състояние да изпълнява възложената му
4
работа, а работника да провери дали работата е подходяща за него. Докато
трае срока за изпитване трудовото правоотношение, макар и възникнало е в
относителна висящност, тъй като едва с изтичането на изпитателния срок
трудовия договор се счита за окончателно сключен. Поради това докато трае
срока за изпитване е предвидена възможността страната, в чиято полза е
уговорен да може да го прекрати по облекчен ред – без предизвестие, а и без
да се съобразява със закрилата предвидена в чл. 333 от КТ.
В резюме следва да се посочи, че времето, през което работникът или
служителят е бил в някакъв законоустановен отпуск, в това число и за
временна неработоспособност или поради други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът, не се включва в срока за
изпитването чл. 70, ал. 4 КТ. Или с други думи, в уговорения срок за
изпитване се включва само действително отработеното време, през което
работодателят е могъл да проверява годността на работника или служителя за
работата, за която се е договорил. Тази разпоредба не е пречка до изтичане
срока на изпитване трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ и когато работникът или служителят ползва някакъв
законоустановен отпуск.
Изложеното налага извода за наличие на всички предпоставки, за
законност на уволнението на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, поради което
искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Предвид неоснователност на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
неоснователен се явава и обусловеният от него по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски в
производството на настоящата инстанция – възнаграждение за
упълномощения юрисконсулт.
С оглед гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. К. с ЕГН ********** от град Д., ул.
„**** вх. * ап. * срещу ** Д.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от изпълнителния директор Т.
И. Г., обективно съединени искове: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно уволнението на С. Г. К. с ЕГН **********,
извършено със заповед № *** на изпълнителния директор на ответното
дружество на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – поради изтичане на срока за
изпитване, както и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди уволнението длъжност: „***, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. Г. К. с ЕГН ********** от град Д., ул. „***, вх. *, ап. *да
заплати на „***- Д.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Д., бул.***** представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от обявяването му (считано от
07.02.2022 г.).
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6