№ 14253
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110152648 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена е молба по чл. 8 ЗЗДН от З. Р. А., ЕГН: **********, срещу Р. Р. С., ЕГН:
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че молителката е живяла с
ответника по молбата на съпружески начала, както и че последният е осъществил актове на
домашно насилие спрямо молителката на 25.09.2022 г.
Ответникът по молбата взима становище, като оспорва твърденията на молителката.
Твърди, че никога не е живяла на съпружески начала с молителката, както и че на тази дата
не се е намирал на посоченото от нея място.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
От изисканата по делото справка с адм. № 381/2023 г. на СРП се установява, че е
образувано досъдебно производство по пр.пр. № ДН 49837/2022 г. по описа на СРП, ЗМ
1893/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, образувано на 11.1.12022 г. по жалба на З. А. срещу
Р. С. за престъпление по чл. 144а, ал. 1 НК (л. 55 от делото).
По делото е приложена пр.пр. № 49837/2022 г. по описа на Софийска районна
прокуратура. Видно от материалите по пр. пр., същата е образувана по заявление с вх. №
227000-10999/04.08.2022 г. на молителката до СДВР, III РУ. Видно от съдържанието на
заявлението молителката е заявила, че има интимни отношения с ответника и поради това,
че иска да прекрати отношенията си с него той започнал да налага психически тормоз
спрямо нея. В заявлението се сочи, че ответникът постоянно отправял обиди и заплахи
спрямо нея, като я шантажирал с това, че щял да изпрати нейни клипове със сексуално
съдържание на нейни близки и колеги. Молителката е заявила, че с ответника не е живяла и
не живее на един адрес (л. 67 от делото).
От приложената по делото деловодна справка се установява, че с присъда от
21.11.2022 г., постановена по НОХД № 499/2022 г. по описа на СРС, 107 състав, ответникът
е осъден за престъпление по чл. 131 и чл. 144, ал. 3, вр. чл. 23, ал. 1 НК и му е наложено
наказание една година „пробация“. Присъдата е влязла в законна сила на 15.11.2022 г., а
1
изпълнението му е започнало на 02.12.2022 г. (л. 56 от делото).
По делото като свидетел е разпитан Красимир Методиев, който заявява, че с
молителката имат общо дете и са разделени от около десет години. Споделя, че след
раздялата им в името на общото им дете с молителката са останали добри приятели, като се
чуват и виждат всяка седмица. От показанията на свидетеля се установява, че за период от
около две години молителката е поддържала връзка с мъж на име Р.. През този период през
делнични дни молителката след работа ходила в жилището, в което живеела с дъщерята на
свидетеля и молителката, за да види детето за няколко часа, след което отивала в дома на Р.
в кв. „Света Троица“. Свидетелства, че през този период често е нощувал в дома на
молителката, за да не остава детето само. Споделя, че се е случвало да не може да отиде да
нощува там и детето е оставало само. Сочи, че през този период молителката била си
пренесла личните вещи в дома на Р.. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля
Методиев като обективни, логични, последователни и вътрешно непротиворечиви (л. 88 –
гръб от делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел Николай НиК. се установява, че
през м. септември 2022 г. молителката взела с колата свидетеля, за да отидат до магазина,
като докато били спрели на светофара, молителката показала на свидетеля как ответникът се
криел между две кофи за боклук и ги гледал. Няколко дена след това, около 08:30 ч.
молителката се обадила на свидетеля и последният отишъл пред дома и видял, че
автомобилът бил паркиран на обичайното му място, непосредствено на бул. „Ал.
Стамболийски“. Споделя, че е видял, че предната броня в ляво била счупена и посъветвал
молителката да отидат до 3. РУ и да подадат сигнал. Тръгнали към районното управление с
автомобила на молителката и спрели близо до кръстовището на бул. „К.Величков“ и
улицата, по която минавали трамваите. Спрели на светофара и докато чакали видял
ответника, който идвал към тях по пешеходна пътека, наближил непосредствено до
автомобила им и с агресивен тон казал нещо от вида на „ще видиш ти, ще ти разкатая
фамилията“ и след това побягнал. Свидетелства, че винаги, когато молителката види
ответника, започва да трепери. Споделя, че към момента страните не живеят заедно. Съдът
кредитира показанията на свидетеля НиК. само в обсъдената част като обективни, логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви, още повече, че същите са пресъздадени и въз
основа на събрани лични впечатления. В останалата им част съдът не ги кредитира,
доколкото свидетелят преразказва споделеното му от молителката (л. 85 – гръб от делото).
По делото като свидетел е разпитан И. К., който заявява, че познава молителката от
2021 г. във връзка с подадена от нея жалба в 3 РУ срещу ответника Р. С. за тормоз от негова
страна както психически, така и физически. Свидетелства, че сигналът бил за това, че
ответникът заплашвал молителката, че ще направи обществено достояние клипове със
сексуално съдържание между тях двамата, ако молителката го напусне. Съдът кредитира
показанията на свидетеля К. единствено в обсъдената част, тъй като същите обективни,
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, още повече, че същите изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в останалата им част, доколкото същите не касаят процесния
случай – твърденията за извършен акт на домашно насилие на 25.09.2022 г., поради което са
неотносими към предмета на делото (л. 85 от делото).
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
В чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие ЗЗДН) са посочени изчерпателно
лицата, срещу които пострадалото лице може да търси защита от упражнено спрямо него
2
домашно насилие. В настоящия случай, молителката твърди, че е осъществено спрямо нея
домашно насилие от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство –
хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
В закона липсва легална дефиниция на института на фактическото съпружеско
съжителство, но съдържанието му се извлича на първо място от житейската практика, а след
това казуистично от съдебната практика (ППВС №5/1969г.) и от различните нормативни
актове. Съдът намира за нужно да отбележи, че дали страните са във фактическо съпружеско
съжителство е извод, до който следва да достигне органът по правораздаване, като
съдържанието на понятието „фактическо съпружеско съжителство“ или придобилото по-
голяма гражданственост „семейни начала“ – се извлича от натрупаната житейска практика
на съжителстващите в общо домакинство лица от мъжки и женски пол без сключен
граждански брак.
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, съгласно която
фактическото съпружество съжителство е интимен съюз между мъж и жена, възникнало по
обща воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща
грижа за семейството. Става въпрос за отношения на взаимност, обща грижа за семейството
и децата, споделяне на разходите (но без правно задължение за това). Съжителстващите на
семейни начала демонстрират пред обществото и околните, че живеят като съпрузи,
обитават едно жилище, полагат общи грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят
съвместни планове за бъдещото си. Под термина „съпружеско” се разбира, съжителство,
което се осъществява между съпрузите в брака, но без то да е свързано с правните
последици на брака. На практика лицата се отнасят едно към друго като към съпрузи, макар
и от юридическа гледна точка да не са такива.
В настоящия случай, от разпита на свидетелите по делото, не се установява
наличието на горните белези, характерни за фактическото съпружеско съжителство.
Съществено за това дали молителката З. А. е живеела на съпружески начала с ответника Р.
С., е от една страна, как и от кого е било отглеждано детето през този период, а от друга
страна, какви са били взаимоотношенията на молителката с ответника по време на тяхната
връзка. Съжителстващите на семейни начала следва да демонстрират явно и недвусмислено
пред обществото и околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат общи
грижи за домакинството.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че молителката има
дете от свидетеля Методиев. Установява се, че в период от около две години молителката е
имала интимна връзка с ответника С.. Още в сезиращата молба молителката е посочила, че
от септември 2020г. връзката с ответника се е задълбочила, като е оставяла в жилището на
последния в края на седмицата, или казано по друг начин за петък, събота и неделя, което
категорично не води до извода за наличие на фактическото съпружество съжителство.
На следващо място видно от приобщената по делото прокурорска преписка се
установява, че по сведения на молителката същата е имала само интимни отношения с
ответника, посочила е още, че двамата не са живели и не живеят на един и същ адрес, както
и, че са живели заедно от петък до неделя в неговото жилище.
Липсват данни страните да са полагали общи грижи за домакинството, както и един
спрямо друг, да имат общ бюджет, да правят съвместни планове за бъдещото си. Напротив,
молителката сама твърди, че на 26.09.2021 г. е отишла в жилището, в което живее дъщеря ,
като е отказала на ответника да се върне при него с мотива, че дъщеря започва учебната
година и трябва да е с нея. С изложеното съдът достига до извода, че на практика страните
не са се отнасяли един към друг като към съпрузи.
Предвид установените по-горе факти, преспиването в дома на ответника С., в каквато
насока за изявленията на свидетеля Методиев не са достатъчни, за да се формира в съда
сигурно убеждение, че страните са изградили такава физическа, психическа и емоционална
3
връзка, която е характерна за съжителстващите в граждански брак съпруг и съпруга.
Горното изключва квалифицирането на съжителството на страните през периода от около
две години (юни 2020 г. – юли 2022 г.) като съпружеско, от което следва, че това
фактическо състояние не попада предметния обхват на ЗЗДН. Действията на ответника,
макар и неморални и укорими, не подлежат на санкция по реда на ЗЗДН.
Съдът с доклада по делото е указал на молителката, че в нейна тежест е да докаже
при пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът попада в кръга на лицата,
посочени в чл. 3 ЗЗД, каквото доказване в настоящия случай не бе проведено.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за защита.
Относно разноските за делото:
Претенция за присъждане на разноски няма, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 84 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Р. А., ЕГН: **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Р. Р. С., ЕГН: **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, З. Р. А., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4