Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 25.04.2019 година град Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ Секретар
Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от
председателя
НАХД № 138 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „Юнион Ивкони“
ЕООД гр.С., представлявано от Г.Л.А.и Н.Б.П. – управители, чрез а.. А. Й., против
Наказателно постановление № 25 - 2503467 от 07.02.2019 г. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Т., с което на дружеството, в качеството му
на работодател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1600 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Считайки наказателното
постановление за незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят моли за
неговата отмяна. В съдебно заседание дружеството се представлява от а.. А. Й.,
който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.
Ответникът
по жалбата Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Т. се представлява от ст. ю. к. Р.
Х., която оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния
случай по безспорен начин е доказано визираното в НП административно нарушение
и НП е издадено при спазване на административно производствените правила.
Предвид на това моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
наказателното постановление.
Съдът,
след като прецени, че жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална
легитимация, и е допустима, и след като се съобрази с представените и приети по
делото доказателства, прие за установено следното:
При извършена на 20.12.2018 г. проверка в офиса на Дирекция „Инспекция
по труда“
в гр. Т. на изисканите
и представени документи от работодателя „Юнион Ивкони“ ЕООД гр. С. било констатирано, че на 23.01.2018 г. работодателят е сключил с Д.М.М.трудов договор № 2486 на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 70, ал.
1 от КТ- безсрочен
трудов договор със срок на
изпитване 6 месеца, с място на работа - автобаза гр. Т., за длъжността „шофьор на автобус“
за извършване на пътнически превози
- градски, междуселищни, международни, случайни, специализирани и изпълнение на транспортни схеми и разписания, при условия на
8 часов работен ден, уговорено трудово възнаграждение в размер на 510 лева
и уговорен размер на платен годишен
отпуск „минимум 20 работни дни“.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, т. 28 и чл. 4, ал.
2 от Наредбата за определяне на
видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, шофьори на автобуси
от градски, междуградски и международен транспорт, работещи по график имат
право на допълнителен платен годишен отпуск в размер не по-малък
от 5 работни дни за една
календарна година. При проверката било установено, че в съдържанието на сключения трудов
договор на Д.М.М.№ 2486/23.01.2018
г., работодателят не е определил размера на допълнителния
платен годишен отпуск, на който
работника има право като „шофьор
на автобус“. Прието е, че нарушението е извършено на дата
23.01.2018 г. в обекта
на дружеството – автобаза гр. Т.. За констатираното административно нарушение бил съставен АУАН № 25-2503467 от 10.01.2019 г. в отсъствие на представител
на нарушителя и по реда на
чл. 40, ал.
2 от ЗАНН, предвид
неявяването му след получаване на покана за
това. АУАН е подписан без възражения. На основание АУАН е съставено
и атакуваното наказателно постановление с което за нарушение на
чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ във вр. с чл. 2, т. 28 и чл. 4, ал. 2 от
Наредбата за определяне на видовете
работи, за които се установява
допълнителен платен годишен отпуск и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя
била наложена „имуществена санкция“ в размер на
1600 лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява по един безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
като на практика тя не се оспорва и от жалбоподателя.
Като съобрази и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата за частично основателна.
АУАН е издаден от упълномощено за
това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в
съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са
подписани и връчени на жалбоподателя.
Извършеното нарушение е описано
по начин, даващ възможност да се разбере какво нарушение е извършено и за какво
се търси административно наказателна отговорност, като нарушението е
квалифицирано правилно.
В хода
на съдебното следствие по несъмнен
начин се установи извършеното нарушение на чл. 66, ал.
1, т. 5 от КТ във
вр. с чл. 2, т. 28 и чл.
4, ал. 2 от Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се
установява допълнителен платен годишен отпуск, а именно, че в
съдържанието на сключения трудов договор № 2486/23.01.2018 г.
Юнион Ивкони“ ЕООД
гр. С., в
качеството му на работодател, не е определил размера на
допълнителния платен отпуск, на който работника Д.М.М.има
право като „шофьор на автобус“.
Според жалбоподателя деянието е
неправилно квалифицирано, като било налице несъответствие между описание на нарушението в НП и
посочената като нарушена правна норма в Наредбата. Действително в чл. 4, ал. 4
от Наредбата се предписва кръга от работници, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск, да се
определя с писмена заповед на работодателя след съответни консултации с
представители на синдикални организации и представители на работниците и
служители. В процесния случай обаче отговорността на
работодателя е ангажирана за нарушение на чл. 2, т. 28 във вр.
с чл. 4, ал. 2 от Наредбата, определящ
кръга от работници и служители, имащи право на допълнителен платен годишен
отпуск и неговия минимален размер. Във всички случаи определянето на кръга правоимащи
лица със заповед не следва да се тълкува като освобождаване на работодателя от
задължението да съблюдава задължителното съдържание на индивидуалния трудов договор.
Неоснователно
е възражението в жалбата, подкрепено и с гласни доказателства, че Д.М.М.е изпълнявал само и единствено специализиран превоз, а не
градски, междуградски или международен такъв, каквото е изискването на чл. 2,
т. 28 от Наредбата, като поради тази причина и не следва да му се
начислява и изплаща допълнителен отпуск
за него. Това, че работникът е изпълнявал само специализирани превози е ирелевантно в случая, защото в АУАН и НП е ангажирана
отговорността на работодателя за липса на
определен реквизит от задължителното съдържание на индивидуалния трудов
договор, липса на условия по договора, което работника е имал право да
узнае при сключването му. Безспорно
установено е, че трудовият договор на Д.М.М.е сключен
за това, че той като шофьор на автобус
ще изпълнява не само
специализиран превоз, но и за изпълнение на
градски, междуградски и международен превоз. При положение, че работодателят
сам е определил функциите, които може да изпълнява работника, е следвало
да впише в условията на трудовият
договор и такива за ползване на правото
на допълнителен платен годишен отпуск и неговия размер, а това не е направено.
В случая не са налице основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХIХ, раздел
II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака:
нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. В процесния случай
нарушението обективно няма как да бъде отстранено, а вредните последици за
работника са безспорни – работодателят е лишил посочения работник от информация за част от
условията на по трудовия договор.
Относно размера на наложената
санкция в рамките на предвидената от КТ мотивите на наказващия орган са
неиздържани. Макар наложеното наказание да е почти към минимума, предвиден в
закона, не са изтъкнати както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят конкретния размер на санкцията. Предвид на
това съдът счита, че НП, в частта относно размера на наложеното наказание
следва да бъде изменено, като наказанието бъде намалено към минималния
предвиден размер от 1500 лева.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 25 - 2503467 от 07.02.2019 г. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Т., с което на Юнион Ивкони“ ЕООД гр.С., представлявано от Г.Л.А.и Н.Б.П. –
управители, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер
на 1600 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание, а именно - “Имуществена
санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: