№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1343/21 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следв., вр. чл. 144 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба от „Девня инвест еко“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Акт за
установяване на задължение № МДТ-215303000317-1/19.04.2021 г. на орган по приходите в дирекция „МДТ“ при
Община Белослав, потвърден с решение изх. № МДТ-В-98/2/04.06.2021 г. на
Директора на Дирекция „ФБМДТ“ при Община Белослав, с който в тежест на
дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
за битови отпадъци за 2019 и 2020 г. за земя с идентификатор **** с площ 712 225
кв.м, в общ размер на 5 640,82 лева ДНИ и лихви към датата на акта 648,29 лева,
и 4 700,68 лева ТБО и лихви към датата на акта 540,25 лева.
В
жалбата се твърди, че имотът представлява изведен от експлоатация и изоставен
сгуро-шламоотвал. Първоначалният статут е бил земеделска земя, като тази
земеделска земя не е рекултивирана и винаги е била ползвана за съхраняване на промишлени
отпадъци. Жалбоподателят счита, че за съответната земя не се дължат местни
данъци и такси. Допълнително навежда
възражения за допуснати в хода на административното производство нарушения,
свързани с невръчването на заповедите за определяне на границите, в които ще се
извършва сметосъбирането и сметоизвозването. Развива и доводи относно
незаконосъобразна процедура по включването на процесния имот в картата по чл.
18г от ППЗСПЗЗ. Твърди, че процесният имот винаги е представлявал обект със
стратегическо значение за експлоатацията на близкото морско пристанище и
сметосъбиране и сметоизвозване от него никога не са били осъществявани. Моли за
отмяна на акта за установяване на задължения по декларация и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
в производството, Директорът на Дирекция „Финанси, бюджет и местни данъци и
такси“ при Община Белослав, не изразява становище по съществото на спора.
В писмено становище, придружаващо жалбата, оспорва последната. Заявява, че
декларираният от жалбоподателя имот, по предходен план ПИ 000057, не е
земеделска земя и не е бил обект на възстановяване на бивши собственици. Имотът
представлява терен и е бил отреден за депо за индустриални отпадъци № 4В със
Заповед № 827/02.11.1970 г. въз основа на Разпореждане № 37 на Комитета за
стопанска координация от 02.02.1970 г. за отчуждаване на земи и уреждане на
въпроси във връзка със строителството на обект „Пристанище Варна-запад“. За
имота няма и решение за промяна предназначението на земята от Комисия по чл.
17, ал.1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и не следва
да се провежда процедура по промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и
ППЗОЗЗ. Моли жалбата
да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на
обжалване в производството е Акт за
установяване на задължения по декларация № МДТ_215303000317-1/19.04.2021 г. на
орган по приходите в Дирекция „МДТ“ при Община Белослав.
Срещу акта е подадена жалба вх. № МДТ-В-98/25.05.2021 г. до Директора на
Дирекция „ФБМДТ“ при Община Белослав.
С Решение № МДТ-В-98-/2/04.06.2021 г. Директорът на Дирекция „ФБМДТ“ е
потвърдил АУЗД № МДТ_215303000317-1/19.04.2021 г. като правилен и
законосъобразен. Решението е връчено на дружеството-жалбоподател на 09.06.2021
г., жалбата до Административен съд – Варна е подадена на 23.06.2021г.
Жалбата е подадена
от адресата на акта за установяване на задължения по декларация в срока за
обжалване, и след изпълнение на предпоставката по чл. 156, ал. 1, вр. чл. 107,
ал. 4 от ДОПК за обжалване по административен ред, поради което е допустима. Разгледана
по същество е частично основателна, по съображения, различни от изложените в
нея.
От мотивите на обжалвания акт се установява, че „Девня инвест еко“ ЕООД е
подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 08.04.2019 г., с
която е декларирало собственост върху земя с площ 712 225 кв.м, представляваща
ПИ с идентификатор ****, с адрес с. Разделна, общ. Белослав, с данъчна оценка
на земята към 2021 г. – 940 137 лева и декларирана отчетна стойност 437 600
лева.
При проверка, извършена в дирекцията, е установено, че дружеството не е
внесло дължимите суми за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за календарните 2019 г. и 2020 г. Установен е размер на задълженията
за ДНИ и ТБО за процесния имот по видове и периоди и лихвите за просрочие към
датата на издаване на акта, както следва:
ДНИ 2019 г. 2 820,41 лева Лихви 467,71 лева
ДНИ 2020 г. 2 820,41 лева Лихви 180,58 лева
ТБО 2019 г. 2 350,34 лева Лихви 389,76 лева
ТБО 2020 г. 2 350,34 лева Лихви 150,49 лева
В преписката по издаване на обжалвания акт са представени доказателства
за придобИ.е на имота от страна на дружеството по силата на апорт, извършен с
учредителния договор на дружеството от 30.11.2018 г., вписан в Служба по
вписванията - Варна на 04.12.2018 г., нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № *,
том 5, рег. № ****, дело *** от **.**.20** г. на
нотариус рег. №192, скица на поземления имот и удостоверение за характеристики
на ПИ в земеделска територия, писмо изх.
№ РД-05-845-2/05.11.2018 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, писмо
изх. № РД-05-845/02.07.2018 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна,
становище на зам. изп. Директор на ЦУ на НАП вх. №МДТ-И-276-10/05.04.2019 г.,
Разпореждане №37 от 02.02.1970 г. на МС на НРБ.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за настъпване на промяна в декларирано
обстоятелство е подадена на 08.04.2019 г. и с нея имотът имотът е деклариран като
земя, без постройки. Представени са и Декларации по чл. 14 от ЗМДТ от
предходния собственик, в които имотът е деклариран като Депо 4В и земя 712 299
кв.м.
В съдебно заседание за изясняване на статута на имота във връзка с
твърдението, че е земеделска земя, е изискана информация от РИОСВ – Варна дали
процесният имот е бил рекултивиран. С писмо с.д. 15181/18.10.2021 г. Началник
отдел „УО и ОП“, дирекция „КОС“ при РИОСВ – Варна информира, че имот № **** в
землището на с. Разделна, общ. Белослав представлява „депо за драгажни утайки“
с площ 544 980 кв.м. с оператор „Девня инвест“ АД, като не са налични
данни за проведена процедура по реда на Наредба № 26 от 22.10.1996г. за
рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане
и оползотворяване на хумусния пласт.
За изясняване на обстоятелството относно извършването на сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци в имота е разпитан свидетелят И. П. Н. - служител
на „Девня инвест“ АД от 1991 г. до 2018 г., а преди това служител на държавна фирма
„Полихим“.
Свидетелят заяви, че имотът представлява депо 4В, като през 80-те години е
участвал във финансирането и реконструкцията му, а след 90-та година е участвал
в експлоатацията му. Депото е построено през 70-те години, а през 80-те г. се е
извършила реконструкция, изразяваща се в надграждане на дигата на депото. На
североизток от депото се намира Пристанище „Варна – запад“. Обяснява, че депата
4А, 4Б и 4В са строени през 70-те години на ХХ в. във връзка със строителството
на пристанището, за да се съхраняват извадените при драгирането земни маси.
След като е било построено пристанището, депата са останали. В тези депа са били
съхранявани драгажни утайки от естествената територия. Обясни, че р.
Провадийска, която носи утайки със себе си, в зависимост от дъждовете, се влива
непосредствено преди пристанището в канал 2, а проектната дълбочина на
пристанището е 11 м или 33 фута. За да се експлоатира нормално пристанището,
трябва да се поддържат 11 м по целия канал и пристанището, реката денонощно
изхвърля утайки и ако не се прочистват, нивото й се вдига и съответно се
ограничава достъпът. С цел да се осигури нормална експлоатация след 1974 г. се
прави уширение на р. Провадийска – т.нар. „утаител“, който е свързан с депото с
тръбопровод, около 1.5 км, с диаметър 800 мм. Единствената дейност на депо 4В е
съхранение на драгажни утайки от утаителя на р. Провадийска. Свидетелят заяви,
че там не се съхраняват други видове отпадъци. Според него правилното
наименование на депото би трябвало да бъде „Депо за съхраняване на драгажни
маси от утайки на р. Провадийска“. В депото не може да се влезе, за да се
изхвърли някакъв вид отпадък, тъй като достъпът до него е по бермата. В депото
няма постройки. Депото се обслужвало от двама души, които се помещавали в
„Агрополихим“. Свидетелят е категоричен, че в депото не могат да се извършват и
не са се извършвали никакви дейности, генериращи битови отпадъци.
При така
установените факти, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по приходите от дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Белослав. Издалият акта служител на общинската администрация – главен
експерт "МДТ" към Община Белослав – притежава правомощията на орган
по приходите, съгласно представената като доказателство Заповед № 25/04.01.2016г.
на кмета на Община Белослав, следователно е компетентен орган по смисъла на чл.
4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ. Решение изх.
№ МДТ-В-98-/2/ от 04.06.2021 г. е издадено от Директор Дирекция „ФБМДТ“, който
има качеството на решаващ орган на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 5, вр. чл. 9б
от ЗМДТ.
Актът е издаден в законоустановената
писмена форма, като съдържа изложение на фактическите и правните основания за
издаването му, позволяващо осъществяването на съдебен контрол. Не се твърдят и
не се установяват допуснати в хода на производството съществени процесуални
нарушения.
В настоящото
производство липсва спор по фактите, свързани с определения размер на данъка и
таксата (обект, основа и ставка).
Спорът е правен и е свързан с дължимостта на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци (в компонентата й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения) за имота, предвид обстоятелството, че същият е вписан в КК като земеделска територия и начин на трайно ползване „изоставена орна земя“.
Според решаващия орган имотът е отразен в картата
на възстановената собственост като „унищожена нива – промишлена дейност“, тъй
като е бил отреден за депо за индустриални отпадъци със Заповед №
827/02.11.1970 г. въз основа на разпореждане № 37 на Комитета за стопанска
координация от 02.02.1970 г. за отчуждаване на земи и уреждане на въпроси във
връзка със строителството на обект „Пристанище Варна запад“. Доколкото от
събраната информация от ОД „Земеделие“ е установено, че заповедта за отреждане
не е отменена и имотът не е рекултивиран, той няма характер на земеделска земя
и за него се дължат данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.
Според
жалбоподателя имотът е отразен в кадастралната карта и регистри като земеделска
земя и този статут на земята не е променян, имотът е използван за съхраняване
на утайки от драгиране, няма постройки, а сметосъбиране и сметоизвозване от
него никога не е извършвано, поради което за него не се дължат данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.
По този спорен
въпрос, съдът приема следното:
Чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ предвижда с данък върху недвижимите имоти да се облагат
разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в
сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона
за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон.
Видно
от редакцията на тази разпоредба, в нея е предвидено общо правило за облагане
на всички поземлени имоти, намиращи се в строителните граници на населените
места и селищните образувания, както и облагане при определени условия на
имотите извън строителните граници на населените места и селищните образувания.
Чл. 9 от ЗУТ предвижда, че в територии без
устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила
на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването
противоречи на закон.
Определението за земеделски земи е дадено в чл. 2,
т. 1 от ЗСПЗЗ, като земеделски са земите, предназначени за земеделско
производство и които не се намират в границите на урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план
или с околовръстен полигон.
Не се установява за разглеждания недвижим имот да
действа подробен устройствен план или да е обхванат от околовръстен полигон.
Независимо от отразяването си в кадастъра като изоставена орна земя, същият
няма качеството земеделска земя, доколкото безспорно от твърденията на двете
страни се установява, че не е годен за земеделско производство поради
фактическото му използване за депониране на драгажни маси в продължение на
десетилетия. Видно от приложеното в хода на съдебното производство
писмо от РИОСВ – Варна за процесния имот „Депо за драгажни утайки“ с оператор
„Девня инвест“ АД няма данни да са проведени мероприятия за рекултивация на
земята и включването й в държавния поземлен фонд, в резултат на което се налага
изводът, че имотът няма характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.
Поради това, разглежданият имот не
попада в изключенията по чл. 10, ал. 2, 3 и 4 или чл. 24 от ЗМДТ и за него на
общо основание се прилага чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, респективно, за него собственикът
дължи данък върху недвижимите имоти съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл.
14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Белослав,
данъкът за нежилищните имоти на предприятия /ЮЛ и ЕТ/ за 2019 г. и 2020 г. е 3
на хиляда върху данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на процесния имот е
940 137 лева, като дължимият за него данък върху недвижимите имоти е
2 820,41 лева, колкото са определени от административния орган с оспорения
акт. За невнесените в срок задължения за ДНИ, падежът на които е съответно 30
юни и 31 октомври за половината от данъка за съответната година, са определени
лихви, при проверката на които съдът не намира основание за частична отмяна на
АУЗД (проверката на лихвите с лихвения калкулатор за публични задължения на nap.bg води до
по-високи стойности от посочените в АУЗД).
Що
се отнася до дължимостта на таксата за битови отпадъци, претендирана с
обжалвания АУЗД в компонентата „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения“ съгласно т. ІV от действащите през процесните периоди Заповед
№ 791/31.10.2018 г. и Заповед № 799/31.10.2019 г. на Кмета на Община Белослав
за определяне на услугите, извършвани за имотите на територията на общината,
съдът намира, че в производството не беше доказано от страна на ответника, че
услугата е действително извършвана през 2019 и 2020 г.
За
разлика от данъка върху недвижимите имоти, който по своето естество се дължи за
притежаване или ползване на недвижим имот с определени характеристики, местните
такси, каквато е таксата за битови отпадъци, се дължат само за извършени от
общината услуги. Това се установява от самия текст на чл. 62 от ЗМДТ. Включването
на имота в посочените по-горе заповеди за определяне на услугите, които ще се
извършват за имотите в регулацията на населените места на територията на
общината и за конкретно индивидуализирани имоти извън регулацията, сред които е
процесният, не е достатъчно, за да се приеме, че услугата е действително
извършвана и за нея е дължима претендираната такса.
От
самото естество на имота, описано по-горе, а именно терен без постройки и без
достъп на техника, с изключение на високопроходими автомобили, и от начина на
използването му за депо за драгажни утайки не може да се направи извод за
извършвана на терена дейност, генерираща битови отпадъци, които да са били
събирани, транспортирани и да са подлежали на последващо обезвреждане, за което
да е дължима таксата. Доказването на действителното третиране на битови
отпадъци от имота в депа или други съоръжения (което е единствената
претендирана в АУЗД компонента на ТБО) е в тежест на административния орган. За
тази цел би следвало да се ангажират доказателства за получени в съответното
депо битови отпадъци с произход терена на жалбоподателя, евентуалното им
събиране и извозване до депо от трети лица или от собственика, тъй като не се
претендира това да е извършено от общината, или други релевантни факти, от
които да се направи извод за реалното извършване на услугата. Предвид това, незаконосъобразно
е определено задължението за такса за услугата по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ -
третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Независимо от указанията във връзка с разпределянето
на доказателствената тежест, както и посочване какво конкретно следва да се
докаже, дадени на ответника с разпореждането за насрочване на делото и с
определение от съдебно заседание, проведено на 05.10.2021 г., ответникът не представи
никакви доказателства за относими към третирането на битови отпадъци от имота
факти. Нещо повече, § 1 т. 4 от ЗУО
определя, че битовите отпадъци не включват отпадъците от производството,
селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и
канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително утайки
от пречистване на отпадъчни води, излезли от употреба моторни превозни средства
или отпадъци от строителство и разрушаване. § 1, т. 5 от Наредба № 6 от
27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа
и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на
отпадъци определя като „драгажни утайки“ утайките, получени при изгребване от
дъното на водни обекти и съгласно чл. 2, т. 3, буква а) от нея не се отнася за
тези отпадъци. Видно от показанията на разпитания свидетел Н., процесният имот
представлява именно депо за съхраняване на драгажни утайки на река Провадийска,
а наносите според горната разпоредба от ЗУО не представляват битов отпадък. До
имота няма достъп по суша и не се установява в него да е бил генериран битов
отпадък, нито такъв отпадък да е бил транспортиран и третиран от общината. След
като не е доказано, че услугата е била извършвана, определянето на задължения
за такса за битови отпадъци е в противоречие с чл. 62, т. 2 от ЗМДТ.
По
изложените съображения, актът за установяване на задължения по декларация
следва да се отмени в частта за установените задължения за такса за битови
отпадъци и лихвите върху тези задължения, а жалбата да се отхвърли по отношение
на задълженията за данък върху недвижимите имоти и лихвите върху тези
задължения.
При
този изход от производството, при материален интерес от 10 341,50 лева
главници и 1188,54 лева лихви, или общо 11530,04 лева, и отменена част в размер
на 4700,68 лева главници ТБО и съответните им лихви от 540,25 лева, потвърдената
част от АУЗД е в размер общо на 6 289,11 лева. Разноските за
производството следва да бъдат разпределени в съотношение 54,55 % за ответника
и 45,45 % за жалбоподателя. Ответникът не претендира юрисконсултско
възнаграждение, поради което такова не му се дължи. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват 45.45 % от направените разноски - платената
д.т. в размер на 50 лева и възнаграждение за един адвокат. Предвид представения
договор за правно съдействие и защита при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, възнаграждението следва да бъде определено по правилата на чл.
38, ал. 2 от същия закон в минимално предвидения по чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. размер, или 875,90 лева. Т.е. общият размер на съдебно-деловодните
разноски, дължими на жалбоподателя е 420,82 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и 3 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № МДТ-215303000317-1/19.04.2021 г. на орган по приходите в дирекция „МДТ“ при Община Белослав, потвърден с решение изх. № МДТ-В-98/2/04.06.2021 г. на Директора на Дирекция „ФБМДТ“ при Община Белослав, в частта му, с която в тежест на „Девня инвест еко“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, са определени задължения за такса за битови отпадъци за имот **** за 2019 г. в размер на 2 350,34 лева главница и лихви към датата на акта 389,76 лева, и за 2020 г. в размер на 2 350,34 лева главница и лихви към датата на акта 150,49 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Девня инвест еко“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********,
срещу Акт за установяване на
задължение № МДТ-215303000317-1/19.04.2021 г.
на орган по приходите в дирекция „МДТ“ при Община Белослав, потвърден с
решение изх. № МДТ-В-98/2/04.06.2021 г. на Директора на Дирекция „ФБМДТ“ при Община
Белослав, в частта му, с която в
тежест на „Девня инвест еко“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, са определени
задължения за данък върху недвижимите имоти за имот **** за 2019 г. в размер на
2 820,41 лева – главница и лихви към датата на акта 467,71 лева и за 2020
г. в размер на 2 820,41 лева - главница и лихви към датата на акта 180,58 лева.
ОСЪЖДА Община Белослав да
заплати на „Девня инвест еко“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 420,82 (четиристотин и двадесет цяло и
осемдесет и две ст.) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.