Р Е Ш Е Н И Е
№
890/24.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно
административнонаказателно дело № 848 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на И.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 356 от 04.08.2022 год. постановено по АНД №
717 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 21-1006-003225 от 20.12.2021 год., издадено от началник група към ОД на
МВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет)
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 3
(три) месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21
от същия закон.
В касационната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на оспореното решение поради допуснати съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, на материалния закон и за необоснованост. Моли се
за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да постанови друг по
същество на спора, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Разноски
не се претендират.
В открито съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК,
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по спора.
Ответникът-Областна дирекция на
МВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт К. П.,
в писмена защита с вх. № 7482 от 20.09.2022 год., оспорва касационната жалба с
доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на И.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 21-1006-003225
от 20.12.2021 год., издадено от началник група към ОД на МВР-Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за 3 (три) месеца, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21 от същия закон. Обжалваният
административен акт е издаден за това, че на 08.01.2021 год., около 13:20 часа
в гр. Пазарджик, на ул. „Георги Бенковски“, в посока центъра на града,
жалбоподателят, в качеството му на собственник на лек автомобил „Мерцедес
Е220“, с рег. № ***, при максимално допустима скорост за движение в населено
място от 50,00 км/ч. се е движил с 112 км/ч. Скоростта е била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство-мобилна радарна система ARH CAM S1 № 11743bb, която е отчела движение със скорост от 112 км/ч., т.е. превишение на
скоростта от 62 км/ч, но от засечената скорост са извадени 3% и се е формирало
превишение на скоростта от 58 км/ч.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че във връзка с
предприети действия от страна на административния орган за установяване на
собственика и попълване от страна на И.Й. декларация от 04.11.2021 год. за
предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, е
посочил, че на 08.01.2021 год. около 13:20 часа собственият му лек автомобил е
бил управляван от неизвестно лице-ползвано от познат и не помнел точно кое е
то. На 16.12.2021 год. на собственика на лекия автомобил, в негово присъствие и
на свидетел, на 16.12.2021 год., е бил съставен АУАН за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, след което му е бил предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. В АУАН Й. е направил възражение, че друго лице е управлявало МПС на
посочената дата. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд
НП. Последното е връчено на Й. на 18.04.2021 год., видно от направеното
отбелязване в разписката под НП.
Пред Районния съд са събрани писмени веществени доказателства – фотоси от
АТСС и снимка към протокол за използване на АТСС, протокол за използване на
АТСС от 11.01.2021 год., както и гласни доказателства посредством свидетелските
показания на актосъставителя Е. Т. и свидетеля Г. Г..
Съдът не е кредетирал декларираното от Й. обстоятелство, че същият не е
управлявал собственият му автомобил, на посочената дата, час и място. Приел е
това обстоятелство за невярно, с цел да бъде избягната
административнонакзателната отговорност на жалбоподателя.
От правна страна Районен съд-Пазарджик е формирал извод, че твърденията на
жалбоподателя, че не е управлявал процесния автомобил са недостоверни и именно
той е автор на извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл.
182, ал. 1, т. 6 от същия. Достигнал е до извод за законосъобразност на НП,
поради което го е потвърдил.
Решението е правилно.
Инстанцията по същество е изследвала всички релевантни за спора
обстоятелства. Разпитан е актосъставителя Е. Т. и свидетелят по съставянето на
АУАН-Г. Г.. Обсъдени са и събраните писмени доказателства. Показанията са
разгледани в съвкупност с останалите събрани доказателства. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията
на ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изводите на районния съд се
споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, поради което не
следва да бъдат преповтаряни. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен, съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Фактическите
констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви други
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната.
Не са налице наведените касационни основания – неправилно прилагане на
закона. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на
пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно
категорията на съответното МПС. В разглеждания случай скоростта на автомобила е
установена в населено място, поради което и въведеното по силата на закона
ограничение е 50 км/ч. Нарушението е безспорно установено с годно техническо
средство, като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП са годни
веществени доказателства. Скоростта на автомобила е установена в населено място
като разрешената скорост е 50 км/ч. Нарушението е безспорно установено с годно
техническо средство.
Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първостепенния съд,
че И.Й. е управлявал процесното МПС на 08.01.2021 год. около 12:30 часа в гр.
Пазарджик, на ул. „Георги Бенковски“, в посока центъра на града. Видно от
подадената декларация по чл. 188 от ЗДвП същият не е посочил друго лице, на
което е предоставил управлението на автомобила на процесната дата, когато е
установено превишението на скоростта. В декларацията касаторът е посочил, че не
може да посочи кое е лицето управлявало автомобила му 08.01.2021 год. около
12:30 часа в гр. Пазарджик. Ето защо в оспореното решение не е налице съществен
порок, водещ до неговата неправилност, състоящ се в неустановяването на факти
от съществено значение за изхода на спора.
Неоснователни са и оплакванията на касатора, че в АУАН и наказателното
постановление не е описано ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Налице е точно и прецизно описание на местоизвършване на нарушението,
което е в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд
и относно размера на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП при превишаване на максимално разрешената скорост за населено място над
50 км/ч. санкцията е в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата се
увеличава с 50,00 лв. Така наложената глоба в размер на 750,00 лв. е правилно
определена, тъй като автомобилът се е движил със скорост от 112 км/ч.
По отношение на искането за назначаване на експертиза, от която да се
установи кое лице е управлявало процесния автомобил на 08.01.2021 год. съдът
следва да отбележи, че настоящата касационна инстанция е по правото, а не по
фактите, като в разпоредбата на чл. 220 АПК е въведена забрана за фактически
установявания от касационната инстанция, която следва да преценява прилагането
на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Предвид на гореизложеното, настоящият касационен състав при Административен
съд-Пазарджик, намира, че оспореното решение е правилно и при липса на
инвокираните касационни основания следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 5 от ЗАНН, в сила от
23.12.2021 год., в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП). С оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ касационният жалбоподател да се осъди да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК,
Административен-Пазарджик, XII-ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356 от 04.08.2022 год. постановено по АНД №
717 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, разноски за настоящата
касационна инстанция в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.