Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на шестнадесети
септември
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 9709 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 13479 от 27.06.2019 г. по описа на ЧСИ С.П., подадена от “Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – З.“АД – длъжник по изпълнително дело № 20199210400711 по описа на ЧСИ
С.П., рег. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу Постановление за разноски от 17.06.2019 г.
Жалбоподателят е останал недоволен от определените за събиране допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, в размер на 193.82
лева, с обжалваното Постановление от 17.06.2019 г. В жалбата са наведени
оплаквания за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в полза на взискателя,
като се сочи, че възнаграждението следвало да се определи само по чл. 10, т. 1
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като липсвало активно поведение от страна на
процесуалния представител на взискателя, което да обоснове приемане за събиране
и на допълнително възнаграждение от 193.82 лева
за пълномощника на взискателя по
т. 2 на чл. 10 от Наредбата. Оспорва се с жалбата и размера на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ) по
аргумент, че след като е неправилно определен размера на адвокатското
възнаграждение, то неправилно в размера на таксата е включено и допълнителното
адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното жалбоподателят моли да бъде
намален адвокатския хонорар по изпълнителното дело до минималният размер от
240.00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и да се коригира пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят Застрахователно акционерно дружество “А.Б.“АД, чрез пълномощник – адвокат А.Б., е
депозирал в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК възражение по така подадената от
длъжника жалба, с което е оспорил същата по подробно изложени съображения за
нейната неоснователност. Счита, че жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски за насотящото производство.
ЧСИ С.П. е изложил
мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено кога длъжникът
не отговаря за разноските по принудителното изпълнение, като процесният случай
не бил такъв. Дружеството длъжник било платило след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, което наложило процесуалният представител на взискателя
да иска извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Излага,
че адвокатският хонорар по изпълнителното дело бил в общ размер от 433.82 лева
и така се явявал определен под минимума по Наредбата, следователно не бил
прекомерен.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по
изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението; насочена е
срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал.
2, т. 7 ГПК, като се
съобразят и постановките на Тълкувателно Решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълкувателно
дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Изпълнително
дело № 20199210400711 по описа на ЧСИ С.П. е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 16.05.2019 г., издаден в полза на взискателя Застрахователно акционерно дружество “А.Б.“АД срещу длъжника “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“АД, за следните
суми: 756.82 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017
г., до окончателното плащане ; законна
лихва върху сумата от 2 741.54 лева за периода от 14.07.2017 г. до 11.08.2017
г. и сумата от 572.18 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски. С
молбата за образуване е поискано и ЧСИ П.е приел да събере принудително и
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на
240.00 лева, с ДДС. На длъжника е връчена покана
за доброволно изпълнение на 29.05.2019 г. за посочените суми, върху които
ЧСИ П.е изчислил и дължимата законна лихва, както е начислил и такси по ТТРЗЧСИ
в общ размер на 256.70 лева. Видно от платежно нареждане на л. 8 от изп. дело, сумата по изпълнителното дело в размер на 2
227.20 лева е платена на 24.06.2019 г., следователно след изтичане на
двуседмичния срок за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК. От надлежните
писмени доказателства, съдържащи се в изпратеното на Софийски градски съд копие
на изпълнителното дело, е видно, че с молба от 14.06.2019 г. (л. 11), взискателят, чрез упълномощения адвокат А.Б.,
е поискал от ЧСИ П.да извърши справка относно притежаваните от длъжника банкови
сметки. След извършена справка в БНБ за декларираните банкови сметки от “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“АД, с нова
молба от 17.06.2019 г. (л. 15 от
изп. дело) взискателят, чрез пълномощника адвокат А.Б., е депозирал
втора молба за налагане на запор върху откритите при “О.Б.“АД сметки на
длъжника. Със същата молба е поискано да се приеме за събиране допълнително
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 193.82 лева. На
17.06.2019 г. ЧСИ П.постановил обжалваното Постановление, с което се произнесъл
единствено по исканата за събиране сума от 193.82 лева, като в сочения акт на
съдебния изпълнител няма произнасяне относно други разноски или такси. Исканият
запор бил наложен, като от писмо, с изх. № ЗСи – 101 – 5337#1/ 27.06.2019 г. (л. 20 от
изп. дело) от
“О.Б.“АД на ЧСИ П.е съобщено, че в изпълнение на изпратеното запорно съобщение
с платежно нареждане с номер идентичен на този на цитираното по – горе платежно
нареждане на л. 8, дължимата сума била изплатена изцяло.
С
придружително писмо, вх. № 101661 от 09.08.2019 г., ЧСИ П.е
изпратил за прилагане по настоящото дело следните два документа: Фактура с №
653 от 12.06.2019 г., в която никъде не е индивидуализиран нито договорът за
правна защита и съдействие, по който е възникнало данъчното събитие, нито
номера на изпълнителното дело, по което е постановен обжалваният в настоящото
производство акт на ЧСИ С.П.; както и справка за движение по сметка (разплащателна сметка)
с дата 02.07.2019 г., който документ е отразено да е съставен от А.Л.Б., без да
е подписан на съответното за това място, като същевременно е видно, че същият е
отпечатано фотокопие от портал за интернет банкиране при посочената банка. По
мнение на настоящия състав на съда, по изпълнителното дело, включително и чрез
цитираните писмени документи, не е установено присъединеното за събиране
допълнително адвокатско възнаграждение от 193.82 лева да е договорено и реално
заплатено съобразно с мотивите, изложени по т. 1 от Тълкувателно Решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За да подлежи на изследване въпросът дали разноските за адвокатско
възнаграждение са прекомерни или не хонорарът в полза на пълномощника трябва първо
да съставлява реално понесен от страната
разход (документално установен), и едва тогава да се преценява възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК.
С
оглед изложените в жалбата оплаквания съдът все пак намира за необходимо да
обоснове, че действително, постъпилата по изпълнителното дело сума в погашение
на вземанията по изпълнителния лист и останалите разноски по изпълнението е
вследствие на наложения запор, поискан от взискателя, което обаче не обосновава
наличие на основания за приложение на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Последващото посочване на изпълнителен способ с молбата от 17.06.2019 г. (на л. 15 от изп. дело),
не съставлява действие по принудително събиране на парично вземане, тъй като не
е сторено при подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, а
последното се явява нарушение на изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК,
предвиждащо, че с молбата за образуване на изпълнението следва да се посочи и
начинът на изпълнение. При тези данни може да се обоснове с категоричност, че
единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са сведени до
подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело, в която,
както е установено горе, дори не е посочен способ за принудително изпълнение.
Липсва и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Ето
защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими
процесуални действия по защита и съдействие, респективно извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приетият за събиране по
изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума
определен с чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. в размер на 240.00 лева, с ДДС, за депозиране на молба за образуване на
изпълнително дело. Останалата част
от хонорара следва да остане в тежест на взискателя Застрахователно
акционерно дружество “А.Б.“АД, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
По
възраженията за размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът не
дължи произнасяне, тъй като същата е определена с поканата за доброволно
изпълнение, а не с обжалваното Постановление от 17.06.2019 г. За пълнота може
да се посочи все пак, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 162.69 лева е
определена от ЧСИ върху материален интерес по изпълнителния лист (сметка на л. 9 от изп. дело) и не включва разноските по принудителното изпълнение,
каквито доводи е релевирал жалбоподателя.
По
изложените съображения обжалваното
Постановление от 17.06.2019 г. за разноските по изпълнително дело №
20199210400711 е неправилно и следва
да се отмени.
По
разноските за настоящото производство.
Претенцията на жалбоподателя, независимо от изхода на делото,
както и тази на взискателя - за присъждане на разноски за настоящото
производство, са неоснователни. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която отговорността за
разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен
контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
съдебният изпълнител, който обаче не е страна в това съдебното производство и
общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим. Единствено за пълнота следва да се посочи,
че релевантна за хипотезата на търпени вреди в случай на незаконосъобразно
принудително изпълнение би била нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
от 17.06.2019 г. на ЧСИ С.П.,
постановено по изпълнително дело № 20199210400711,
с което е присъединен за събиране допълнителен адвокатски хонорар в полза на
взискателя в размер на 193.82 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенциите на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“АД, ЕИК А.Л.Б., и на Застрахователно
акционерно дружество “А.Б.“АД, за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.