Решение по дело №382/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 68

гр. Видин, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и четвърти февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 АД №

382

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.186 и сл. от АПК.

Делото е образувано по протест на Зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Видин, против разпоредбата на чл.58,ал.4 и ал.5 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Кула /Наредбата/, приета от Общински съвет – Кула, както и срещу цялата наредба.

В протеста се развиват съображения, че текстът е незаконосъобразен, тъй като оспорените текстове са били в съответствие с чл.61с,ал.4 и ал.5 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011г., които обаче са обявени за противоконституционни с решение на КС. Твърди се също така, че в случая при приемането на Наредбата са допуснати множество съществени процесуални нарушения, поради което и цялата Наредба следва да бъде отменена.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отменят оспорените разпоредби, както и цялата Наредба.

Ответникът по делото – Общински съвет – Кула, не са взели становище по делото.

Становището на Окръжна прокуратура – Видин, изразено от прокурор Кирилов в с.з., е че протестът е основателен, поради което и се поддържа. Претендират се и направените разноски от тяхна страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Протестираните текстове на разпоредбата на чл.58,ал.4 и ал.5 от Наредбата са със следното съдържание: ал.4 : Когато сборът на данъка по ал.2 за календарната година е по – малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 01 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва; и ал.5: Разликата по ал.4 се определя по формулата в чл.61с,ал.5 от ЗМДТ.

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги е приета с решение № 23 на заседание на Общински съвет – Кула, взето с протокол № 5 от 15.02.2008г. Конкретно протестираните разпоредби на чл.58,ал.4 и ал.5 от Наредбата са приети с решение № 355 на заседание на общинския съвет от 27.01.2011г. Последното изменение е от 2016г.

Представената от административния орган преписка съдържа : извлечение от решение № 118, взето с протокол от 25.10.2016г. на Об.С Кула, с което е прието изменение на Наредбата за определяне на местните данъци, извлечение от решение № 537 от 27.01.2015г., за изменение на Наредбата ; извлечение от решение № 370 от 19.12.2013г. за изменение на Наредбата ; извлечение от решение № 355 от 27.01.2011г., с което са приети протестрираните текстове от Наредбата ; извлечение от решение № 232 от 29.12.2009г. за изменение на Наредбата; извлечение от решение № 137 от 29.01.2009г., също за изменение; протокол № 5 от заседание на Об.С Кула от 15.02.2008г., от който е видно, че като т.10 в дневния ред фигурира Приемане на Наредба за определяне на местните данъци на Община Кула и приложенията към нея и като т.11 – Приемане на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и Приложенията към нея. От протокола се установява, че с решение № 23 е приета Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Кула, съгласно Приложение № 1 и влиза в сила от 01.03.2008г., а с решение № 24 е отменена Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, приета с решение № 249/ 12.03.2003г. и е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и приложенията към нея, съгласно Приложение № 2, в сила от 01.03.2008г. ; докладна записка изх. № 588 / 11.02.2008г., ведно с проект за Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Кула и копие от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Кула, според което последното и изменение е с решение № 118 от 25.10.2016г. на Обс.С Кула. Към преписката обаче е представено и извлечение от решение № 327 от 28.01.2019г. на Об.С Кула, видно от което с него са изменени разпоредбите на чл.7, 9, 10, 19,41, 45 и 47 от Наредбата.

Към преписката са представени и протокол № 4 от 30.01.2008г. от заседание на Об.С Кула в т.5, от който се съдържа изменение на Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на Община Кула, съответно с решение № 13/ 30.01.2008г.; извлечение от решение № 24 от заседание на 15.02.2008г. за приемане на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и приложенията към нея, в сила от 01.03.2008г.; докладна записка изх. № 578/ 08.01.2008г. относно определяне на такса битови отпадъци по ЗМДТ за 2008г. в населените места на община Кула, с приложени към нея план сметки и справки за 2008г. и 2007г./л.61 – 66/ ; извлечение от решение № 14 / 30.01.2008г. за определяне на ТБО за 2008г. и извлечение от решение № 13 от 30.01.2008г., за изменение на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на община Кула. Тези доказателства обаче според съда не касаят обжалваната Наредба, а друга такава - Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и приложенията към нея, в сила от 01.03.2008г., която безспорно е различна от протестираната, макар и в придружителното писмо да е посочено, че ни се изпраща Наредбата за определяне на местните данъци и такси на територията на община Кула.

В преписката не се съдържат други доказателства във връзка с процесният административен акт, като няма мотиви към представения проект на Наредбата, както и доклад.

От нея макар и да става ясно по чие предложение е приета Наредбата, не е ясно и дали то е разгледано от постоянните комисии при Общински съвет – Кула или не и съответно дали предложението е подкрепено изцяло или не.

Мотиви за решението не са изложени.

По делото други доказателства не са представени, въпреки дадената от съда възможност за представянето на такива с разпореждане от 13.01.2020г. За попълване на делото с доказателства и във връзка с изясняването на спора съдът е изискал цялата преписка във връзка с процесния административен акт, но други доказателства, не са представени.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Протестът е процесуално допустим, като подаден срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл.75,ал.1 от АПК, чл.7,ал.2 и чл.8 от ЗНА, както и чл.21,ал.2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт, издаден от орган на местно самоуправление, с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната община. Съобразно разпоредбите на  чл.185,ал.1 и чл.187,ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл.186,ал.2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта. Оспорването е направено чрез протест на Окръжна прокуратура - Видин съобразно правомощията по чл.16,ал.1,т.3 вр.  чл.186, ал.2 от АПК в защита на обществения интерес.

От данните по делото, във връзка с оплакванията в протеста, Административният съд намира същия за основателен.

При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75 - чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.80 от АПК.

Според чл.168,ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, въпреки липсата на доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които да са наведени в протеста.

В тази връзка при проверка на оспорената разпоредба не се установи протестираната норма да е приета при спазване изискванията на чл.27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство, поради липса на доказателства за тези обстоятелства. По делото не са представени доказателства за присъствалите общински съветници на проведеното заседание от 27.01.2011г., за да може да се прецени дали са били спазени описаните по – горе изисквания. В края на извлечението е посочено само, че решението е прието със „7 гласа – „за“ и нищо повече. Доколкото няма доказателства за спазване изискванията на глава III от ЗНА, следва да се приеме, че оспорената разпоредба от Наредбата е приета в нарушение нормите на чл.26,ал.2 от ЗНА /в приложимата редакция от Д.В., бр.46/ 12.06.2007 г./. Както бе посочено и по – горе, от административния орган е изискана пълната административна преписка във връзка с приемането на оспорения текст, но такава по делото не е представена.

В този смисъл от административния орган Общински съвет - Кула не са ангажирани необходимите доказателства за спазването на административно-производствените правила по приемането на Наредбата, включително и на изрично посочените текстове на чл.58,ал.4 и ал.5 от нея.. В административната преписка липсват както проект, така и мотиви към проекта, съответно доклад към него с минимално необходимото съдържание съгласно чл.28 от ЗНА. Представеният проект в случая касае само първоначалното приемане на Наредбата през 2008г., но не и на измененията, включително и на приетите такива чл.58,ал.4 и ал.5 през 2011г. В случая не са ангажирани каквито и да е доказателства за спазване на тези законови изисквания, поради което единственият възможен извод, който може да бъде направен от съда е за приемане на протестираните текстове, както и на цялата Наредба в нарушение на административно -производствените правила. Видно от самата преписка е, че предложението и проекта за Наредбата са входени в Общинския съвет на 11.02.2008г., а решението за приемането ѝ е от 15.02.2008г. Липсват каквито и да било доказателства за публикуване на проекта, както и за даден срок на заинтересованите лица за предложения и становища във връзка с него преди приемането на наредбата. Липсват доказателства за публикуването, както на мотиви, така и на доклад.

Оспорената разпоредба е незаконосъобразна, освен като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, а и като издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

С разпоредбата на чл.58,ал.4 от Наредбата е предвидено, че когато сборът на данъка по ал.2 за календарната година е по – малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 01 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва, а според ал.5 разликата по ал.4 се определя по формулата в чл.61с,ал.5 от ЗМДТ.

Безспорно е, че въпросните текстове са приети въз основа на чл.61с,ал.4 и ал.5 от ЗМДТ и изцяло ги преповтарят. Тези текстове от ЗМДТ обаче са обявени за противоконституционни с Решение № 5 / 05.04.202г. по конст.д. № 13 / 2011г. на КС, обнародвано в ДВ, бр.30 / 17.04.2012г., в сила от 21.04.2012г.

Предвид на това, че текстовете от ЗМДТ са приети за противоконституционни, то и разпоредбите на чл.58,ал.4 и ал.5 от Наредбата, също се явяват такива, които противоречат на Конституцията на РБ. В крайна сметка противоконституционността на нормите е прогласена с аргумент, че те въвеждат имуществен, а не туристически данък, което от своя страна противоречи на необходимото разграничение между имуществени и подоходни данъци. В тази част ЗМДТ квалифицира този данък като подоходен, в зависимост от броя нощувки. Съответно след решението на КС, с туристически данък следва да се облагат само действително осъществените нощувки.

Видно от разпоредбата на чл.58,ал.4 и ал.5 от Наредбата това не е така.

Следва да се посочи, че според чл.5,ал.1 от Конституцията на РБ тя е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат, а според ал.2 разпоредбите ѝ имат непосредствено действие.

С оглед горните аргументи се оказва, че протестираните конкретни разпоредби на чл.58,ал.4 и ал.5 от Наредбата са и материално незаконосъобразно, поради което и подлежат на отмяна.

Съгласно чл. 8 от ЗНА издаваните от общинските съвети наредби следва да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените в тях обществени отношения с местно значение. Наредбата е издадена на основание законовата делегация на чл.61с,ал.1 от ЗМДТ / ред. ДВ 98/ 2010г./, където изрично е посочено, че Общинският съвет определя с наредбата по чл.1,ал.2 размера на данъка съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване. В последната си редакция чл.61с,ал.1 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл.1,ал.2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма.

Безспорно такъв специален закон е ЗМДТ, чиито основни принципи и правила не са спазени в случая. Не са спазени и принципите на обоснованост, предвидимост, стабилност, откритост, пропорционалност и съгласуваност, залегнали в чл.26,ал.1 от ЗНА, което изключва възможността за обективен и всеобхватен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.

Изложеното налага извода за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на издаване на обжалвания нормативен административен акт, както и на материалния закон, които са достатъчни същия да бъде отменен като незаконосъобразен.

Безспорно е, че Общинският съвет е този, който определя размера на местните данъци и такси, при условия по ред и в границите, установени със закон, но както бе посочено и по – горе това следва да бъде от една страна съобразено с разпоредбите на специалните закони, а от друга мотивирано и съответно да се представят доказателства за необходимостта, реда и начина на определянето им. Нещо повече, тези доказателства следва да бъдат събрани и мотивите - изложени към момента на издаването на наредбата, текст от която се обжалва, съответно и цялата наредба, като изложените такива по време на процеса пред съда не биха могли да санират опороченият вече административен акт.

Поради описаните по – горе съображения съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи, изложени от страните, тъй като това не би могло да промени крайния извод за незаконосъобразност на акта.

При този изход на делото е основателно своевременно заявеното искане на протестиращата страна за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.143,ал.1 от АПК ОбщС - Кула следва да бъде осъден да заплати в полза на ОП - Видин разноски в размер на 20,00 лева, представляващи внесена такса за обнародване на оспорването в Д.В.

Водим от горното, Административният съд

                              Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Кула, приета от Общински съвет – Кула.

ОСЪЖДА Общински съвет Кула ДА ЗАПЛАТИ, от бюджета на административния орган, на Окръжна прокуратура - Видин сумата от 20,00 /двадесет/ лева деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението, същото да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Кула, приета от Общински съвет – Кула.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                    2.