И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда 48/14.05.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 314/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Данаил Иванов Василев от гр. Кърджали за виновен в това, че при условията на опасен рецидив, на 10.01.1997 година в гр. Кърджали отнел чужда движима вещ-бойлер от 500 литра на стойност 37.50 лева, от владението на Нейчо Николов Петков от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да я присвои и откраднатата вещ не е била под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б”, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на основание чл. 47 от ЗИН. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е постановил Данаил Иванов Василев да изтърпи наложеното му с присъда № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година по описа на Кърджалийския районен съд наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, при първоначален „строг” режим. Присъдени са разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Данаил Иванов Василев от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като незаконосъобразна. Наложеното му наказание било явно несправедливо. Не съответствало на деянието. Моли наказанието лишаване от свобода да бъде намалено. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Въз основа на събраните и проверени доказателствени материали, този съд е дал убедителен отговор има ли извършено съставомерно деяние, и извършено ли е виновно от подсъдимия. Така по несъмнен начин от фактическа страна се приема за установено следното: подс. Данаил Иванов Василев и св. Иван Шукеров си набавяли парични средства, като събирали и предавали на вторични суровини старо желязо. Подс. Василев бил видял, че пред дома на св. Нейчо Петков на ул. „Г.Карастоянова” № 18 в гр. Кърджали, имало изнесен стар железен бойлер от 500 литра. На 10.01.1997 година по обяд, подсъдимият и св. Шукеров отново били заедно и събирали желязо. Подсъдимият казал на св. Шукеров, че е разговарял със св. Петков да вземат бойлера, оставен пред дома му и да го предадат на вторични суровини. Св. Шукеров се съгласил. Двамата взели количка от съсед. Натоварили бойлера и го пренесли в пункт за изкупуване на вторични суровини, където го предали. Получената парична сума си разделили. Св. Петков още същия ден забелязал, че бойлера го няма и подал жалба в РПУ Кърджали за кражбата му. След разкриване на подсъдимия като автор на кражбата, на св. Петков била заплатена равностойността на бойлера от 37.50 лева. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на железен бойлер 500 литра към датата на извършване на кражбата е 15000 неденом. лева, като преизчислена по курса на долара възлиза на 37.50 лева към м.януари 2007 година. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подсъдимия Василев, еднопосочни с показанията на свидетелите Нейчо Петков и Иван Шукеров; от писменото заключение на съдебно-оценителната експертиза, приета като доказателство по реда на чл. 282, ал.3 от НПК, и от писмените доказателства по делото: справка и бюлетини за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Самопризнанията на подсъдимия, чрез които описва подробно обстоятелствата, свързвани с извършване на деянието, се подкрепят от еднопосочните, непротиворечиви и последователни показания на посочените по-горе свидетели, и по несъмнен начин установяват извършването на кражбÓта. Въз основа на безспорно установените по делото факти, първоинстанционният извод е направил извод, че подс. Василев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. основание чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК,а именно: при условията на опасен рецидив, на 10.01.1997 година в гр. Кърджали отнел чужда движима вещ-бойлер от 500 литра на стойност 37.50 лева, от владението на Нейчо Николов Петков от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да я присвои и откраднатата вещ не е била под постоянен надзор. Изложените от съда съображения относно осъщественото от подсъдимия деяние- кражба, квалифициращото я обстоятелство- на вещ без постоянен надзор, както и извършването й с пряк умисъл, при който деецът е целял пряко и непосредствено настъпването на общественоопасните й последици, са правилни и изцяло се подкрепят от настоящата инстанция. Неправилна, в нарушение на закона е квалификацията на деянието по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, именно като такова, представляващо опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”б” от НК. Правилната квалификация на деянието е тази по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а именно: на 10.01.1997 година в гр. Кърджали отнел чужда движима вещ-бойлер от 500 литра на стойност 37.50 лева, от владението на Нейчо Николов Петков от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да я присвои, откраднатата вещ не е била под постоянен надзор и е извършена повторно в немаловажен случай. Съображенията за това са следните: подсъдимият е осъден с присъда № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС за престъпление по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, извършено на 15.04.1995 година, на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години и присъдата е влязла в сила на 22.02.1996 година. С присъда № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС подсъдимият е осъден за извършено в периода м.април – м. септември 1995 година престъпление по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален „лек” режим. Присъдата е влязла в сила на 21.11.1996 година. Т.е. налице са предпоставките за приложение на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК- за определяне на едно общо наказание по двете присъди, тъй като отделните деяния са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Така, деянието по НОХД № 391/1995 година на КРС е извършено на 15.04.1995 година, а присъдата по НОХД 340/1996 година на КРС е влязла в сила на 21.11.1996 година. Деянието по последното дело е извършено в периода м. април- м.септември 1995 година, а присъдата по НОХД № 340/1996 година е влязла в сила на 22.02.1996 година. Ето защо и на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, следва измежду наложените му наказания лишаване от свобода по двете влезли в сила присъди да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно наказанието, наложено му с присъда № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС лишаване от свобода за срок от десет месеца. С оглед обстоятелството, че двете престъпления, за които са му наложени наказания с посочените присъди, са извършени при условията на съвкупност по смисъла на чл.23-25 от НК, следва да приеме, че всъщност се касае за едно осъждане, макар и да са постановени различни присъди за отделните престъпления. Това едно осъждане не е достатъчно, за да изпълни критерият за квалифициране на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, още по-малко този по б.”б” на същата разпоредба. Напротив, извършеното на 10.01.1997 година деяние е повторно по смисъла на чл. 28 от НК, тъй като е извършено след като Василев е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4 от НК- с присъда № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС. Деянието, наред с това не представлява маловажен случай- квалифицирано е с още едно обстоятелство- откраднатата вещ не е била под постоянен надзор; обществената опасност на дееца е завишена- същият е личност с трайно престъпно поведение. С оглед на изложените съображения, деянието, извършено от подсъдимия следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК в такова по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. За престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Василев на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяването му, като размерът на наказанието е определил при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК- при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. На основание чл. 68, ал.1 от НК е постановил да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален „строг” режим по присъда № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС, изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Преценката на съда, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на Василев обстоятелства е правилна, но дори и определено в този размер от четири месеца лишаване от свобода, наказанието се оказва несъразмерно тежко. Наред с отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- пълни самопризнания, изразена критичност и съжаление за деянието, съдействие за разкриване на обективната истина, в полза на дееца следва да се отчете преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо такова, както и че стойността на откраднатата вещ е възстановена на пострадалия. Следва също така да бъде отчетено и това, че се касае за деяние, твърде отдалечено във времето, за да бъдат постигнати ефективно целите на наказанието по чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на обществото. Предвид изложеното, така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца следва да бъде намалено на три месеца. Правилно с присъдата е постановено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено на подсъдимия с присъда № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС, отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, тъй като настоящото деяние е извършено в тригодишния изпитателен срок на условната присъда, която е влязла в сила на 22.02.1996 година. Предвид изложените по-горе съображения на съда, че са налице условията на чл. 25-23 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените му наказания лишаване от свобода с присъди № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС и № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС, следва да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание- по- тежкото от двете, което се явява наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено на подсъдимия с първата от двете присъди. Видно от приетото като доказателство удостоверение Р. № 79/1996 година от 12.09.2007 година, изд. от ОП Кърджали, наказанието по присъда № № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС, подсъдимият е изтърпял в периода 15.01.1997 година до 28.05.1997 година. Т.е. от определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, на основание чл. 25, ал.2 от НК, следва да бъде приспаднато изцяло изтърпяното наказание от пет месеца лишаване от свобода по описаната присъда. Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, като деянието следва да се преквалифицира от такова по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК в такова по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и подсъдимият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца следва да бъде намалено на три месеца. На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да бъде определено за изтърпяване едно общо наказание измежду наложените му наказания лишаване от свобода с присъди № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС и № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС, по- тежкото от двете- наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца. Следва от така определеното общо наказание, на основание чл. 25, ал.2 от НК да бъде приспадното изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода от пет месеца по присъда № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, във вр. с чл. 334, т.3 от НК и чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 48/14.05.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 314/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която ДАНАИЛ ИВАНОВ ВАСИЛЕВ от гр. Кърджали е осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК; в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б”, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца; както и в частта й, скоято е постановено на основание чл. 68, ал.1 от НК да изтърпи наложеното му с присъда№ 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, като преквалифицира деянието от такова по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК в такова по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и го оправдава по предявеното му обвинение по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК; за извършеното престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК намалява срока на наложеното наказание лишаване от свобода от четири месеца на три месеца. На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определя на Данаил Иванов Василев едно общо наказание лишаване от свобода измежду наложените му такива с присъди № 18/08.02.1996 година по НОХД № 391/1995 година на КРС и № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС, по- тежкото от двете- наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 25, ал.2 от НК от така определеното общо наказание приспада изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода от пет месеца по присъда № 145/07.11.1996 година по НОХД № 340/1996 година на КРС. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|