Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…8....март….2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДЕВЕТИ…..ФЕВРУАРИ…….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря.......КОНА…..Д.,…като…разгледа……….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…928…
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от “***“- ЕООД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№13,ет.2,ап.4, представлявано от В.И.Т.
– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№3753/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. Ц.А.-В. от
САК, срещу постановеното по делото от ІІІ-ти
гр.с-в, съдебно решение №1160/29.10.2010г., с което е отхвърлен като
неоснователен, предявеният против „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“***“№9, представлявано от Д.Ч.-И., иск с правно
основание чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД във вр.чл.310,ал.1,т.2 от ЗЗД – за опразване
на нает имот, предмет на договор за наем от 25.07.2017г., представляващ
павилион от 7.5кв.м., находящ се в гр.Плевен, ж.к.“***“ь срещу бл.51, и е
осъден да заплати разноски.
Във въззивната жалба
се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи иска на ищеца и
да му се присъдят разноски.
Ответникът по
въззивната жалба „***“-ЕООД, който е и
ответник по иска в първата инстанция, чрез пълномощника адв. М.Д. ***, е подал
писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и
предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
По искане на въззиваемата страна са изискани
от Община-Плевен документи, свързани с
изпълнението на Заповед _№РД-11-197/18.08.2020г. на Кмета на Община-Плевен.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства, при съобразяване на нормативната уредба и относимата съдебна
практика, приема следното:
Въззивната жалба на ***“- ЕООД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.Плевен, ул.“***“№13,ет.2,ап.4, представлявано от В.И.Т.
– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№3753/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
срещу постановеното по делото от ІІІ-ти
гр.с-в съдебно Решение №1160/29.10.2020г, е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№3753/2020г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение,
е образувано на основание осъдителен
иск с правно основание по чл.233,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.310,ал.1,т.2 от ЗЗД –
за опразване на нает павилион, предявен от ищеца( понастоящем въззивен
жалбоподател) „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,
ул.“цар Калоян“№13, ет.2, ап.4, представляван от В.И.Т. срещу ответника( понастоящем ответник по
въззивната жалба) „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Плевен,
ул.“***“№9, представлявано от Д.С.Ч.-И..
В исковата молба се твърди следното:
На 25.07.2019г.
между страните е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно ползване
павилион с площ 7.5кв.м., находящ се в гр.Плевен, УПИ ХІV,кв.703 по
плана на гр.Плевен, ж.к.“***“, срещу бл.51, заедно с наличното обзавеждане.
Имотът е предаден на наемателя на 25.07.2019г. съгласно Приемо-предавателен
протокол.Съгласно чл.3 от договора, наемателят се е задължил да заплаща месечен
наем от 100лв., като с анекс от 29.07.2019г. към договора, наемната цена е
увеличена на 300лв. месечно. Срокът на договора е до 31.07.2020г., но
наемателят не е опразнил и предал наетото помещение. На 20.07.2020г. ищецът е
изпратил покана за опразване на помещението, с което е напомнено на наемотеля,
че срокът на договора е изтекъл. Уведомлението е получено лично от управителя
Даниела Чобанова на 21.07.2020, но въпреки това ответникът отказва да напусне.
Петитумът на
исковата молба е да бъде осъден ответника
на основание чл.233,ал.1 от ЗЗД да опразни и предаде на ищеца наетия
имот по договор за наем от 25.07.2019г., представляващ павилион с площ
7.5кв.м., находящ се в гр.Плевен, УПИ ХІV,кв.703 по плана на гр.Плевен, ж.к.“***“,
срещу бл.51, и да се присъдат направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК, ответникът „***“-ЕООД, представлявно от Д.Ч.-И., чрез пълномощника адв.
М.Д. ***, е подал писмен отговор на исковата
молба, с който е оспорил изцяло исковата претенция, като е заявил следното: Признал е изцяло фактическите
твърдения, изложени в исковата молба. Възразил е обаче, че сключеният между
страните договор за наем е нищожен на
следните основания: Като противоречащ на императивната норма на
чл.11,ал.2,изр.2 от ЗОбС, както и с тази на чл.38,ал.1 от Наредба №15 за реда и
условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на
Община-Плевен, приета с Решение №145с8/26.09.2019г. на Общински съвет-Плевен. –
В противоречие с цитираните разпоредби, ищецът е пренаел общински имот; Поради липса на предмет, тъй
като договорът му с Общината за наем на
обекта е прекратен; Поради накърняване на добрите нрави, тъй като ответникът
като наемател е считал, че наетият имот е собственост на ищеца
По делото са
събрани писмени доказателства.
Плевенският
районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти граждански състав, се е произнесъл с
обжалваното Решение №1160/29.10.2020г., с което е отхвърлил иска като неоснователен
и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по производството.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО
и ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд
не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
На 20.03.2013г.
в гр.Плевен между Общинско предприятие
„Жилфонд“-Плевен като наемодател и ищеца „***“-ЕООД, представлявано от
Владислав Тончев като наемател, е
сключен договор за наем на общински имот, съгласно чл.1 от който наемодателят
предоставя на наемателя част от имот - общинска собственост, представляващ
терен, находящ се в гр.Плевен, ж.к.“***“,
срещу бл.51, УПИ ХІV,кв.703 по
плана на гр.Плевен, за поставяне на преместваемо съоръжения – павилион с
размери 3.00м./2.50м и с площ 7.50кв.м., съгласно схема за разполагане от
19.02.2019г., одобрена от Гл. архитект на Община-Плевен. Съгласно чл.6, срокът
на договора е пет години. В писмената форма на договора подробно са уговорени
правата и задълженията на страните и санкциите при неизпълнение.
Съгласно чл.13 от договора, наемателят няма право
да преотдава, продава и ползва съвместно по договор с трети лица съоръжението
докато е ситуирано на общински терен.В раздел V-ти са уговорени основанията за
прекратяване на договора, като в чл.24 изрично е посочено неизпълнение на
договорното задължение по чл.13.
Не се спори, че павилионът е изграден.
На 25.07.2019г. между ищеца „***“-ЕООД като наемател и ответника „***“-ЕООД
като наемател е сключен договор за наем,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно ползване павилион с площ 7.5кв.м., находящ се в
гр.Плевен, УПИ ХІV,кв.703 по плана на гр.Плевен, ж.к.“***“, срещу бл.51, заедно
с наличното обзавеждане за срок до 31.07.2020г., при първоначален месечен наем
от 100лв., коригиран с анекс на 300лв.
Имотът е предаден от ищеца на ответника на 25.07.2019г. съгласно
Приемо-предавателен протокол.
С предизвестие №251/08.06.2020г., директорът на
ОП“Жилфонд“-Плевен, отправено до
Владислав Тончев като представляващ „***“-ЕООД, е прекратен , сключения
между тях договор за наем на общински имот.
На
20.07.2020г. ищецът е изпратил на ответника „***“-ЕООД, чрез Д.Ч.-И.,покана за
опразване на помещението на наетото помещение с мотив, че срокът на договора е
изтекъл.
Със заповед №РД-11-197/18.08.2020г. на Кмета на
Община-Плевен е наредено ищецът( понастоящем въззивник) „***“-ЕООД,
представлявано от В.И.Т. да освободи доброволно като демонтира преместваемо
съоръжение, находящо се на общински терен в гр.Плевен, ж.к.“***“, срещу бл.51,
УПИ ХІV, кв.703 по плана на гр.Плевен. В заповедта е посочено, че при липса на
доброволно изпълнение, ще се извърши
принудително освобождаване на общинския имот.
От представения Протокол за принудително
освобождаване на общински нежилищен имот, се установява, че на
26.11.2020г., павилионът, монтиран от
ищеца на основание наемен договор с ОП“Жилфонд“-Плевен, и преотдаден на
ответника, е демонтиран.
Въззивният съд, след като при условията на
чл.235,ал.3 от ГПК, съобрази всички факти, настъпили след предявяването на иска ,приема, че предявеният от ищеца против
ответника иск за опразване на наето помещение, представляващо павилион, е
неоснователен, тъй като наетият имот
понастоящем не съществува. – Същият е демонтиран по нареждане на собственика на
терена – Община-Плевен.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
краен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния, поради което
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Изложените оплаквания във въззивната жалба са
неоснователни. – Не може да бъде уважен иск за опразване на наета вещ, при положение, че по безспорен
начин е установено, че такава не съществува.
С оглед изхода на въззивното производство,
ответникът по въззивната жалба има право
на разноски, но съдът не присъжда такива, тъй като не се претендират.
Съгласно чл.280,ал.3 от ГПК
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №1160/29.10.2020г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№3753/2020г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: