№ 189
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно търговско дело
№ 20203001000455 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ВГ – 1“ ЕООД, гр.София, чрез адв.М, срещу
постановеното решение №255/10.04.2020г. по т.д.№1734/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията
дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването му е
налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да
бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на
административен акт, който не е влязъл в законна сила.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015г., върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С
последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да
се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми
или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и
пазарни практики. Нито в закона, нито в съответните подготвителни документи са налични
данни законодателят да е целял да промени структурата, размера и/или прилаганата до този
1
момент методология по отношение на приложимите преференциални цени към
производителите на енергия от възобновяем източник вятър по какъвто и да било начин.
Преференциалните цени определени в т.8 и т.9 на Решение Ц-10 остават непроменени и се
прилагат както преди, така и след измененията на ЗЕВИ. Единствените промени въведени с
изменението са максималните количества ел.енергия, които следва да бъдат изкупени по
преференциалните цени на решение Ц-10. Ето защо и след изменението на закона, валидни
следва да останат установените между страните практики, което обстоятелство не е взето
предвид от първостепенния съд.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение
СП -1/31.07.2015г., която има действие по отношение на всички. С постановеното решение
съдът не връща делото на КЕВР за ново произнасяне и не дава задължителни указания в
тази връзка. Не е отбелязано, че НСПЕ по т.1.7 от Решение СП – 1 е отменена спрямо
всички и с обратна сила. Не е направен анализ и на обстоятелството дали и как новото
решение №СП-5 на КЕВР се отразява на отношенията между страните. Още повече, че с
невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да
обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5, като извърши
инцидентен контрол на издадените административни актове. Сочи се, че решението е и
необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове
в пълен размер.
В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност н азаплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор,
писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно,
допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Излага, че в същото съдът правилно е установил релевантните факти и е изяснил
спора от фактическа страна, като въз основа на нея е достигнал и до верни и обосновани
правни изводи. След влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, договора за
продажба на ел.енергия е изменен въз основа на императивната норма на закона и
издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение №СП-5/28.03.2019г. на
КЕВР. Недопустимо е преминаването от една тарифна група за преференциални цени за
изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените прагове, предвид законово
въведеното ограничение. На ищеца е заплатена произведената от ВяЕЦ ел.енергия по
преференциалната цена до размера на нетното специфично производство от 2000 КВтч, а
2
количеството енергия произведено над него е заплатено по цена за излишък, с което е
налице изпълнение на договорните задължения.
При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален
административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението
му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия,
произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР.
Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново
основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което
да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на
решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало
при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.
В обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение
на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна
уредба и как същата изменя сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от
законодателя в мотивите към изменение на закона.
Неоснователно е и твърдението за неправилно приложение на последствията от
отмяна на т.1.7 от Решение №СП – 1 на КЕВР. Последната има единствено възобновяване
на задължението на КЕВР да извърши ново установяване на НСП по предвидения в закона
ред, което е и сторено с Решение №СП – 5/23.08.2019г. на КЕВР. Правото на производителя
да ползва нормативно създадения преференциален режим на продажба е ограничено със
закона – чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, преди издаването на решение №СП-1/31.07.2015г. Последното
само установява обстоятелството какъв е размера на НСП, използван от КЕВР при
утвърждаване на преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. В
мотивите на решението този факт е надлежно обсъден.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к.К, оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че спорът е изцяло правен и се свежда
до въпросът как се определя цената на произведената ел.енергия от ВЕИ – вятърна централа
работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период при нетно специфично
3
производство над 2000КВтч до 2300КВтч – като преференциална цена по т.8 и/или т.9 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. и т.1.7 и/или т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или
като цена за излишък на балансиращия пазар, съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Безспорно е, че с изменението на закона е въведен праг за изкупуване по
преференциална цена на произведената ел.енергия при отчитане баланса на всички
участници по веригата производител-краен снабдител/обществен доставчик-крайни
клиенти. С изменението на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е прокарана идеята за изкупуване
само на онези количества ел.енергия, произведена от ВЕИ, които осигуряват приходи на
съответните производители съответстващи на заложената норма за възвръщаемост в
определените преференциални цени.
Излага още, че не са налице основания за спиране на производството, тъй като
съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното
изпълнение.Искането за спиране на предварителното им изпълнение е недопустимо /освен в
три изрично посочени хипотези, които са неотносими към предмета на Решение №СП-
5/28.03.2019г. на КЕВР/.
В обжалваното решение съдът е приел, в съответствие със закона, че централата на ищеца
попада в една от двете ценови категории според възможността за ефективна работа.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд
водещи до недопустимост на решението.
Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от "ВГ-1" ЕООД, гр.
София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
63394,66 лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2015 г., както и сума от 18 582,22 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015 г. до
29.10.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане на задължението.
В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на
4
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия №857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г., сключен
между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про
Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).
Между страните по делото е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия
№88/05.05.2010г., въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество
енергия от ВтЕЦ „ВГ-7“, при условията на Договора, на Закона за енергията от
възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените
на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-
010/30.03.2011 г.
Твърди се, че за месец октомври 2015 г. ищецът е произвел и доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 306,070 MWh, за която е издал фактура № 77/31.10.2015 г.
на стойност 67 315,10 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 206,070 MWh е
188,29лв./ MWh /съответно приложимата цена за ел.енергия, произведена преди достигане
на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/, а за
количеството от 100 MWh е 172,95лв./ MWh /съответно приложима цена за ел.енергия,
произведена след достигане на 2 250 часа работа на централата и преди достигане на 2 300
MWh/инсталиран 1 кW мощност/.
Към настоящия момент ответникът е заплатил на ищеца единствено сумата от 3
9021,04лв. (съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар).
Между страните не е налице спор относно количеството произведена и доставена
енергия за процесния период. Спорна е само стойността на същата и цената, по която следва
да бъде заплатена.
Във връзка с начина на формиране цената на произведената енергия са изложени
следните твърдения: Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните
централи са се прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-018/31.03.2010 г.
на ДКЕВР. Същите са приложими за период от 15 години, т.е. от 15.04.2010 г. до 14.04.2025
г. В договора е предвидено /чл.18, ал.2/, че в случай че с решение на КЕВР
преференциялната цена за изкупуване на ел.енергия бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписвано
допълнително споразумение.
На 30.03.2011г. КЕВР /със старо наименование ДКЕВР/ е приела Решение №Ц-
010/30.03.2011г., с което е въведена нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия,
произведена от ВяЕЦ. Решението е постановено при действието на чл.21, ал.2 от Закона за
възобновяемите енергийни източници и биогоривата /отм./, която е приложима и по
отношение на ел.енергията произведена от ищеца.
5
С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ,
бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен
между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. В
последното са определени две преференциални цени за изкупуване в зависимост от това
колко работни часа е достигнала централата: до 2500 часа – 188,29лв./МВтч /т.8/ и над
2500часа – 172,95лв./МВтч. /т.9/. В този смисъл, съобразно посоченото решение ищецът
следва да фактурира произведената от него ел.енергия по определената в т.8 цена до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на централата и по т.9 за количествата
енергия произведени след това. Такава е била и трайната практика между страните в
продължение на повече от пет години.
С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални цени
подлежи цялото произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се
изменя срока на договора за изкупуване, т.е. до 14.04.2025г.
С изменение на ЗЕВИ /в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в количествата
ел.енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална
цена, без последната да се променя. Това количество е определено за енергията произведена
до размера на средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количествата над това, по утвърдена от КЕВР цена.
С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е
предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на
„нетното специфично производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата енергия,
надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък
на балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1,
т.29 от ЗЕВИ. Въз основа на същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е определено нетното
специфично производство на ВяЕЦ, което е определено на 2000kwh за вятърни ел.централи,
работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа,
както и цената за изкупуване на ел.енергията от същите в размер на 188,29лв. за първите и
172,95лв. за вторите.
Нетното специфично производство от 2300 kwh е било надхвърлено от централата на
ищеца през м.10.2015г., поради което произведеното количество енергия през този месец е
следвало да бъде заплатено по първата цена до достигане на НСП и по втората цена за
произведеното количество енергия след това. Именно на тази основа е издадена и
процесната фактура, която не е заплатена от ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
6
Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД с писмени отговори и в съдебно заседание,
чрез пълномощника си оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
фактите, както следва: 1/ ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект – генератор „ВГ7“, находящ се в поземлен имот с кадастрален
№ 48828.2.115, по плана за земеразделяне на с. Могилище, общ. Каварна, обл. Добрич, с
обща инсталирана мощност от 2.000 kW, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи"
АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от
15.02.2009г.; 2/ между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 88 от 05.05.2010 г. Съгласно чл. 18 от
Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от
ДКЕВР.
Излага, че спорен по делото е единствено въпросът за начина на определяне и
размера на цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на
определеното „нетно специфично производство“ /“НСП“/ за съответната година. Твърди, че
същата е определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство по цена за излишък на балансиращия пазар. През септември 2015г.
електроцентралата на ищеца е достигнала нетно специфичното производство от 2 000 кВтч.
при работа на електроцентралата до 2 250 часа. За количествата енергия произведени през
м.10.2015г., след достигане на НСП, ищецът е издал фактура №77/31.10.2015г., в която
цената на енергията е определена при последователно прилагане на преференциалните цени
по т.8 и т.9 от Решение №Ц-10.
Твърдението на ищеца, че с Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и Решение СП –
1/31.07.2015г. се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и
съща ВяЕЦ в рамките на една година противоречи на императивните разпоредби на закона.
Предявените искове са неоснователни.
По същество моли същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат заплатени направените
по делото разноски.
С определение №542/11.02.2019г. по т.д.№1734/2018г. като трето лице-помагач на
страната на ответника е конституирана „НЕК“ ЕАД, гр.София. Същото с писмени
становища оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че съобразно
измененията на закона и издадените въз основа на същия решения на КЕВР
преференциалната цена се дължи за електрическата енергия произведена от възобновяемите
енергийни източници до достигане на определеното „НСП“, а за количествата произведени
7
след достигането му се дължи заплащане по цената за излишък на балансиращия пазар.
Именно по този начин е определена и заплатена цената на произведената от централите на
ищеца ел.енергия, като правилно са приложени правилата на Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно
при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – генератор „ВГ7“,
находящ се в поземлен имот с кадастрален № 48828.2.115, по плана за земеразделяне на с.
Могилище, общ. Каварна, обл. Добрич, с обща инсталирана мощност от 2.000 kW; 2/ същият
е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД
/с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009 от 15.02.2009г.; 3/ между страните
е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 88 от 05.05.2010 г. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР; 4/ За произведените количества
енергия през м.10.2015г. е издадена фактура №77/31.10.2015 г. на стойност 67 315,10 лева с
ДДС. Продажната цена за количеството от 206,070 MWh е 188,29лв./ MWh /а именно,
съответно приложимата цена за ел.енергия, произведена преди достигане на 2 250 часа
работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/, а за количеството от
100 MWh е 172,95лв./ MWh /съответно приложима цена за ел.енергия, произведена след
достигане на 2 250 часа работа на централата и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1
кW мощност/; 5/ Към настоящия момент ответникът е заплатил на ищеца единствено сумата
от 3 9021,04лв. (а именно, съответно приложимата цена за излишък на балансиращия
пазар);6/ НСП за процесната централа от 2000 квтч за единица инсталирана мощност от 1
квт е достигната на 10.09.2015г., съобразно заключенията по допуснатите пред ВОС съдебно
– технически експертизи. В заключението по същите е посочено още, че цената на
произведената от централата ел.енергия за м.10.2015г., изчислена по цените за излишък на
балансиращия пазар е в размер на 3267,531977лв.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът за начина на определяне
цената на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник, а именно
дали е налице едновременно приложение на две преференциални ценови категории за една
8
календарна година при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни часа
или след достигане на „НСП“, заплащането се извършва по цена за излишък на
балансиращия пазар.
За да даде отговор на така поставения въпрос съдът съобразява сключените между
страните договори и правната им регламентация: Процесният договор за изкупуване на
ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а,
ал.3 от ЗЕ и Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, който е
предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални
цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид
производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на
първичния енергиен източник(чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). Законът е отменен с приемане на
Закона за енергията от възобновяеми източници ( в сила от 3.05.2011 г.), според който
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество
електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за
произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които
производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено
потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно
договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31,
ал.5/, по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне
на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1
от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е
предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща
инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на
закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата
към датата на влизане в сила на закона.
Цените са били определени с Решение №Ц-18/31.03.2010г., а за процесния период с
Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта: в размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ,
работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният снабдител да
изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а над това количество – по утвърдени цени за
крайни потребители.
С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че
общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от
възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което
9
са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи производството по т.1.
Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е
предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на
ел.енергия за отделните видове централи.
Въз основа на същото е прието Решение №СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е
определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията
се заплаща по преференциални цени, съобразно решение №Ц-10/30.03.2011г., както следва:
т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи работещи до 2250 часа и
т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за централи работещи над 2250часа.
От друга страна, в чл.18 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че
цената за продажба на ел.енергия по чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. В
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение по договора. Към момента на подписването му цената е определена по реда
Решение №Ц-018/31.03.2010г.
С оглед на горното съдът намира, че единият от съществените елементи на
сключения между страните договор – цената на изкупуване на произведената ел.енергия не
подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на
неговите правомощия и по предвидения в закона ред.
В конкретния случай с изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ е
наложена промяна на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като
същото е обвързано от нетното специфично производство определено с решението на КЕВР.
С решение №1777/23.02.2018г. по адм.д.№8522/2015г. на АС София – град,
потвърдено с решение по адм.д.№5284/2018г. на ВАС е отменена т.1.7 от Решение СП –
1/31.07.2015г. на КЕВР.
След решението на ВАС е постановено Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с
което е установено „НСП“ на ел.енергия в размер на 2000КВтЧ за централи работещи до
2250часа по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. С решение по адм.д.№4422/2019г. на АС
София –град същото е прогласено за нищожно.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че с изменението на ЗЕВИ през
2015г. е променено количеството енергия, произведено от възобновяеми източници, което се
изкупува по преференциални цени, като същото е ограничено до размера на „НСП“ за
централите работещи до 2250 часа. Произведеното количество енергия над този размер се
10
остойностява по цена за излишък на балансиращия пазар. Така приетото изменение води до
промяна в ценообразуването в сключения между страните договор, която промяна е
продиктувана от изменените пазарни условия. В изпълнение на закона, за КЕВР е
възникнало задължение да определи размера на „НСП“ за всяка една от централите, което е
и направено с постановените решения, подлежащи на предварително изпълнение,
независимо от оспорването им. Нито в закона, нито в издадените въз основа на него
решения на КЕВР е предвидено, че централите могат да преминават от една ценова
категория в друга в зависимост от продължителността на часовете работа, поради което е и
недопустимо разширителното им тълкуване по отношение начина на определяне на цената
за изкупуване на енергия на регулиран пазар. Целта на изменението на закона е постигане
баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвращаемост на
производителите заложена в преференциалните цени, без да се достига до възможност за
неоснователно обогатяване. Ако се допусне обратното, а именно един и същи производител
да може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в
рамките на една и съща година, това би довело до получаване на приход на производителя
над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би
обезсмислило регулацията целяща ограничаване на приход над нормирана обща
възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Ето защо, въведеното ограничение в изкупуването на произведената ел.енергия по
преференциална цена и липсата на предвидена в закона възможност за преминаване от една
в друга ценова категория, изключва задължението на ответника, като краен снабдител и
титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел.енергия да заплати стойността на
енергията произведена над „НСП“ по претендираната от ищеца цена. Още повече, че самият
производител на ел. енергия първоначално е определил, че наличния ресурс на първичния
енергиен източник за неговата централа по прогнозни данни е те да работят до 2 250часа на
номинална мощност /чл.18, ал.4 от договора за изкупуване/. При това положение съгласно
пар.7 ал.1 от ДР на ЗЕВИ, за ВяЕЦ на ищцовото дружество, въведена в експлоатация преди
влизане в сила на ЗЕВИ, преференциалната цена за изкупуване на произведената от нея
ел.енергия е 188,29лв /МWh /без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011г. на
КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250часа. Тази цена е същата и съгласно последващото
Решение № СП-1/31.07.2015г.
Посоченото обстоятелство, както и предварителната изпълняемост на решенията на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, води до извод за липса на
основание за спиране на производството до приключване на спора по адм.д.№4422/2019г. на
АС – София, респ.произнасяне по възражението за нищожност на решението на КЕВР /чл.17
от ГПК/. Основание за заплащане на допълнителни количества енергия по преференциални
цени би съществувало единствено, ако с ново решение КЕВР промени прага на „НСП“,
което по естеството си би представлявало ново основание на претенцията. Отмяната на
решението на КЕВР, респ. прогласяването му за нищожно не води до възникване на право
на ищеца да получи плащане на по-висока цена. Още повече, че решението е породило
11
действие към процесния период и неговата отмяна ще бъде нов факт /в този смисъл е и
определение по ч.т.д.№1628/2019г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Неоснователно е и въведеното в жалбата възражение за неупражняване на
инцидентен съдебен контрол на Решение СП-5/28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК.
Основният спорен по делото въпрос, както бе посочено по-горе, е дали по отношение на
една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година, са приложими и двете
тарифи за изкупуване на произведената ел.енергия по преференциални цени или спрямо
една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа при
достигане на размера, след който разликата се заплаща по цени на излишък. Признаването
на Решение СП-5 за незаконосъобразно и следващото от това незачитане на правните му
последици не би допринесло за разрешаването на този въпрос, поради което съдът намира за
ирелевантно в настоящето производство инцидентното произнасяне по реда на чл.17 от ГПК
за валидността на решението на КЕВР, поддържано от въззивника.
Предвид изложеното и доколкото по делото е установено от фактическа страна, че на
производителя е заплатено по преференциална цена произведеното количество енергия до
достигане на „НСП“ на собствените му централи, ответникът е изпълнил задължението си за
заплащане на гарантираната от закона цена, а остатъкът коректно е заплатен по цена за
излишък на балансиращия пазар, което обосновава неоснователност на претенцията.
Неоснователността на иска за главница води до неоснователност и на претенцията за
заплащане на мораторна лихва за забава, както и на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът "ВГ-1" ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД сумата от 3588лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение, тъй като минималният размер, определен по реда на чл.7, ал.2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 2989,28 или 3587,14 лева с ДДС, поради което и
договореното и заплатено възнаграждение от 3588лв. с ДДС, не се явява прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №255/10.04.2020г. по т.д.№1734/2018г. на ВОС.
ОСЪЖДА "ВГ-1" ЕООД, ЕИК 12470419, със седалище и адрес на управление гр.
12
София, р-н Триадица, ул. "Твърдишки проход" №23, ет.3, офис 10-11 представлявано от
управителя Каталина-Кристиана Драгои, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс-Г, сумата 3588 лева, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Оборище, ул. „Триадица“, № 8 като трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13